 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
А колко исках да имам истинско семейство
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 3600 пъти
Жена съм, на една осъзната вече възраст, малко над 30, живея сама, под наем. Има нещо, което много ме мъчи и винаги ми е тежало. Родителите ми се разведоха, когато бях на 8-9г. След време всеки си създаде друго семейство, и всеки си имаше и друго дете. Живеех при майка ми, но не понасях мъжа и, тя го издържаше, както и общото им дете, аз живеех в лишения, а дома беше оставен от баща ми, за да има къде да живея, но майка не се поинтересува от това, че не исках да живея с вечно пияния и мъж, с години не ми говореше, защото не го понасях, тя вечеряше с нейното ново семейство, а аз си стоях в стаята и ако имах пари си купувах сандвич, пица или нещо такова.
Баща ми също издържаше неговото ново семейство, живечт и до ден днешен повече от добре, на мен и сега ми помага понякога, но ако примерно аз имам нуйда от телевизор-даде ми един стар, неизползван вече от тях, а те си имат огромните плазми, и всичко е така. Детето му живее в разкош, купи и апартамент, обзаведе го за 20-30 хил, лв, а аз живея под наем и едва свързвам двата края.
Знам, че никой не ми е длъжен, и ако родителите ми бяха бедни-ок, но как може да си делиш така децата, аз втора ръка човек ли съм, нямам пари за едно кафе дори, а те си живеят живота. В какво да вярвам след като тези, които би следвало да са ми най-близки са ме предали още от дете. /.. Как да продължа напред, как?? :
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 135b3a73cc |
|
1. С омраза.. превърни тъгата в омраза и я излей върху тези хора които не могат да се нарекат дори и родители! моите родители също са разведени и пет пари не дават за мен но аз превърнах тъгата в омраза и продължих напред с моя живот напук на всички и всичко
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: f75a737a08 |
|
2. Когато прочетох първото изречение помислих, че говориш за свое семейство, а после се оказа че още искаш да си дете и някой да те дундурка. На 30 и няколко, да чакаш някой да ти даде, говори лошо за теб. За да купят жилище на детето си, усилията не са само от страна на баща ти и майката на детето също се е старала да съберат пари. Но са се старали за дете което не ги хули, ти като се държиш така, те какво да сторят. Не искаш мъжа на майка си, не искаш жената на баща си, не искаш да поддържаш връзка с братята и сестрите си??? ти семейството си го имаш, малко по голямо, но сама си се отказала от него, кой ти е виновен?
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: bb9c3aeda5 |
|
3. Разсъждаваш като девойка на 18-19 г. Досега вече трябваше да си предприела нещо, все още си в разцвета на силите си. Станалото-станало, нищо не можеш да направиш по въпроса. Доколкото можеш извлечи поука от него, ако утре имаш свои деца не ги третирай по същия начин. Изясни си приоритетите, предприемай нещо, не се самосъжалявай, защото докато се усетиш ще си минала 40-те, а тогава вече всичко е по-трудно.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 97171cb105 |
|
4. Много ме е яд на такива хора като родителите ти. Направо полудявам и се питам, защо въобще са раждали деца и как може да си делят децата. Знам че много боли, но не си единствена. Лошото на тази ситуация е, че ти скапва самочувствието, като гледаш как другите деца си имат всичко, а ти нищо. За мен това са зли и егоистични хора, които те съветвам да не поглеждаш повече, защото само ще ти сриват още повече самочувствието. Приеми ги такива каквито са защото няма да се променят. Съветвам те да прочетеш книгата "Хора на лъжата', много неща ще ти се изяснят. Там са описани такива зли хора като родителите ти и как опропастяват живота на децата си. Разбери че вината не е в теб, и просто не си случила на родители. И друга книга която мога да ти препоръчам е "Отровните родители". Мен темата живо ме е интересувала, защото и аз имах сходен случай с моите така наречени родители. Раздадоха купища пари на познати и роднини, за да се правят на преуспели и много важни, докато аз ходех боса и гладна. И буквално ме оставиха на улицата въпреки че имаха пари. За тях и техните почивки и харчения винаги имаше, но за детето им не. Разбрах какви са когато се разболях и лежах в болница, а дори не ми дадоха пари за изследвания. Какво да ти кажа, аз търсех вината в себе си, но тези книги ми отвориха очите. Гадното е че болката остава за цял живот, и просто трябва да се научиш да живееш с нея и да се опиташ доколкото можеш да си оправиш живота. Това че някой ти е родител не значи че автоматично му пука за теб, за съжаление. Пожелавам ти успех и се надявам да преодолееш това, концентрирай се в собствения си живот.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: d0d2d41422 |
|
5. Просто си намери работа, на 30г. вече трябва сама да се оправяш. Намери си мъж и си създай семейството, което искаш.
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 19cc1695c9 |
|
6. Не разбирам- хем си под наем, хем баща ти ти е оставил апартамент, в които да живееш. Дай малко повече яснота, че хиляди предположения ми се въртят в главата. Ако работиш в друг град и ти се налага да живееш там под наем, що не продадеш своя апартамент, ако се наложи да вземеш и още малко кредит, та да си купиш жилище там, където се намираш в момента. Ако баща ти си го е взел, когато си станала пълнолетна, наистина има защо да се сърдиш- на сестра ти купува, а на теб ти взема жилището. Ако си оставила майка си и новото й семейство в твоя апартамент, сама си си виновна, щото се правиш на Майка Тереза при положение, че си в нужда, изхвърляй ги и се нанасяй там.
Колкото до емоционалната страна на нещата, всеки бил се чувствал гадно, ако е пренебрегван от собствените си родители, ама твоето изглежда връх на гадостта. Яко са те осакатили вашите. Материалната страна ти е бял кахър, но ти дори не наричаш децата от новите бракове на родителите си за свои братя/сестри, явно не ги чувстваш като такива, между вас няма никаква близост. Като чуя нещо такова, винаги си съставям кофти мнение за родителите.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 8b9e39f376 |
|
7. Все едно аз съм писала Номер 2
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 515fcd12ab |
|
8. Авторката-към номер 2. Не чакам някой да ми дава, но не е лесно да гледаш как някой получава всичко ей така, а аз се боря за всичко сама, работя, изкарвам си сама парите, с които живея, и още нещо, жената на баща откактое с него не е работила нито ден, повече от 20 години си стои у дома. Няма смисъл да продължавам, няма как да ме рабере човек, който не е преживял нещо подобно. Към номер 6-баща ми остави апартамента след развода на майка, заради мен, за да имам аз дом, дом, който се превърна в дом за новото и семейство. Както и да е, благодаря ви на всички, дори и на тези, които не ме разбират, и на тях благодаря. Написах всичко, защото исках да разбера дали някой друг се чувства като мен. И смятам, че е много трудно, когато не си имал семейство и не си било обичано дете, е много трудно да създадеш собствено такова, при това успешно. Бъдете щастливи!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: f75a737a08 |
|
9. От №2 Точно затова те разбирам, защото съм на твоята възраст и родителите ми /който не са разведени/ оставиха всичко на брат ми, /още са живи и здрави/, защото аз живея на 350 км и съм от женски пол. За разлика от теб, ти поне имаш свой апартамент от баща си, който в бъдеще можеш да ползваш, а аз всичко сама с мъжа ми трябва да си изградя. Какво сега на тях ли да се сърдя или на брат ми, който е близо до тях в тежки моменти ги води на лекар, пазари им лекарства дава им заем ако имат нужда. Аз нямам възможност нито да ги заведа на лекар, защото съм далеч, нито да им дам заем, защото изплащам жилище. Те му помагат с децата той с друго аз се чувствам отхвърлена, децата ми са делени от баба си, но такъв е живота.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 08fa3e1344 |
|
10. Авторке, аз те разбирам. Защото целият ми живот е белязан от същото, че дори и по-лошо отношение. Пренебрегване, манипулации, изнудване, физически и психически тормоз от собствената ми майка. Съсипа ми живота, съсипа ми самочувствието. Благодарение на нея сега съм сама като кукувица. Който не го е преживял това не може да разбере.
Много е лесно да кажеш, намери си мъж - и къде са тия мъже, наредени на витрина и да ходим да си ги избираме?! Когато си белязан отвътре, мъжете инстинктивно усещат черната енергия, която носиш и бягат от теб. Това съм го преживяла лично и затова го пиша. И аз работя и едва свързвам двата края, а съм с икономическо образование и два западни езика. Самочувствието в тоя живот е ключът към всичко. Когато човек се приема като значим, той става такъв. Но когато от малък ти е втълпявано, че не ставаш за нищо и мозъкът ти е промит вярваш, че това е истина и не смееш да опитваш, защото майка ти ти е внушила, че няма смисъл и без това ще се провалиш.
Така, че много моля недоклатени тийнове и хора, непреживели нещо подобно, да не пишат глупави клишета. Ние тези клишета ги знаем, наизустили сме ги, защото винаги се намира по някой дървен философ, дето му е широко покрай врата, да ни ги каже, като така си поначеше егото и се почувства по-велик.
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 225c0594aa |
|
11. Миличка, съчувствам ти... Оценявам болката ти, защото имах семейство (това на родителите ми), които даваха всичко за децата си, за мен... Сега вече остана само майка ми, но няма ден, в който да не скърбя за моя скъп баща... Те се раздаваше до последно.... Не съм била точно в твоята ситуация, но мога да ти кажа да не поглеждаш назад, загърби това отчаяние... Млада си, скоро ще намериш мъж, който ще ти бъде опора и с което ще създадеш мечтаното семейство...
То е по-ценно от семейството, в което си израснала... Животът е кръговрат и един ден може да се чувстваш по-добре от тези, които сега живеят нашироко. Просто бъди силна, позитивна, пожелавам ти да срещмеш човека за теб и заедно да постигнете МНОГО. Пожелавам ти го от сърце... И не забравяй, животът е кръговрат- издига те и те спуска надолу... Затова имай сили и търпение да дочакаш момента, в който ще бъдеш във високата точка. образно казано.... Не чакай нищо от никого, то така или иначе ти се полага един ден, когато родителите ти си отидат, ще имаш дял от наследство. но не чакай този ден, не скърби. желая ти късмет!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 12d81c4fe5 |
|
12. На твоята възраст спокойно можеш да създадеш свое собствено семейство и дом, дори под наем, но с още някой; двамата ще измислите как да се оправяте. Родителите и на идеалните семейства могат да помагат, но не и да те осигурят напълно, което най-вероятно се отнася и до твойте родители. На тях плазмите баба ти и дядо ти ли им ги купиха? Работили, градили, нещичко наследили - сега харчат, ползват и донадграждат! Вземи живота в собствените си ръце!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
