 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Жалък съм не искам да живея повече така
преди: 12 години, 27 дни, прочетена 6199 пъти
Незнам от къде да започна, на 16 години момче съм със сринато самочуствие, без никаква увереност и най-вероятно поврдена психика... Толкова много неща се случиха през последните 3 години.. толкова пъти ме унижиха съсипаха ме и всеки ден съм депресиран...
Мразя училището си, семесйтвото ми има парични проблеми, нито имам стая нито соствен компютър, но това е друга история. ПИША ВМОМЕНТА ЗАЩОТО ДНЕС СТАНЕ НЕЩО, КОЕТО НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ ПОМНЯ ВИНАГИ.
Всичко се случи преди 2 часа, ядох пред компютъра и гледах някакъв серял и отидох до кухнята да си оставя чинията в мивката а в кухнята беше помярът който наричам "по-голям брат" (на 34 годни е), той беше там и ядеше нещо и нали аз да си оставя чинията в мивката, и той ядеше точно до мивката и беше оставил лютеницата на плота а лютеницата ми пречеше да си оставя чинията и за това преместих лютеницата и оня помяр седи и гледа и аз му викам какво? И нали тръгвам към стаята и той вика, що премести лютеницата и аз казах щото ми пречеше, и той каза ся я върни пак на мястото и аз му казах къв ис ти че да ми нареждаш и си продължих към стаята и той метна там нещо по мене и почна да ми вика и каза че щял да ми набие шамарите.
И тогава майками дойде и му каза да спре, той отиде в другата стая и почна да секара с майками чух всичко говореше неща от сорта "тва леке ше му набия шамарите", "тва е щото не си го възпитала и не си го била като малък", и накрая почна да блъска и каза еса ше го пребия и влезна и ме събори на земята и почна да крещи и майками дойде и едвам го ударжа да не ме смаже.. А аз на земята лежа и се пазя и казах съжалявам.... накрая излезна от стаята и майками заключи вратата и той почна да блъска и да крещи да отоврим.. След 15 минути излезе и лед 1 час се върна и нещо говореха с майками утатака (вече се беше успокоил) чух как каза "и той лежи на земята вместо да се защитава" и след като чух това просто се почуствах като още по жалък смотаняк и смешник... НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА ЖИВЕЯ ТАКА, КАТО ЖАЛЪК МУХЛЬО КОЙТО НЕ Е УВАЖАВАН ОТ НИКОЙ, НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА СЪМ ДЕПРЕСИРАН. НЕЗНАМ КАКВО ДА НАПРАВЯ, СЛЕД СТАНАЛОТО ДНЕС НЕМОГА ДА ОПИША С ДУМИ КАК СЕ ЧУВСТВАМ. Най-жалкото беше, че майками ме защитаваше..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 25 дни hash: b0f5f8be43 |
|
1. Мило момче,
жалкият не си ти, а тъпият ти брат, който на 34 години все още продължава да живее у вас и се държи неуместно, неадекватно, агресивно и няма да изброявам още как...
На 16 си, още 2 годинки и завършваш училище. После иди да учиш в друг град и се махни от този ад. Чакат те по-добри дни, уверявам те в това. Просто трябва да имаш малко повече търпение. А междувременно не си стой много вкъщи-прекарвай всяка свободна минута навън ( спорт, приятели, разходни, библиотека всичко, за което се сещаш).
:)
|
| преди: 12 години, 25 дни hash: 3910bbe056 |
|
2. пичага, брат ти не е съвсем пав но има и истина
вземи се запиши да тренираш напрмер карате или таекуондо
Брат ти не може да се сдържа и се опасявам, че ако има семейство то той ще се държи не по-малко зле със съпругата си, ада не го ворим за децата след време.
Единственото нещо което можеш да направи е:
1. избягваш всякакви действие които биха породили конфликт с него (дори избягваш да се срещаш с него)
2. записваш се да тренираш нещо както ти казах - уверявам те, че самочувствието ще ти се вдигне до месец-два 100% бъди дигурен!
и това че майка ти те е защитавала - това да ти е най-малкия проблем, та ти си на 16 годи - още дете
а за брат ти - положението му е по-зле от твоето! ти имаш шанс да се оправиш сам, но за него ще е нужна консултация и няколко месечно лечение при психотерапевт най-доброия случай, а в най--лошият - клиника за хора с лабилна психика!
Успех и не се предавай! Живота е пред теб
|
| преди: 12 години, 24 дни hash: 16a2db3a28 |
|
3. Аз съм момиче на 15 и бях изолиран човек като теб, но започнах да тренирам и да уча да бъда по общителна и се посъвзех. Сега ако някой ме обиди му одвръщам със същото и се старая да си вдигна самочувствието!
|
| преди: 12 години, 19 дни hash: a7e3a7e65b |
|
4. Било е жалко, че майка ти те е защитавала?
|
| преди: 12 години, 17 дни hash: 8588b87e40 |
|
5. Не трябва ли на 34 да си има собствено семейство и дом, да се издържа самостоятелно и дори да ти помага? ! Ако изобщо не се понасяте, не му говори, отбягвай го, не му давай поводи да ти налита на бой.
|
...
| преди: 12 години, 15 дни hash: ef216f6ec5 |
|
6. Боже колко неграмотен народ!!!
|
| преди: 12 години, 15 дни hash: fe86a003de |
|
7. Вината е в всички ви. Майка ти е виновна, защото не ви е възпитала да се уважавате като братя. Брат ти защото не си е поел живота в ръце и на тези години би трябвало да възпитава собствено дете а не теб. Ти също си виновен, защото познаваш брат си и въпреки това си позволяваш да му отговаряш "къв ис ти че да ми нареждаш". Да брат ти е прав да скочи да ти вика и посяга, като се държиш така и не го уважаваш поне като член от семейството ти. Не си жалък, че си преценил, че на 16 не можеш да набиеш 34 годишен мъж. Жалък си дето се отнасяш така с брат си, със семейството си, та той ти е брат за бога, и семейството ти според теб са длъжни да ти осигурят собствена стая и собствен компютър, а собствена лимузина не искаш ли?
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 733a66cd74 |
|
9. Не се претиснваи аз съм също така само дето родителите ми се държат сякъш ме няма но като се замисля че. Някой ден ще се изнеса от тук и ще се взема по сериозно в ръце тогава няма да бъда зависим от никой
Аз също съм на 16 пък и за всичко си има решение
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 119192abb3 |
|
10. Вината е на по-възрастните от теб в случая:
-на майка ти,че не е възпитала децата си да се обичат и уважават взаимно
-на големия ти брат,че още стои у вас ,а не се е изнесъл от къщи.Той в момента е натрупал агресия,недоволен е от живота и си го изкарва на теб.В това е цялата работа-комплексиран е.
-малко и твоя ,че му се включваш в неговия тон...не му се връзвай.Глупаво е да се карате така и да се обиждате за нищо.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: ec75b38442 |
|
11. Авторе, вече си на 16. Изтърпи някак две години, съсредоточи се върху успеха в училище и като станеш пълнолетен иди да учиш, колкото се може по-далече от вкъщи.
Приеми, че родителите ти явно нещо са объркали с възпитанието - теб са смачкали психически, а брат ти на 34 години виси още при мама и изпада в нервна криза заради една преместена лютеница.
Твоят изход е да се махнеш оттам веднага щом можеш и без да поглеждаш назад, да започнеш живота си и да изградиш себе си отначало! Да, няма да ти е лесно да започнеш, но уверявам те, напълно е постижимо. Не прави грешката да оставаш при вашите, освен ако не искаш да повториш живота на брат си. Ще се справиш без тях много по-добре - само смело!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
