 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство
В прям текст ми беше казано, че съм нежелан в тази къща!
преди: 1 година, 1 месец, прочетена 1285 пъти
Моята история може да ви се стори банална.. Тинейджърска, въпреки че не съм тинейджър отдавна.
Историята е следната, живея с родителите си и сестра си. Последен курс съм, но в нас положението е повече от напечено. Нямам работа от февруари, това и много малки битови проблеми, пораждат грандиозни скандали... Докато не се стигна до днешният, в който в прям текст ми беше казано, че съм нежелан в тази къща.
Смятам да си тръгна, но искам да е по време когато всички от семейството или спят, или не са в нас, за да не ме разубеждават. Искам да се скитам, не знам, без посока, рросто не ми се връща в София.
Казах на двама познати, те тръгнаха да ме разубеждават, не че постигнаха нещо-не -не успяха, но ми се ще да знам накъде да тръгна, къде ще е уместно да пренощувам и как да оцелея през първата си зима навън в природата? :)
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. ох милата да знаеш на мен без да ми казват усещам че съм нежалания екземплияр в къщи :( ужаз ъа ела ние да се срещем някиде и да тръгнем по дяволите все някяк си ще се справим :)
2. Най-лесно е човек да се обиди! Зададе ли си въпроса -дали не съм сбъркал АЗ, дали не трябва да се променя, какво искам да постигна и как да го направя.
Да си поставя малка цел, която да постигна и така да започна да изграждам живота си ! Не че е лесно но добре е да се опита! Дерзай, покорявай малките върхове за да дойдат и големите!
3. Здрявей! Твоят проблем наистина е труден, но не се отчайвай толко бързо. Не знам точно как и кой ти е казал да напуснеш къщата, но не забравяй, че хората казват много неща без да мислят - в момент на ярост, отчаяние и т.н. и след това съжаляват. Може би, този който ти е казал това, е бил под въздействието на някакви негативни емоции.
Наистина, животът е много труден, особено, когато нямаш работа. Затова насочи вниманието си към търсене на работа, а не към бягство, защото проблемите не се решават с бягство. Работата ще те отвлича от битовите проблеми, ще мислиш за нея и вярвай ми, ще се чувстваш по - добре. Много хора намират утешение в работата си. Знам, че намирането на работа в днешно време е много трудно, но опитай, не ти коства нищо.
Не избързвай! Лесно е да напуснеш дома си, но е трудно да се върнеш. По принцип, семейството са най-близките ти хора (надявам се и при теб да е така). Поговори си с тях. Проблемите се решават с говорене, а не с крясъци и отказ от общуване. Попитай ги какво искат от теб, къде грешиш (ако грешката е в теб) и как заедно межете да се справите с тази ситуация. Не мисля, че семейството ти иска да напуснеш, още по-малко като са те гледали толкова години. А когато пdрите не стигат, нормално е пълнолетните членове на семейството да работят.
Не се предавай - това е най-лесно. Покажи на живота, че не може да те сломи.
Успех!
4. Аз сам малък и не се карам с родителите си- ОЩЕ. Е и си мисля че никога не бих напуснал моите защото те са ме направили това което съм не зная, но аз бих им се извинил за всичко за което съм сгрешил защото просто си помисли какво ще стане с живота ти, а и с техния как ще оцелееш а и не знам но сега си в тази възраст в която не знаеш какво правиш това поне го знам защото и аз влизам в нея и ще осъзнаеш че може и да с бъркал. Не напускай родителите си ТОВА Е МОЯТ СЪВЕТ! УСПЕХ И МИСЛИ ПРЕДИ ДА НАПРАВИШ КАКВАТО И ДА Е ПОСТЪПКА КОЯТО МОЖЕ ДА ПРЕОБЪРНЕ ЖИВОТА ТИ. Още веднъш успех и умната:)
5. оф и аз имам същия проблем. ако имах къде да отида отдавна да бях изчезнала от нас :(писна ми от сестра ми и баща ми..сестра ми често си измисля разни лъжи за мен и татко и вярва. Вечно аз съм виновна. Дори тая ми се нахвърля да ме бие, а аз немога да си трая и мн ясно и отвръщам макар да знам какво ще последва.....бой от стоян (баща ми)...вече дори ме викам по име....
|
|
|
|
|
|
|
