Споделена история от Семейство |
Как да помогна на сестра си?
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2062 пъти
Имам 5 години по-малка сестра. Винаги съм изпитвала огромна отговорност към нея, не само, че много я обичам ами дори понякога влизам в ролята на родителското тяло.
Тя е студентка, учи мечтаната от нея професия в хубав университет. Симпатично и чаровно момиче е и не го казвам само защото ми е сестра. Обаче по характер е все още детенце, наивничка е и усещам, че има скрити комплекси. Как да ви кажа... Не е от този тип обиграни и хитри момичета. Детенце си е, въпреки че не е чак толкова малка.
Още в гимназията не успя да създаде хубави приятелства. Все излизаше с много неподходящи хора. Родителите ни допуснаха грешка да позволят да учи в гадна гимназия въпреки моето настояване да я преместят в по-елитно училище. Имахме възможност и за частна гимназия. Явно и тази среда си оказа влияние.
Сега пак излизаше с едни приятели... Какво да ви кажа, може да не са лоши, но някак не й отиват нито на професията, с която започва да се занимава, нито на нищо. Глуповати, недорасли.. само се излага с тях. Знаете приказката- виж му приятелите и го разбери що за човек е. Не че са някакви наркомани или друго подобно, просто са задръстени. Тя им говори за нейните неща, те я гледат все едно падат от небето. Съответно завъртяха интриги от злоба около нея и тя сега е сама. На нейните години аз всяка вечер бях някъде, а тя си седи самичка пред компютъра. Силна е по-характер и никога няма да ми се оплаче, но аз я усещам, виждам, че страда и се измъчва. Нямала е до сега сериозна връзка.
Много ми е мъчно за нея и ми се иска да й помогна някак.
Не иска с мен да излиза, скучно и е с мои връстници, явно възрастовата граница 5+ години си пречи. Иска ми се да се развива повече, да си разшири общата култура и интереси. Не знам как да й помогна да стане малко по-зряла и обиграна.
Много се измъчвам, че си няма приятели. Искам да е щастлива.
|
