Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   А замислял ли си се, че можеше ти да бъдеш психично болният брат?

7.   Въри ти в лудницата или ако искаш смени местата!!! Ако ти беше на неговото място със сигорност нямаше да ти е приятно. Той не е виновен за това, но ти.. си толкова игоистично и тъпо същество че не може да бъде! Ми помагай му, заведи го на лекар и те вече си знаят работата. И един съвет от мен нищо че съм 15 годишно момиченце... Никога не говори или се подигравай на болен човек така защото един ден ще ти се върни ако не на теб на някой от децата ти недай си боже. ;]]

8.   Той ти е брат бе! С него ще си винаги.. трябва да го подкрепяш!!! Ти добре ли си!? Нормален живот.. ми няма да е нормален ако не му помогнеш да се оправи бе човек ;)

9.   Ти не си човек. Ако продължаваш да се държиш така, вероятно ще ти се роди такова дете или внуче. Всичко се връща на тоя свят... Стегни се, обичай брат си. Той живее в негов си свят, но усеща любовта.
Сара

10.   тъй като чета кво си написал си мисля че тои е по нормален от тебе

11.   Всеки човек притежава психическо отклонение, просто неговото е в по-засегната област на мозъка. Съветвам ви да го оставите да прави това което той иска и да приемате нещата които той прави - за нормални, защото може да стане и по-лошо. До колкото разбрах не си много добър или пък да не говорим за грижлив човек, по-добре ще да е да му помагате отколкото да го пращате на психиатър.

12.   понякога малоумните се оказват с айкю по-голямо от нашето (гледах едно предаване и там няколко луди направиха такива тестове и се оказа, че имат между 115 и 135) не го отхвърляй! господ ни е дал тези трудности, защото знае, че може да се справим :)

13.   Ами вие нямате психично болни вкъщи, че да знаете какво е да не можеш да поканиш никой у вас, да се напикава и да трябва да перете напикано, да го къпете и да му бършете г*за след тоалетна като на малко бебе!

14.   Като гледам коментарите, идея си нямате какво е да имаш луд човек в къщата. Моят баща не беше наред с психиката. След началото на демокрация се пропи и разви някаква форма на шизофрения. Беше някакъв ужас. Хем луд, хем не достатъчно за да го хоспитализират. След като почина майка ми изпадна в депресия и така 7 години, докато не почина от рак. Не пожелавам на никой да има луд в дома си. И не мисля, че на лудия му е по-зле от близките - той не осъзнава какво е положението, че причинява страдание на околните. Подкрепям напълно всеки решил да закакра лудият си родственик в специализирано заведение. Там ще се грижат по-добре за него, вместо и близките да се побъркват с него. Преди и аз обичх да гледам тия филми с ненормалници - "защо тъгува Гилбърт". "Форест Гъмп" и др. Но след побъркването на баща ми, филми от тоя род вече са ми противни. Отстрани е лесно да съчувстваш и да се правиш на справедлив и милосърден, особено когато актьорите са симпатични. Затова е добре хора, които не са имали луд в семеството да не укоряват автора, защото може и на тях да им се върне, както заплаши един от предишните моралисти.

15.   11, а кой ще ми върне отнетото детство? Освен това като знам характера на баща ми имам чувството, че и той не е много наред с акъла. Та, на практика вкъщи имаме двама психично нестабилни - единия е освидетелстван, другия - не и минава за нормален. Само ние си знаем какъв тиранин е баща ми! А брат ми понякога посяга на майка ми физически, за какво й връща, за това, че жената си съсипа живота заради него ли?

16.   Такова понятие "ЛУД" не съществува, има психично болни, той ти е брат не можеш да го оставиш, потърси лекарска помощ, отидете на психятър има лек, ще му помогнат, ако оставиш нещата така ще се влошат още повече, ще ти дам пример, моята майка имаше "психичен проблем" като по малак ни биеше с сетра ми, пораснаме, на няколко пъти лежа по болници, слава богу се оправи (или поне значително) лекарите много и помогнаха, лежа в психиатрична клиника за 10 дни, докато разберат какви лекарства и понасят, беше ми тежко, трудно понесох това че лежа, но както се казва всяко зло за добро, в момента е почти здрава, с малката разлика че е в депресия, и по този начи, това тормози и мен и баща ми, искам да отидем на психятар тъй като не мога да ям да спя, събуждам се облян в пот, но няма да я оставя тъй като ми е байка, никой няма лесен начин на живот, не го обиждай че е луд, помогни му, това че му викаш луд и болен го потиска още повече, говори с него колкото и да е трудно, вземи мерки, защото ще стане и по зле вярвай ми, еднинственото и най трудното нещо е да останеш с него и да го подкрепяш, и най-вече помогни му.... Меицината е толкова напреднала че има лекарства за всичко, няма да го излекуват но ще подискат психичните му проблеми

17.   Не мога да разбера как може да говориш така за брат си. Та той ти е брат. Истински брат, твоята кръв. Не те познавам, но от това което казваш можеш всички читатели на написаното от теб да разберем, че нямаш голямо уважение към него. За такива хора не трябва да се говори по този начин, а да се опиташ да им помогнеш с каквото можеш.
Дори и да е толкова зле, не мисля че такива истории и мисли са за пред всички във интернет пространството. Помогни на човека с нещо, вместо да стоиш и да се оплакваш от състоянието му.

