Сякаш нямам баща
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2375 пъти
Когато бях малка с баща ми бяхме много близки. Всички деца ми завиждаха за невероятния ми баща и аз много го обичах. Можех да му кажа всичко. Той беше най-добрия ми приятел.

Когато започнах да пораствам той сякаш се отдръпваше. Когато се прибереше от работа аз се усмихвах и си казвах:"Тати се прибра. Ще му се похваля за шестицата! ", но баща ми дори не ме поздравяваше. Просто влизаше вкъщи, поздавяваше майка ми и се опъваше на дивана да гледа телевизия. Аз се чувствах прозрачна, сякаш не съм там. Правех всичко, за да го впечатля, но той продължаваше да не ми обръща внимание.

Сега съм тинейджър и много ми е нужен баща, с когото да поговоря, но сякаш нямам такъв. Понякога се чувствам сякаш той е мъртав и някакъв непознат живее в къщата с мен и майка ми. Започнах да понижавам успеха си, защото преди той ми помагаше да науча уроците си и прекарвахме време заедно, но сега като го помоля да ми обясни нещо, той казва:"Какво искаш да направя, да ти прочета урока ли? ! Прочети го няколко пъти и ще го знаеш. ".

Постоянно ме упреква и обижда. За него съм просто някакъв пубер, който цял ден седи пред компютъра и не прави нищо. Аз се опитвам да му докажа, че не е прав, но той си знае своето. Дори не го интересува какво харесвам да правя, дори не знае за какво мечтая. Понякога избухва, започва да крещи и да ми налита на бой, а майка ми ме защитава. Тогава той започва да ни обижда и да заплашва, че ще ни напусне, а аз се заключвам в тоалетната на тъмно и плача и се опитвам да запазя спомена, че го обичах, но все повече избледнява. Страх ме е да покажа как се чувствам, защото никой не е до мен. Нямам истински приятели на които мога да се доверя и да разкрия себе си. В този живот съм сама и ми е трудно да се доверя, защото знам, че тайните никога не остават запазени, а чувствата винаги остават наранени!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: 4d2199000e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Съчувствам ти,... хората се променят, кофтито е, че промяната на много е към негативното, бляяк!... И отвратително да видиш как хубавите неща, остават само в спомените!!! Горе главата ;) Каквито и "същества" да се наместят в "телата" на хората около теб ;) Не го приемай много лично, защото за нищо не си виновна... Мда... Миличка запомни, каквато и буря да те сполети, запази своята воля и дух непокътнати :) Пази своята положителност, a тъгите ги остави, те не са ти нужни. Защо ли? Един ден твоят живот ще се промени, ооо да, ще видиш ;) И твоят дух и воля, ще бъдат важни и определящи хода на живота ти. Ще се появят хора, или човек, за който ти ще бъдеш нещо. Ето защо, пази свойте вътрешни предели!... Защото когато този ден дойде, ще имаш за какво, кой да се бориш!... И света ти ще се промени. Хммм... могат ли нещата да бъдат различни още от сега? Могат! Ама "трудностите" и еднообразието в живота, пречуват волята на по-слабите! Иии... явно бащата ти е станaл част от сивотата в света, явно е забравил кое е важно в живота и че има вас!... Няма защо да се заблуждаваме, няма оправдяние за действията му!... Лично на мен, са ми противни хората които нараняват най-близките си, само защото им избиват балансите!!! (Когато човек създава семейство, поема отговорност да бъде родител!... Тъжното е само, че въпреки века в който живеем, още има хиляди родители, дето не си дават сметка какво правят, как постъпват и до какво водят действията им. Още по-лошо, родителите забравят че и те са били деца, че и те са порастнали, забравят какви са били, и гледат на децата си, не като на своя плът и кръв, а като някакво задължение, едва ли не че са вързани!!! Забравят, че децата им са невинни същества, и че ако се държат грубо, те ще страдат!!!). Слушай,... родителите си не можеш да промениш, но можеш да промениш себе си ;) Казваш, че нямаш никой! А какво направи за да имаш някой до себе си? Съветче, ако страдаш ли, не се изолирай, не бъди асоциална. А компенсирай, болката с повече радост. Та... заслужава ли болката да мислиш за нея?!... Я я оставяй, грабвай своята късметлийска усмивка и излез, покажи че можеш да бъдеш силна ;) Запознавай се, завързвай приятелства, и открий своето щастие :) ~winterfire~

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: a2dcedcc39

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не искам да те вкарвам във филми, но единственото, което ми дойде на ум като причина за промяна в отношението му към теб, е, че може да не си негова дъщеря. Може да го е разбрал случайно, може да не може да има деца, майка ти да е искала да спаси брака си и да е забременяла от друг... Нещо такова. Питай майка си, говори, задавай въпроси - не таи всичко в себе си, не се крий и не плачи-така измъчваш себе си най-много. Не се срамувай да покажеш, че те боли, особено пред майка ти. Тя е човека, който ще ти каже истината и ще ти помогне.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 26d52cdd68

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   №2 какви с абсурди пълниш главата на детето. Просто животът в Бг стана много труден в особено за мъж, който трябва да издържа семейство. Може да има финансови проблеми и затова светът да му е крив. Може да се страхува от това, че дъщеря му пораства и се превръща в жена а той не може да я възприеме като такава. Може да отказва помощ при учене или разговор целенасочено, за да я научи да се справя сама. Може да си е хванал любовница и в детето да намира единствената пречка да напусне жена си. Може да е милион други неща, но да се отдалечи заради вероятно чуждо биологично бащинство и да наказва детето заради грешка на майката е невъзможно да е толкова прост. Детето ти е дете и го обичаш не защото ти носи биологичният материал а заради всички грижи и мигове прекарани с него до израстването му. Бабите казват "дете се обича от л****та" или "за да станеш майка не е нужно да родиш а да изядеш 24 коша л**на" Авторке не се отчайвай такъв е животът когато момичетата порастват изведнъж осъзнават, че вече не са на тати принцесата и им става тежко, да не те отчайвам но няма да станеш никога повече неговата 2 годишна малка русалка. Той е забелязал, че на неговото малко пиленце в гнездото са взели да му никнат пера и е наясно, че то скоро ще отлети.

 

...

горе^

преди: 12 години, 2 месеца hash: 2c0e009498

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   3, и ти не си по-различна от 2 - и двете от девет дерета вода носите, но едно не споменахте - просто си има лоши родители, има си родители, за които децата са дошли нежелани, които са били неподготвени, които са приели семейството си за даденост. Авторката просто трябва да поговори с баща си и да потърси някакви общи интереси. Иначе, била съм любовница, човекът не занемари децата си - напротив - дали от чувство за вина, дали просто от ангажираност прекарваше много време с тях. Познавам и хора, които гледат чужди деца и не ги занемаряват заради това. Просто си е до човека.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 26d52cdd68

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   №4 Извинявам се но ако говорим за просто лош родител или за родител, чието дете е нежелано, или неподготвен родител Още от началото щеше да бъде така, а авторката говори за промяна от много добър в много студен родител. Авторката е пробвала с общи интереси, но напоследък и е отговаряно не само със студенина, но дори с опит за бой. Дали ти №4 си била любовница въобще не означава, че мъжът с който си била е искал да остави жена си заради теб. Давам пример с това: ако си има любовница и иска да остави жена си заради нея, но поради морални задръжки "заради детето" не може, то той подсъзнателно започва да упреква самото дете, то се явява пречка на желанията му, и тогава е нормално да се държи по студено с него. Пред последния ми абзац говоря точно за това, че дете не се обича заради биологичен материал. Извинявам се на авторката но трябваше да защитя тезата си. Дано е станало по ясно и за теб дете. Поздрави №3

 

...