Оказа се, че не е от мен - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121047)
 Любов и изневяра (29671)
 Секс и интимност (14349)
 Тинейджърски (21880)
 Семейство (6464)
 Здраве (9589)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3167)
 Образование (7295)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18484)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Оказа се, че не е от мен
преди: 15 години, 5 месеца, прочетена 6207 пъти
Здравейте, моята история е доста дълга и заплетена и ще се радвам ако имате търпението да я изчетете и ако е възможно да ме посъветвате какво решение да взема.

Запознах се с жена ми като колеги и много бързо стана всичко. Заживяхме заедно и аз от самото начало си помислих, че съм намерил човека. И понеже имам опит от предишни връзки, в които все ме обвиняваха, че съм бил ревнив и едва ли не много съм ги ограничавал, бях решил, вече да не се държа така, да разсъждавам съвременно, да не ограничавам жената до себе си, макар че тя се опитваше да ме ограничава, и ревнуваше не един и два пъти. Още от самото начало тя ми каза даже, че ако се случи да си изневерим, ще си признаем. Естествено не ми е това разсъждението, но нали ви казвам, предишния опит малко или много ме караше да мисля така. Може би грешката е в мене, че й казах, че ако тя ми признае, може и да не простя. И така не я ограничавах, пусках я даже да не спи вкъщи, макар че все пак ми беше доста неприятно. Пусках я да ходи на море сама, защото тогава нямах пари, а тя уж при познати ще ходи да й излезе по-евтино.

Естествено това никак не ми харесваше, а и имайки предишния опит, бях решил, че просто няма да се подиграват с мене и когато замина за море сама, аз й изневерих. Върна се от морето и й признах всичко. Казах й, че просто не издържам така и че няма да я чакам да си прави каквото иска. Ако иска да остава с мене, щото тази изневяра беше просто един секс с 15 години по-възрастна жена от мен, към която нямах особени намерения. Казах й, че не може така да продължава или живеем на семейни начала или се разделяме. (И сега когато си направих ДНК тест за бащинство по мое желание, осъзнавам защо тогава прие толкова лесно изневярата ми.) След това тя забременя. Още тогава се усъмних, че е от мен, защото просто в продължение на доста месеци не бяхме правили редовен секс. Не съм я насилвал за секс, защото опита ми от предишни връзки, си казваше думата - просто да не насилвам нещата.

Но тя беше толкова убедена, че е от мене, и отново си казах стига с моите глупави съмнения. Оженихме се и почнаха проблемите. Първо бременността й беше тежка, защото употребяваше алкохол. Може би и поради тая причина то се роди недоносено и много мъничко, но... оцеля и да чукна на дърво е добре. Вече е на 3.5 годинки и е супер. Между временно след раждането тя продължи с алкохола и понякога се налагаше освен за бебето да се грижа и за нея, щото ...трудно е да се опише какво съм изживял. Но винаги съм я обичал, в крайна сметка тя беше майката на детето ми.

Естествено доста скандали се породиха от гледането на бебето и доста пъти се разделяхме. Накрая родителите й взеха нещата в свои ръце - разделиха ни. Значи защо. Eми аз живеех в тяхна къща и беше много лесно да ни разделят. Не ме питайте тогава колко ме е боляло от липсата на детето до мен, не за друго, а защото много съм се грижил за него. По лека, лека свикнах. И така няколко пъти се събирахме, разделяхме и накрая съвсем се разделихме, защото тя влезе в болница заради алкохола. Доста пъти и аз съм обвиняван за състоянието й и от роднините й. И така намерих си любовница, но нещо все ме свързваше с жена ми и със детето. Просто ги обичах и двамата и може би все още ги обичам. Даже се случи така, че пак го направих с жена си. Беше невероятно!

Реших отново да се съберем, но всичко отиде по дяволите заради нея. Пак ми се качи на главата, пак ме лъжеше и не издържах и я накарах да наравим тест за бащинство. Тоя тест го мисля още откакто се е родило детето, но тогава нямах финансовата възможност да го направя. И ето го резултата - не съм аз, както и очаквах. Междувременно разбрах, че и тя си има приятел, макар, че се опитваше по всякакъв начин да ме излъже. Не й било хубаво с него, искала да бъде с мен.
Просто разбрах, че не й пука от нищо, просто от нищо. Не мога да си кривя душата, че може би една от причините да я искам толкова силно е секса, който на моменти е бил невероятен както за нея, така и за мен, но... ако не мислих с оная си глава може би нямаше да стигна до тук.
Както и да е след всичко това (то има и много други неща, не мога да ги опиша всичките) не искам вече да си помисля за нея ...

Но остава отворен въпросът за детето. Еми то ме обича да не говорим, че в последно време повече го гледах аз и родителите ми.

Хубаво да речем зарежа всичко (забравям, че е съществувала, че и то е съществува), тогава как моите родители ще го преживеят.

Те със сигурност ще искат да го виждат, да го гледат. Ако не зарежа всичко то тогава естествено ще се разведа, но какво да правя в този случай. Имам шанс да го взема да го гледам аз, но не знам дали ще мога да го обичам така. А и това ще е причина да се срещам с нея, а аз не искам, защото по този начин отново ще се поддам, отново някак си ще се замисля с оная си глава, но това не е добра идея, защото отношението ми към нея е вече друго и ще се отнасям с нея като с боклук.
Ако обаче детето живее при нея .... то много ме съмнява, че ще успее да се справи и че и той няма да стане... не знам какво, но това си е отговорност.
Не знам как да постъпя, не знам за какво да се боря. Някой изпадал ли е в подобна ситуация?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 15 години, 5 месеца
hash: 4877e9d8ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Детето не е виновно за нищо. Продължавайте да го обичате, наемете си добър адвокат и се борете за попечителство. След време може да срещнете жена, която да ви донесе само добрини.