20.   Аз имам психично болен брат. Водя го редовно при лекар, изписвам му редовно лекарства, баща ми редовно му ги дава и той става по-зле и по-зле. Диагнозата му е параноидна шизофрения. За такъв болен няма лечение. Забравих да споделя, че аз се грижа за дъщеря му, подсигурявам му храна, цигари, кафе/той взима 126 лева пенсия/. Каквото и да му дам му е малко. Изяжда всичко в хладилника без да мисли за другите. Казва, че искам да го отровя, посяга на баща ми, който се придвижва много трудно. Понякога изсипва тенджерата с манджата, защото го е страх, че някой ще го отрови. Изпочупил е всички врати, пали печката с цели не нарязани дърва, които горят и задимяват цялата къща. Нямам думи да обясня цялата обстановка... ад. Човек избира или добре да живее или да бъде добър!

21.   Не видях никой тук да каже най-важното: всеки си е заслужил съдбата. Ако имаш такъв брат, значи си заслужил това. И ако се опитваш да избягаш урока, който трябва да научиш, в бъдеще ще го учиш в много по-тежки условия!

23.   И аз съм напълно съгласен с коментар №14... От един филм нищо не можеш да научиш,защото когато е измислица,хората винаги имат склонност да преиначават и разкрасяват историята и да го правят най-накрая с щастлив край,което в реалността изобщо не се вписва и няма нищо общо...
Не можеш със ненормален брат,или сестра,или майка,или баща,или какъвто и да е роднина никак да живееш нормално,защото той просто не ти позволява. От личен опит го знам. Майка ми например,когато бях на 14 години,беше диагностицирана със параноидна шизофрения,напреднал стадий,крещеше по цял ден вкъщи и все ми намираше за какво да ме заяде. Чупи разни вещи,троши прозорци,троши врати с крак и после набедява мен,защото някъде трябва да си изкара яда,маниакален смях през целият ден,преливащ в плач,бърза смяна на настроенията-в един момент е готова да ме целуне,а в друг,да ми разбие главата със стола... Не е за коментиране. Откакто я уволниха от работа,заради некадърност и небрежност,тя се беше затворила по цял ден вкъщи,реве,бута,чупи,блъска и псува на поразия. Напоследък се беше пропила и навсякъде угарки от цигари,пушек,семки... Беше направила дома ни на сметище,направо ме беше срам да поканя приятелите си вътре,а който случайно я видеше,го лъжех,че "имала лош ден". Пълен срам и позор за семейството ми,които попринцип сме заможни всичките и имахме добра репутация сред хората,но майка ми ни я съсипа. Имам частична глухота от нейните викъци и крясъци,които търпях с години и не мога да си възвърна слуха,нито нервите НИКОГА. Към днешна дата майка ми е в психиатрична клиника в Карлуково-еми,колкото и хейт да сипете по мен,лесно е така да съдите отстрани,но като такова същество се отзове във ВАШИЯТ дом,тогава ще ви питам къде ще отидат цялата ви хуманност,състрадателност и търпение.

24.   Ами какво да ти кажа... Сестра ми е малко баноразвиваща се. Докато беше малка се примирявах с това, въпреки, че доста ме дразнеше. Когато навлезе в пубертета и започна да я тресе хормона /и те са хора все пак/ нещата станаха нетърпими. Един ден през лятната ваканция бяхме сами. бях го надървил и тя нещо ме изнерви, не помня точно какво направи. Тогава просто я изчуках. Е това помогна и на двама ни. От тогава си я чукам редовно и вече няма проблеми с нея.

25.   Номер 24, ти шегуваш ли се? !?

26.   брат ми също е луд, започва да крещи без причина, става агресивен. Започва да командва, да псува и въобще не е приятна картинка. Той не винаги е бил такъв, до един момент си беше съвсем нормален докато не се премести да живее сам. Започна да не яде с дни или да хапва по съвсем малко и това го прави агресивен. Като почне да крещи, става червен и почва да диша тежко. Чудя се дали да не го пратя в лудница

27.   На онези справедливите тук, които дават много акъли, ще кажа. Както са казали мъдри хора, На чужд гръб сто тояги са малко. Като сте толова състрадателни вземете да погледате един такъв луд у вас, поне за 1-2 седмици, да видите за какво става въпрос.. и тогава давайте акъли. Най вероятно все още мама и тати ви бършат дупетата и си лапате пръстите под масата, независимо на колко години сте. Вземете погледнете живота в очите, защото живота никак не е розов. Всеки отговаря пред собствената си съвест и най добре си знае кво му е на главата.