Най-добрата ми приятелка не ме разбира - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120955)
 Любов и изневяра (29653)
 Секс и интимност (14340)
 Тинейджърски (21867)
 Семейство (6456)
 Здраве (9582)
 Спорт и красота (4693)
 На работното място (3163)
 Образование (7290)
 В чужбина (1648)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1737)
 Други (18460)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Най-добрата ми приятелка не ме разбира
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 2086 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 21, моята приятелка също е на 21.
Моя приятел е на 28, а ней нейният на 27. И за двете това са най-дългите връзки (5 години).

Преди 2 години ми откриха поликистоза, започнах лечение, но реших да сменя гинеколожката и преди 7 месеца отидох в по-голям град и там ми откриха Инсулиновата резистентност. Започнах лечение, но също така имам и паническо разтройство, което лекувах 6 месеца и реших да спра хапчетата докато не съм станала зависима.

Започнах да напълнявам от противозачатъчните гонеше ме ужасен глад, бях като звяр. За 2 години качих около 7-8 килограма, нацепих се, краката ми станаха с грозни стрий, започнах пак да се депресирам. Да се затварям отново в черупката си. Пак започнаха безпричинните нощни ревове.
Преди не исках и да чуя за деца, мразех ги беше ме страх да не забременея и непрекъснато проверявах презервативите по няколко пъти. Когато веднъж се скъса презерватива изпаднах в ужас все едно получих инфаркт, няколко дена бях в шок, пих естествено ескапел и чаках да ми дойде цикъла. Дори след като започнах да пия противозачатъчни в началото пак проверявах всичко дали е наред.

Преди тези хапчета бях супер активна в секса, непрекъснато исках секс не ми стигаше ден и нощ само това в главата ми. Чудех се какво не ми е наред и тогава ми откриха поликистозата. Тези хапчета като чели ме промениха, нормализираха ми хормоните, в началото не исках да губя това буйно свое, , АЗ", не се чувствах добре, но после свикнах. Направи ми впечатление, че децата вече не ме дразнят, даже започнах да ги харесвам да им се радвам.

С приятелят ми живеем от 3 години заедно, а не както преди аз у нас той у тях. Разбираме се добре, караме се по някога, но така е в живота.

Моята приятелка все още си живее у тях, а нейният приятел у тях, искат някой ден да се оженят. Тя ми каза че изпитва ужас като знае, че някой ден всичко ще се промени страх я да заживеят заедно, как щели да се разбират дали ще е както до сега? Докато на мен ме ми пречи и никога не съм се притеснявала какво ще е ако живеем заедно.

Преди 1 седмица ходих пак на гинеколог и той ми каза още 1 година да си пия хапчетата, за да оправим всичко и да не развия диабет, хормоните да се стабилизират окончателно и след време да нямам проблем със забременяването. Но с приятелят ми искаме зимата да започнем да правим опити за дете, казах на лекаря и той ми каза след 4 месеца да отида пак да види какво става и да почне стимулиране на яйчниците.

Моята приятелка мисли, че не съм готова за такава стъпка, че съм малка, но аз ВЕЧЕ не мисля така. Знам преди 2 години как си казвах :Е, след 3-4 години ще мислим за деца, но тогава не знаех каква ''хубава'' терапия ме чака. Мисля че съм готова за такава крачка в живота си. Приятелят ми работи горе долу хубава работа, аз също работя, ще записвам и да уча за дочно. Всяко нещо с времето си. Тя не може да ме разбере, постоянно ми казва не бързай, защо се притесняваш, но тя не знае какво ми е в душата как го понасям това непрестанно тъпчене с лекарства все едно съм някой плъх за експерименти. Как се събуждам и виждам тези ужасни крака все едно съм минала през 2 бременности, как гледам този корем и познати ме питат :Абе, ти да не си бременна, колко ме е страх да не съм цял живот на хапчета за диабет, каква ще стана ако продължавам да пия тези скапани противозачатъчни, дали ще стана 70-80 килограма (сега съм 60, а преди бях до 54 най- много).

Всяка жена иска да си има детенце, когато се почувства готова, на мен ми омръзна на 2-3 месеца да ходя на лекари и само да чувам :Ами още 3 месеца ще ги пиеш правиш си пак 3-4 изследвания и идваш наново. Само да ме дупчат да смучат пари, а нещата едвам да кретат. Толкова ми се иска да ме разбере, защо все съм тъжна как искам всичко да свърши и да отида за последен път пред кабинета на гинеколога и той да ми се усмихне и да ми каже:Вече си добре, нищо ти няма. Така чакам тези думи все едно чакам Господ да слезе и аз да го видя... Благодаря на тези които са прочели историята ми исках да споделя.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 11 месеца
hash: 20888dee0f
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Леле, защо ги пиеш тези боклуци? Освен това гинеколозите са мошеници. Нямаш представа колко ядове съм брала. Накрая най-добрият гинеколог в града. Само че колкото пъти ходя при него, толкова различни неща казва само и само да измисли нещо да ходя пак, да гушне още толкова пари. Мошеници мръсни! Та матката ми била на обратно, след 2 месеца, вече не ми беше-нормална била. Та киста съм имала, после забрави че съм имала. Няма да стъпя повече! Предписа ми такива хормони, ще ги пия знаеш ли кога-никога. Изобщо не ми пука какво ми казва. Да ми се били стабилизирали хормоните, яйчниците... или по точно да ме муфти и изцеди последната стотинка.

 
  ...
преди: 11 години, 11 месеца
hash: daa3666dda
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Според мен приятелката ти я е страх да предприеме такава сериозна стъпка и се е стреснала...и за това се е опитала "да те обеди", че не си готова за такава стъпка. Не че не те разбира....просто в един миг ти си се променила и сега искаш дете...а след като имаш дете, ще имаш и много задължения... Много хора си мислят, че като създадат семейство и край на контактите си с другите хора и едва ли не ще имаш време само за мъжа и детето ти и ще се занемариш. Според мен тези неща си зависят изцяло от човека. Дай време на приятелката си...тя ще те разбере, още сте млади...живота е пред вас...нормално е да се е стреснала - не всеки човек е готов за толкова сериозна стъпка на тази ви възраст!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker