Мрачни мисли за семейството - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (48506)
 Избор на редактора (36)
 Любов и изневяра (11462)
 Секс и интимност (6860)
 Тинейджърски (12116)
 Семейство (2190)
 Здраве (3882)
 Спорт и красота (1831)
 На работното място (710)
 Образование (1487)
 В чужбина (333)
 Наркотици и алкохол (557)
 Измислени истории (486)
 Проза, литература (808)
 Други (5740)
 
Анкета
 
 
Харесва ли ти
Сподели.нет?
 
Твоето мнение за нас
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Мрачни мисли за семейството
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 2051 пъти
Имам много силна травма и това е слабото ми място. Мисълта, с коята се събуждам и заспивам. Мисля почти по цял ден и се терзая. Много, много ме боли. Станах на 26, а немога да си избия от главата кошмарното си детство и у целият ужас, през който преминах. Опитах всичко. Немога да го преживея. Когато чуя думи като "семейство", "родители", "у дома" изпадам в ужас.

Сърцето ми се разбумтява адски силно и ме удря гореща вълна, може би дигам кръвно. Сега дори само като пиша затова се случва същото, но трябва да го направя, за да ми олекне поне малко. Не желая да споделям и да говоря за тях пред никой. Избягвам подобните теми. Нека ме питат за всичко друго, дори най-неудобните въпроси на света-нямам против-не и за тях. Не искам да разказвам защо чувствам това към тях, защото незнам дали ще го понеса да го преживея още веднъж, докато го пиша. По точно знам-немога. Когато се сетя за тях губя силите си, губя настроението си, губя позитивността си и се изпълвам с негативизъм и все лоши чувства тая. Ако бяха непознати и нищо не ме свързваше с тях, щях да съм щастлива. Но все нещо ме свързва-познати, роднини. Сменях градовете, дори бях живяла известно време в чужбина. Исках да ходя в Австралия, само и само да съм на другият край на света. Да съм колкото се може по далеч. Обаче немога да избягам от спомените си. Идват в съня ми, докато си мия зъбите, докато се обличам. Натрапват се. Исках да се подложа на хипноза и да изтрия всичко, цялото детство и тях от съзнанието си. Но тогава как ще помня поуките и най вече ме е страх, че ако не помня няма как да стоя надалеч от тях и при мисълта, че бих могла отново да контактувам с тях и дори да ги видя-предпочитам да умра. Предпочитам всичко друго-не и това. Само заради това няма да се подложа на хипноза. Когато вече бях пораснала, се отделих и започнах отначало животът си, пак не ме оставиха.

Едва когато станах на 23 може да се каже, че пак ме притесняваха и тормозиха психически, но по- рядко. Искам и аз един ден да имам свое семейство, да имам истинско семейство, да има любов и разбирателство, да има мир и спокойствие-за това мечтая. Искам да намеря добър баща на децата си и да се обичаме много. Много ме е страх обаче. Не смея да се обвържа с мъж. Просто не смея. Изпитвам ужас, немога да го обясня-имам чувството че историята ще се повтори. Хем го искам, в същото време немога. Дори да допусна някога да се влюбя и да бъда с мъж до себе си, което ще ми коства много усилия, но се опитвам да го променя. Дори да е така, ме е страх че ще бъда лош родител. Имам чувството, че няма да се справя. Мисля, че да си родител хич не е лесно. Може би и моите родители са мислили, че са добри и са се старали, но незнаят сега аз колко страдам и плача дори в момента като пиша. При мисълта, че детето ми, което би било най-скъпоценното нещо би се чувствало така, както аз-не съм сигурна че трябва да имам дете. Искам дете, не го искам от егоизъм, или защото така правят другите, а наистина ми се иска да изградя едно хубаво семейство, но незнам дали съм способна на това. Може би точно в стремежа да не допускам грешки във възпитаването и отглеждането, ще допусна на-много. Не искам детето ми да страда, както страдах аз и да има моето детство. За мен думата "детство" е мръсна дума. Най-лошият период в живота ми. Дори в мен нищо детско не е останало. Пораснах твърде бързо. Дори като видя играчки, или някакви анимационни филмчета, вместо да ми става мило, на мен ми прилошава, защото се сещам за детството. Как бих могла да отгледам нормални деца? Много гадно се чувствам.

Особено като чуя нещо за прошка лошо ми става. Знам, че трябва да се прощава. Че всички сме грешни и нямаме право да не прощаваме. Прощавала съм не 100, не 1000, а безброй пъти. Нямам сили, а те не се променят. Дори да простя, просто тези хора не искам и на снимка да ги виждам. Нито една снимка от тях не пазя, нито едно листче, или картичка-нищо, което е свързано с тях. Но нося кръвта им във вените си. Иска ми се да я източа цялата и да я сменя и нея. Опитвах да забравя спомените. После опитвах да ги пречупя през призмата си, да се опитам да ги разбера що за хора са. После исках да си спомня нещо, хубаво от тях, за да ги помня с добро, но така и не успях да се сетя за един хубав момент. Нито един. Този сайт се посещава от много хора. Има ли някой, който е имал много тежко детство и ужасно семейство? Има ли някой, който се е "излекувал" от чувствата си към тях? Дали ще ми мине някога изобщо предвид годините ми? Редно ли е да искам свое семейство, след като незнам дали бих се справила? Няма ли да побъркам неволно детето си? Кой мъж би ме търпял? Ще има ли ден, в който да не мисля за тези хора? Ей такива въпроси се въртят в главата ми ежедневно. Ще се радвам да чуя мнение, защото толкова смело и открито досега не съм говорила на тази тема табу за мене.
Ж 26г.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 1 месец
hash: a6acc400e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Момиче, потърси лекциите на Луиз Хей - Излекувай живота си. Има ги преведени на български - няколко серии филмчета.
Някога, преди много време тя се е разболяла от рак, защото е мразела родителите си, а подсъзнанието възприема това като самоомраза и се включва режим самоунищожение.
Едва когато Луиз Хей е осъзнала, че ще умре, ако не намери начин да разбере подбудите на родителите си и да престане да ги обвинява - едва тогава е съумяла да погледне на нещата с нови очи.

Надали твоите родители са били толкова лоши, колкото нейните. Майка й я е изоставила като съвсем малка, а после като я прибрала - пастрокьт и я е изнасилвал.
И при всичкия този ад, който е изживяла - тя опитала да разучи тяхното минало, едва тогава разбрала, че майка и е била също едно много нещастно дете, отгледано от лоши родители... И постепенно се смирила вътрешно, простила е.
И се е излекувала - а от тогава са минали над 40 години и тя все още помага на другите хора.

Помисли над това. Замисли се, че нещото, което най-много те отблъсква в твоето семейство е същото, което сега те е обзело - безсърдечност и непримиримост. Ако до ден днешен не си изпитала нежност и симпатия към нито едно близко същество, което можеш да наречеш свое - било то котка или куче - ти НЕ притежаваш протиоотрова срещу нещастието - ти живееш в ад.
Само желанието да дадеш на някого нещо и да бъдеш негова опора и закрила - само това прави живота смислен, дава сила и изтрива всичко страшно от миналото.

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: e1bf595457
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Точно вчера си коментирахме с една жена, че най-голямото престъпление е Изнасилването на ДУХА човешки и първите престъпници - това са родителите ни.

Предлагам ти да почетеш малко духовна литература.

ако искаш мога да ти препоръчам

Потърси малко и за енергийните вампири информация. Докато си ги спомняме с лошо, те продължават да пият от енергията ни. Те са просто едни болни хора - опитай се ад ги разглеждаш така. Или като глупави, нерешителни - все тая.
но ти и само ти си тази, която може тук и сега да ИЗБЕРЕ това аккви са те да няма отношение към това каква си ти.

Успех
Плам

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 672292e078
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Да има хора като теб. Ще мине време споменът ще избледнее. няма да забравиш, но ще си спомняш, когато се замислиш за тях. Аз съм изтрила почти всички спомени от съзнанието си. Не помня дори имената на роднините им, съседите им. Живей колкото може по далече от тях. Австралия е добър вариант.
За това дали те си мислят, че са били добри родители сигурна съм. Те не са наясно питат се защо ги отбягваш. Мен дори, когато бях на 25год, майка ми ме попита "толкова лоша майка ли бях", не й отговорих а душата ми крещеше Даааа.

Аз също нямам хубав спомен от детството, но пък наваксвам с детските филми особено тинейджърските, слагам на местата на празните спомени от тях. Гледам филми с родители който обичат децата си и си представям, че аз съм живяла така, помага да знаеш.
Късмет и не се страхувай, вече не си зависима от тях щастието ти си го градиш сама. Прави само неща който ти харесват, от днес започни да трупаш хубави спомени.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 1 месец
hash: 34d4ca54e8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Всички травми, които са сериозни се коренят в детството-това ще ти го каже всеки психолог или психиатър. При теб нещата обаче явно са много сериозни и е задължително да се обърнеш към специалист. Друго нещо, което можеш да направиш е да четеш книги, които са за личностно самоусъвършенстване. Определено ще ти помогне, ако искаш да си помогнеш, разбира се. Няма да стане бързо и лесно, но лека полека ще се наместят нещата. Що се отнася до връзка и семейство, това ще се случи, когато си готова за това. Но да си внушаваш, че не заслужаваш такова и че няма да се справиш е вредно за самата теб. Първо започни да се справяш с това, което ти пречи и ще видиш, че ще потръгнат нещата. В края на краищата не е важно какво ни се случва, а как реагираме ние на него. Реакцията си зависи само от нас!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker