Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   да, тъжната истина

7.   Браво! Напълно съм съгласен с написаното, много точно и за съжаление много вярно. На мен все още ми предстои да стана родител и винаги съм мислел какъв трябва да е родителският подход в тези все по-глобализирани, но отчуждени времена.
Средата за подрастващите сега е много стерилна и в същото време нездрава, родителите са свръхзагрижени и в същото време откъснати от децата си, правилата, въведени от държавата са проформа за интересите на децата, но са неефективни.
Според мен на детето трябва да се дава повече свобода. Мисля, че най-важна задача на родителя е да го свикне от малко да мисли и да взема самостоятелни решения. Повече реални игри с други деца и по-малко компютри. Но за да стане възможно това, трябва ние възрастните да започнем да се променяме.

8.   Ей, и аз все си мисля за детството защото беше най-хубавият период от живота ми. Пълна свобода. Един път нашите заминаха и ме оставиха един месец на грижите на баба ми, която живееше на друг адрес. Аз бях почти на седем - лятото преди първи клас. Не пусках баба ми да влезе, ако не исках. Заприличала бях на Тарзан, а всички дворове в махалата бяха моята джунгла. Катерех се по дървета, прескачах огради, тичах пред коли и автобуси. Когато огладнеех ядях каквото ми харесва - круши. Като се върнаха нашите от екскурзия трябваше да ми отрежат косата почти до кожа защото беше пълна с дъвка, сплъстена и невъзможно да се среши. Разбира се първата им работа беше да ме измият. Славно време - никога няма да забравя кокло щастлива бях тогава!!!

9.   Много добре написано. Браво :)

10.   Еми няма как да видиш децата пред блока да си играят на въже, ластик, дама, криеница или други такива много хубави мисловни игри. Сега интрнета буквално убива всичко живо. Тоя фейсбук трябва да се забрани. Малките деца точно като растат те копират едно към едно ставащото в социалните мрежи. Също, чалгата е голям проблем за днешните деца, даже и за всички. Трябва да се въведе всичко от времето на Бай Тошо, да им ред и дисциплина и да видите как България и децата, ще светят. Трябва в даскало да се върнат униформите и да учиш стихотворения за 3 - ти марти и 24 май. Трябва да се научат децата да уважават празниците и себе си. И при 2-3 отсъствия трябва да ги наказват. Сега правят по 600 неизвинени отсъствия и нищо не им правят. Напротив те са героите не класа. Трагедия! Ако Чалгата и Фейсбук се забрани, това на 50 процента, ще оправи нещата в България! Едно дете колкото и добри родители да има, то като отиде в училище става съвсем различен индивид.

11.   Еххх, ... самата истина! ... Всичко което си написала е абсолютно вярно, до болка!!! Ама какво може да се направи? Могат ли родителите да се преборят със страховете си, и да дадат и свобода на децата си? Могат ли да им гласуват доверие? Да! Но... хората сега, са свикнали да държат всичко под контрол! Не позволяват на децата си да имат време сами да помислят, или вземат решение! Защото се опасяват че детето им ще вземе грешното решение, или ще се случи нещо непоправимо! ... Мисля е ясно каква е причината. Телевизията, вестниците, новините, ако се вгледаме са все негативни, сякаш целят да наплашат хората :)) Съобщават се, на този това се случило, на онзи онова! ... И хората си се плашат да не ги сполети и тях нещо лошо. Да не говорим колко мнителни са всички! :)) Ти казваш, ... не виждаш деца, а видяла ли човек да заговори друг на улицата? :) Хора има навсякъде, а се разминават мълчаливо и намусено! Като че, целият свят им е крив! ... Никой не смее и една дума да каже на друг, ако не му е крайно наложително! И го прави с огромни усилия :D Обществото като една цялост, може да се изрази с думата - асоциално! ...

Защо листата на едно дърво опадат? ;) Ха, проблемът не е до самите листа, проблемът е в корена!!! Проблемът започна от самите родители, и техните убеждения, как да се живее? ! Любопитното е, че често тези им убеждения, не са техни, а заучени от обществените виждания! Защо? Защото повечето родители не са били готови да бъдат родители, и не знаят как да гласуват доверие на детето си!!! Затова на место да го научат кое е правилно и кое не, просто поставят лимит във всичко, и пълен контрол! ... Е, аз пък ви питам :) Като контролирате и ограничавате живота на децата си, успявате ли да ги защитите от лошите неща? А? Защото явно това не помага! Иначе, нямаше децата да пропушват, да пият, да вземат наркотици, нямаше да стават и отвличания, или други инциденти. Прото го разберете, не можете да предпазите дето си от всичко! Колкото и да ви се иска! Колко по ограничате социaлното развитие на едно дете, то ще намери начин да компнсира чрез друго, и вие няма да разбере дори, как така, може да тръгне по-лошия път, или по пътя на отчаянието! ... А за онези другите родители дето се изявяват като перфекционалисти, ще кажа, не забравяйте че и вие, сте били някога деца? :) Как живяхте, как израстнахте? И не се опрадавайте както всички с, че времената били различни :D То... ок, различни са и какво от това? Нима, разликата значи лишаване от нормално развитие? ! ... :)

Хмм... огромна част от темите в този сайт, са от депресирани, със социална фобия, страхове, и желание за самоубииство!!! Иии... ако забележите, преобладват писаните от деца и наскоро порастнали! Между 15 и 21-24 млади, а какво отчаяние лъха от тях!!! Защото им е трудно да общуват, защото нямат опит в общуването! Тъй като като не са разбирани! ... Най-често четем, че са водили труден живот, родителите им не са ги разбирали, а като са им споделили, затрудненията си, не са искали да им помогнат! Е? Чия е вината? ... Хубаво... създаваме деца :) С каква цел го правим? Децата, не са вещи, не са притежание, не са даденост, и не са банка за бъдещето ви! Те са хора, като вас. И имат нужда да живеят, за да натрупват опит. Няма да бъдете винаги до тях! Нито пък ще можете ги предпазите от всички грешки, който биха направили. Вие също навремето сте правили грешки, не искайте децата ви да са безгрешни, или свършенни! ... :D Ах, все още вярвам, че има хора които създават децата си, без някакви странични интереси и намерения, а от любов, защото са искали, любовта им да има плод, нещо което да ги свързва по-силно, и да обединява любовта им в едно ;)

Далеко сме... далеко от свободното общество! ... Ние само си мислим че сме свободни! :)) Свободата, изисква жертви които не сме способни да дадем! Свободата е и отговорност, а ние сме свикнали да живеем в обществото! За да се възползваме от всичките дадености на съвремието. Днес да си човек, е да си консуматор! Обществото, унищожава мечтите за свобода и ни заточва в една голяма каторга, не толкова с законите и правилата си, а със страховете си. Малцина дръзват да живеят различно - обикновенно са хора с много силна воля!!! Останалите просто следват каквото правят другите, и така до края на живота си, са просто бръмка в голямата обществена "машина". Правят каквото чуят и им се каже! ... Добре описано е в книгата на Ерих Фром, "Бягство от свободата" :) Лошото е, че родителите нямат време за децата си! Нямат време да ги разберат, по-лесно им е да ги "затворят". А колко по-хубаво би било, ако един родител, е като приятел за детo си :) Само така се изгражда доверие между родител и дете! ... Кой ли родител, не е на мнението, че детето му винаги е неопитно и малко? Но кой родител се е запитал, дали познава детето си? Обичайното е, родителя да няма кой знае каква комуникация с детето си. И разговора да се свежда, до, направи ли това, направи ли онова, какво стана, или не прави така и тнк. Обаче, това не е общуване! Ако ги опознаете повече, ще бъдете изненадани, че децата разбират много добре ставащото, че натурата им е много деликатна. И че имат и собствено мнение! Та... ако ви е грижа за децата ви, ще се погрижите да имат самочувствие, да израстнат уверени в себе си, няма как се случи, ако не им позволите да имат и свой живот! :)


П. С. Който иска да ми зададе въпрос, или каже нещо. Може напълно АНОНИМНО да го направи на [НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА] :) Не е нужна регистрация. Гарантирам, ще има отговори.


~winterfire~

12.   Темата е супер актуална. Дано повече хора я прочетат!

13.   Благодаря на всички за коментарите.
Тази тема не е изсмукана от пръстите, просто ей така, защото изпитвам някаква носталгия по "дамата" и "къра".
На 24 (почти на 25) съм, но въпреки младостта си имах възможност да опозная много нещастия, които малко или много ме направиха първо по-силна, второ по-отворена към хората и техните болки.
Обожавам децата и с нетърпение чакам деня, в който ще стана майка, но още от сега съм си дала ясна сметка, че детето не е кукла, която се облича и храни. Разглеждам майчинството като привилегия, а не като отговорност - привилегията да оформиш в някого ценности, привилегията да бъдеш подкрепа и приятел, правото да дадеш доверие и свобода.

От близо седем години, всяка свободна секунда се занимавам с детската психика. Колко прекрасни, колко чудесни и мъдри са сърцата на децата ни.. колко разбиране, любов и трепети крият. И виждам една грешка, която се повтаря навсякъде с детето не се говори, говори се НА детето и то израства неуверено в това, че е уникално и че има пълното право да бъде такова.

Конкретната причина за статията ми е една история, която имаше щастлив край, и въпреки че се радвам... не мога да сдържа сълзите си - защо се е стигнало дотук. Преди време се запознах с едно момче, което беше изпаднало в депресия, малко по малко, двамата заедно разнищихме всичките му страхове и вчера той ми беше пратил най-вдъхновяващото съобщение, което някой може да получи. Той е на 17 години и нямаше приятели, споделяше, че родителите му не го разбират и сякаш си живеят в някакъв свой свят, но пък той бил примерен и те се гордеели с него. Всичко изглеждаше толкова нормално, но това момче повдигна малко килима и вътре беше Ад. През три вечери ми говореше за това как иска да се самоубие, споделяше, разказваше... И днес ние с него празнуваме победа - има си приятелка, вчера съветите ми не бяха от типа колко е ценен живота и как трябва да се вземе в ръце, а какъв подарък да вземе на възлюбената си, защото имала рожден ден.

Знаете ли кое е страшното? През една темите в тийнейджърските форуми са точно такива... Проблемът е толкова голям, а никой не му обръща внимание. Учителите от старата генерация вече издъхват, не могат да се справят с този променящ свят и в агонизирането си, всъщност единствено налагат наказания и досъсипват децата. Родтелите живеят в един много тъп филм и си мислят, че имат нормално семейство - е, ок, но ако беше нормално, детето ви нямаше да говори с някаква непозната в анонимен форум и да споделя, че си мисли за край на живота.

В момента работя с много деца (деца:) - прекрасни млади хора в рамките на от 12 до 20) и всички споделят едно - нещастни са вкъщи, чувстват се затворени, чувстват се виновни пред родителите си, длъжни едва ли не да се правят на щастливи, защото и техните го правят.

Опитвах се преди да говоря и с родители - пълна загуба на време и сили. Щото съм нямала свои деца и нищичко не знам. А аз продължавам да не разбирам - това, че си родила, прави ли те способна да обичаш истински, прави ли те достатъчно мъдра да приемеш, че детето ти е отделна личност със свои стремежи, мечти и път. Прави ли те способна да подаряваш доверие, да си смела, да си щастлива?

И Големият проблем на децата с разведени родители - доста съм говорила и с такива деца. Да ви кажа какво искат тези деца в прав текст - да ги оставят на мира, да не се налага да избират кой обичат повече, да могат спокойно да обичат и двамата си родители. Дали родителите им го позволяват - не! Абсурд!

Не знам дали имате деца или нямате, или тепърва ще ставате родители, но моля ви, замислете се за нещо. Светът на възприятие на едно дете е различен от нашия. И ако наистина мислите за децата си, погледнете света през техните очи... вие никога не бихте го видели истински, такъв какъвто е той за тях, ако продължавате упорито да го гледате през своите очи. Не опирайте нещастния си живот на плещите им - нямате право, те не са тук, за да ви спасяват и да ви радват като някакви кукли, те са тук заради себе си и искат своето, само своето..

Светът не е по-жесток, от преди. Технологиите в крайна сметка ни помагат... ако сега едно дете пострада може да звънне веднага на мама и да се реагира по-бързо, но дали проверяванията през половин час ще го предпазят от падане - не! Сутрин някой ги кара на училище, после друг ги взема и ги води до следучилищни занятия, където да стоят, докато някой се прибере, после този някой ги взима от там и ги води другаде, докато мама и тате не свършат работния си ден и не си ги вземат. Прибират се, сядат на компютъра, вечерят и гледат телевизия, а през това време слушат колко натоварена е мамам и не знам си какво още.

Знаете ли какво ми сподели една 13-годишна г-ца:
"Мразя рекламите, в които всички са усмихнати, жената е перфектна домакиня, а таткото винаги оставя вестника, за да си поиграе с децата си - мразя ги, защото знам, че е възможно, а никога няма да го имам. "

За седем години се нагледах и се наслушах на сълзи... не искам да ги виждам повече.

Хей, хлапета - вие сте бъдещето на тази планета, всичко е във вашите ръце, а аз знам, че в тези ръце, то е на сигурно място. Само трябва да пожелаете да бъдете себе си - уникални и прекрасни, каквито всъщност сте, НЕЗАВИСИМО от това кой какво ви казва - та било и родителите ви. В никакъв случай не ви призовавам на бунт, призовавам ви само към това да вярвате повече в своята уникалност.

14.   Цитирам те, Уинтър:
Проблемът започна от самите родители, и техните убеждения, как да се живее? ! Любопитното е, че често тези им убеждения, не са техни, а заучени от обществените виждания! Защо? Защото повечето родители не са били готови да бъдат родители, и не знаят как да гласуват доверие на детето си!!!

Знаеш ли кое е определящо ДНЕС в това модерно и свободно общество за това кога един човек е готов да стане родител:
Искаме дете, ама с тази работа, как ще го израним? - чувал ли си го. Защо веднъж не чух: Искам дете, но как ще го възпитам, мога ли да му предам основните житейски мъдрости, ще може ли утре това дете, когато е време да се изправи само пред света да го направи с пълна вяра в себе си? Ще мога ли да му дам тази основа? Ще мога ли да се уча от него, ще мога ли, готов/а ли съм да възпитам в него любов към живота и учението, към природата, вяра и добродетели - знам ли какво са, за да ги предам?

Да не говорим за онези фрапантни случаи, когато детето се създава само, за да задържим партньора до себе си, че да има кой да се грижи за нас, защото сме толкова страхливи и жалки, че все още не сме се научили да се оправяме сами. Такива майки ще срещнеш много из този форум. Те все още разчитат на своята майка да управлява живота им, или слушат приятелите си, а вече са с дете, с две деца и се изживяват като многострадалните Геновеви. Но пък продължават, както им е познато.. защо? Заради децата.. :) смях в залата! А тези деца ги мразят...

15.   Авторке, кое е правилното отглеждане на деца според теб, чета темата ти, коментарите и сравнявам 13 годишния си син, съучениците му и моето детство. Дъщеря ми е още на 4 и не мога да сравнявам момичетата. №4 съм и съм, жена на 36.
Синът ми и съучениците му, денят им минава така: Сутрин след закуска около 9:30 часа, първата им работа да седнат на компютъра 10-тина момчета на конферентна връзка, решават домашните. Както ние бяхме залепени на телефоните с шайби, по две по две да си пишем домашните. Те си обявяват в скайп фейсбук коя обичат/харесват. На нас ни се обаждаха момчетата, който ни харесват пускайки касетофона на слушалката с песента "step by step" бях точно на 13.
Към 11часа синът ми е готов с домашните и се събират на стадиона да ритат или в училищния двор на лостовете с изключение на тези, който са на тренировка по нещо. Отиват заедно на училище и свършват в 18:30 часа, но се прибират в 20:00ч защото си говорят по пътя, макар да живеем на три-четири минути от училище. Хапва докато ми разказва днес какво се е случило и сядат на конферентна връзка да играят онлайн игра пак около 10-12 деца до към 22:00часа. Съгласна съм, че 2-3 часа на ден компютър е много, но и моята майка ми казваше, че по час-два телефон на ден е много, сметката й беше огромна. Съгласна съм, че с баща си нямат много време заедно, но през почивните дни си наваксват. Говоря със синът ми веднъж на ден по телефона, за около 30 секунди, "мамо аз съм еди къде си, ще се прибера към... ".
Не мисля нито за моето нито за другите деца, че са самотни. Мисля, че ти и другите хора не ги виждате пред блока, а само четете оплакванията в форумите и затова си мислите, че са самотни, а причината е, че пред вашия блок няма лостове и децата са на игрището. Да не играят на дама и ластик но си имат други игри. Както в детската градина нас ни учеха на Патето Яки и казанчето ври, сега ги децата не ги познават тези песнички-танци.
Знам всичко това, защото съм мед сестра и работя по 6 часа. Имам повече време да съм у дома и децата идват да пием какао/сок, говорят с мен, как да постъпят и засега ме смятат за "яката" майка, може би защото позволявам почти всичко само искам да бъда уведомена къде са, затова и без да питам ме уведомяват какво мислят да правят. Случвало се е например да ми казват отиваме на картинг а аз отговарям "Моля не ми казвайте, като ще ходите, страх ме е за вас, по добре майките да не знаем" А те това и чакат, започват винаги да ми казват къде ще ходят.
Къде искаш да са децата? Какво трябва да направим родителите може би да излезем и да ги задължим да играят на нашите игри? Да им втълпяваме от малки, че нашето детство е "правилното детство"? Че новостите лаптопи, iphon-и с touch screen-ове са грешни, защото ние сме ги нямали?
Затова мисля, че грешиш гледаш само от своята гледна точка, защото се срещаш само с деца с проблеми. Да и от нашите съученици има деца на разведени родители и дете на алкохолик но това не означава, че детето няма детство, просто има повече проблеми. Научило се е да ги прикрива и да ги решава по свой си начин и никой не му се бърка, децата го приемат нормално дете.

16.   До next: Момиче на 13 съм от малък град. Не, не е по-различно. В моят квартал сме малко деца, от които някои не излизат.. всички много се карат, почти никога не можем да сме всички заедно, без някой да прави интриги, без някой да се сърди на друг. Преди 3-4 години не беше така. Всички излизаха, играехме на най-различни игри, като криеница, гоненица, съдже, народна топка, картошка, стеничка и др. А сега: Излизаме навън, сядаме на една пейка и само си седим, другите си говорят за кеч, за фейсбукове, седят си на телефоните, а пък аз колкото и да предлагам просто да се разходим, да се раздвижим, те не искат.. след това се прибираме и пак на компютрите. Вече ми е по-интересно с майка ми и излизам повече с нея, защото не ми разправя само за интернет сайтове и борба, разхождаме се, споделяме си, движим се! А приятелките ми ходят ту в апартамента на едната, ту в къщата на другата и пак на телефоните и компютрите, а е такова хубаво време навън! Чак ме е яд! Аз също съм на мнение, че въобще хората са се пристрастили към виртуалното пространство и са забравили какво е да излезеш навън, да потичаш с приятели, да се разходите из парка, а не в кафенетата или пред компютрите/телефоните! Аз преди половин година си направих регистрация във фейсбук, влязох само един път, защото беше скучно! Не знам какво толкова интересно има там, някакви тъпи игри, снимки на момченца с плочки, редактирани с "Phtoshop" и снимки на разголени 10-15 годишни момиченца, надписани „кифлъъъ“, „наДуФФкъъ“, „иЛа мъ ВзеМи“, „сЛАдуранЪЪ“, „идеала на квартала“ и т. н... Пълна скука! Искам да се върнат годините, когато този сайт не беше толкова известен..

17.   Аз я прочетох цялата и съм на 16 години момиче помня и аз като бях на 11-12-13 как играехме зад блока на стражари и апаши, на дама, на федербал, на стенички със футболна топка беше много хубаво тогава. А сега човек на мойте години мерака му е да иде на кафе и там пак е затворен и седи в това кафене до 9-10 и като се пребере пак е затворен.. и аз ходя по кафета признавам си обаче максимум час час и половина седим там а не по 3-4 часа. Времето сега е топло и е добре за разходки а не за седене пред компютрите, кафетата и други затворени помещения компютрите няма къде да ни избягат.

18.   до 15
от авторката

Слънце, аз не сравнявам своето детство и оттам да си вадя логиката, че днешните деца не се гледат правилно.. не, далеч не правя това.
Просто от онези дни ме хвана носталгия някаква... от години не съм видяла, начертана игра на асфалта.. сякаш никога не ги е имало... но после се огледах - не заради игрите е било, няма кой да ги начертае.
Казваш, че пред блока ми няма лостове, е аз не седя само в блока си, нали :) Работата ми беше в друг град, пътувах, минавах всеки ден през два жилищни квартала с много блокове.. че даже и с лостове. Оставаше и децата съвсем да не излизат навън - то тогава по-добре да хванат и да хвърлят бомба отгоре ни, че да стане затриването по-бързо.
Не говоря за твоя син, за твоето детство, а за това къде е причината, една от многото да срещаме все по-тъжни и самотни деца. Казваш, че синът ти не е самотен и това е прекрасно и аз ти вярвам... но знам и другата страна. Момчето, което искаше да сложи край на живота си.. ти какво си мислиш, че въобще не е общувал с никого, че е нямал своите приятели, че едва ли не е бил буквално затворен някъде - не! Ето там е проблема.. че на повърхността всичко изглежда нормално, а разровиш ли го (извинявам се за израза) - смърди!
Имах невероятно щуро детство.. някъде нагоре едно момиче беше описало ваканцията при баба... оооо знам го това усещане за Тарзан :)) Но това е съвсем друго. Знаеш ли какво стана с мен после... изпаднах в дупка, която се задълбочи, стигнах до там, че припадах ако трябва да чуя някой по телефона... не зная как се случи.. малко по малко. Просто познавам тази социална фобия отвътре и знам как те е срам от нея, знам и колко "нормално" се държиш пред другите. Ето и онова момче, за което ви разказах... той ми казваше, че сигурно всички ще са много изненадани, защото НИКОЙ не подозираше какво се случва вътре. Аз имам прекрасен баща и потърсих помощ и подкрепа в негово лице, но аз.. отидох и му казах "Татко, мисля, че съм болна.. не физически, нещо с мен не е наред. " Знаеш ли как се споделя такова нещо - ти даже не можеш да намериш думи, с които да го опишеш, та камо ли да очакваш да те разберат правилно. Майка ми примерно си мислеше, че драматизирам и едва ли не се преструвам, за да се глезя :)

Някъде из коментарите в тема тинейджърски го прочетох:
"Тук има толкова много такива теми, а странно в реалността ги няма" Защо? Защото до последно всеки е свикнал да се преструва, че всичко е наред. И кой ги е научил така.. ами съжалявам, но родителите - те просто следват тяхното поведение!

Страхът от неразбиране е също много подмолен камък. "Те няма да ме разберат" Те не искат да ме чуят" Те няма да ми повярват" те няма да се справят" те са жертвали всичко за мен, не мога да ги наранявам" - все чути думи!

И си мисля... ако децата от малки бяха познали свободата, бяха се научили да общуват, да обсъждат своя си свят... може би проблемът нямаше да стигне такива размери. Разбира се, не казвам "всички" но се зачети в някой форум "чувствам се неразбран" животът ми е скапан" "в депресия съм" "нашите ме засрамват" - ще ги видиш лесно, не трябва да ги търсиш специално и това е тъжното.

Знае ли някой от тук присъстващите родители каква е мечтата на детето му? Знае ли за какво си говори със съучениците след училище? Ние затворихме хлапетата в пространства, за да са ни постоянно пред очите, а всъщност парадокса е, че не знаем нищо за тях.

Знаеш ли какво ми е споделял един първолак - искам нашите да са мъртви! Но тъй като детската психика работи повече с абстракцията, това не означава смърт в нейният буквален смисъл, а просто МИР! Родителите на същото дете пред психолога (бях поканена преди на негови срещи и трябваше да се запозная с няколко случая) казваха, че имат нормални взаимоотношения. Къде е логиката? Къде се губи нишката?

Има пак повтарям една много голяма грешка и тя се допуска масово говори се НА детето, а не със детето. И светът на детето се разглежда от позицията на нашите възприятия.. на възрастни. Най-доброто за детето е най-доброто за нас... а това далеч не е така. Онова, което ние мислим за нормално налагаме като виждаме на детето си, а то учудващо, но си има собствено мнение. И друго примерно много ме ядосва, по същия начин ядосва и малчуганите. Срещат се две майки примерно и започват разговор, детето на едната е с нея. Не се говори на детето, не се говори с детето, но се говори за детето... а то е от страни. Питай го него как е, какво питаш майка му, питай го него дали му е харесала разходката. Също.. още: Това прословуто "ние" Ние сега хапнахме, после си написахме домашните - чувала си го - СИГУРНА СЪМ! (прочети темата за учителката по английски и че го чуеш ако не си)

Децата израстват неуверени, нещастни и самотни... не обобщавам, но и не конкретизирам - много голяма част от тях обаче са точно такива.

19.   до 16

Здравей1 :) Кой сайт - фейсбук ли.. има ако искаш малко разнообразие в мрежата разни платформи с блогове (даже и парички можеш да си изкараш така). какво ти е интересно да посещаваш и мога да те насоча нанякъде ако имаш желание..
а за природата.. защо примерно не излезеш с вашите на пикник? и не поканите и приятелките ти.. може пък да приветстват идеята, знае ли човек ;)

20.   Причината е, че няма лостове, така е :))))))))))))))))

21.   Авторке, макар да си имала "хубаво детство" си имала проблеми, както всички хора сме имали. Това кой до колко се е научил, бързо да се изправя, не се дължи на това дали е играл дама. Преди 30 години моята майка също говореше с приятелките си по същия начин "ние", както и те с нея за своите деца, но това не е накърнило нито мен нито децата им, това не е проблема. Нито проблема е кой знае колко да говориш с детето, по скоро проблема се крие другаде, според мен децата са по различни душевно и може би имат повече нужда от изслушване с разбиране. За да има теми като "чувствам се неразбран" животът ми е скапан" "в депресия съм" "нашите ме засрамват" няма кой да ги изслуша тези деца, не че нас имаше кой да ни изслуша, но повече споделяхме с приятелите, докато сега си поставят от малки някаква граница и всяко дете се мисли за много по-различно от другото.

За да си поставят тези въпроси и диагнози те просто търсят своя път в живота. Не трябва да разбираш буквално думите им "чувствам се неразбран" животът ми е скапан" не означава точно това, а означава в момента съм наранен и ме боли, ако само след седмица попиташ автора на темата така ли се чувстваш той вече няма да е сигурен и ще ти отговори не знам, може би.

Всеки е имал момент в живота си да се е чувствал неразбран или засрамен, зависи колко дълго в времето се е простирал той. Ако е прекалено дълго вече се стига до крайности депресии и самоубийства.

Родителите не са кой знае колко виновни, преди имаше учители в градината и началното училище, който се интересуваха повече за децата. Дали момчето с темата "нашите ме засрамват" щеше да е засрамено ако му беше обърнато внимание на действията от начало и беше наказано от учителите за обаждането за бомба, но те са оставили всичко в ръцете на бащата и той от безпомощност е набил синът си. Таткото е разбрал, че детето няма страх от последствията от действията си и е решил да бие с цел да сплаши. Какво мисли хлапакът: щом учителите не ме наказаха значи не съм свършил кой знае какво лошо дело, съучениците ме мислят за готин, значи съм на прав път, защо татко ме наказва, след като всички други оценяват действието ми добре.

Отговора се крие там, че другите хора трябва да обръщат внимание на чуждите деца, защо нас преди 25 години ни беше страх, защото ще кажат на тати, защото чичкото ще ни се скара, че пушим. Сега никой не обръща внимание на чуждите деца и не се занимава да иде да предупреди родителите за нарастващ проблем. Родителите от своя страна мислят, че всичко знаят и всичко е ОК, щом никой не се оплаква и после като нарасне проблема им идва като гръм от ясно небе. Вземат решение да бият, за да сплашат но вече е късно, децата са напреднали с кураж, че всичко в обществото е позволено, че имат права.

Ето това е единствената разлика между "хубавото детство" /знаеш позволената граница/ и сегашното няма кой да постави граница а родителите не са слънце да огреят навсякъде. Няма ги учителите чичковците и лелките, който да те изклюкарят ако пушиш за първи път. Вече като узнаят родителите ти си се научил да пушиш, научил си се къде е безопасно да се криеш и трудно биха могли да ти подействат.

Давам пример с пушенето но това важи и за всичко останало, децата не знаят къде е границата, къде е правият път и го търсят, като мравчици лутащи се в банкета покрай магистрала.

22.   Да, много си права... но знаеш ли колко пъти съм чувала от родителите, които си мислят, че всичко е ОК - "Ти ли знаеш по-добре за моето дете, я не ми се бъркай"
Проблемът не идва от децата... а от нас като възрастни. Както беше казал Уинтър по-нагоре.. колко често поздравяваме някой, заговаряме го, просто ей така - непознатите са чужди хора и точка, с тях да нямаш работа. Човекът е все по затворен, кръгозорът му е все по тесен, притиснат от собствената си гордост и страдание... само че на това учи и децата си, на какво друго да ги научи като друго не познава?
А това "ние" не е основния проблем, разбира се, че не е, но е брънка от цялата верига, която стяга шиите ни. На подсъзнателно ниво.. детето чува "ние", чува го постоянно и това след време му създава големи трудности в откъсването.
Ето, синът ти е 13... след само 10 години ще трябва вече да е направил първите си важни стъпки в живота, да се е изнесъл от вкъщи, да работи, да учи, да гради кариера и свое семейство, нали така? Но ако постоянно чува "ние сега си написахме домашното" "ние заспахме рано"... това не му създава чувство за екипност, а чувство за малоценност, сякаш е неспособен да е АЗ, сякаш е ДЛЪЖЕН да се чувства само като част от ние. Пак казвам, на подсъзнателно ниво, на тънките струни на нашата душевност, това звучи страшно, това казва на едно дете "Ти не можеш сам, ти няма да се справиш. Ти не знаеш как. " И след това, когато сам трябва да дооформи характера си, да поеме по своя си път той чува точно това: " Ти не знаеш как сам" и започва да изпитва първо неувереност, второ.. вече се е привързал към старото, удобно е някой все да му казва.
Всъщност това "ние" е манипулативна техника за приобщаване. В коорпорациите се изполва, за да се създаде в служителя "идеята за семейство".. или с една дума, за ад се "зомбира" и да мисли за целите на компанията, а не за своя личен напредък. Може да е дреболия на пръв поглед и да не осъзнаваме какво ни причинява, но всъщност никак не е така... това е като лавината, която тръгва от малко сняг, за да донесе след време разруха.

23.   Авторке, позволи ми да ти отговоря на въпросите, които задаваш като не се съглася с мнението ти. Работата ми е свързана с деца, затова смятам, че имам поглед върху проблемите, за които говориш.

1. В 15 часа децата нормално не са по улиците-по-малките спят следобеден сън, а по-големите или са на училище, или се подготвят за следващия ден/уроци, домашни, извънкласни дейности/.
2. Излез в парка при хубаво време и ще се убедиш, че там е пълно с родители и деца/Разбира се, говорим за родители, които не са на работа в това време/.

3.Не е вярно, че децата не обичат да играят на ластик, на футбол, на криеница и т.н. Просто трябва някой да ги научи на тези игри.

Основните Проблеми не са само в наличието на телефони, интернет, кафета и дискотеки. Проблемите са в това, че нито пространствата пред блоковете, нито улиците са безопасно място за игра. проблемите са в това, осигуряването на средства за живот отнемат прекалено много време и усилия на родителите, което става за сметка на децата.

24.   23... ма ти сериозно ли говориш и за коя страна това? ! Защото явно не е за Б-я!

Тука да има някой между 13 и 17години... трябва ми малко за помощ, че да обясня на тези възрастни как пък точно в 15:00 си пишете домашните и се подготвяте за извънкласните дейности и колко точно ви е еня за това на колко курса мама и тате са решили да ви запишат. И на някой пука ли му точно колко безопасно място е улицата или пейката, на която ще се натискате с гаджето?

23... ето ти я тази свръхпротекция и точно това непознаване, за което говоря. И точно това "затваряне" на "децата" в някакви пространства, а всъщност крайното им отдалечаване, от което следва единственото, на което сме способни - налагане на нашия НОРМАЛЕН видиш ли светоглед.. Казваш нормално са си вкъщи и си пишат домашните. Нормално за кого? За графика, който сме им създали... ами учете ги да се съобразяват с графици... ама така ги обезличавате и ги правите просто поредните удобни същества, които утре ще се съобразяват, ще идат, ще си пускат гласа, ще плюят после същата система, за която са гласували и ще си мислят, че света, в който ставаме все по-чужди, все по-нещастни, затворени и все по-нервни, депресирани, болни и т. н. е нормален.

23... знаеш ли какво е свобода, моля те, дай ми определение!

в парка ли? Как няма да ги видя. Мама и тате са излезли с количката... знаеш ли, много често не заради самото дете.. а заради самите тях си - да ги видят малко хората, че се разхождат навън, да видят, че всичко е нормално.. сядат майките, клюкат си нещичко.. някой и друг татко го гледаш играе с детето, радва му се като на играчка... че после е на работа и няма да може да го погушка, мама продължава да клюкари с приятелката или най-често да се оплаква от това колко е уморена.. или пък да се хвали "а на нас ни поникна зъбче" "а ние днес за първи път написахме буквичка"... празна работа, 23... нормална, защото е обичайна. Но НОРМАЛНО ли е наистина? Стереотипния човек не обича да мисли за тези неща, да не вземе случайно да се размине с обществените повели, да вземе да стане неудобен, да трябва после да е смел и да отстоява себе си.

Как точно се занимаваш с деца...?

25.   До 19: Здравей, 16 е. Да, фейсбук.. попринцип обичам сайтове като този - сайтове, в които можеш да прочетеш нещо, да научиш нещо ново. На пикник сме ходили точно 1 път.. сега поне с една друга приятелка, която не излизаше много преди се разхождаме всеки ден, тъй като и двете искаме да отслабнем.

26.   здравей, 16

Тук е хубавото, че анонимността предполага повече смелост да бъдем себе си и аз приветствам тази идея с цялото си сърце. Но ако приемаш съвет от мен - внимавай. Това, че някой казва нещата като 100% валидни, значи само, че са сто процента валидни за самия него. Иначе е интересно, разглеждаш чужди съдби, правиш си изводи, задаваш въпроси и получаваш различни мнения, което е богатство. Понякога, когато се вглъбим в някой проблем сме като "слепи" и страничните хора могат да ни дадат някаква друга гледна точка, която да стане отправна такава за мислите ни.

Когато напишеш в чичо ти Гугъл "природата на човека" "човешките взаимоотношения" "психология на личността" - ще се отворят много интересни сайтове, където има прекрасни статии, които да са ти от полза в опознаването на теб самата ;)

Аз обичам блоговете. Там хем имаш свое място, където да пишеш, за каквото си искаш, хем имаш форма за коментари, получават се интересни познанства и интересни дискусии. Не съм много запозната, но има и начин да сложиш някой банер и да изкарваш и пари, докато се забавляваш ;)

Успех! В теб има хубава енергия - ще се справиш със всичко ;)

27.   Къде са? Пред компютрите, или правят секс...
Тъжно...

28.   , , Къде са? Пред компютрите, или правят секс...
Тъжно... ''

Наистина тъжно и то много... Аз съм момиче на 19, но си спомням допреди няколко години, когато аз бях дете, как си играехме и по цял ден не се прибирахме. Спомням си едно лято - бях на 12. Всяка ваканция ходех на село при баба и дядо, а и не само аз. Събирахме се в това село деца от няколко различни града. Та, през това лято на 2005 по цял ден бяхме навън. Един ден преминаваше така: сутрин ставахме, хапвахме нещо набързо и излизахме да се видим, да си поговорим. След това се прибирахме за обяд. И понеже по пладне наставаше адска жега, стояхме си по къщите. Аз лично си четях нещо. След това - към 5-6 часа отново излизахме и вършехме какви ли не глупости. След това ходехме до реката или до съседното село. Прибирахме се за вечеря и пак излизахме. Прибирахме се към 10-11 вечерта, даже и нашите си бяха легнали вече. Предупреждаваха ни да се пазим и т. н., но никой не е осъществявал строг контрол и никой не е треперел над нас. Е, оцеляхме.... Не сме имали нужда от конферентни разговори, чатове и т. н. Даже и мобилни телефони не ползвахме. А сега на тази възраст, на 12, вече са пропушили, правили са секс и пишат по форумите:, , Бременна ли съм? '', , Първия път ме боля много, има ли ми нещо? '', , , Може ли да забременея, без да е проникнал в мен? '' и други глупости от сорта... Жалка картинка...

29.   Ето ме и мен. Детето от 21 век, което си мечтае да живее във времето на баба си и дядо си. Където децата на моята възраст играят до тъмно на село. Където темата не е кеч, секс, фейсбук, чекии, порно и тн. Където на училище се ходи за да учиш и беля е да крадеш джанки от дървото на съседката, а не да спиш с някого, но това си остават мечти...

30.   Е, как къде са? Вкъщи пред компютъра.

31.   Доста преувеличавате ми се струва. Не, че наистина няма много деца, които не си подават носа навън, но има и много такива, които си излизат. Аз например постоянно виждам деца с колелета по улиците, както и по игрищата. Това, че не играят под прозореца не значи, че стоят на компютъра. Когато ние бяхме деца просто нямаше никакви условия и бяхме принудени да ритаме насред улицата. По същият начин и тогава обаче, много си стояха вкъщи пред кабелната или електронната игра. Не мисля също и че хората са се озлобили или нещо подобно. Дори смятам, че нещата се подобряват. Виждам все по-ведри и усмихнати хора, чалга "културата" също започна да отстъпва. Разбира се и средата има значение. Много е важно тя да е благоприятна.

32.   Днешните деца си "точат" мозъците за "реализация навън", има се предвид в чужбина. Затова не ги виждаме да играят. Да не говорим, че са абсолютно разединени по отношение "хайде да се запишем да тренираме нещо" - извън училище.
Едно време треньори ходеха по училищата и събираха деца да тренират спорта, който те са си избрали и имаше много мотивирани треньори. Спортовете не са само тенис и футбол. Има най-различни, дори планинско ориентиране под ръководството на учители по физическо възпитание. Просто няма организация понастоящем, защото всичко живо избяга навън на "оседлан кон". Сума ти треньори заминаха за чужбина да тренират други хора, ама и там си има треньори, нали?
--
Тука в тази секция "семейство" темите са само оплакване от някого или нещо.
Как пък един не каза, да предприемем нещо или крив съм за еди какво си и др.
Децата сами няма как да се организират, ако някой не ги просвети за нещо си, и то трябва да е за добро, не да бъдат използвани за други цели.
---
Като четеш мечтите на подрастващите, те са само какъв език да научат... ами физическото възпитание, защо се пренебрегва? За какво са ти куп езици, като не можеш да ходиш 2 км пеша, а само на превозно средство.
Като се събере всичко накуп, ето откъде идат заболяванията в днешната младеж.

33.   32, еми как няма да заминават. Да работят тук на бай Иван за 500 лева ли? ! Хайде, мерси, няма нужда. Колкото до спортуването, и сега има достатъчно възможности за спорт, дори много по-големи от преди.