Боли, но ще мине
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2395 пъти
Писна ми да бъда приятелка на повикване. Да се отзовавам всеки път, когато някой се нуждае от мен. Писна ми да съм навсякъде и никъде. Просто се уморих да бъда приятелка, а приятели самата аз да нямам. Изтощих душата си, убивам сърцето си, разклатих си мозъка. Ума си ще побъркам... Но не мога иначе. Не ми е в природата принципа "дай ми да ти дам". Безвъзмездно помагам, когато мога. Не мисля за това какво ми коства, не обръщам внимание на летящото време, което посвещавам на други. Но... Сега просто се чувствам изморена.

От месеци насам ми е тежко. Постоянни перипетии, спънки на всяка крачка, провали в една или друга насока. Падах и ставах сама, нямаше проблем, но се сривам. Душевно. Сърцето ми се разпада, когато звънна на някой да поискам подкрепа и той ми отвърне "Ами.. сега не мога. Ще се чуем по-късно", а следващите дни, че дори и седмици помен няма от него. Следващият измисля нещо, за да ме залъже, третият - същата работа. На който и да звънна, все е зает, все не може, все няма как. А аз как винаги намирам начин? Какво ли не съм правила, за да бъда до човек, който има нужда от мен? Какво ли не съм... Може на мен да ми е било тежко, но прикривам своята болка и пак съм до него.

В мен ли е грешката? Знам че имам вина. Знам че съм от онзи тип хора, които сякаш казват "Ела, използвай ме и ме захвърли. Няма проблем, аз нищо да ти сторя!". Знам че съм и наивна, и глупава, и прекалено обичаща. Но такава съм! Как да се променя? И трябва ли, всъщност... Трябва ли да се променя? Нима заради лошото трябва да изчезне доброто?

Но страдам. Тихичко, кротко си страдам. И казвам си, че ще обявя революция, че ще си искам своето, ще си искам вниманието, ще си търся отплатата. Но само на думи явно съм силна. Не мога.

Бях в болница, вчера излязох. Пет дена престой! И един посетител веднъж - майка ми. И точка. Ни татко, ни брат ми, ни някой приятел, познат. Дори бездомните кучета не са толкова сами. От "приятели"... очаквах. Свикнах им някак. Но семейството ми така да направи - много ми дойде! Майка ми дойде с огромно нежелание, но трябваше просто - да донесе някои неща. Баща ми се направи отново на много зает, а брат ми - тъкмо се запознал с някакво момиче, горкия и нямал време да идва при мен, но иначе съвети не спря да иска. Е, браво на него! Чудесно. Но защо така никой не мисли за мен?

Да речеш, че за всяка подадена ръка съм искала нещо насреща - не е. Дори когато съм търсела помощ и ми е била отказана, нищо не съм правила. Не мисля че съм лош човек или поне не чак толкова лош, че да не заслужа поне малко внимание. Ей тъй... Да ме потърсят и да ме питат "как си", след което да не пропуснат отговора. Толкова съм сама и е тъжно. И гадно. Самотно. Противно. Дори е отчайващо някак. А аз не съм мрачен човек.

Знам, че ще кажете колко съм глупава и че сама си го прося. Но... наистина, какво да направя? Зла ли да стана? Да отказвам на всички за всичко? Не мога. Просто не мога, разберете ме. Не ми е в кръвта, няма да съм себе си. Дали не съм мазохистка? Май сама си се мъча.

А иначе обичам да изглеждам силна в очите на хората, да си мислят - ето я, на, тя всичко може да пребори. Така е. Аз мога! Но искам малко подкрепа, морална. И нищо повече. Да кажа на някого "Боли ме", а той да каже едно простичко "Ще мине", а не да започва "А знаеш ли аз какво преживявам?!". Може и животът ми да не е най-черния, наистина, не мога да се оплача от него. Но аз си го правя такъв, той иначе си е един крив и нацупен сякаш.. Или поне за другите май е такъв.
Знам че ми писна да бъда приятелка. Сякаш съм изцедена от всякъде. Но ден-два почивка и пак съм на линия. Жалка картинка, нали?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: 4d55130b45

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   И аз все се опитвам да вярвам в доброто, да вярвам в хората, че са добри, че лошите стават добри, само че май живеем в свят, в който ако не сме егоисти, използвачи и гадняри, ще ни мачкат нас, за жалост. Затова хората вече се обезвериха и озлобиха, затова има много самотни хора, не знаеш на кого да вярваш, приятели-предатели, срещнеш мъж, той уж много те обича и уважава, а не спира да изневерява, така че колкото и на мен да ми се иска да вярвам в доброто, май не е това пътят, не знам.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 98c96b1f9c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Много ми е позната ситуацията и те разбирам напълно как се чувстваш. Мислиш си, че като помагаш на хората ще те обичат и уважават повече и ще ти помагат когато имаш нужда, но не става така. Бях същата като теб, но съвсем съзнателно се промених. Писна ми да бъда изтривалка и просто бих шута на тези дето ме използваха и не ме ценяха и започнах да си гледам моя живот. Да ти кажа много по-добре ми е. Така и така нямаше как да разчитам на тях, а сега поне се освободих от този непосилен товар да угаждам на всички за всичко. Проблема при това поведение е че хората не те ценят, защото прекалено много им се подлагаш. Казват си - само да и свирна и веднага търчи, за какво да я уважавам или да се старая да правя нещо за нея- тя така или иначе винаги ще е на линия и ще прощава всичко. А за другите които не са толкова раздаващи се и добри, трябва повече усилие и внимание за да им спечелиш одобрението и затова търчат след тях да им се доказват. Това е много изморително и от опит ти казвам, че нищо няма да получиш от никой, въпреки че се раздаваш. Аз за себе си избрах, че повече този товар не мога да го нося и няма смисъл да се раздавам, защото прекалено раздавайки се за другите всъщност ограбих себе си. Лиших се от много време и енергия, които можеше да насоча към собствения си живот и цели. Съветвам те да направиш същото, никой не казва да ставаш гадна а просто си гледай твоите неща и когато не можеш да направиш на някой услуга, откажи и това е. Дори когато можеш, но не искаш и си изморена също имаш правото да откажеш. Няма да умрат без теб и твоите услуги, така че не се терзай. Утре ако умреш и не можеш да им угаждаш, няма да умрат и те без твоята подкрепа. Така че да не ти пука. Съвсем любезно отказваш и си гледаш живота на теб да ти е добре. Иначе ако продължиш по стария начин още повече ще страдаш и ще се изморяваш, накрая всички ще те изстискат като лимон и ще те захвърлят без да им пука за теб. За съжаление така стоят нещата, и аз много се терзах и самосъжалявах, но сега ми е доста по-добре.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 604c748a0c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Доброто се оценява, но не се признава.

 

...

горе^

преди: 11 години, 9 месеца hash: b5ff587cb6

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И аз съм като теб... но моето семейство ме уважава и ми помага, кученцето ми също, колкото и странно да звучи. lg-girl

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: f3a5067779

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Скъпо момиче, не тъжи, защото Бог те избра да бъдеш една от "неговия народ". Радвай се и се весели в душата си, защото Бог те предпазва от злото. Нима наистина искаш да имаш приятели, които не те зачитат и търсят собствени облаги? Обзалагам се - не!! Ти сама го каза, тогава - какво? Ако всички хора на тази земя чувстват и разбират по начина по който ти разбираш, никой нямаше да страда, нито щеше да има нужда от този пост сега. Света не върви по Божията воля, а по своята собствена воля, но Бог бидейки Създател не иска ние да вършим нашата воля, а неговата. А неговата воля е да страдаме като едновременно обичаме Бог и хората. Добро си правила, продължавай да го правиш и не очаквай награда тук на земята. Бог ще възнагради всички, които НЕ са получили наградата си на земята и неговата награда е ВЕЧЕН ЖИВОТ. Затова, казва Бог: "в каквото поприще си призован, продължавай в него ", защото така е угодно на Бога. Никога не се съмнявай в това, вярвай с цялото си сърце и душа, и ако никога не си отваряла библия, започни да четеш, защото наистина НЯМА никакво време. Който се чувства божи народ, следва Бог, защото Той казва: "излез из света, народе мой". Хората не познаха Бог и убиха Христос на кръста, за да следват собствения си път-не божия път. Щом преследваха Христа, преследват и последователите му(христов последовател е този който ОБИЧА, хората - така както себе си и не търси собствена облага, но е щастлив да даде на другите това което той е изпитал като любов от Бог). За да разбираш трябва да четеш библия и някой да ти тълкува на определени места. Можеш да четеш библията дори в интернет, но знанието е там и тогава няма да се чувстваш толкова самотна и кой знае може да помогнеш и на приятелите си. Бог е при тези, които го зоват.

 

...