До всички майки с дъщери
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 4674 пъти
Историята ми е отправена най - вече към майките, защото те биха имали този опит и биха ми дали съвет от първа ръка. Омъжих се преди година и половина. От този момент нататък майка ми коренно се промени към мен. До тогава винаги бяхме много близки, но вече не мога да общувам с нея както преди. Не ме слуша, зареяла е поглед нанякъде и е в някакъв нейн си свят. Освен това вече не се интересува особено от мен, а повече иска на нея да и се обръща внимание. Постоянно повтаря, че вече не съм от семейството и, че съм с нова фамилия и сякаш не съм нейното 'дете'. Харесват съпруга ми, той е невероятен човек, всичко е много хубаво, но защо така се промениха отношенията ни? Забелязвам, че повечето момичета дори заздравяват връзките си с техните майки при такива обстоятелства, а защо при мен се получава обратното? На 26г. съм, а тя опитва да ми насади, че съм 'малка' за бебе. Докато по въпроса за връстниците ми, 70% от които имат деца на по 6 - 7г., смята че им е дошло времето. Дали се държи така защото винаги ще остана нейната 'малка дъщеричка' и се страхува да не поема по пътя си и да я 'оставя'?
Как мога да заздравя връзката с майка ми? Толкова ми е объркано и каквото и да направя не зная дали ще проработи и дали тази връзка не е безвъзвратно изгубена....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 месеца hash: bcb7de4d3b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Виж, нормална е реякцията на майка ти. Остави я, дори я насърчи да има свои живот. Още от сега ? кажи, че не искаш да ти гледа детето, да видиш, че отношението ? към възможното ти забременяване ще се промени. Ако си висшистка и аз те съветвам първо да натрупаш малко практика по специалността. Много млади жени правят грешката да родят на твоите години и после да не могат да покажат практика и да не могат да си намерят нормална работа. Тук мисля, че майка ти е права. Ако не си учила, а си работила - е, тогава си ти е време, според мен. Майка ми има две дъщери и в началото много страда - сестра ми беше студентка, а аз още на 19 напуснах страната, после останах в чужбина, за да уча. Сама се издържах, родителите ми нямат възможност, но това накара особено майка ми да се чувства непотребна. Доста годинки минаха и днес родителите ми живеят по-добре от всякога! Имат време за себе си най-вече. Знам, кога да не им се обаждам, защото са на разходка, на пазар, с приятели. Радвам се за тях. Не е зле и ти да разбереш най-после, че действително си имаш свое семейство и ти си вече „майката“. Спри да очакваш от майка си да се занимава с теб, тя си е изпълнила дълга. Децата са голяма радост, но и голяма отговорност и тежест. Един ден ще я разбереш. Не бързай да завиждаш на момичетата, чиито майчета им висят и им „помагат“ - тези майчета водят най-вече до конфликти в семейството, караници, защото искат всичко да определят. Научи се да бъдеш самостоятелна. Обаждай се веднъж седмично, по празници се събирайте, гледай си преди всичко своя дом и семейство.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: b3d1578c36

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   "Дали се държи така защото винаги ще остана нейната 'малка дъщеричка' и се страхува да не поема по пътя си и да я 'оставя'? " - Еми ето, ти си си отговорила!

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 7d6df80d9f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   мила, има нещо наречено семейни ценности. Да си майка е нещо много трудно, нямаш деца и не го разбираш Ок омъжила си се, изнесла си се Ами тя те е гледала от бебе, не се е отделяла от теб, всеки ден си около нея, "мамо, това-мамо-онова" доверието, кафето което пиете сутрин... изведнъж изчеваш и тя остава съма, може би се чувства предадена Казах ти за семейните ценности защото това е семейството ви, ти, майка ти, бащата ти, вие сте били едно цяло до скоро и сега ти един вид го изоставяш и вече имаш ново, по този начин те някак си остават на заден план Трудно и е, мъчно и е, може би ревнува, в смисъл такъв че вече не си при нея и че не си залепена за полата и, най-вече ако си едно дете... Нещата ще се подредят, спокойно. Трябва и време за да свикне с липсата ти и да се примери с това, че вече си имаш свое семейство. Ходи по-често, нахалствай, малко се четкай и така.... Колкото до това което ти е казала за бебето, обмисли добре защо ти го казва, аз още съжалявам че когато майка ми ми каза същото не я послушах, обичам детето си, но откакто се роди не мога да позная мъжът си И ще завЪрша с нещо, което майка ми постоянно повтаря и разбирам чак сега тепърва "старите хора са го казали -МАЙКА ДА ИМАШ-МАЙКА ДА НЕ СИ"

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: b8b1061434

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Момичета, пише ви една майка на 47г. В същото положение съм както е твоята майка. Разбери разбита съм, още повече че не в България детето ми. Запозна се с българин в чужбина омъжиха се там на бързо, дори не го опознах или по скоро не свикнах с него. Дойдоха си лятото тук направихме им и тук сватба. И двамата са студенти, тук не ни виждаха, не ни чуваха, не ни отделяха време, а ко имаше такова за нас с баща й, дори тялом при нас- духом ги нямаше. Заминаха си отново- нали учебната година започна, но не е същата, не говори, не сподея, говорим си общи приказки по скайп. Разбита съм, дори не пожелаха да създадат контакт с нас, а тя ни е единствено дете. Не ми се живеее. Аз не се харесвам такава, ревяща, крещяща, псуваща, викаща- но сега съм това. Живота ми мина, а и не харесах зета- вероятно не е лошо момче, но не положи дори гриже да се представи тук, сякаш сме му задължени роби, човек, който е израсал с майка и още 4-ри братя и сестри, човек на който не му е обръщано внимание- без грам възпитание. Не казвам, че няма нищо- факт е. Това не ме е интересувало, но възпитанието му е кръгла нула. вероятно това е нещото което ме докара до това състояние сега. Не се харесвам и аз такава- каквато съм луда сега, но е факт. Хубаво е казала №3 Майка да имаш майка да не си. Не е ревност, не е меркантилност, но нали сме се борили за нея, нали сме живели за нея- сега какво... Вярвайте ми всеки ден и нощ се моля- прибери си ме Господи! Вероятно не съм достатъчно силна за да се довърша аз...

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 14e297b14f

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   Към № 4 Моята дъщеря постъпи точно така. На 19 години студентка реши да създава семейство. Попадна при най лошите хора, които могат да съществуват. Лицемери от всякъде. То беше рози, свещи, бомбони и какво ли не. Като отиде дъщеря ми при тях, защото излезе, че ще живее с родителите на зет ми, нещата се промениха. Уж ще живеят сами, а накрая заедно. Не ни пускаха да ходим при тях. Като се обадя по телефона ми се отговаря децата са добре и толкова. Ние през това време я издържахме защото учеше. Дъщеря ми и тя нищо не казва, че има проблеми. Завършиха университет, роди им и се прекрасно детенце. Реших, че вече нещата ще се оправят. Да ама не. Живеем почти 10 години в лъжа. Докато изведнъж бомбата избухна. Зет ми си намерил любовница, тегли заеми да прави бизнес с нея. Тормоз и бой над дъщеря ми и тя пак търпи заради детето. Никой от нас не е очаквал такова нещо. Тя не издържа и се разведе. Детето е при нея. Но тя вече е друг човек. Не е това момиче, което беше. Искам да кажа на майките на дъщери ако забележете, че те си си променят отношението към вас, към семейството ви, значи има нещо. Защото след това става късно.

 

...