Една отчаяна майка - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96970)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22806)
 Секс и интимност (11253)
 Тинейджърски (20214)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5938)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13190)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Една отчаяна майка
преди: 8 години, 29 дни, прочетена 2709 пъти
Здравейте! Много бих искала да знам какво мислите за следната ситуация, защото се чувствам много зле, от дълго време насам. Става въпрос за сина ми. По принцип имам двама сина и винаги съм се разбирала с тях добре - говорили сме, споделяли сме, правила съм всичко, което е по силите ми за тях. Те вече са големи мъже- големият на 33, а малкият на 28. Става въпрос за големия.

Преди няколко години си хвана сериозна приятелка. Ако трябва да съм честна, не ми допадна особено, но никога не съм се бъркала в решенията на децата си и го оставих да направи собствения си избор. Момичето не говореше много и ми се стори доста прикрита. Никога не съм искала да бъда от тези "злобни свекърви", които нападат снахите си, затова я приех добре и не съм им създавала никакви проблеми. Много пъти дори съм я защитавала. Но както се казва -' няма ненаказано добро'. Когато нещата във връзката им се задълбочиха, синът ми много се промени. Спря да ми обръща внимание, спря да ми се обажда дори, вече не споделяше нищо с мен, държеше се пренебрежително. Винаги когато съм искала да поговорим, той не е искал и е сменял темата.

От друга страна, започнах да чувам как семейството на приятелка му била такова и такова (все суперлативи). Започна тях да възприема като негово семейство, да ги хвали, а аз която съм го отгледала, все едно не съществувам. Много ме заболя от това. Както и да е, стана така че много се отдалечихме с него, аз го оставих да живее както сметне за добре.

Минаха години и той се ожени за приятелката си, като им се роди дете. Радвам се естествено, но има друго нещо. Изведнъж синът ми се сети че съществувам и започна да подмята как трябва да ходя да гледам детето. В момента се намирам в труден период и нямам чисто физически и психически сили за това и му казах, че когато мога ще идвам, но като цяло не мога да отделям много време. В същото време жена му не работи и не смята да започва работа, и все се оплакват колко им е тежко, при условие че са осигурени отвсякъде.

Честно да ви кажа чувствам се манипулирана и мисля че жена му се опита да ни отдалечи и успя, а сега когато имат нужда изведнъж се сетиха за мен. Не искам отношенията ни да са по този начин - в момента нямам нужда от теб- махай се, след 5 години- ела да ми гледаш детото. Чувствам се обидена, предадена и манипулирана.

Синът ми не беше такъв, мисля че жена му е причината да се промени толкова. Забелязала съм че тя вечно се оплаква от нещо, дори когато няма причина, и се опитва да прехвърли задълженията си на другите. В случая си мисля, че е решила да ме използва за гледането на детето и именно затова се чувствам толкова зле. Къде бяха през тези години, защо един път не се обадиха да ме попитат жива ли съм или не? Винаги аз съм ги търсила и винаги са гледали по-бързо да се оттърват от мен. Не знам защо се получи така. Кажете ми какво да правя в тази ситуация?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 28 дни
hash: 2f00c46a17
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Мила госпожо, пише ви една бъдеща свекърва... дай боже. Аз имам и момче и момиче. Мисля, че приемате много драматично това, че не ви търсят и обаждат. И в Библията дори е казано, че един ден"човек ще се отдели от баща си и майка си и ще се превърже към жена си". Приемете го тоя факт и не драматизирайте излишно. Освен това бъдете доволна от себе си, че сте изгледали и възпитали сина си така, че да има самочувствие да бъде независим и самостоятелен един ден, да има отговорност като глава на едно ново семейство и да не ви виси на главата заедно с домочадието си.... Децата ни не са наша собственост. Не забравяйте това. Вие сте дала всичко от себе си, каквото една майка иска или е в състояние да даде на детето си, за да го подготви за живота, надявам се. Били сте много близки в един момент от живота си-когато е имал нужда от подкрепа и съвети. Не очаквайте обаче, че той е длъжен и сега да ви се обажда или споделя непрекъснато и да ви информира за всички детайли в живота си. Радвайте се, че съумяват да се справят и сами без да ви притесняват. Недейте да таите озлобление към съпругата му мислейки, че заради нея той ви пренебрегва. НЕ. Тя не може и никога няма да бъде ваша съперница. Защото вие сте майка му-едната половина от живота му, а тя е съпругата му-следващия етап от живота му. Бъдете мъдра и не се поддавайте на това първично чувство, че тя ви е конкуренция, не ревнувайте както се случва много често при свекървите. Бъдете мъдра, много мъдра.... Имаше и една такава театрална постановка-"Живота -това са две жени". Има се в предвид майката... и в по-късен етап съпругата.
Даже ако питате мен си мисля, че е по-добре за вас, че не ви занимават с текущите си проблеми. Бъдете доволна от ситуацията и се дръжте като съвременна баба. Те са си отделно самостоятелно семейство. По добре ли щеше да ви бъде ако ви висятха постоянно на главата и да ви занимават с нещата си. А и вие имате нужда от свой живот и почивка. Вие сте си свършили вече вашия дял. Най-добре е всеки да си гледа живота и никой на никого да не се бърка и т. н. Не, че няма да помогнете някой път. До сега не са имали нужда от вас, справяли са се сами. Сега ви се обаждат и ви молят за помощ. Какво толкова, ще погледате детето, ще помогнете. Бъдете позитивна в тоя случай и не дълбайте по въпроса. Не досаждайте излишно, а само когато ви помолят. Дръжте се приветливо и учтиво. Сега се били сетили да ви се обадят, ами сега са на зор може би-ще помогнете.... Гледайте по-ведро и по-позитивно. Не се чувствайте нито обидена, нито предадена, нито манипулирана. Защото нищо от това не е вярно. Вие си оставате неговата обичана майка и това е. Сигурна съм.... Просто такъв е живота. Те живеят живота си и не искат излишни вмешателства. Това няма отношение към вас. Колкото по-рано осъзнаете всичко това, толкова ще ви е по-леко за бъдеще. Мислете като интелегентен човек и си гледайте спокойно живота. Занимавайте се с някакво хоби, запълвайте си времето с нещо друго и не се самонавивайте за неща, които са само във вашата глава.

Успех!

 
  ...
преди: 8 години, 28 дни
hash: 6815f09d07
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   В крайна сметка - разбирам да имаше възможност, но явно ти нямаш нито физическа, нито писхическа възможност и синът ти трябва да въприеме това - родителите ни са на първо място хора, а не прислужници.
От друга страна не е хубаво да се прави на пук и като миаш време, възможност и сили гледай да им помагаш - ако никой от двама ви не направи първата крачка, няма как взаимоотношенията ви да се подорят към добро. Предложи му да те вика, когато искат вечер да излязат заедно или събота и неделя, но му кажи, че през седмицата работиш като него и колкото свободно време има той, толкова й имаш ти - и все пак трябва и ти да си гледаш къщата. Също така му кажи, че една къща се върти от жената и като искат да гледаш детето нека ти го водят - на дали би се чувствала удобно в дома на снаха си. Абе сложна работа е, но нещата се оправят с разговори. Обясни му как се чувстваш, но гледай да помогнеш - трудно е без да има на кого хептен да оставиш едно дете. Но не трябва да забравяме, че детето е най-вече отговорност на родителя, а не на бабите и дядовците.
Ана

 
  ...
преди: 8 години, 28 дни
hash: d995de8507
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Здравей, явно първото впечатление което ти е направила тя е било правилно. Явно е, че иска сина ти само за нея, а сега смятат, че е твое задължение да гледаш детето им. Поговори и с малкия ти син за ситуацията. Много лошо се е получило наистина. Не знам какво друго да те посъветвам, освен да преглътнеш обидата за да не ти тежи, а на сина ти кажи, че щом майката не работи, може спокойно да си гледа детето.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 28 дни
hash: b8fccb8889
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Подкрепям номер 1.
Мога да допълня, че все пак и авторката има своето право до някъде. Не е нужно обаче да се оправдава - просто казва, че няма да гледа детето и толкоз.
Аз съм втората съпруга на мъжа си. Първата му жена му е забранявала контакт със семейството му. Мисля, че се е чувствала несигурна, ревнувала е, знам ли. Това доста е натоварвало съпруга ми през годините. Днес отношението е друго. Винаги може да се обажда на майка си и дори ще ни гостува скоро, но има ясни граници все пак. Никога не би ми хрумнало, че бабите трябва да ми гледат децата, да помагат и тем подобни, но и бабите си имат свои живот. Майка ми в началото имаше проблеми, но сега ? е добре. Опитайте и вие да си намерите хобита, приятели, домашен любимец, знам ли и да приемете, че децата ви са вече мъже.

 
  ...
преди: 8 години, 28 дни
hash: 5722466108
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Има една стара приказка "От където е жената, от там е родата"
Напълно съгласна съм с №1. Авторке няма какво да ревнуваш, няма какво да делиш. Да гледаш внучето си /когато ти го дават/ е най голямата радост. А за сина ти така е с всички деца, търсят те когато имат нужда от теб.

 
  ...


...
преди: 8 години, 28 дни
hash: 087166a108
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Аз пък ще ви кажа, че ако имахте някакви чувства към внучето си, сега не бихте задавала този въпрос. Вие не обелвате нито дума за чувства към това дете, като че ли е предмет и тежест на главата ви. Може да звучи силно, но вие не го обичате, дори да не признавате пред себе си. За вас то е толкова чуждо, колкото и внучето на съседката. Просто ако бяхте баба със сърцето си, сега бихте се радвала. Вие не сте добра жена, съжалявам, вие сте сметкаджийка.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 621f1e100c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Авторкеее, в същото полложение съм и аз, но тъща- при мен зета ни отдалечи. Ние бяхме неразделни приятелки- имахме планове, борихме се заедно и ги постигахме. Сага съм сама като куче, ако не се обадя- няма да ги чуя даже. Както ти така и аз не се чувствам нито физически нито психически добре. Сега отчитам като най- голяма грешка, че докато другите майки са си ходели по кафета, приятелки и купони- ние сме били неотлъчно до децата си. Така без да искама се се обвързали с техните проблеми, а сега когато те растат и още имат нужда от нас- идват само да вземат от нас това, което им трябва и то за тях е даденост, а тези които са се гледали кефа и нямат и не са имали емоционална връзка с децата си, не ги еня и затова са добри и сега не помагат активно, но си се забавляват заедно. А ти и аз таим само болката и огорчение от техните постъпки. Чудя се как трябва да се държи един родител? !? !? ! Сега в тази ситуация вярвай ми не ми се живее, но явно не съм толкова силна, че сама да си сложа края.... а толкова ми се иска и то сега...

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 7f4f6a4ec2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Абе хора, това че правите деца не означава , че после цял живот трябва да са ви длъжни. Вие искате да ги имате не те вас. Аз имам дъщеря и съм длъжна да се грижа за нея, но по никакъв начин не искам тя да се чувства задължена към мен. Ако има желание някога ще поддържаме връзка и никога няма да я изоставя и винаги щом мога ще и помогна, независимо какво и е отношението към мен, ако тя го иска. Децата странят най-много от родителите си, когато се чувстват задължени. От поведението на родителите зависи какво ще бъде отношението на децата им към тях.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker