Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не, не ти е време за семейство, особено, ако тъкмо завършваш висшето си образование и не си работила много-много нормална работа по специялността си.

Не слушай баща си точно в тези неща. Той е бил млад преди 20-30 години и тогава времената са били други. Днес от една жена се очаква много повече от това да надуе корема и да роди на 25.

Кой ще ти печели хляба? Кой ще плаща наема или ипотеката?

И да - мъжът може да те остави, защото хората са свободни да си избират партньора, какво ще правиш като самотна млада майка без спестявания, дом и сигурност? Ще почукаш на вратата на същия този баща, които сега ти дава такива акъли.

Аз имам дългогодишен приятел и пак ще чакам с дете и сватба (ако има въобще) до 30. Сама си взимам решенията, не давам на никой да ми се бърка, защото аз ще трябва после и да си нося последствията. Баща ми няма да дойде и да ми храни децата, я!

ж.27

7.   АБе, според теб докога едно лице от женски пол е момиче, до каква възраст, авторке, отговори ми на този въпрос... Иначе лично за мен на 25 си момиче и защо говориш за 30 години, та ти си ни 25, пет години не са малко. Що за глупости ти говорят-в днешно време хората се женят след 25, жените раждат към 30- това е статистиката.

8.   Остави това ограничено мислене, човека не е стока, която се продава на пазара. И защо да е "по-малък шанса за една жена"? За една жена е както за един мъж. Хората се търсят и се намират и на 30, и на 40, и на 50.
Ти не си парче месо на витрина.
Човека, с който ще се събереш, също.
С такъв тип мислене сама се ограничаваш.

9.   Не слушай какво ти говорят другите, те живеят в друго време. Времената са други сега. Леля ми като се омъжи на 17 г. какво направи -взе един боклук, пияница съсипа живота й и този на децата й. Израснаха без баща, така че прибързаната крачка не винаги води до щастлив край.
Да се омъжиш за някакъв мухльо само защото баща ти е казал, че на 30 ще е късно ще си само нещастна много повече ако беше на 30г неомъжена. Ами ако на 26г. намериш голямата си любов, какво ще правиш тогава!?

Lola

10.   И аз съм го чувала този лаф, шефа все ми повтаря да гледам да се задомя докато стана на 30 иначе после било по-трудно. И не защото ще съм сбръчкана и грозна, а защото до толкова ще съм привикнала да съм сама и да се справям сама, че няма да чувствам необходимост от мъж, а и по-трудно ще се нагодя към неговите навици. Но аз въпреки това не бързам, искам да се омъжа, защото ще обичам човека, а не защото трябва да се омъжа за да не остана стара мома.

11.   Ще ти е време за семейство, когато срещнеш мъж, с когото искаш да създадеш семейство, а не когато си навършила някаква си възраст.

12.   Да живееш, не е да се водиш от какво правят другите, или какво мислят! А да правиш каквото ти чувстваш за правилно! ... :) Какво изобщо те интересува, че другите вече са се задомили, или че след 30 били сами. Ми като са сами, са сами защото не са направили нищо за да не са сами! ... Да създадеш семейство, да имаш деца, е нещо страхотно, но е и голяма отговорност :) Не е лъжица за всяка уста, ако не е готова за което ще предствой! Големите решения, се вземат в присъствието на желание и смелост, и винаги водят до следствието - отговорност.

Еее, сама си го написала, все още не се чувстваш готова!!! От какво се притесняваш :) Да не би де да изостанеш от другите ли? Не, нееее, теб те е страх да не останеш сама! Сама няма да останеш, не се безпокой. Ама ако не си готова за сeмейство, и да бъдеш родител, тогава изчакай докато можеш да бъдеш готова! ...

Ако си още с дългогодишния си приятел, е хубаво да си поговориш с него за вашето бъдеще, да видиш той какво мисли и какви планове има! ... :) А ако сега си сама, то поогледай се, уверен съм че все някой те харесва! И ако е така, създай връзка. А останалото, когато почувстваш че му е дошло времето ;)

Хах, а за мъжете и тяхните избори :D ще ти кажа, че повечето мъже избират по-младите, не по-любов, а защото така им е по-лесно!!! Сещаш се, като момичето е по-младо, да кажa дори малко, те няма да се обвързват с никакви отговорности! А е ясно как доста мъже обичат да бягат от отговорност. Та виждаш, така не се обвързват, за тях не е нещо сериозно, същевременно получaват лесен секс, защото каквото и да поиска едно младо момиче, от един по-възрастен и опитен мъж, то все ще е нещо лесно за опитния мъж. Някой израз на чувства, някое друго подаръче, което за него, ще е просто добър начин, да има връзка, без да е задължен за нищо. А младите момичета, са по-неопитни и лесно се поддават на "чара" на по-възрастните мъже мислейки че с тях ще случат на някой по-съзрял и с по-добро отношение към тях. Но реалността по-често показва че не е така.


~winterfire~

13.   Авторке, любов има и след 30 години, но наистина по-малък става шанса за една жена да се омъжи след 30... но не защото няма кандидати, а защото по-трудно се лъже и е по-осъзната. :)

14.   Aвторката съм:
С дългогодишния си приятел съм. Не живеем заедно, но всеки ден сме нон-стоп заедно. Финансовото му положение е трудно. Аз помагам с каквото мога..
Понякога се притеснявам утре ако си оправи положението, и са минали доста години, какво би станало... И ако може да си позволи друга приятелка. Според мен ме обича, познаваме се в много ситуации. Не ме използва, просто в момента няма избор. Познаваме се и сме заедно от 10г, но не го познавам в ситуация, в която е бил по-добре финансово от мен, и ако това се случи ( за което има изглед да стане рано или късно), не знам как би рефлекторало върху отношенията ни.

15.   Според мен не е нужно да се омъжваш за да сте семейство. Вие сте семейство, живеете на семейни начела доколкото разбирам. От това по-прекрасно няма. Според мен точно сега не е моментът за дете и т. н защото както каза финансовото ви положение в момента не е розово. Не се насилвай да правиш такива стъпки. Нали сте заедно, няма къде да ти избяга хаха. Успех!

16.   ж30: И аз съм помагала финансово, тъй като Човекът си заслужаваше... Докато не установих, че любовта заслепява... Финансовата помощ трябва да е до време. Щом живеете заедно, трябва и да делите неволите заедно, но нека те не са безкрайни, нека проявява инициативност, а не само обещания и планове... Да, № 5 е прав. След 30 г. остават по-малко свободни мъже, с по-особени характери или разведени, но пък са по-земни, по-осъзнати, по-грижовни и по-всеотдайни. Любов има на всяка възраст. И мен ме караха, и ми водеха разни мъже на каишка и т. н. Любовта идва, когато най-малко я очакваш и такава, каквато не я искаш и не я очакваш. Пример: предстои ми брак с невероятен, но разведен мъж. Вкъщи ме анатемосаха, а сега вече се влюбиха в неговата загриженост, всеотдайност, домакинстване и т. н.
Така че - търси и подбери ПРАВИЛНИЯ човек. Не е нужно да имаш дългогодишна връзка, за да установиш кой кой е. И 1-2 години съвместен живот са достатъчни. Годините нямат значение. Значение имат - твоето усещане, мироглед, мнение и чувства.
УСПЕХ!

17.   Нека и аз да се включа в дискусията. Жена съм - на 30 години. Не съм се омъжвала, не ми и предстои - ще попитате :"Защо? ". Ами, защото много избирах, много сменях, и така и не срещнах любовта и мъжът с главно " М".

Последните няколко мъже, с които излизах -на кафе - бяха пълен провал : единият беше на 34 години - тотален алкохолик и много агресивен тип, мразеше целия свят... аз усещах още на първите срещи, че нещо в характера на този мъж не е наред, но, за да не остана сама, продължавах да откликвам на поканите му... и така, докато положението стана нетърпимо-едва се отървах, заплашваше ме с физическа саморазправа, за това, че съм го зарязала... имам и още няколко познати мъже -на около 35-36 години... и виждам какво става при тях... те или се страхуват 4от сянката си" и предпочитат съзнателно цял живот да останат сами, вместо някоя жена " да им се качва на главата " или са абсолютни работохолици... удавящи самотата си в работа нон-стоп.

Хората казват, да си намериш мъж докато си в университета -след това е трудно... и са прави... след определена вързарст мъжете са или женени или ненормалници.... е, може и да има свестни мъже, но аз определено не съм ги срещнала... За да допълня щриха на отговора си -ще ти кажа, че работата ми е свързана с дежурства -и понеже всички останали колежки имат малки бебета и деца, само аз съм неомъжена -то и аз съм непрекъснато дежурна -нощем, по празници... днес шефът ме написа дежурна за Великден -само защото всички мои колежки ще бъдат с децата и мъжете си на празника, а аз все едно, че нямам семейство / имам жива майка, която много обичам и с която ТРЯБВА да бъда на празника, защото тя е много болна и има нужда от мен /... цял ден плача...

И като за последно -да ти кажа, че след една определена възраст и определен прекаран брой любовни разочарования, вече предпочитам да излизам сама-и ми е по-приятно сама-откровено ти казвам- сама ходя на кино, театър, концерти или в МОЛ-а... вместо да съм с някакъв индивид от мъжки пол, който да ми и"зпилва" нервичките.... съжалявам, ако съм била малко крайна... Но, честно казано, си мисля, че човек трябва да се омъжи до определени години / до около 30-33 / след това става много късно за всичко...
Надявам се да съм ти била полезна -успехи напред!!!

18.   номер 16:
Преди да навършиш 30г по-лесно ли ти беше, повече мъже ли ти обръщаха внимание?
Бракът, който ти предстои, свързан ли е с това че си навършила 30г или не?
Аз лично се комплексирам на тема по-млади момичета от мен.

19.   Браво, №17 направо изби рибата с тия разсъждения! А не ти ли е хрумвало, чо поради същата причина, заради която и ти си сама може и един мъж да е сам-да не е срещнал любовта на живота си? Аз например на 28 год. бяхсгоден за жена, която обичах или поне си мислех така, работата свърши много зле и от тогава съм бил с много жени и то свястни, ама вече като не ти трепва нищо отвътре ти ако си какво ще направиш? Или да хващам там някоя, само да не остана по-назад, така ли? Можеш ли да прекараш живота си с човек, който не обичаш, нито пък той тебе?
А за ненормалника, сигурно съм такъв, щото съм помагал много пъти на хора, дето после ми се изплюха в лицето, колко пари съм изпораздал на заем, дето няма да ги видя повече и то все на "нормалници"-хора със семейства и деца, част от тях се правят, че не ме познават даже! Ненормалник и още как!

20.   Я, има някой, който се подписва с моя псевдоним на латиница :)

Колкото до темата: Бях чела една книжка за брака, в която се обяснпваше, че хората под 30 се оформят все още като личности и не са напълно наясно какво искат и какво търсят. С наблизаването на 30/тата годишнина се смята, че имат достатъчно опит и знание за това, от какво имат нужда. Така успяват д аподберат по-добре партньора си и чрез това се създава по-дългосрочен и стабилен брак. Лично аз си спомням, че на 17 имах първата си сериозна връзка и той лично призна години по-късно, че ако бях останала още мако с него, е щял да ме попита дали не искам да създам семейство с него. От сегашната ми гледна точка, съм сигурна, че постъпих правилно, като се разделихме, защото просто знам, че нямаше да съм щастлива с него, така както в момента съм щастлива сама. От друга страна познавам двойки, които са от 23/тата си годишнина заедно и семейството им е успешно. Всеки индивид, независимо мъж или жена, срещат различни хора и имат различни презивявания, които ги оформят като личности по различен начин. Щом самата ти казваш, че не се чувстваш готова, значи може би това не е човека за теб. В днешно време една жена не разчита на издръжката от мъжа, а е способна сама да създаде кариера и да се издържа. Това обстоятелство ти помага да отложиш брака, докато срещнеш наисина човека, който ще е в състояние да те накара да поискаш да сключиш брак. Другият плюс е, че в днешно време да си самотна майка да речем, не е нищо срамно, възможно е дори да създадеш детето си чрез изкуствено оплождане.
С две думи, като жена възможностите ти са междувременно много по-големи от преди да кажем, 20 години. И ти си свободна сама да определиш кога, какво с кого и изобщо дали.
Номер 19. Разбирам те напълно, случвало ми се е същото, не бях сгодена, но така ми счупиха сърцето, че не може да се събере вече 6 години. От тогава не се привързвам към нищо сякаш... А това с хората на които си правил добро: винаги е било така и винаги ще бъде. Правило е, за да задържиш даден човек, трябва да му покажеш предимствата от бъдещото ви съдружие, защото ако му покажеш какво си направил за него, той ще се опита да те премахне. Хората не обичат да се чувстват длъжни... Желая ти много успех и да бъдеш обичан..

Лола

21.   Лола, страшно ни липсваше!

Иначе, то се вижда, че нямаш нищо общо с Lola.

Напълно подкрепям мнението ти. Решила съм под 30 да нямам деца, да не се и омъжвам.

Лаура

22.   Тука нещо клуб на старите моми се е заформил :)
Абе хора, не е толкова сложно - намерете си партньор, естествено че няма да е идеален и че ще правите компромиси с него! То и покрай децата си колко компромиси ще правите - бедна ви е фантазията! Какви любови, какво щастие, какви 5 лева? Вие наистина ли вярвате, че за да се задомите с някого трябва постоянно да сте на 7-то небе с него, или пък че задомяването ви е гаранция за това? Можеш ли цял живот да живееш в планината без да отскочиш до морето, без да се разходиш из равнината?
Разберете, че нито щастието, нито "любовта" са целта и смисъла на живота! Човекът до вас се нарича "партньор" - и е такъв не само в леглото, но и в живота, в грижите по отглеждането на децата, в семейния бюджет, във всички задачи и проблеми, с които трябва да се справяте ЗАЕДНО.

23.   22:"Тука нещо клуб на старите моми се е заформил "
Мили номер 22, това понятие "стара мома" е останало от миналия век и не мисля, че е съвсем на място в едно общество, претендиращо да е развито и съвременно.
22:"Абе хора, не е толкова сложно - намерете си партньор, естествено че няма да е идеален и че ще правите компромиси с него! "
Всъщност е сложно, защото ако не беше, нямаше да има толкова много самотни хора. Колкото до компромистите, всичко си има граници. Не може да подтиснеш себе си, за да направиш някого щастлив, само за да не останеш случайно сам. Иначе разваляш и изневеряваш на себе си.
22:"Вие наистина ли вярвате, че за да се задомите с някого трябва постоянно да сте на 7-то небе с него, или пък че задомяването ви е гаранция за това? "
Всъщност, отдавна съм разбрала(а съм сигурна, че и другите го знаят), че партньора ти не е клоун, който да те кара да се смееш 24/7 и че има моменти, когато си щастлив и когато не си и всичко това зависи от МИРА, който си постигнал със себе си.
22"Разберете, че нито щастието, нито "любовта" са целта и смисъла на живота! "
Ако твоята цел е да си нещастен, това е твой проблем, аз искам да съм щастлива/
22. "Човекът до вас се нарича "партньор" - и е такъв не само в леглото, но и в живота, в грижите по отглеждането на децата, в семейния бюджет, във всички задачи и проблеми, с които трябва да се справяте ЗАЕДНО"
Точно така, и сега си представи, че съм направила толкова компромиси, да не би да остана случайно сама, че вместо партньор съм си взела един, дето лежи по цял ден на дивана и не се помръдва... и кво прайм тогава?
Лаура: И вие ми липсвахте, но в момента стават много промени в живота ми и не ми остава време... Дано скоро всичко се успокои и тогава ще ви виждам по-често. И вие ми липсвате..
Лола

24.   Понятието "стара мома" мисля, че умря така безвъзвратно, както и милата ни соц-система. Но все още има жени, като 22, за които бракът е някаква фикс идея и на всяка цена до 23-24 години трябва да са омъжени. Но ме радва, че и все повече жени са с по-съвременно мислене. Аз лично имах много сериозен приятел, но точно, когато бях на 25 се разделихме по мое желание, а той планираше брак. За мен това не е самоцел. Компромиси- ок, съгласна съм. Но връзката не може да се състои само от компромиси. Тъжно ми е само да си помисля, да съм цял живот с някой, който няма да обичам искрено или той мен. Сега съм на 28, имам връзка, но и за него нямам намерение да се омъжвам. Не мога да правя компромис със себе си, нито пък се чувствам толкова отчаяна, че да се омъжвам на всяка цена.

25.   E, Лола - надявам се скоро пак да имаш повече време.

И аз мисля като теб и 24. Дори НСИ го казва - хората с образование и жителите на големите градове не сключват брак или го правят по-късно.
Останалите ползват думи като „стара мома“.
Дори да сключа брак, ще е по-скоро от бюрократични причини и заради семейството ми (венчавката).

Не съм нито стара, нито мома. За мен да си омъжена за някого не е нещо важно и особено, особено ако е неблагополучно. Важното е човек да е щастлив.

Лаура

26.   Прави ми впечатление, че младите хора не бързат за брак. Аз лично съм на 27. Няколко години бях в чужбина по образователни причини и като се върнах да живея отново тук, забелязах, че повечето стари приятели и познати все още са сами. А тези, които избързаха с брака или са се развели или живеят нещастни "заради детето". Разбира се, че е хубаво да направиш семейство, да си младичка майка. Но като че хората са станали по-разумни, подбират повече и не бързат за брак и деца. А понятията "стара мома" "дърт ерген" звучат леко смешно в днешни дни..

27.   О, Лола, и на мен ми липсваше :-)

"Мили номер 22, това понятие "стара мома" е останало от миналия век и не мисля, че е съвсем на място в едно общество, претендиращо да е развито и съвременно. "

За старата мома съм съгласен, впрочем има и понятие "стар ерген", което за мене е също толкова тъпо. Такива хора съществуват и днес, само че им викат "дърт ебач".

Само малко не съм съгласен за обществото - всяко общество, по всяко едно време в историята претендира да е развито и съвременно. И всъщност то наистина е съвременно - за съответното време. Така че такива изрази като "модерно общество", "21 век" и подобни са ми много смешни. През 15 век също са казвали "Е сега не е като през 13 век, по-модерни сме! "

По темата - всичко е според както дойде. Наистина е мега тъпо да се "хващаш" за някой като удавник за сламка, само и само да не си сам. От друга страна, компромиси наистина трябват и има много хора, които са твърде големи егоисти, за да задържат някого до себе си. Границата между това да не си егоист и да не правиш компромис със себе си и принципите си, понякога е много тънка и не е лесно да се намери правилния баланс. Ощо по-трудно е, когато отсрещната страна не е узряла до тези изводи и само "тропа с краче", тогава битката е отнапред наполовина загубена.

Граница кога "трябва" да се задомиш няма, при всеки е когато му дойде времето. В такива изказвания "на тия, дето до 30 не са се задомили, им има нещо" има известна логика, но в никакъв случай не са правило. Някои се задомяват на 30-35, защото преди това не са искали или не са били готови. На тях нищо им няма. От друга страна има и такива, които наистина им има нещо. Един познат преди 5-6 години ходеше с една мацка, супер пичка, много жизнерадостна, весела, интелигентна, става за лаф, става за бъзик - жена мечта. В един момент се разделиха - Що бе, Ванка, кво стана? - Еми натискаше ме да се женим. - Е и, къв ти е проблема, кво повече искаш? И без тва си ударил джакпота. - Първо не искам още да се женя, и второ не за нея. - Е ти си мноо тъп бе Ванка, да ти се бута такава жена в ръцете и ти да й биеш шута. Ще ядеш хуя, казвам ти. - И ти да беше, и ти така щеше, вярвай ми.

Е, след време по други причини станах по-близък с въпросната мацка и разбрах какво има предвид. Първо на нея да се ожени й е някаква фикс идея и имам чувството, че като гледа един мъж, единственото което гледа е дали си се представя да е пред олтара с него или не. Второ, няма НИКАКВА готовност към компромиси. Не е глезена, не е придирчива, много земен човек без кой знае какви изисквания, но като си науми нещо, може и най-голямата глупост да е, трябва да стане по нейната. Като добавим към това и факта, че си пада малко консерва в леглото (няма да навлизам в детайли) - това впрочем го знам от Ванката, не от собствен опит :-) - почва да ми става ясно защо така е постъпил.

Сега и двамата минават 30-те, и двамата са още сами. Е, сигурно се помпат напред-назад (макар че при нея ме съмнява), но нищо, което да е за пред хората. Дали така им е по-добре, отколкото ако бяха останали заедно? Не знам - може би да, може би не.


Кубрат

П. П. "Ванката" не е истинското име на съответния герой.

28.   Хей Кубрате,

под развито и съвремено общество в случая визирах еманцияацията на жените и приеманетоим за равни в обществото :)

Иначе съм напълно съгласна с теб.

Лола
П. П. Много си мил...

29.   Мойн Лола,

Благодаря, аз по принцип винаги съм мил, просто на доста хора понякога им идвам твърде директен, а пък ако и сме на различно мнение и не носят на критика, съвсем става мазало ;-) Има изключително редки случаи, когато наистина не съм мил, но вие тук не сте ме виждали в тази светлина, и дано никога не (се налага да) ме виждате.

