Искам да започна самостоятелен живот
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 4374 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 21г. Все още живея с родителите си и те ме издържат за което съм им безкрайно благодарна, дори правят за мен повече от колкото аз бих искала. Студентка съм в друг град но въпреки това прекарвам повечето си време вкъщи а там съм на квартира.

В момента съм втора година. Но това което ме измъчва от доста време насам е че чувствам че не живеч живота който е за мен и който аз искам. Истината е че вече не искам да уча това което уча... в момента го правя като дълг към родителите ми, зашото го записах заради тях. Въпреки че исках да изчакам една година и да помисля какво искам да правя след гимназията, те не ми дадоха тази възможност. Помислиха си че това ще означава че ще пропилея живота си. Но истината е че това което уча не ме влече и изобщо не е и перспективно. Аз съм човек на изкуството... бих се занимавала с фотография, рисуване, всичко което е творчески насочено. Истината е че съм откровена авантюристка, мисълта да прекарам живота си правейки нещо което не искам и водейки живот без да слушам сърцето си ме ужасява. Моите родители са много различни от мен. В семейството ми няма истинско общуване. Всеки е зает със своите си неща...

От малка радителите ми работят много, дори повече от колкото трябва и почти не си обръщаме внимание. От малка съм свикнала така. Вярно материално нищо не ми е липсвало, не искам да звуча не благодарно, но аз лично мисля че в живота трябва да имаш толкова колкото да ти е достатъчно... прекаляването и заробването от вещите кара хората да забравят истинските неща в живота и духовния живот. Аз искам да пътувам, да живея с малко пари да се съсредоточа върху личното си развитие, да не забравя кои са важните неща. Не искам да бъда поредния консуматор а да изживея живота си в полезни каузи.... както и да е отплеснах се. За някой може да съм прекалено голяма мечтателка, но няма значение. Късно осъзнах че живота ми зависи от мен самата. Сега просто искам да се отделя от семейството ми... защото те няма да приемат начина ми на живот, освен ако не е такъв какъвто те искат да е...
Дали да чакам още и да завърша образованието заради тях или колкото по рано тръгна по своя път по добре?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: db209c9aad

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Според мен фотография и рисуване са добра идея.

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 7741e3e3af

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   А какво учиш сега? И нали знаеш, че поне 50 % от студентите никога не се мислили, че ще учат това, а не само това- са го завършили, че дори и работят по специалността си... Помисли добре преди да пропилееш 2 години, пари, нерви и време и да се откажеш...

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: adb40ef0f1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Авторке, ако беше момче, щях да си помисля, че говориш за брат ми. :) Честно казано, мисля че е добре да изхвърчиш от семейното гнездо и да си намериш своето клонче! Казвам ти го, съдейки по брат ми, който реши да завърши, стигна до четвъртата година и в началото й просто осъзна, че не може да изкара дори още един месец така. Приготви си един сак дрехи, малко пари и си тръгна. :D Нашите изпаднаха в шок, но докато се осъзнаят и се опитат да го върнат, той събра пари и замина за Италия, където откри, че всъщност рисуването му е само хоби, а музиката му е истинската страст. Сега свири във Франция по заведения, понякога и на улицата - справя се, щастлив е, намери си идеалната половинка и това лято сме на сватба във Франция. :) Не си пилей времето - дори и да завършиш сега, после няма да се занимаваш с това, което учиш явно. Или ако се занимаваш, ще бъдеш недоволна от живота си. Има ли смисъл? Бъди щастлива! Вие, хората на изкуството, не може да търпите нещастието - рано или късно ще потърсиш щастието. Защо не започнеш от сега?

 

...

горе^

преди: 12 години, 1 месец hash: f9cf761194

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ще ти кажа нещо, в момента съм точно в твоята ситуация, само че аз бях първа година в университета. По същия начин учех в друг град, но често се прибирах вкъщи. Та, точно сега преди броени дни реших, че това, което уча, не е това, което в действителност искам. Родителите ми ме подкрепиха, и след разговор за това, че ще запиша това, което искам тази година, те ме подкрепиха и прекъснах. Съветът ми към теб е да поговориш с родителите си и наистина да учиш това, което ти се отдава и желаеш. Няма нищо сложно и срамно в това. Мога само да те поздравя, че навреме си го решила, не е късно. Намери пътя в живота си и го следвай! Успех, мила! :) 0ne in a milli0n,92

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: d4e757299d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Номер 3 Това е адски вдъхновяваща изтория която ми разказа, направо настръхнах в приятния смисъл на думата докато четох, много мило ми стана :) И много готино, още повече от това че е реална история.... и общо взето това е което реших! Сега идва лято, ще намеря къде да работя пак и този път ще си събера пари и вече наесен ще решавам какво да правя! Но ще слушам сърцето си :)

 

...