 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Чувствам се нищожно
преди: 12 години, 3 дни, прочетена 2143 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 22, след няколко дни 23. Сега трябваше да се дипломирам, но за жалост един изпит ми остана за догодина...никога досега не ми се е случвало нещо, което да обърка нормалният ми цикъл на живот така. Зная че не е болка за умиране, да се дипломираш няколко месеца по-късно, но ужасно се чувствам...вярвам че всяко зло е за добро и без това на всеки 5мин си меня мнението какво искам да правя за в бъдеще, но идеята че разочаровам най-вече наште много ми тежи.
Не съм работила на трудов договор досега...заплащало ми се е за труда когато бях на 16 и на 1 лятна бригада. Наште ми дават всичко, а времената не са леки. Имам и брат и много други неща, за които нашите се грижат и се занимават и се тормозят. Болни хора, отпътували хора, хора без работа...нормално, не сме единствени. Но ми е много мъчно че при сравнение с роднини, братовчедите работят, завършват...а аз видиш ли нищо не правя и не мога даже да звърша по нормално време.
Не че нашите са лоши хора напротив, а и са много разбрани, но в нас постоянно е напрежение и сякаш практика когато има паника да я направим на квадрат. Много сме сплотени всеки знае всичко за всеки и съответно всеки дава съвети на всеки, разликата е все пак че ние сме децата. От 2 месеца не съм излизала освен на кафе след изпитите...уча от 7 сутринта до 12вечерта с почивки за ядене и тоалетна, не съм книжен плъх или зубрач, просто специалността ми е много трудна, а аз не съм особено отдадена на нея и се налага да се зоря повече. Но сега реакцията на майка ми е, явно нищо не знаеш и не си учила, а ме гледа по цял ден...тъй като е без работа.
Баща ми още не знае, на работа е, но и неговата реакция ще е, какво не ти дадохме защо не завърши като само това беше важно и твоя работа. Имам си всичко, не мога да се оплача. Имам си и приятел имахме шанс да заминем сега, но тоя изпит :( прецака нещата. Но наште...много съм зле с нервите, и страшно се филмирам и вглъбявам и тормозя и за най малките неща и осъзнавам и всеки ми казва чил аут, ок. ама как да стане, като у нас все е всичко на бързи обороти и тръни. Малко остана да премина и издържа, най-накрая да се кротна. Но не мога да си обясня как да продължа напред какво да кажа и как да реагирам, за да смекча обстоятелствата за наште а и за мен. Може да са идеални родители, но на моменти не само ми убиват самочувствието ми и желанието за живот, при всяка издънка или грешка различна от техните представи...ме правят на 2 стотинки, в яда си, ама едно извинение обяснение и разбиране по-късно не върши работа...аз вече съм била смазана.
Постоянно се заяждат и за приятеля ми. Той е страхотен, те не го познават макар много ни години на връзка с него, така и не се посближиха особено, това напрежение им пречи да се занимават със странични неща, макар че може да им е зет скоро. И все той не е за мен, аз съм била по-добра, той нищо не знаел и не можел а това не е така никога никъде. Хората които са запознати с всичко което казах и не казах до тук, казват че аз се филмирам родителите са такива, е да сигурно е така, ама как на мен ми пука толкова много и нз какво да правя, а другите успяват да изчакат да отмине? Вие какво правите?
Много се извинявам за неграмотното писане, но не знам много къде се намирам от емоции сега. Съжалявам и че е така дълга историята, но важни са последните 2 въпроса. Кажете ми какво да правя!
Благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 3 дни hash: 57ede65d22 |
|
1. Много важно, че не си се дипломирала сега. Аз също се дипломирах един семестър след колегите ми, то не бях единствената де. Дори се радвам, че така се получи, защото си смених научния ръководител и запазих страхотни спомени от подготовката на дипломната работа. Но - на 23 години е редно да поработваш вече. Хващай се на работа, момиче :) И ти ще се чувстваш по-добре, по-самостоятелна, а и ще е облекчение за родителите ти. Ей го морето - сега е момента. На рецепция или нещо друго, хем ще се забавляваш, хем парички ще си изкараш, а на есен с нови сили, един изпит нищо не е.
|
| преди: 12 години, 3 дни hash: 69cbcb6111 |
|
2. На първо време се успокой, на второ можеш да си потърсиш някаква работа, хем за да е по-лесно за всички, хем за да ти е спокойно, че няма за какво да те обвинят и че държиш живота си в ръце. Не зная за каква специалност става въпрос, но след като така и така ще завършваш, този изпит можеш да го вземеш и докато работиш, няма да е болка за умиране. Успех!
|
| преди: 12 години, 3 дни hash: ce3fcaa6fa |
|
3. Ами какво да ти кажа,
затворила си се и само четеш, но не мислиш за това което четеш а за това което си написала тук.
Я излез, отиди в някое хубаво кафе с приятеля ти, отидете на разходка, позабрави че ТРЯБВА да учиш и после на свежа глава ще запомняш 100 пъти по-лесно.
А за родителите, ами те са си такива, мислят че ще се омъжиш и ще си провалиш живота едва ли не. Няма как да ги промениш, търпи още малко и после сама ще си гледаш живота.
~Рамона~
|
| преди: 12 години, 3 дни hash: b18cd127ee |
|
4. Работа, работа и пак работа.... Имаш пара, взимаш квартира не се занимаваш с вашите, бориш се за независимост, тогава си по уверена в себе си и не се занимаваш с вашите, ако не нямаш право да им се сърдиш, траеш и кротуваш... The choice is your's... Seee youuuu latter
|
| преди: 12 години, 3 дни hash: 0dd226f794 |
|
5. Първо на първо - звучиш като разглезена пикла, която само чака наготово и нищо не е правила досега. Това твоето учене на специалност, по която не си падаш - ами, момиче, защо си я записала тогава? За престиж ли, за пари ли? То ако ученето не ти се отдава, работата как мислиш ще я буташ по тази специалност? С повтаряне :)) Там такива неща няма. Явно не ти стига умственият капацитет, щом с четене от 7 сутринта до 12 вечерта не си го изкарала тоя пусти изпит. Аз такова нещо не съм чувала досега. Освен това на 23 не можеш да живееш от подаянията на мама и тате и да не очакваш после да имат претенции. Съвсем са си прави хората. Ти си един не особено умен търтей :) Така че взимай се в ръце, почвай работа. Може и да не успееш да избуташ изпита, ама поне няма да си воденичен камък на шията на вашите!
|
...
| преди: 12 години, 2 дни hash: bfeabd9f1c |
|
6. Благодаря за отговорите!
Така е работата наистина е нещо, което вече доста време търся, макар пак да прозвуча като разглезена пикла, позициите за които съм била викана на интервю винаги са търсели пълен работен ден, а редовното обучение, не помага особено. Не съм кандидатсвала само за хигиенистка и тук таме за продавачка. Но реално не съм и напирала особено, нещо което вече не важи.
Към номер 5, права си в мнението си че сигурно съм търтей. Но държа да отбележа, че през цялото това време за тези 4 години се занимавам със застраховки, пари от родителите си искам в крайни случаи за телефон или примерно абсолвенски бал. Нямам ли пари не излизам. През цялото това време съм се грижела за домакинството чистене/готвене/пазар или поне съм се старала да бъда максимално полезна. Отговаряла съм за всички странични работи във вкъщи, като плащания, подавания на документи, разнасяния, срокове и т.н. Ходила съм стабилно по доктори с възрастните членове от семейството...защото съм единствената неработеща. Отделно, когато не бях на лекции изключвам последният семестър, ходех да помагам по цял ден на баща ми в работата, тъй като не можеше да смогва, ставах и се прибирах с него.
Сама съм си виновна, винаги съм вярвала че има време за всичко в 99% от случаите, важното е как ти си правиш програмата, а и има ли желание се намира и начин. Просто ми е неприятно, че всички знаят и виждат тези неща, които според мен всеки нормален човек би направил за семейството си, а когато се издъниш ставаш черната овца и безполезният човек, или поне чувството ти е такова. Защото както казах семейството ни е сплотено, аз гледах максимално да помагам на брат си с уроците, на майка си с домакинството и на баща си в работата, докато и "гоня" своите неща. Около мен всеки има своето си- учение или работа или и двете, в много редки случаи някой се заема с "задълженията" и на някой друг. Аз опитвах да насмогвам във всичко.
Пак казвам моя си е вината, просто търся съвет как да минимизирам огорчението и разочарованието у тях и себе си. :)
Отново благодаря за отговорите :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
