Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Странно е, определено. На твое място не знам какво щях да правя, може би да ходя в някоя психиатрия. Най-важното е и двамата с годеника ти да знаете положението и да сте на едно мнение. Заключвайте си стаята, дръжте се повече като двойка и като дойде момента изчезвайте в Германия.
Зу-За

8.   Според мен трябва да поговориш със приятеля ти и той да постави някакви граници. Иначе никога няма да имате нормални взаимоотношения. Това че тя влиза във вашата стая, какво означава? Че живеете в дома на родителите им, е това също вече не е добре. Първо си оправете живота, създайте си собствен дом, постовете разумни граници и всичко ще си дойде на мястото.
~Рамона~

9.   Благодаря Ви, много. Значи наистина прекалено на сериозно вземам нещата. За някои неща мисля, че мога да се променя. А относно връзката брат - сестра - явно с моя брат сме по-далечни от колкото предполагам, след като не мога да възприема близостта на годеника ми със сестра му! Благодаря Ви за коментарите, дадохте ми силна основа за размисъл относно това къде греша.

10.   Много добре те разбирам. Моя приятелка имаше същия проблем-живееха с майката и сестрата на гаджето й. Каката една стотинка на даваше нито за сметки, нито за храна, нито за каквото и да било в къщата, а чакаше на брат си за всичко. Харчеше си заплатата за дрехи и козметика, а един салам не купуваше. Досадно е. Но пък и хората по-горе са прави- ти си снаха в този дом и каквото и да стане, едва ли някой ще се застъпи за теб. Говори с годеника си и му обясни всичко. Дори да се изнесете, щом са толкова привързани един към друг, едва ли нещо ще я спре да идва на гости и пак да се натрапва. Но ти пък не си длъжна да търпиш никого затова най-добре се махнете от там. Гледай да решиш този проблем преди да си сключила брак-не си усложнявай живота.

11.   ама отрязахте авторката отвсякъде! аз съм на нейна страна... тези отношения за който тя пише за мен съшо не са нормални, има си граници.

12.   Първо ще ти кажа, че съм съгласна с каквото и да кажеш, защото си права, но пмоли го и съберете си някак пари или поискайте от някой на заем и си вземете собствено жилище!! Късмет миличка!!!

13.   И аз съм по-скоро на страната на авторката. 6, как така това, което се оставяло, било общо? Що за отврат е това? В къщи са се оставяли пари на маса, които не са взимани с дни, просто защото всеки си знае, че не може да се взима чуждо. Общо домакинство с отделни хора вътре и никой не се притеснява, че нещо ще му е взето, ще му е гледано и т. н., още повече ако е в отделна стая.
Не мисля, че тези взаимоотношения са нормални, не е вярно, че жените нямали толкова силна връзка със семейството си. Даже в случая не са семейство, а домакинство. Познай, кое ще бъде новото семейство на момчето?
Авторке, направи всичко възможно да заживеете отделно. Винаги, когато отидеш в чужд дом трябва да се съобразяваш с хората там. Какво си очаквала? Просто трябва да се отделите.

14.   Аз съм 6
№13 не говорим за пари а за стотинки, за мен е напълно нормално сестра ми да вземе стотинките от масата да иде сутринта за кафе, преди да се събудя, не говорим да ми вземе заплатата да ми я изхарчи. Стотинките не са крупна кражба. Ако сестра му е свикнала като се прибере брат й да си изсипва стотинките на шкафчето нормално е като й трябват да вземе.
Също чуждото нещо което е взето всъщност е нещо сладко като сникерс и баунти тези неща е нормално детето в къщата да е с предимство ако е само една бройка.
Ти №13 би ли си търсила сладкиша като го изяде племенника ти от майка му.
" Познай, кое ще бъде новото семейство на момчето? " Има едно ЩЕ БЪДЕ и второ това, че ЩЕ има ново семейство не означава да изчезне старото му те също ще са му семейство докато са живи.
"Даже в случая не са семейство, а домакинство. " сестра му винаги ще е негово семейство няма как да се разведе с нея. Нима като се омъжиш родителите ти не са ти семейство а само мъж ти. Пък и тук говорим за момче с приятелка който живее при мама. Как да не е той семейство с майка си и сестра си?

15.   От авторката:
Явно не са станали ясни някои неща от разказа ми: Аз съм студентка, годеника ми също, но задочно. Работи, родителите ми дават пари и гледаме някак да спестяваме, за да можем да си оправим сметките. Така като завършим, след 5 месеца ще имаме пари да заминем за Германия. Относно сестрата, нека стане ясно, че годеника ми също е вдигнал ръце от нея и много го е срам. Впрочем нека спомена, че уж сестрата много обича годеника ми, т. е. брат си, а преди две лета му открадна с лека ръка 500 евро! Това бяха парите, които шефът на годеника ми, трябваше да наплати в Гърция на сестра му, за дето беше работил там с тежък физически труд. Сестрата за да си измие ръцете, каза, че шефа му не му платил нищо и я е изгонил. Един от приятелите на годеника ми знае гръцки, и тъй като ние двамата незнаем, го накарахме да звънне и попитахме къде са парите, а приветливия му шеф, който беше много сърдечен човек, обясни, че вече ги бил изплатил на сестра му. Тогава годеника ми на няколко пъти говореше за това с любимата сестра, а тя все поставяше кръвната им връзка на първо място, и че не би направила никога такова нещо. Ние знаем, че е тя, сигурни сме, защото обзаведе килията на мъжа си с нов телевизор и си купи скъпо хубаво манто, върна си и всички заеми, уж от социалните подпомагания. Аз я уважавам, заради това, че е сестра на годеника ми, но обичам родителите им като свои. Годеника ми от друга страна, е възпитаван да обича семейството си, да държи на неговите хора и да им помага. Това е причината, поради която той все още по някакакъв начин помага всеки ден на сестра си. Всяка вечер след работа годеника ми ляга уморен в мен, а лудата му сестра, заедно с детето, често пъти започва да чука толкова силно, все едно пожар става, да дошла да видела брат си. То хубаво да й отворим, ама тя като дойде и стои до 11, 12 вечерта, вместо да си преспи детето, тя идва при нас с оправданието, че детето не можело да заспи далеч от вуйчо си. Не върви да я изгоним, все пак годеника ми ще става в 7 за работа, и търпим гостуването. Така не можем да си отделим внимание, не можем да се полюбуваме един на друг, тъй като сестрата винаги присъства в картинката. Единствено заради това, че му е сестра, той все още и обръща внимание, макар с досада. Понякога не е издържал и я е нагрубявал много лошо, когато го е излагала с вида си пред приятелите му или пък като досажда в огромна степен. Знам, че малко остава, но дори мисля да се върна да живея у нас, при родителите ми. Това ще ми опресни мозъка, ще си почина много, а и ще мога по-спокойно да си уча за последните изпити, преди да заминем, дай Боже. А един ден ще си живеем двамата. Знам за жилището, че ще е добре да си купим свое, но ни е много трудно за сега да направим първите спестявания. И накрая да кажа за сестрата на годеника ми, че тя наистина е зле психически. Няма трезво мислене. Говоря ви наистина за обсебване. Например аз чистя цял ден и то много добре, прозорци, огледала, прах, килими, пода, тоалетната, паяжини, шкафове нареждам, а тя вечерта идва и си измисля, че все нещо от направеното не е както трябва, как би го направила тя. Годеника ми си я знае каква е мухла, и даже не я слуша какво му говори, защото е много доволен от чистотата ми. След нейното чистене винаги остават косми по пода, малки боклучета, боклук под килима, боклук зад и под дивана, боклук под тонкулоните, замазани стъкла, петна по фаянса, петна между фугите - все такива дребни неща, които наистина мен поне ме дразнят. Тя е обсебена от годеника ми. Достатъчно ясно съзнание имам, за да усетя това. Нямам нищо против да му е сестра, нека й помага, нека обича детето й, но тя няма как да е на моето място. Има и друго, че годеника ми вече едвам издържа психически от натоварване, а тя продължава ли продължава да го кара да завиел болтче, да го принуждава да я закара тука, да я закара там, да й купел това, да й прател ваучер и тем подобни. Ето защо Ви помолих за съвет. За сега добре, ще изтрая 5 месеца, ще завършим, ще работим, ще си купим жилище, ще направим от него дом, ще си имаме деца, рано или късно, но въпроса ми беше как да я накараме да разбере, че всичко си има граници?

16.   №6 съм. Ти самата няма какво да я караш и няма да разбере и една от твоите думи, само ще те намрази до толкова, че да ти прави мръсно. Той като пълноправен член от нейното семейство може да и казва/заповядва какво да прави/говори кога да излезе. Когато той иска може да й каже, че ще си ляга, че утре е на работа да го освободи от присъствието си. Ти не се меси, ще си навлечеш по-големи неприятности. Той е свикнал с нейните номера и за него не са толкова болезнени колкото за теб.
Когато теб те е нямало за него не е било проблем да помогне, тя е свикнала и дори си е мислила защо да му давам 500 те евро като оная дето не е сигурно дали ще ни е снаха ще му ги изхарчи не е ли по добре аз да ги изхарча като той не знае гръцки, а и ще повярва на мен нали аз съм му близка.

17.   От авторката: Прав/а си. Може би не съм аз човека, който да диктува границите на поведението й. Годеникът ми е този, който полага основите на близостта между нас двамата, мен и семейството му. А с други думи просто исках да стане ясно, че нямам нищо против да взема малки неща от нас, но откакто взе тези пари, сякаш изобщо и нямам вече доверие за нищо. Но съм съгласна с един от по-предните коментари, че аз нямам глас в тази къща и за това просто ще си мълча, докато не създам собствен дом. По правило наистина е така, но не се бях замислила до сега, честно. Много е трудно с всички тези взаимоотношения около една връзка, виждам едни имат проблем със свекърва, други със свекър, сестра, брат. Знам, че не съм само аз.

18.   Пак съм №6
Забравих да ти кажа като заминеш за германия връщайки се затрупвай сина и с сладкиши бонбони, купувай му сладки неща, но пари не му давайте. Ти ги давай сладкишите не мъжът ти така детето ще те заобича теб и тя ще се пука от яд и ще иска да го отдели от вас така ще отели и себе си завинаги. За бонбонки, шоколадчета за около 50 евро ще се отдели сама.

19.   Аз съм момиче на 19, приятелят ми е на 32, той има сестра която за мен е много важна и скъпа. Обичаме се много. Обичаме децата и като наши и винаги сме си помагали. В твоя случай е кофти. Най-добре намерете начин да сте само двамата. Другото което е, нямаш правото да убиждаш детето защото то търси бащината обич, а за другите лоши неща майка му го учи. Трето не можеш да кажеш нищо когато не си си у вас. Знам, че ти е адски гадно, но просто се махнете от там и така ще си щастлива.

20.   От авторката: Благодаря! Така е!

21.   Аз пък да кажа, че шоколадчета можеш да му купуваш на детето и сега :)) През ден по 1 шоколад няма да ти натежи много, ако трябва себе си ще лишаваш.
Даже няма да изглежда неестествено - ако го направиш веднъж и то много се зарадва, после ще имаш оправдание, че си видяла колко много се радва детето и искаш по-често да е щастливо, пък и шоколада е полезен.

А най-хубавото е, че то наистина ще се радва :)))

22.   Ка е възможно някой който претендира, че е завършил езикова гимназия да пише с толкова правописни грешки, а и като цяло доста неграмотно???

В офиса на дъщеря ми назначиха две сестри от Шумен и когато за много думи възникваха спорове (чисто приателски) те сами се чудят какви са били тези отлични оценки за неправилно запаметени и заучени думи! Едната е с юридическо образование, а другата следва в момента задочно. Млади хора моля Ви обичайте езика ни и както дядо Вазов го нарича "език свещен на моите деди"така го чувствайте и бранете чист. Извинявайте за голямото отклонение!

А колкото до темата къде е мярката при взаимотношенията между роднините темата е необятна. Моят девер беше на 44 години когато гледаше полегнал до майка си телевизия. (на единично легло т. е. леглото на свекърва ми) Сигурна съм, че това никак не харесваше на етърва ми, но според девер ми нямаше нищо нередно и много други на пръв поглед малки, но дразнещи неща. Според мен всичко това е защото дълго време беше живял само с майка си защото другите му двама братя се ожениха прилично млади. УСПЕХ МИЛО МОМИЧЕ И СЕ ВЪОРАЖИ С ТЪРПЕНИЕ.

24.   Аз съм на 20г. също живея с моят годеник... при нас положението e по трагично :D работата е там че живеем с майка му, сестра му и 6 годишният и син понякога и баща му се връща от село... тук нищо хубаво не съм видяла.. неговата майка и сестра се разкарват по бельо и всичко им се вижда... сестра му идваше взимаше ми дрехите, бижутата та даже и бельото... скарахме се с моят затова си и отидох в нас. Родителите ми разговаряха с него, за да знае че реша ли веднага ще си ме приберат.. сега ме слуша повече, но имаме други дертове.... започнахме ремонт оправихме си стаята.. искаме да оправим и другите стаи, едната стая трябва да се освободи от ненужните неща на родителите им за да иде сестра му на моят там и хола да си стане хол а не леговище.. и така де моят говори с майка си да каже на сестра му да даде поне пари за превоза.. а тя не иска да дава.. а майката на моят твърди, че дъщеря и плащала тока и водата.. говорихме да се делят сметките за ток и вода да даваме и ние но тогава и сестра му ще дава пари за ремонт макар че, тва няма да стане... казах на моя след като жилището остава на двамата ще дава и сестра му пари няма само аз да давам а сестра му след работа да ходи по дискотечки басейнчета да дава пари за таксита цигарки да хапва пържолки на работа да казва че нямала пари да си купи на детето дрехи да си гледа живота а ние да се лишавамв заради нея... да ходи да се е. е и да не си гледа. Бащата на малкия е имал семейство когато майка му е ходила с него остави си семейството и заживя с нея на квартира... тя забременя и я оставил. От комшиите им чувам, че тя е ходила като е била с него и затова я е оставил там вече нз... ТА НЕ СЕ ОСТАВЯЙ ДА ТЕ МАЧКАТ СЛЕД КАТО МУ Е СЕСТРА НЕ ОЗНАЧАВА ЧЕ ТРЯБВА ДА И СЕ КЛАНЯШ И СЛЕД КАТО ИМА ДЕТЕ ДА СИ ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТИТЕ УТРЕ ТОВА ДЕТЕ ЩЕ ПОРАСНЕ САМА ЩЕ И Е ТРУДНО ДА ГО ГЛЕДА... МАЙКА ИМ НЯМА ДА Е ВЕЧНА ДА И ПОМАГА И СЕСТРА МУ ЩЕ ТЪРСИ ПОМОЩ ОТ БРАТ СИ ВИНАГИ а представи си и да живеете с нея още... ДОРИ ТЯ ДА МЪ Е ПОМАГАЛА ПРЕДИ КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТИ РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ ОПРЕ ДО ВАС!!! ДА ИДЕШ НА КВАРТИРА ЗАРАДИ ТОВА ЧЕ ТЯ НЕ Е МИСЛИЛА И СИ Е НАПРАВИЛА ДЕТЕ И СЕГА ДА ПРЕЧИ НА БРАТ СИ... НАЙ-ЛЕСНОТО Е ДА ИДЕШ ДА СЕ НАЕ. ЕШ И ДА СИ НАПРАВИШ ДЕТЕ... АКО ГОДЕНИКА ТИ ТЕ ОБИЧА ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАЕ ЧЕ ТИ ЩЕ СИ МАЙКАТА НА НЕГОВИТЕ ДЕЦА НЕ СЕСТРА МУ.. МАЙКА МУ БАЩА МУ ТА СЕСТРА ИЛИ БРАТ СА ДО ВРЕМЕ.. МЪЖЕТЕ САМИ СЕ ПРОМЕНЯТ ОСОБЕНО КОГАТО ИМ СЕ РОДИ 1вата рожба така, че не ми ги разправяйте, че тя била последно стъпало техните ще станат последни ако не за кво е тръгнал да създава семейство, ако сестра му и родителите му ще са по важни? Ако е така нз аз бих помислила че няма смисъл да живея с такъв човек сама си преценяй....

25.   От авторката относно последния коментар: Благодаря ти много, мила! В думите ти се усеща болка, но видях, че ти си единственият човек отговорил ми тук, който е преживял сходно на моето положение, и разбира за какво говоря! Благодаря ти! Не мога да повярвам, че от както съм публикувала този пост, са минали само 5 месеца - животът ми за тези 5 месеца се промени коренно и ми се струва поне година. Бях забравила, че писах в този сайт - видях в пощата си, че имам отговор, и много се зарадвах да проследя каква промяна е настъпила в последно време за мен. След като писах тук, в реда на своята депресия, съвсем скоро си хванах багажа и се прибрах у дома. Последваха месеци за мен, в които залегнах над учебниците, давайки с тази си постъпка и шанса на годеника ми да си прецени кое е по-истинско - да се обичаме и да сме си заедно или да живее за да помага на лудата си сестра, с ясното съзнание, че никога няма да успее да върне всички нейни заеми и да я вкара в правия път да бъде нормален човек. Всеки ден си бяхме заедно с него, но просто не живяхме заедно. За пет месеца аз успях да се дипломирам успешно и подредих живота си така, както желаех да бъде. Годеникът ми обаче с всеки изминал ден ставаше все по-нервен и по-нервен, сестра му се държеше с него все едно й е мъж и й е длъжен за всичко. През април мъжът на сестра му излезе от затвора и стана така, че нито работа, нито пари. Годеникът ми ги издържаше, тъй като родителите им също закъсаха финансово, докато аз си бях у дома, а за сестра му годеникът ми както винаги си остана на първо място в живота й. И по-лошото бе, че парите на годеника ми не отиваха за храна или за племенника му, а най-вече за наркотиците на затворника. Моето момче беше на ръба на силите си, когато през юни месец, едва приключила с университета, той ме уведоми, че си търсим квартира да живеем далеч, молейки ме да поискам финансова подкрепа от родителите ми. С годеника ми се преместихме да живеем заедно в Пловдив, сега сме на квартира и двамата сме изключително спокойни и ведри. Работим и си събираме пари. Сестра му му звъни повече от десет пъти на ден, но годеникът ми бяга, не иска и да чуе за нея - най-накрая сам се убеди, че тя е като някоя черна дупка, която само те дърпа на долу и ти снася купища проблеми на главата. Годеникът ми разбра урока си, за което става въпрос и в последния коментар, че семейството е до време, защото рано или късно човек сам гради свое. За Германия не можахме да заминем, тъй като парите ни отлетяха, а нямаме нищо на лице. Миличка (момичето с последния коментар), искам да ти кажа да си отвориш очите, да извадиш най-прекрасната си усмивка, да хванеш за ръка безразличието и да вървиш само на пред със самочувствие и воля! Светът не се касае до живот в една стая, делба на стотинки, криви муцуни по цял ден, нетърпимост и досада. Изнесете се на квартира, идете да живеете у вас, просто напуснете. Ако се обичате и искате и двамата едно и също нещо, вие ще успеете да го изградите! Благодаря ти още веднъж за подкрепата. Аз вече нямам проблем с не нормални сестри, но искрено ще се радвам и ти скоро да нямаш такъв! Поздрави и всичко най-добро!

26.   Браво! Искрено се зарадвах на последния ти коментар, авторке! Желая ви много много щастие! :) Досега не вярвах в щастливия край при подобни ситуации. :) Значи има надежда и за мен, някой ден приятеля ми да се осъзнае (хаха, като през това време не изключвам варианта аз да се осъзная първа и да си бия камшика :D).

27.   Радвам се за теб! Ако нещата продължат по същия начин най-добре ще е да се отделим на квартира и ние. Мислила съм го, но все още нищо не съм направила по въпроса ще почакам да видя, как ще се развият нещата :)Радвам се че, ми отговори не се надявах да получа отговор.

28.   От авторката: Мили момичета, хайде да не се отчайваме! Млади сме, привлекателни жени, повече от жизнени, тепърва ни предстоят най-прекрасните мигове в живота, да станем майки, да бъдем домакини, да бъдем най-добрите съпруги. Когато аз се бях предала и отчаяла, искам да ви споделя, че всичко тръгна срещу мен. Когато реших да пиша тук, бях много изнервена, карах се с всички (това не ми е в същността? ! ), бях подтисната и само плачех, имах проблеми в университета и сякаш в нищо не ми вървеше. Повярвайте ми, една усмивка може да реши много проблеми. Дори да ви боли, дори да сте тъжни, неуверени и плахи, оставете любовта на вашата половинка да ви води. И ако вашата половинка е вашата половинка, то ще има щастлив край :) Много е трудно да се изнесеш на квартира, бягайки от проблемите, опитвайки се да градиш нови основи, от финансова гледна точка доста натежава, нови хора, нова атмосфера, но това не трябва да Ви плаши! Не се оставяйте да живеете под чехъл със злобни свекърви, свадливи сестри, неразбрани роднини, та това ви взема жизнената сила. Просто бъдете смели! Мисля, че е крайно време да се основе клуб на нещастните момичета, където всяка една от нас да може свободно да изказва страховете си. Ние имеме право на щастие, не сме длъжни да се подчиняваме и да живеем с примирението си! Днес аз съм безкрайно щастлива. И всяка една от Вас Би Успяла, трябват само Воля и Търпение, не се иска много! Желая Ви щастие, много шастие и любов!
Поздрави!
Авторката

30.   Авторке, и аз не приемам такива отношения, но все пак- бавно и леко, само ако си заслужава, го отделяш от родата, като подържаш нормален тон с тях- дори и да ги чуваш всеки ден, не е същото като сте в един дом. Да знаеш от мен, аз също съм била снаха някъде- в този там дом ти си най долу. А когато зет отиде някъде е на пиадестал. Това е балканщината! Когато отивах в къщи си, майка ви казваше- той също е от майка роден ни си си моя и да се скараме ще се оправим, а чуждият винаги трябва да се уважава. Свекървами казваше- уважавам те защото сими те е избрал, но инкога няма да те обича. Така че си прави сметка. Беж краченца да бягаме и то бързо и сами! Сега живем сами но ми се стопи здравето. Понякога се чудя как съм издържала на тоя напън, но шанс...

31.   Изчетох много глупости и истини тъка че мила афторке вземи си годеника и се изнесете на квартира а на тази и дръпни един голям бои и как казва племенницата ми да ляга да спи но докато сте още там си закл. стаята

32.   Според мен, трабва да й го кажеш искрено.

33.   Сестрата на приятеля ти е една използвачка и смукачка на пари и внимание... Радвам се, че твоя човек се е осъзнал и се е махнал от там. Във всяко нещо трябва да има поставени граници-до къде може... и от къде нататък се навлиза в чуждото лично пространство и кое не е нормално.

Моя принцип е отделно и далече от близки и роднини и смятам, че така всеки ще се научи да си организира живота, да си прави сметката и да не тежи на другия по какъвто и да е начин, а и да няма да стане досаден с присъствието си.

34.   Тя го прави това само защото брат и - твоя годеник го позволява. Лично аз мисля че той е един мухльо и само си губиш времето с него. Той няма да се промени и ще е така за винаги и на края ти ще стигнеш до депресия и нещастен живот. Прави каквото си искаш, но аз не бих търпяла това. Успех!

35.   От Авторката:
На последния коментирал искам да кажа, че годеникът ми не беше "мухльо". Сега работи в отдел "Гранична полиция", след успешно взети тестове за физическа пригодност, интелектуални способности, психо, интервю, разрешителни ...и много здрави нерви. Той е силно морален човек. И при това държи много на неговите хора.. от там и проблемите със сестра му, за които съм писала преди.

Нашата връзка обаче, претърпя обрат!
Днес нося пръстена не на ръката си, а в малка кутийка, в дамската чанта. Разделихме се, защото се разминаваме като интереси.

Той се върна в родния край, у родната бащина къща. Сестра му я няма там - тя замина с мъжа си в Германия, дори мога да кажа, че изцяло изчезна от живота ми. Последните пъти я чувах да звъни по скайп да напомни, че 4-годишният й син искал таблет?!?...молеше да й пратят луканки, че при нея нямало - прясно месо не продавали в Германия?!? Наденици - не продавали! ..и т.н.

Та.. годеникът ми завърши магистратурата си. Именно тогава му се отдаде шансът да се върне у дома и да започне с курса. Не исках да преча на мечтите му, напуснах работа и се изнесохме от Пловдив, заедно.

Шест месеца прекарах къде у нас, къде у тях. Не се занимавах с нищо, не излизахме никъде, не се виждахме с никого, обикалях само с него по служби и ведомства, помагах му, през останалото време той правеше тестове или четеше. Бях до него дълго - и през цялото студентство, всяка една негова курсова задача бе мое дело, всичко му подреждах. Една вечер обаче - от многото еднакви, двамата заговорихме с друг тон. Аз му обясних, че искам да живеем далеч, че искам да Живеем, да се забавляваме, да отидем на бар (последно бях ходила преди година и половина). В отговор - той каза, че има цели, аз да решавам за себе си!

Бях на 24, а се събуждах с пълно безразличие към света. Докато един ден не му съобщих, че заминавам в друг град. Последва най-жестокото ни скарване, а по принцип рядко сме се препирали. И аз заминах, избягах, отседнах при моята най-добра приятелка. Скоро си намерих и работа, която и до днес работя.

Сега нито сме заедно, нито сме разделени. Просто всеки по своя път. Обичам го като най-добър приятел, все пак бяхме такива в детството. Често си мисля за него, сякаш всичко трябваше да приключи по-отдавна, сякаш обич и уважение има, но любов, плам и искра - не. И така се будя всяка сутрин с надеждата да ми се случи чудо и да престана да изпитвам тази обърканост, граничеща с безразличие. Едно чудо, което да ме "събуди".

36.   От №6
Здравей авторке.
Май станах пророк, като преди 1 година и 11 месеца, писах че ти може да станеш бивша, но сестра му никога няма да стане бивша сестра.
Радвам се за теб , че си взела решение за живота си, поела си по своя път и работиш.
Но какво се оказа, омразната, лоша, уродлива, бивша етърва не само, че не се промени, но и замина да изживее твоята мечта Германия. Детето й сигурно вече получи своя таблет от вуйчо си. А ти вече година се чувстваш объркана с надежда да се случи чудо!
Съвсем нормално е в днешни времена подарък за коледа от вуйчо за 5 годишното дете, да е таблет от стотина лева. Все пак колко племенника има този вуйчо, какво са 50 евро, реално все пак и играчка да купи, за едниствения си племенник, когато той самия е ерген и работи, тя ще е от порядъка на 50-80лева, какво като е дал 85 за таблет.
Дано вече си станала по улегнала и не издребняваш толкова, за някъкви си стотинки за кафе или други дреболии, защото от това само ти ще теглиш.

37.   До предния коментирал: да, беше прав/а. Всичко се измени... и е глупаво да се издребнява! Отдавна оцених това, дори като прочетох най-старото ми писане тук, си спомних много.. Въпросът обаче не е за 50 100 лева, не става въпрос за детето.. въпросът е принципен. И до днес Той избягва да говори със сестра си и намира нея и мъжа й за една голяма "черна дупка", както той казва, защото само търсят откъдето може да "засмучат" пари - да изцедят техните с последни сили.. Става въпрос за неграмотни хора, които чакат само на готово, а не могат да напишат дори името си правилно, без да допуснат 1-2 грешки.. Нищо, живи и здрави.. Вечер се чуваме с Него, това ми дава сили, аз да се боря за моите мечти, той за неговите.. Обичам го, той мен също, просто обстоятелствата са други.. сега е времето за борба! И ако издържим, може би отново ще сме заедно.. А коментарите ми би разбрал най-вече този, който е преживял да има в живота си навлеци!

38.   Авторке изглежда още не си осъзнала, че роднините му са "черна дупка", но неговата "черна дупка". Хубави или лоши роднините са си роднини, те не са написани с молив, и не могат да се изтрият от живота на човека с гумичка.
Навлеци или не, той е свикнал с това им поведение, ако ти не искаш да свикнеш, че той има такива роднини, и не престанеш да мрънкаш колко са лоши те, никога няма да си с него.
Да роптаеш срещу брата/сестрата на някого, колкото и лоши да са те няма да просперираш. На никой не му е приятно да чува лоши думи за родата си дори той самия да гоовори лошо за тях. Трябва да се научиш да го изслушваш без да коментираш, и да успокояваш, без да нападаш виновниците за нервните състояния.
Почти всеки на тази планета има неприятни роднини "навлеци", но си ги трае. И ние в нашето семейство имаме двойка съпрузи, които ходят по къщите на роднините да просят, но си ги таем и като имаме нещо ненужно им го даваме /мебели, техника, дрехи/ като са болни ходим и лекарства им купуваме.
Такъв е живота ти авторке, трябва да свикнеш с живота, не той с теб.

39.   От авторката: Абсолютно точно казано!