Иначе на авторката исках да кажа още, че има и много мъже на и над 30, които все още търсят и иначе нищо им няма, но много зависи от средата. В малък град или село е много малко вероятно да се намери такъв - освен ако не е разведен, овдовял и т. н. в което също няма нищо лошо между другото. (Да си овдовял определено е лошо, имах предвид че не трябва да е недостатък от гледна точка на новия партньор. )

Кубрат

30.   По принцип човек се жени и създава семейство когато е готов за това и е срещнал правилния човек. Някой на 20(както е при мен), някои на 40, при всеки е различно. Има хора, които и на 45г още не са намерили подходящия партньор. Мой приятел, се ожени на 33г и след две години се раведе, от много избиране. Казах му аз, че от торбата с п*тките е хванал х*я, ама той не, та не. Оказа се че благоверната му. забременяла от друг и го излъгала, че е от него.
Моя приятелка се омъжи за чех, когото едва познаваше за да избяга от тормоза на баща си. Ами 10г са си заедно, дори това лято ще им гостувам.
Колежка от университета се беше вманиячила да се жени, за приятеля си. Че магии ли не му прави, че по врачки ли не ходи и накрая момчето се ожени за негова съседка. Та така, всеки когато му дойде времето без значение от възрастта.
Маги

31.   Майка ми се е омъжила за баща ми много рано- на 19. Баща ми е бил много по-голям от нея. Тя все се страхуваше да не реша и аз да се омъжа рано. Искаше да си завърша, да си намеря хубава работа... Родителите ми до ден днешен са си заедно и имат що годе стабилно семейство. Аз обаче не съм срещнала все още човек, за който бих искала да се омъжа. На 28 съм. Интерес не ми липсва... Пък ще видим, не бързам много, много :))

32.   На 25 изобщо не ти е късно за семейство. До 28-30 годишна възраст е съвсем нормално да не си създала семейство.
Извинявай, но баща ти има остарели разбирания. Едно време майка ми като ме е раждала на 25 са я водели "стара първескиня". Защото такива са били разбиранията.
Аз се омъжих на 34 и родих на 35.
Ако бъда честна, имам известни трудности, защото и двамата сме възрастни и вече оформени личности. От тази гледна точка е по-добре малко по-раничко, на около 30 например.
Но на 25 съвсем не си стара мома. Не се притеснявай:)

33.   Първо да кажа, че в никой случай не трябва да се омъжваш за дългогодишния си приятел, който се пробвал в паузата с 18 годишна.
А по въпроса ти - прав е баща ти, защото с годините хората започват да губят мотивация да създадат семейство. Стават все по-разумни и практични, а човек смело създава семейство само когато е по-наивен и подвластен на магия. На 30 г. вече ставаш уверена и претенциозна, а мъжете, измежду които можеш да избираш намаляват драстично.

35.   Авторката съм:
Да Ви се оплача, днес баща ми пак започна да ми обяснява как след 2-3 години вече щяло да бъде твърде късно за мен.. и в момента много се разстроих. реших да Ви споделя..
Сега съм на 25. Баща ми каза, как след 3 г съм щяла да усетя разликата и едва ли не нищо нямало да стане от мен :(.
Знам, че това е неговият начин да изкаже теорията си и загрижеността си, но тези думи ме смачкват...
Благодаря за вниманието !
Весели празници!

36.   Ох, ами аз като съм на 28 и преди няколко месеца скъсах дългогодишна връзка и съм толкова депресирана и сломена, че хич не ми е до мъже. А само ми намилат, да се женя! ЗА КОГО? Само защото трябва, да хвана някой от пътя и да го замъкна в обредната. Ама това не са чифт обувки- стават носиш, несават хвърляш. И аз съм се притеснила.

37.   И мен като завърших университета почнаха да ме натискат да се женя и ми беле много неприятно. Какво се отговаря на такива намеци? То да не става по поръчка - завършваш и веднага намираш подходящ мъж, сватбата и почваш да раждаш деца. След известно време тормоз казах на баща ми - виж, и аз искам да създам семейство но просто не съм срещнала правилния човек. Какво да направя? След този случай ме оставиха намира. Мина малко време и се запознах с добър мъж, влюбихме се, поживяхме заедно и се сгодихме. Омъжиш се на 28, сега съм на 31, мислим скоро да почнем опити и за деца. Всичко ще стане когато му дойде времето, няма смисъл да се насилват нещата. Дай Боже всеки да срещне половинката, която му е отредена, а дотогава - живейте си живота, забавлявайте се и не се чувствайте длъжни да задоволявате очакванията на родителите си, защото животът си е ваш.