 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Нямам с кого да поговоря
преди: 12 години, 9 дни, прочетена 4079 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 22. Вече съм писала тук и сега отново изпитвам нужда да споделя, защото просто нямам с кого да поговоря. Майка ми почина август месец миналата година. Ако някой е чел историята ми, вече знае колко близки сме били, знае, че тя беше и все още е всичко за мен. Толкова много мога да говоря за нея, а няма с кого. Толкова много мога да пиша, а самите думи са безсилни да изразят чувствата ми... Аз уча, работя, домакинствам, срещам се с хора. Никой не вижда болката ми, а тези които знаят за нея, избягват да говорят с мен на тази тема. Дори с най-близките ми приятелки, когато кажа нещо в тази насока, ми отговарят само "Спокойно, всичко ще бъде наред". По-дяволите някой не може ли да каже нещо друго, не може ли да ми дадат възможност да поговоря поне мъничко... Не е от притеснение, че ще ми стане болно, защото най-близките ми хора, знаят, че точно от това имам нужда, казвала съм им го... Чувствам се сама. И си е точно така, защото мама я няма... Към никого не съм изпитвала такива чувства, с никого не съм била толкова близка... Просто я няма... И мен като че ли вече ме няма...
Мъчи ме още нещо.
Не ходя на гроба и. Просто не искам, не изпитвам нужда, дори душата и да продължава да съществува, тя определено не е там. Говоря си с нея вкъщи или когато съм някъде сама на друго място. Но не ходя на гроба и. И се чувствам гузна, като че ли пред другите... Не искам да ходя там, когато отида, го правя като че ли по задължение. И все се питам, лош човек ли съм? Кажете, моля ви...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 8 дни hash: a527fb28c0 |
|
1. Нормално е да се чувстваш така, а по -лошото е когато всичките ти чувства са затворени в теб и няма с кого да поговориш, защото в днешно време е толкова трудно да намериш истински хора, които да те подкрепят и да ти подадат ръка, когато имаш нужда от това. Ако можеше някаква връзка да имаме с теб. можеше да опитам да ти помогна.
|
| преди: 12 години, 8 дни hash: 5bd36254d5 |
|
2. Не си лоша според мен.
Момче на 19
|
| преди: 12 години, 8 дни hash: b64a860508 |
|
3. Много правилно постъпваш - майка ти не е в гроба. И няма какво да се чувстваш гузна пред другите - остави ги да си живеят според техните си разбирания и убеждения, ако щат да ходят на гробищата, ако не щат - да правят каквото искат. Доколкото си спомням Христос беше казал нещо подобно на: "Оставете мъртвите да си погребват мъртвите!", т.е. хората, които не са наясно със същността на Битието да си правят техните глупави церемонии, търсейки в тях мижаво успокоение...
Не си лоша и избягвай да се упрекваш - силна си, че се държиш! Можеш да използваш вълн`ата на болката си за да проучиш по-подробно въпросите какво са всъщност живота, смъртта, защо живеем, откъде идваме и къде отиваме, какво представляваме всъщност?
Бъди напълно убедена, че в един момент ще се срещнете с майка ти пак, и то не в мислени разговори, а съвсем съзнателно - очи в очи или по-точно съзнание в съзнание. Само че този момент няма да е скоро... Сега твоята задача е да продължиш живота си без нея, и самата ти да се превърнеш в опора за някого, каквато е била тя за тебе. Едва тогава тя ще бъде истински доволна и ще ти каже "Браво!"
Кураж! И знай, че съмва след всеки мрак. Майка ти сега е много по-добре, отколкото можеш да си представиш - не я измъчвай с тъгата си. Когато някой си е отивал от този свят, древните Траки са правили 3-дневни тържества, за да може душата му да си отиде спокойна, доволна и в мир - самата тя има нужда от подкрепа при прехода.
Ray
|
| преди: 12 години, 7 дни hash: 2962ced0ed |
|
4. Тежко ми е да пиша по тази тема.... баща ми почина миналата година, не ходя на гроба му, говоря си някак с него, чувството е особено.... Сънувам го често, последния му дом, понякога кошмари ме мъчат...
В едно съм убедена и аз-той НЕ е в Центр. Соф. гробища. Там са само останките от тялото му. И мен ме упрекват, че не ходя, "така било редно"... Душата му, духът му е другаде.
Повечето не мислят като мен и Рей...
|
| преди: 12 години, 4 дни hash: fc4af56e4c |
|
6. Съжалявам за вас и аз преживявам нещо подобно и ви разбирам
|
...
| преди: 12 години, 4 дни hash: 54c12f1e79 |
|
7. Нормално е да ти липсва майка ти и да страдаш.
Татко се разболя и се стопи за по-малко от година. Чак сега, три години по-късно мога да мисля за него без да се натъжа и разплача. Продължава да ми липсва безкрайно и винаги ще ми липсва. Но тогава с мен се случи ми се нещо свръхестествено, което накара мен неверницата да повярвам в съществуването на душата. Бях си легнала и бях в едно полусънно състояние когато усетих безкрайно нежно докосване вътре в мен и в главата ми думите "аз сега си отивам от теб но един ден пак ще се видим сбогом мило татково детенце."
Минути след това мама влезе в стаята ми да ми каже че той си е отишъл. Сигурна съм че не беше сън или халюцинация. Това беше духът му който се сбогува с мен. Душа съществува и един ден пак ще се видим но в друг нематериален свят. А болката по него си остава и винаги ще е там.
трии1/2
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: ce19f3d795 |
|
8. Сигурна съм, че майка ти е била невероятен човек, начинът по който говориш за нея го показва. Не търси утеха при приятелките си, разбиране ще получиш само от човек, който е изпитал твоята мъка. Вярвай че тя те гледа от някъде, пази те и е твоята пътеводна звезда.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 90917d2d61 |
|
9. Когато загубиш много скъп човек, болката никога не изчезва. Свремето сякаш става по-слабо осезаема, но винаги е в теб и в моменти, които провокират спомени с любимия човек, тя пак става непоносимо изгаряща. С времето само се научаваме да живеем с тази болка, ставя част от нас, от ежедневието ни и ще бъде съвсем подтисната едва когато някое ново събитие в живота ни не ни разтърси с нови и положителни емоции. Като например раждане на дете. Едва тогава цялото ни същество се вкопчва в новото и болката замира. Но никога не изчезва.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 5d8c3c023c |
|
10. Далай Лама казва, че има четири отрови на света-невежесктвото, алчността, зависта и привързаността. Всеки своя пътека си има, помни розовото и живей леко
Бъди щастлива, че си имала прекрасен родител.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 40d3b75270 |
|
11. Загубих и двамата си родители. Нямам нито брат, нито сестра. Имам близки хора - мъж, една прекрасна дъщеря и едно сладко внуче. Понякога съм страшно тъжна и често си мисля за загубата на родителите ми. Казвам си, ако бяха живи - това няма да се случи. Често плача за тях. На гробовете им не мога да отида, защото са далече. Ходя от време на време на черква, но и това няма да ги върне.
Единственото, което остава на човек е да си поплаче, когато му е тежко и да си намери работа, която му доставя удоволствие.
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: d4f6334b28 |
|
12. Както го чувстваш ти, това е правилното! И аз мисля, че душата на човек е на всякъде другаде, а не...! Бъди силна, майка ти усеща колко много я обичаш!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
