Споделена история от Семейство |
Объркана тотално
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 1912 пъти
Здравейте,
В момента аз трябва да съм най-щастливата жена на земята, имам малко бебе и страхотен съпруг, който ми помага в отглеждането... Но всяка вечер преди да заспя хиляди мисли нахлуват в главата ми, и няма как да му ги обясня, той иска да ме разбере, но не може.
Ето каква е моята история.... До голяма бях само дете, след това се появи сестра ми, която отначало не можех да понасям, но с времето тя стана човека заради, който бих убила... Както всеки тинейджър не се разбирах с родителите си, бях се вглъбила в собствените си дела и не забелязвах зародилите се семейни проблеми вкъщи.. Както и да е няма да ви занимавам надълго и нашироко... Имах приятел, с който не се разбирах и след поредния скандал реших да се преместя и да заживея сама... Започнах работа, изкарвах пари, запознах се със съпруга ми и на 20 години вече бях самостоятелна...
Докато един прекрасен ден моята сестра не ми се обади с треперещ глас да ми каже, че не може да издържа постоянните скандали на родителите ни... Тогава сърцето ми щеше да се разкъса като чух, как вече не може да крие от мен... Тя 10 годишното дете ме пазеше и криеше болката която е изпитвала откакто ме няма. Получих обещание, че няма да има повече семейни скандали, но уви... Почти всеки път, в който телефона звъннеше, аз се разтрепервах. А като се прибирах вкъщи все едно нищо не е станало, докато един ден не разбрах истината...
Баща ми ми звънна, и почна да ме обвинява, че аз съм съсипала семейството му, че съм била лоша и заради мен са се карали вкъщи.... Останах без думи, обадих се и потърсих обяснение, но той не ми отговори, попитах и майка ми, а тя ми каза че няма как да говори сега и да не се притеснявам. Разбрах, че така говори и на сестра ми, на това 10 годишно дете... Малката не можеше да си представи родителите ни да се разделят, но за мен това бе нормалното решение.... Минаха се години нещата ставаха все по зле и по зле, алкохолът изпи мозъка му и постепенно уби всичко човешко в него... Аз се омъжих в страх да не ме изложи, забременях в страх да не стане нещо вкъщи и да не мога да помогна.... Сестра ми се срамуваше от него, а майка ми страдаше всеки ден... И ето дойде време, в което го напусна, сестра ми отиде с нея.... И той остана сам...
Кажете ми нормално ли е това, че го оставихме сам... Аз наистина се опитах да му помогна, предложих му лечение, и след хилядите обиди който е нанесъл на мен и на близките ми, аз пак му прощавах... Той ми отказа всичко, отказа се от мен, от сестра ми.... От първородното му внуче, даже и не го гушна, защото му треперят ръцете и заради какво заради 1 кило ракия...
И колкото и да искам да махна с ръка и да се радвам на това съкровище, което имам, той пак успява някак
да съсипе най-прекрасните ми мигове. Всяка вечер не мога да заспя и превъртам лентата назад и си мисля наистина ли аз съм виновна (не съм била лошо дете, може би малко инатлива)... МОЛЯ ВИ, АКО НЯКОЙ ЧЕТЕ ТОВА, ЗНАЙТЕ ЧЕ ВАШИТЕ ДЕЦА СТРАДАТ И СЕ ОБВИНЯВАТ ЗА ВСИЧКО, ДОРИ И ЗА ВАШИТЕ ГРЕШКИ... СПРЕТЕ ДОКАТО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ... ДОКАТО НЕ СТЕ ИЗГУБИЛИ И ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ВИ ОБИЧА.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 99425cd91c |
|
1. Здравей!
Баща ти, за да пие трябва да има някакъв проблем, но това не си ти, нито малката ти сестра. Вие двечките с нея сте невинни. Баща ви знае това, но обвинява вас. Като ви обижда той всъщност обижда себе си, за несполуките в живота му. той ви наранява, защото не може пред себе си да признае вината си. За да разбереш как се чувства поговори с него спокойно и бъди мила. Мисля, че това ще помогне. Дори и да те отблъска първоначално, ти бъди настоятелна. той ще се примери и ти ще разбереш всъщност, защо се е държал така. По този начин ще разбере вината си и ще стане по-добър човек. Дарявай го с любов, той точно от това има нужда.
|
|
