Как да оправя всичко това?
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1966 пъти
Здравейте! Искам да споделя моята история, защото откровено не знам какво да правя.

Аз съм момиче на 21 години. Студентка. Живея с родителите си от няколко години, преди живеех с баба ми и дядо ми, те са ме отгледали. С родителите ми не успях да изградя пълноценна емоционална връзка, но се разбирахме сравнително добре, но имаше някои драми, защото майка ми е.. притеснителна, не бих използвала точно думата консервативна.

Не бих казала, че съм проблемна, не пия, не пуша, не ходя по дискотеки. Не ме и влече. И двете с майка ми сме отгледани от един и същ човек, възпитанието ни е сходно. Но тук идва проблемът. Имам приятел от 3 години. Майка ми не го харесва. Според нея е грозен и глупав. Според мен красотата е субективно и маловажно нещо, а иначе е просто притеснителен и не говори много в присъствието на хора, които не са му близки. Много го обичам и след близо 2 години връзка спах с него. Според някои може да е много, но тогава се убедих, че той е човекът, с когото искам да споделя живота си. Познавам го и знам, че не е бил с други, знам, че държи на мен и ако това му пречеше, щеше да ме остави. Всичко беше наред, не бях споделила това с майка ми, защото нямаше да ме разбере. Но тя все пак разбра. Оттогава нито с нея, нито с баща ми си говорим като хората. Майка ми реве по цял ден и дори не иска да ме докосва, защото съм " омърсена". Баща ми ме обижда.

Дори да приемем, че не съм права, защото те са хората, които се грижат за мен, искам да знам как да оправя нещата. Много ми е мъчно, защото целта ми не е била да нараня някого от тях.

За да е картинката още по-пълна, в същия ден, когато майка ми разбра, няколко часа по-рано, приятелят ми каза, че иска почивка от връзката ни. Аз знам защо го прави. Причината не е, защото не ме обича, в това съм убедена. Мисля, че иска да ме откъсне от него, защото смята, че няма да съм щастлива с него.

Да, той е в лошо финансово положение, няма стабилна работа, още не е завършил образованието си, а е на 27. Мен това не ме тревожи. Били сме на дъното със семейството ми. Като малка не съм яла сладолед и това не ми е тежало. Най-вероятно защото не съм знаела друго и не съм се притеснявала. Сега сме в много добро финансово положение и ако не беше това фиаско щяхме да получим доста добра подкрепа от нашите, тях бълха нямаше да ги ухапе. Но дори да трябва да започна от нулата с него, бих. Защото знам, че ще си струва. А не знам как да го накарам да го повярва. Винаги съм го карала през пръсти.. а и съм сигурна, че той не иска да е зависим от родителите ми... но и за това е късно, те вече не искат да чуват за него.

И сега си нямам нищо. Даже насъбрах 6 изпита за септември, просто не знам как се стигна до тук, но нещата вървят надолу и надолу във всички сфери.
Как да оправя всичко това?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 11 месеца hash: 5abd0d03cf

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Майка ти те смята за омърсена, защото си на 21 и си правила секс, а пък ти си държала момчето 2 години на сухо, за да си сигурна, че с него ще прекараш остатъка от живота си. Определено сте със сбъркани представи за света и двете. Спри да се влияеш от мнението на околните и живей живота си. Отърси се от комплексите и предразсъдъците, които са ти насадени в мозъка, и ще се почувстваш по-добре.

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: 7e658b8e53

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   сорри ама майка ти е смотана. и аз съм на 21 и при мен това се случи на скоро - миналата есен, даже не го исках много, много, но се случи и жената се примири. Сега приятеля ми най-редовно спи у нас, но никой не казва нищо, просто защото това са нещата от живота. Майка ти като че ли е била девица през целия си живот. Говори с нея, но без баща ти да е в стаята. Питай я какъв е проблемът, защо не харесват момчето, защо те смятат за "омърсена". Защо точно тази дума, имайки в предвид, че секса не е нещо мръсно, той е върхът на нещо красиво, че нали от него идват бебетата, а съм убедена че те един ден ще искат внуци. Освен ако не вярват в непорочното зачатия. Питай майка си какви са точните и притеснения, кое толкова много я смущава, какви са нейните представи за бъдещето ти. А ти от своя страна и сподели своите. Сподели и някой твой страх, нека пред нея да бъде пак малкото и момиченце, защото дори да не те е отгледала майката си е майка. Не тръгвай с лошо, помоли я да ти помогне за нещо. В общи линии накарай я да говори. Щом ви е отгледала една жена - баба ти - следователно знаеш как мисли 30 години :D Пожелавам ти всичко най-хубаво, дано се нареди :)))

 

...