 
  ...
преди: 15 години, 5 месеца
hash: 597d4460a9
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Просто ти си решаваш никой не може да те съди.

 
  ...
преди: 15 години, 5 месеца
hash: 6bb29306af
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Здравей прочетох историята ти. Мн си преживял, правили сте и двамата грешки, разбрах от писмото че тя е алкохоличка ако е така при съда може би ще ти дадат детето, но все пак това е мн тежко за майката. Нз колко тя го обича и т.н но никой тук не може да ти даде най добрия съвет защото не знаем наистина ти как се чустваш, тя и близките, затова остани сам и си помисли какво трябва да правиш за напред но не с омраза недей няма смисъл.

И според мен за да няма каране и разправии за детето направете така че да го виждате и ти и тя и просто да не го лишаваш от любов, може да е от друг но ти си го гледал и си му дал обич, защо да го мразиш примерно че не е твое, то е човешко създание и не е виновно че майка му е сбъркала или че ти си лягал с друг, затова че си помисли но недей вини детето. Успех и главата нагоре :)

 
  ... горе^
преди: 15 години, 5 месеца
hash: 9cc669b8ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Здравей, аз съм мъж на 27 години. Моята жена също ми изневеряваше и горе доло проблема ми е като твоя... детето не е от мен, но аз много го обичам.

Понеже аз така да се каже... имах възможност платих в съда за родителските права, защото жена ми въобще не се грижеше за бебето, оставяше го да плаче... абе въобще...! Сега го гледам аз и новата ми приятелка бебето е на 1 година и 3 месеца, казва се Катрина и е при нас откакто беше на 6 месеца и затова ще и казваме че новата ми приятелка и е майка а аз баща... това е по-доброто бъдеще за нея! Мисля че и ти трябва да постъпиш така!!! Късмет!

 
  ...
преди: 15 години, 5 месеца
hash: c798c074b6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Много комплицирана ситуация наистина... Колкото и бланширано да звучи, сърцето ще ти подскаже какво да направиш... Не мисля че ще ти е лесно така просто да забравиш и за нея и за детето... Аз съм съгласен с останалите... с нея прекрати отношения, но се бори за детето...

 
  ...


...
преди: 15 години, 5 месеца
hash: 2fbaea2a80
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Моята история е почти същата :) дори преди време я написах анонимно тук.

Не се самообвинявай, единствената позволена слабост на мъжа е да се влюби в една жена. Обичал си я истински, но тя не те е заслужавала. Няма да я забравиш никога, но категорично я изхвърли от живота си. Ако не го направиш тя само ще продължава да те наранява. Не се самозалъгвай, че нещо ще се промени.

По отношение на детето считам, че за него трябва да поеме отговорност майка му и баща му. Никой няма право да те упреква ако решиш да имаш семейство с достойна жена която да те уважава и цени и най вече да отглеждате собствените си деца. Това че си се привързал към детето е повече от нормално, но ако решиш да изразходиш сериозен ресурс за да бъде то при теб. Трябва да си подготвен за още две неща. Биологичната му майка винаги ще го използва като оръжие срещу теб в бъдеще. Освен това има пълното право да речем след 10 години да заведе дело срещу теб за детето и ако тогава си осигури отличен адвокат има реални шансове да ти го отнеме с един куп аргументи сред които ще бъде дори и този, че не си му биологичен баща. Трябва да помислиш и за бъдещата си половинка и за това, че тя наравно с теб ще понася всичко без да има вина. Решението е само твое и никой няма право да те упрекне ни най малко, но помисли и за всички подводни камъни в бъдеще. Успех. ВП

 
  ... горе^
преди: 15 години, 4 месеца
hash: c557945fd7
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Не съм сигурна, че всичко е точно така, както го пишеш. Ти се изкара едва ли не светец.Детето не е виновно,че сте такива. Щом си търпял толкова време да те лъжат, какво ти пречи да продължиш да се правиш на светец. Не е толкова важно дали си биологичен баща. Казваш че го обичаш, ами продължавай по този начин, или късай и хвърляй докато детето е още малко и ще те забрави. Колкото повече отлагаш, толкова по зле ще става, затова вземи решение без да се интересуваш от това какво ще кажат родителите ти.

 
  ...
преди: 14 години, 11 месеца
hash: 9e9ab5c5a9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Искам да кажа, че се възхищавам на мъже като вас. Още съм млада - на 21, и дори и да не съм женена, имам приятел и като цяло, верността е единият от принципите ми.

С предварителната уговорка, че съм толкова млада, бих искала да дам и аз съвет.

Почувствай със сърцето си колко силна е обичта ти към детето и ако тя надделее, опитай да го вземеш - ясно е, че при майка си няма да расте добре заради проблемите й с алкохола.

Колкото до тази жена, с цялото ми уважение, мисля, че не е успяла да оцени колко сериозен мъж има. Млад си и колкото и да е трудно, имаш възможност да срещнеш жена, която да те оцени истински.

С детето или без него, ти имаш шанс за истинско семейство.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker