Осиновена съм - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97007)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22812)
 Секс и интимност (11264)
 Тинейджърски (20216)
 Семейство (4859)
 Здраве (7822)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2168)
 Образование (5942)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1505)
 Други (13200)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Осиновена съм
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 10481 пъти
Здравейте :) Момиче на 16 съм и скоро майка ми ( която всъщност ми е осиновител) ми каза, че съм осиновена, като се и разплака. Пред нея се държах все едно не го приемам навътре, но уви.. за малко да се разплача пред нея и само кимах с глава и повтарях ''мхм'' и след малко отидох в стаята си цялата обляна в сълзи. Можеше и много по-навътре да го приема, но за щастие не беше чак до такава степен. Преживявам го още.. Много искам да намеря истинските си родители. Искам да знам дали имам братя, сестри. Искам да знам повече неща за себе си и семейството ми. И дали изобщо имам живи роднини :( Знам, че няма как да ми помогнете, това не е до съвет, но просто реших да споделя. Благодаря ви за отделеното време :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
1-50 от 56

преди: 7 години, 11 месеца
hash: 883ba9b121
гласове:
1 2 3 4 5
  (16 гласа)

1.   Моят съвет е единствено да не спираш да обичаш хората, които са те отгледали! Ти СИ тяхна дъщеря, те са твои родители и те обичат със сигурност много, независимо дали са биологични или не.

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 68e50efb20
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Продължавай да обичаш тези хора, за тях също е тежко, но хубавото е, че е намерила сили да ти каже истината. Това не я прави по-малко твоя майка. Щом е плакала за нея също е тежко, но въпреки всичко тя те обича. Не би осиновила дете, ако не го обичаше. А другите ти родители за какво да ги търсиш след като са те оставили, те са просто една биология за теб, нищо друго

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 392d079d36
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   И за какво да ги откриваш!? Какво значение има щом тези хора са се отказали от теб!? Не си създавай проблеми и главоболия. Уважавай хората които са те отгледали! Това са твоите родители!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 55bd24b3b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (31 гласа)

4.   Щом те не са те потърсили, защо ти ще ги търсиш? някаква изгода ли търсиш от тях? Разбирам, че те човърка отвътре, но помисли за МАЙКА СИ! Тази, която те е отгледала, тази която е бдяла над съня ти нощем, тази, която те е възпитавала и пазила (и ще пази винаги) огромна любов в сърцето си към теб. Аз не се разбирам много с моята майка, имаме си разни конфликти, породени от различните поколения и възгледи, но ако някога разбира, че не ме е родила, никога няма да я приема по-малко като майка. Даже напротив!

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 2199f65d5a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Авторката: Вижте, знам го и аз това... Как ли ще се почувства майка ми, когато разбере, че се интересувам от биологичните си родители? Дали наистина искам да знам кои са? Има опасност да не ми харесат. Но дори не знам дали имам желание да знам кои са. И все пак бих искала да разбера истината - кои са и защо са ме оставили? ! А до номер 4 - Не знам защо, но винаги съм си мислела, винаги съм имала някакъв такъв инстинкт и съм се чудила как ще реагирам ако разбера, че това не е рождената ми майка. И съм разсъждавала като теб -че тя е жената която ме е отгледала и няма да го приема навътре, ще го преглътна и няма да го мисля. Но уви, реалността е друга :)

 
  ...


...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 87f1209452
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Биологичната връзка няма никакво значение, даже понякога се чудим как може да съществува такава, а родителите да се държат по определен начин. Не виждам смисъл обаче да търсиш родителите си, може да се разочароваш много :)

 
  ... горе^
преди: 7 години, 11 месеца
hash: f3ce1fcc84
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Твоята реакция в случая е важна за теб самата и за твоите родители. Нормално е да се чувстваш зле. Майка ти сега е избрала да ти каже, защото е преценила, че това е подходящия момент. Разбирам желанието ти да търсиш биологичните си родители, но искрено се надявам това да е просто първоначален някакъв подтик и всъщност изобщо да не се занимаваш с това. Нещата са по-сложни и касаят хора, които ти не познаваш, твоите родители и теб самата. Трудна ще ти е преценката едно такова търсене докъде би довело. така са се стекли обстоятелствата, има си причина за това, въобще с две думи това, което ти се случва е това, което трябва да ти се случи. Опитай се да проумееш това и да направиш правилния избор.

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 2199f65d5a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Авторката: Да, може би ще ми е много по-добре така. Ако тръгна да търся, не се знае дали ще се получи. Ще нараня майка си, ще се наложи да се правят още какви ли не неща, за които аз нямам и най-малката представа. Но вие ако сте на мое място няма ли да сте заинтересовани коя е жената която ви е родила? Дали имате братя, сестри, да познаете роднините си. Мисля, че всеки би искал това :)

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: c4a2ab1e3e
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

9.   Ако бях на твое място нямаше да ги търся. Ако ме бяха потърсили, пак нямаше да реагирам, просто щях да ги подмина. Ти като си нямаш друга работа, рови.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 11 месеца
hash: b8dcffe914
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

11.   И аз съм като теб :Д:Д Научих, когато бях на 4 и изобщо не се разстроих ;) Йей, какъв страхотен живот имам!!!! Сега съм на 16

 
  ...

...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 53b7b25617
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

12.   Защо ти е да познаваш хора който са изоставили бебе. защо ти е да познаваш роднините им който не са ги спрели или дори са им дали съвет да го направят. Гледай си своята майка /осиновителката/ и хич не се замисляй че друга жена може да ти бъде майка. Майка не е да се напънеш и да родиш, майка е жената която е до теб докато растеш, майка е свята дума, не си позволявай да наричаш чужда жена с тази дума.

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 8dc59f8d93
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Нормално е да те човърка кои са, защо са те оставили, дали имаш други братя и сестри. Обаче поговори първо с майка ти, кажи и колко си и благодарна че те е отгледала и че винаги ще я смяташ нея за майка, но поговори за това че се измъчваш и искаш да разбереш истината за себе си. Ако тя се съгласи нека опитате да откриете заедно биологичните ти родители, ако ли не остави така нещата и не я наранявай. Нека те предупредя обаче, че може би жената която те е родила да не иска да има контакт с тебе. Аз ако съм на твое място бих разпитала за повече подробности които мога да посоча за себе си, къде съм родена, дата, с какво име съм оставена и в кой дом. След това бих пуснала историята си във вестник Лична драма, , незнам дали още съществува, , че искам да се запозная с истинските си родители и ако някой ме познае и иска, да се свържи с мене. Незнам за други начини, може и да има, но определено не бих се изправила на вратата и да търся обяснения. Бих опитала да установя контакт, но да дам избора те да преценят, дали искат да ме видят след толкова години. Моята сестра например също остави дете като роди, защото бащата не искаше да се грижат за него. Тя имаше преди това 2други деца от друг мъж за които също не беше способна да се грижи, но бащата ги отгледа. Че мисълта ми, до днес тя е с този мъж от когото остави детето, но не съм я чула да го спомене или да и липсва. Дори и да се появи на вратата им един ден, не вярвам да му се зарадват или то на тях. Мъжът е акохолик, а тя е постоянно малтретирана от него, но е безработна и седи при него, защото е буквално на улицата, ако се махне от него. Когато реши, че ще го остави това дете аз доста плаках, защото ми беше жал, а и не можех да забременея по него време. Искаше ми се аз да го осиновя, но нищо не можех да направя защото тогава и аз не бях нито финансово стабилна да поема такъв ангажимент, нито пък имах съпруг и дом. Сега вече имам и дом и съпруг, но имам и 2мои деца. Никога не съм правила опит да се заинтересувам от това дете, но винаги когато прочета нещо за осиновени, захвърлени деца се питам какво ли е станало с това дете. Незнам тя как живее с тази мисъл, но никога не го е споменавала и не личи да се измъчва. Друго което ме свързва със съдбите на такива деца е, че предишната приятелка на мъжът ми, му е казала, че още преди да заживеят заедно е била бременна, но не му е казала, и майка и я принудила като роди и да го остави. Винаги съм се питала защо няма да му каже, дали щото не е било от него и е постъпила така, но винаги си задавам и въпроса ами ако един ден цъфне на вратата ни това дете и наистина е от него? Ще се чувствам гадно ако се окаже че наистина съществува дете, което не е от мен и не бих му позволила да има контакт с моите деца. Не бих го приела, нямам обяснение защо не бих, аз знам че то не е виновно за нищо, било е преди да познавам мъжът си но... Колкото до майката тя след това пак е била бременна от мъжът ми, но загубва детето в 6-ят месес и повече не може да има деца. Тя разбира, че не може да има деца повече, и въпреки това не прави никакви опити да издири и прибере детето от което се е отказала, въпреки че заживява с мъжът ми цели 10години. Ето ти 2примера за деца оставени от родителите си, и за родители които не се интересуват от тяхната съдба. Дали би искала да научиш или попаднеш на такива хора, за да задоволиш любопитството си. Не храни големи надежди, че ще ти се зарадват. Те са тези които трябва да те търсят, ако им липсваш и ако съжаляват за тебе. Все пак сама си решаваш.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 2199f65d5a
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

14.   Авторката: Когато човек не е осиновен само си предполага разни работи как ще реагира. И аз бях така, мислех си че изобщо няма да го взимам под внимание. Но когато ти дойде на главата - тогава е съвсем друго. Вероятно ще ме разберат само хората като мен...

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: b8dcffe914
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

15.   Аз съм 11... Какво ти пука дали си осиновена? ! Ееее, светът да не свърши като разбра? Голям праз Какво толкова? Аз наистина също съм осиновена. Но никога не ми е пукало особено!!! Защото аз имам само 1 майка!!! ЕДНА! Както и ти имаш една майка, сегашната ти! И никога не бих искала да виждам биологичната си майка. Даже не ми пука жива ли е, умряла ли е! Дано е нещастна през целия си живот!!! Ама и аз съм една ;д Така че, авторке, остави нещата както са! Знай, че майка ти много те обича!

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: a00c7b2e39
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

16.   Аз също съм осиновен... зная къде живее майка ми, но въпреки това не искам да я виждам, за какво съм и... прекланям се пред моите осиновители, защото аз съм това което съм, благодарение на тях, и ги обичам... постъпи и ти така и не се мъчи...

 
  ... горе^

...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 9dcec63ffa
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

17.   Ако бях на мястото на майка ти, щях да ти извъртя точно такъв номер - да ти кажа през сълзи, че си осиновена, за да видя колко ти е акъла и колко струваш.
Ти със сигурност щеше да започнеш да ровиш, и сигурно да "откриеш" някакви "резултати", и тъкмо като си повярваш, аз тактично щях да те светна, че съм се пошегувала.

Дори тя наистина да те е осиновила, ако не беше го направила, сега щеше да дишаш лепило и да се чекнеш по магистралите.

"Хвала" на "благодарни" дъщери като тебе!

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 2199f65d5a
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

18.   Авторката: Номер 17 извинявай, ама ти добре ли си? Просто въпрос ;) Не знам на теб колко ти е акъла, но за да направиш това трябва той да ти липсва :) Имаш ли представа изобщо колко тежко едно дете приема факта, че е осиновено?? Как се държи пред родителите си, а като е само, в първия месец плаче??? (поне аз) Как може дори да си помислиш да правиш този ''номер''?! И кога съм казала, че не съм благодарна на мама? Наистина щях да дишам лепило и да се чекна по магистралите ако не беше тя! АДСКИ БЛАГОДАРНА СЪМ Й!!!! Но просто МИСЛЯ, че искам да намеря биологичната си майка.

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: f6b838f9b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

19.   13, от вашето семейство може да излезе сценарий за 2-3 сезона на сериал. авторке, и аз смятам, че драматизираш излишно. какво ВСЪЩНОСТ се е променило за теб? кое точно е толкова тежко? фактът, че не носиш гените на родителите ти не те прави по-малко тяхна дъщеря. не знам дали изобщо е възможно да откриеш биологичната си майка, но дори да успееш, може да те очаква сериозно разочарование. не си представяй, че двете ще се прегърнете и ще изпитате незабавно топли чувства една към друга. тя може да има друго семейство и изобщо да не иска да те види, може да те е забравила, може много неща. така че внимавай какво си пожелаваш!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 9d80c234c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

20.   Права си, човек не може да дава съвети, без да е изпитал същото като теб.

Имам братовчедка, на която моята баба й каза, че е осиновена. Тогава тя беше на 25 години, имаше семейство, две деца. Знам, че много страда. Някак си е успяла да издири родната си майка, но жената й казала, че не иска да я вижда и да я чува и че за нея не съществува.

Братовчедка ми много тежко го прие, осиновителите й бяха починали. Споделяла ми е, че не съжалява, че я е открила, макар че не е намерила отговори на въпросите, които е искала да зададе. Просто някак си с успокои.

Може би и с теб ще стане така. Но все пак ти си на 16 и си още зависима от родителите си. Не знам как са се решили да ти го кажаш в тази толкова трудна възраст, но аз адмирирам решението им и твоята реакция и трезва преценка.

Съвета ми е да говориш с майка си, да й споделиш какво мислиш, да чуеш какво мисля тя по въпроса и тогава да решите заедно какво да правите. Като цяло намирам желанието ти за напълно логично. Не се настройвай предварително за срещата с биологичната си майка, нямай никакви очаквания, за да няма после разочарования.

Успех.

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: b8dcffe914
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

21.   Голяма работа, какво ти пука и аз съм осиновена!!! По-добре не търси ОНАЗИ жена, която те е изоставила, защото така можеш да нараниш майка си! На мен, когато мама ми каза, че съм, на мен изобщо не ми направи впечатление. Минаха си годините и даже бях забравила, че съм. Но тази история ме подсети, че съм осиновена. Животът ми е страхотен, имам си всичко! Имам си МАМА! За оная жена- непозната, която НЕ МИ Е НИКАКВА и НИКОГА няма да бъде! На мен ми е все едно за нея- нито я мразя, нито нищо! Не ми пука- добре ли, зле ли е, жива ли е, умряла ли е!
Авторке, защо искаш да търсиш тази жена? Ти си имаш семейство- майка, баща. И тя сигурно си има семейство. Зарежи я! Знам, чувстваш се предадена....

 
  ...

...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: 2199f65d5a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Авторката: Хм.. мисля, че трябва да поясня, че нямам баща! :) Почина, когато бях на 5.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 11 месеца
hash: cc7ef0177f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

23.   Хора, само едно нещо ще ви кажа:това едно детеле или един подрастващ човек да разбере че е осиновен е страшно от психологическа гледна точка. Това оказва голямо влияние върху съзнанието. Дори и да не забелязвате сега разликата, тя най-вероятно ще се прояви по-късно. За това не е правилно осиновителите да казват на децта че са осиновени. Груба грешка.

 
  ...
преди: 7 години, 11 месеца
hash: a0dc785df9
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

24.   Авторке, истинските ти родители са в момента в хола ти, готвят вечерята, водят те на лекар, плащат образованието и сметките ти... останалите са просто хора, имали секс без кондом

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 943d5101b2
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

25.   Авторке, разликата е, че: на биологичната майка си расла в корема, а на осиновителката в сърцето! помисли коя ти е майка! Обичай майка си! Бъди приятелка с нея, а това, че ти е казала ок- нещо я е карало да ти го каже- Не търси биологични родители, но не им се и сърди- не са имали възможност да те гледат, а не се знае и каква е причината- може и просто както е казал някой по- нагоре- секс без кондом. Сестра ми си осинови дете- сега е на 10 години. Това дете го боготворим! Още от малко сестра ми му говореше, че е взето от детската градина, защото него не е имало кой да го вземе. Не се знае къде е майката и бащата- направено е клипче даже от вземането на детето- от кой дом е, както и посрещането в къщи. Наистина не зная и не съм питала от къде и кой го е изоставил, но това е нещото което сме казвали и продължаваме да казваме- на единия расте в корема, а на нас в сърцето! Моля ТЕ помисли за родителите ти които са те отгледали, тези които са бдели над теб, изживявали са всички твои проблеми и ще продължават да живеят с тях! Обичай ги, това са ТВОИТЕ РОДИТЕЛИ! Не е родител този който си хвърля семето, а този който се грижи за теб и те обича повече от ВСИЧКО НА СВАТА! Бъди благодарна на родителите си! Обичай ги!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 4 месеца
hash: 10b34e53bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

26.   Както казва една психоложка, занимаваща се предимно с такива емоции - осиновяването е единствената голяма травма, при която всички ИЗИСКВАТ от жертвата да изпитва благодарност. Едно дете няма вина, че е дошло на този свят, никой не го е питал дали да се роди и кой да го гледа. Престанете с тая блахгодарност, авторката със сигурност изпитва МНОГО повече благодарност, чувство на вина, притеснение да не разочарова родителите си и неудобство, че иска да знае нещо, което всеки от вас счита за нормално като въздуха, който диша. Никой, който не е минал през това, няма право да съветва, а да не говорим да съди. Момиче, прави каквото решиш, животът си е твой, обичай се и знай, че вина нямаш за нищо, че имаш право да постътпиш както намериш за добре, че майка ти (която те е осиновила) винаги ще ти бъде майка, но трябва много да споделяте и да се подкрепяте сега. Не бягай в стаята си, не минавайте и двете сами през тая травма. Говорете много, прегръщайте се, дайте възможност на обичта си да застане цяла, без тайни и без бариери пред вас. Целувам те и те прегръщам, може би те и разбирам. За съжаление аз го научих от съседите и 18 години събирах смелост да попитам - спираше ме страха да не причиня болка на майка ми и да не я огорча, защото я обичам безкрайно много.

 
  ...

...
преди: 7 години, 4 месеца
hash: 986fcd60c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

27.   Не трябва да се разстройваш поради този факт, напротив! Радвай се, че си попаднала при тях, добри хора, които да се отгледали и са ти дали перспектива в живота. Те, всъщност са истинското ти семейство. Не те карам да мразиш биологичните си родители, но също така не се опитвай да ги откриеш. Родителите биха се почувствали доста особенно и неприятно. Аз също съм осиновен. Научих като бях много малък, защото едно от момчетата с които си играех пред блока, ми каза (т. е почна да ми се подиграва), защото неговите родители му бяха казали за мен. Не го приех навътре, даже, се почувствах щастлив, че съм имал шанса да попадна при толкова добри майка и татко, и да бъда заобиколен от прекрасни роднини. Гледай, напред и нагоре! Обичай родителите си така, както те са те обичали през годините, бъди им благодарна за всичко което имаш и ще имаш благодарение на тях. Не зная, какво повече да ти кажа. Бъди щастлива, дарявай ги с любов!
Цветелин 17, Плевен :)

 
  ...
преди: 7 години, 4 месеца
hash: 121993696c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

28.   Аз, също съм осиновена, но какво от това? Не си мисли глупости и обичай родителите си.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 4 месеца
hash: d7b8a6ebc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

30.   Наистина си имала късмет с добри родители - особено майка. Сърцето ми направо се свива и се разплаквам като видя снимки на дечица от дом. Не мога да си представя коя точно причина би ме накарала мен, майката, да изоставя напълно безпомощното си бебенце на милостта на непознати и да не виждам как расте, от какво се нуждае... Извинявай, но каквито и да са били обстоятелствата биологичната ти "майка" ти не мога да я оправдая. Когато ти самата имаш деца, ще ме разбереш. Тогава вече ще можеш нагледно да си представиш какво е да изоставиш толкова мъничко и безусловно инстинктивно привързано към теб същество - престъпление е твърде благосклонно наименование за подобна постъпка. Представяш ли си как си плакала и си я търсила - ужас... Дори самата тя да е била жертва на насилие, вече е трябвало да мисли и да бъде смела и силна за двете ви, а не да бяга от теб.... Знам, че след години много изоставили децата си момичета съжаляват, но какво ще постигнеш дори и да е така и да я намериш? Ти вече си голям човек, възпитан и отгледан от други хора - каквото и да прави сега, не може да компенсира нито един от дните, когато си имала нужда от ласка, от топла храна, от четене на приказка - това вече ти е дадено от истинската ти майка. Осиновителката ти, която наричам истинска майка напълно съзнателно те е приела, знаела е, че ще е трудно, но се е справила и не те е изоставила дори когато е станала самотен родител. Обичай я и благодари за късмета си! Пожелавам ви здраве и щастие и на двете.

 
  ...
преди: 7 години, 4 месеца
hash: 28756cd791
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

31.   Здравей, авторке. Аз също съм осиновена, човек свиква да живее с тази мисъл, но не мисли, че можеш да го забравиш. И аз искам да намеря биологичната си майка, защото всеки има правото да знае произхода си. Във фейсбук има няколко групи на осиновени деца и биологични родители, можеш да потърсиш там. Не съди БМ, защото не знаеш какви са били обстоятелствата. Осиновяването е нещо съвсем нормално, само в България го превръщаме в лична трагедия. Успокой се, това, че искаш да разбереш нещо за родителите си, не означава, че не обичаш осиновителите. Но все пак кръвта вода не става и е нормално да искаш да знаеш нещо повече.

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 8d05c85ff3
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

32.   Хората, които поради някаква причина не са могли да имат рождено дете са нужни на децата, които поради някаква причина не са били искани от майките и бащите си. И тези деца се нуждаят именно от тях- от онези родители, които нямат свои деца. А родителите намират СВОЕТО дете точно сред тези неискани, ничии деца. ВИЕ СТЕ СИ ЕДНАКВО НУЖНИ.
Не мога да съм на твое място, но за мен ти си била нужна на тази жена, която те е осиновила, поискала, защото природата или Бог са били твърде жестоки с нея и не са й дали възможност да стане майка по биологичен път. Друга една жена, която ти наричаш майка, без да желае и с огромно нежелание те е родила, с огромно желание те е оставила в неизвестност и може би се е молила поне да те осинови някой, за да те гледа така, както тя не ИСКА или не може. Ако тя беше твоя майка, би те намерила пак, би те взела при себе си и сега щеше да си до нея. Може би по-щастлива (съмнявам се), може би по-нещастна, по-бедна, по-необичана. Тя нямаше да сложи подписа си по онзи ''отказ'' и ''съгласие за осиновяване'', ако те чувстваше свое дете.
Не те разбирам.... Може да не разбираш и ти, но твоята единствена майка е само тази до теб. Не я предавай, тя не те е предала, напротив дала ти е ОГРОМЕН шанс да бъдеш обичана и да имаш дом! Ако не беше тя, сега щеше да си една от онези хиляди девойки излизащи на 18 от домовете с ниска говорна, социална култура, с почти никакъв шанс за развитие, без дом, без никого.... Къде би била родната ти майка тогава, питаш ли се? Дали би я обичала и търсила? Не би ли жадувала да си от онези късметлийки, които са били осиновени? Които вече имат майка и дом. Майката ти -осиновителка ти го е казала, защото е знаела колко боли да го чуеш от лоши хора.... Повярвай ми, ако можеше никога да не ти го каже, би го направила навярно, за да нямаш тези терзания. Но... около нас има злостни, долни хора, искала е да те предпази от тях. Не го е казала, за да те отдалечи, а за да ти спести повече болка. Всъщност дълбоко в сърцето си за нея ти си нейното дете, тя няма друго. Ти може да имаш друга ''майка'' ( в кавички! ), но тя няма друго дете. Нейното дете си само ТИ. Не я предавай, не се раздвоявай, проумей, единствената твоя майка е ТЯ и никоя друга, онази която от ничие дете, родено без да бъде искано, те ИЗБРА със сърцето си и която е до теб всеки ден. Както ти си единственото нейно дете, така и тя е единствената твоя майка. Не й припомняй пак колко жестока е била съдбата, отнемайки й възможността да роди. Не й припомняй, че си дете не друга ''майка', нечия друга. тя няма нужда от това. Нека тя бъде твоя майка в сърцето така, както ти си НЕЙНОТО дете в нейното сърце!

 
  ... горе^

...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 3aae677d3e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

33.   Мило момиче, аз имам осиновена дъщеря на 8 годинки. Живея в чужбина, където осиновяването се счита за напълно нормално и където няма тайна на осиновяването. Мога да ти кажа, че съм изчела милиони статии, форуми, книги и разбрах, че един ден дъщеря ми ще поиска да разбере коя жена я е родила и аз трябва да й помогна да го направи.

Аз казах на дъщеря ми, че е осиновена още на 4 год. и продължавам да говоря с нея за това и досега. Тя го прие трудно, но вече свикна с тази мисъл. Ние също сме сами (разведох се с баща й), омъжих се за друг, от когото имам биологично дете - момченце, но и с него се разведох, та сега сме тримата сами. Честно да ти кажа, не чувствам разлика между двете си деца. Забравям кой е осиновен и кой е роден от мене. Най-големият ми проблем е, че и двете ми деца раснат без баща, вярно не са лишени от любов, дом, стандарт на живот, но таткото си е татко и го има само от време на време.

Мисля, че това е по-скоро проблемът, който изостря реакцията ти. Раснала си без баща и сега като разбираш, че си осиновена, изпитваш болезнена нужда да отркиеш други твои роднини, да имаш по-голямо семейство. Говори с майка си, мисля, че тя ще те разбере. Каквото и решиш да правиш, прави го с нея, говори, обсъждай, доверявай й се, тя е най-близкият ти човек и ще бъде винаги до тебе. Повярвай й. Идете заедно да намерите биологичните ти родители, ако си сигурна, че това искаш.

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 5682a72138
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

34.   Авторке, не търси нещо или някой който те е оставил, и толкова години не се е сетил за теб. Родител не е този който те е направил и родил. Родител е този, който:те е отгледал, който ти е дал възпитание, грижил се е за теб, дал е и най-милото му, за да стане човек от теб. Родител е не този който те е родил, а този който ти е дал обич, когато ти е била нужна, подкрепа когато си имала нужда от нея, рамо на което да се облегнеш когато ти е било трудно и мъчно. Родител не е този който те е родил, а този на който съществуваш и благодарение на него си станала това което си!!! Ако на истинските ти родители им е пукало за теб, за толкова години щяха да те потърсят, щом не са го направили значи не са искали, цени, уважавай, обичай ЖЕНАТА която те отгледала, и благодарение на която си оцеляла до сега. Жената която ти е дала, дом, подкрепа, майчина обич, защото ако не ти беше казала, ти никога нямаше да разбереш, тъй като си я възприела вече като такава, а именно Майка. Никога не я оставай, и се грижи за нея така както тя се е грижела за теб! Тя може да не ти е истинска майка, но съм сигурен че те обича като свое дете, дано един ден оцениш всичко което е направила за теб, а ако искаш някога да я зарадваш от все сърце. И кажи само: "Мамо обичам те, и ти благодаря за всичко което си направила за мен"

м. 24

 
  ...
преди: 7 години, 29 дни
hash: bb01ba65b6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

35.   В Фб има страница в която се обединяват осиновени и биологични родители “Петя-детето, което не прегърнах“ и групата “Търсим се“

 
  ... горе^
преди: 7 години, 23 дни
hash: be65657d58
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

37.   Всеки човек иска да знае от къде произлиза. Имаш право да го направиш, не се колебай, сподели с осиновителката си. За нея страхът от това, че ще потърсиш биологичните си родители е постоянен спътник от деня на осиновяването ти.
Говори с нея, разкажи и за чувствата си и тя може би ще те подкрепи в търсенето на биологичния ти произход.

 
  ...
преди: 7 години, 17 дни
hash: 01ffeee0df
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

38.   До номер 35. Няма такава група търсим се

 
  ...

...
преди: 7 години, 16 дни
hash: d3a7dd9f79
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

39.   До № 38 - Как знаете, че няма “Търсим се“?

 
  ... горе^
преди: 7 години, 16 дни
hash: cbaa8cdb3d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

40.   Групи


Няма намерени резултати от вашето запитване.

Проверете за грешка в изписването или опитайте с друг израз.

Eто откъде знам
От автора на номер 38

 
  ...
преди: 7 години, 15 дни
hash: 68b53d1698
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

41.   Към 38: Оставете хората да потърсят “Търсим се“ или “Петя-детето, което не прегърнах“ не се грижете толкова много...

 
  ...
преди: 7 години, 14 дни
hash: bc0575c7d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

42.   Мило момиче, аз също съм осиновена. Бях с една година по-малка от теб, когато го научих от един кумшия. Уви, осиновителката ми нямяше смелостта да ми го каже тя лично. Ти и аз знаем прекрасно, че да искаш да узнаеш историята си преди осиновяването няма нищо общо с благодарността или обичта ти към майка ти, която НЕ те е родила, НО те чувства като родно дете. Разбирам от думите ти, че ти оценяваш грижите, които е положила, полага и ще полага майка ти- което всъщност прави ВСЕКИ ЗАГРИЖЕН РОДИТЕЛ!
Не се влияй от коментарите на хора, които си нямат никаква представа от психологията на осиновения човек. Майката на осиновеното и на биологичното дете е права- българския манталитет по темата „ право на узнаване на биологичния произход“ е много изостанал за разлика от други европейски страни, но за жалост живеем във България...
Моят съвет към теб, съкровище, е : Обичай се! Грижи се за себе си! Учи! Забавлявяй се и излизай с приятели! Не позволявяй факта, че не живееш сред биологичното си семейство и че родните ти майка и баща са те е изоставили, като пеленаче да те сломи или травмира!!!
А относно „не родната“ ти майка - няма нужда да ти казвам да я обичаш и уважаваш , защото знам, че ти го правиш. Както някой писа по-горе- и двете сте си нужни! И двете сте имали вашите лични загуби и заедно ще си помогнете да запълните липсата и така да притъпите болката!
Радвам се, че си случила на любяща жена!!
ПС
Още нещо исках да ти кажа. Фактът, че досега не си била потърсена от биологичните ти родители, не означава, че те не те търсят в действителност и не могат да те открият! Имай предвид, че е много, много, много трудно за една биологична майка, която навремето е родила и се е подписала, че отказва всякяква връзка и отговорност с това дете, да проучи каквото и да е било за него по простата причина, че законът ? забранява достъп до личните данни на това дете!
Ако изпитваш вътрешната нужда да знаеш КОЯ Е ЖЕНАТА, КОЯТО ТЕ РОДИ и искаш да знаеш ЗАЩО ТЕ ИЗОСТАВИ сподели го с майка си, за да ти помогне да узнаеш имената ?. Знай, обаче, че повечето потърсени жени от родните си деца НЕ ГИ ЖЕЛАЯТ и ГИ ОТХВЪРЛЯТ. ТЪЖНО, НО ФАКТ!
УСПЕХ ВЪВ ВСИЧКО, МИЛО МОМИЧЕ! НЕ ЗАБРАВЯЙ ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВА!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 9 дни
hash: 5c1ae1fe61
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

45.   Отново се обръщаме към авторката на темата “Осиновена съм“ Молим ако чете нека да се свърже с администраторите на страницата “Петя- детето, което не прегърнах“ или “Търсим се“ Благодаря за споделения коментар.

 
  ...

...
преди: 7 години, 9 дни
hash: 7d49e56388
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

46.   До Осиновена съм има и "Търсим се" има и "Петя детето, което не прегърнах". Също така можеш да се регистрираш в регистъра за осиновени и биологични родители. Няма да ти е никак лесно /говоря от личен опит/ дано да има кой да ти помогне да преминеш по лесно през този труден за теб период. По написаното от теб мисля че си умно момиче, бъди силна! Успех!

 
  ...
преди: 7 години, 9 дни
hash: 59092427ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

47.   Авторке, не знам дали съм единствената на друго мнение. Моя съвет е, щом имаш желание, пробвай се да откриеш биологичните си родители. Запознай се с тях, задай им важния въпрос "защо? " и прецени сама кой ти е майка и кой ти е баща. Достатъчно е да не си промениш отношението към жената, която те е отгледала от малка, и която е събирала смелост да ти го каже, независимо от това дали смяташ, че е добра майка или не. В твоя случай, според мен е най-добре да си изясниш нещата, а без да се запознаеш с биологичните ти родители това няма как да стане. Нали гледаш по сериалите всякакви случки има... Може баща ти да не е знаел въобще за твоето раждане, може биологичната ти майка да е искала да си на по-добро място, може всичко, както се казва. Сигурно си се почувствала като извънземно на някаква друга планета, за това си изясни нещата, иначе няма да си спокойна. Ама ако не искаш да поемеш риска от една грозна истина, щото има и такъв риск, помисли пак кое е по-важно за теб.

Нев

 
  ... горе^
преди: 7 години, 9 дни
hash: 435d8166ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

48.   Детето се създава лесно, ражда се с болка но за да го отгледаш трябва много любов, обич, и не на последно място средства, да не говорим за грижи, тревоги и все в този ред. Обичай хората които са се грижили и продължават да го правят за теб.

 
  ...
преди: 7 години, 9 дни
hash: 52a91b3ba0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

49.   Аз също съм осиновена. Научих когато бях на 15 години от татко и много пъти сме говорили за това. Нормално е да искаш да разбереш коя е биологичната ти майка. Аз наскоро намерих моята и тя ми разказа всичко, как е искала да ме намери, но никой не и давал информация. Сега се чуваме и виждаме, но това не ми пречи да обичам родителите си още повече.

 
  ...
преди: 7 години, 6 дни
hash: 8d05c85ff3
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

50.   Много съжалявам, че трябва да го кажа, че явно има деца, които не заслужават да бъдат осиновени.
Аз не съм нито осиновена, нито осиновителка, благодаря на Бога, имам дете, но не мога да разбера психиката на осиновените, които на всяка цена хукват да търсят някакви измислени ''майки'', които са се отказали от тях много отдавна.
За мен това е предателство към осиновителите, които ги приемат с чисто сърце и наистина безрезервно отдават живота си на тях-досущ като родни деца. Мисля, че им е постлано много добре и затова се осмеляват на такива стъпки, да ровят и търсят и те не знаят кого-нали имат дом и уют, защо да не начешат някаква краста без да ги интересува кого и как нараняват. Ако бяха на мястото на връстниците си в домовете за сираци ЕДИНСТВЕНО биха мечтали да дойде един ден едно добро семейство и да им подари бъдеще. Потърсете интервю в нета с една известна певица-не желая да цитирам имена (осиновена ) и вижте какво казва тя по въпроса. Тя е възхитителна в начина си на разсъждение!

 
  ... горе^

...
преди: 7 години, 6 дни
hash: 32db52b7eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

51.   здравейте! Аз съм на 14год и също съм осиновена бях на 12год когато майка ми и баща ми (осиновители те) ме повикаха да седна до тях и ми казаха направо осиновена си... интересното беше че изобщо не вникнах в това което казаха просто се усмихнах и им казах че не ми пука дали съм осиновена или не казах им че те са моето семейство и винаги ще си ги обичам. След време започнах да мисля над това че съм осиновена исках да разбера за биологичните си родители исках да разбера защо са ме оставили какво ги е накарало. Но бях твърде малка на 13год и не осъзнавах доста неща за това че съм осиновена. Не искам да виждам биологичните си родите само искам да разбера защо са ме оставили и искам да разбера дали си имам брат/сестра. Така че авторке мисля че имаш право да потърсиш биологичните си родители но в никакъв случай недей да се хвърляш в прегръдките им защото не знаеш причината защо си изоставена. Може да имаш брат или сестра можеш да ги потърсиш ако имаш все пак те са твоя кръв.

 
  ...
преди: 6 години, 10 месеца
hash: 3cf30a5ae0
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

52.   До Авторката.
Здравей! Аз искам да ти кажа да игнорираш абсолютно всички които ти пишат тук (това може би трябва да включи и мен). Ти знаеш най-добре какво трябва да направиш. Не ти трябват съветите на куп непознати които нищо не знаят за теб.
Вече си достатъчно голяма да вземаш сама такива решения. Абсолютно си права да си любопитна и да искаш да знаеш коя е биологичната ти майка и дали имаш братя или сестри. Моя съвет към теб би бил потърси ги! Може би за всичко си има причина и отговор. Може би и те те търсят!
И не, това няма да означава че не уважаваш и обичаш осиновителката си, майката която те е отгледала. Тя винаги ще остане твоята мама. Това никой няма да го промени. И всички които бяха писали коментари тук се изказаха така все едно, че ако потърсиш биологичната си майка край вече не обичаш сегашната си, ще я изоставиш, ще спреш да я цениш. Еми за мене това са пълни глупости и всеки зрял човек го знае. Много ясно, че няма да се пренесеш при биологичната си майка и да забравиш напълно за осиновителката която те е отгледала и обичала. Остави ги какви тъпотии ръсят. Ако решиш да ги потърсиш и след като ги намериш, живота ти пак ще е същия, просто ще контактуваш с тях от време на време по skype. Ако имаш братя и сестри, те нямат вина за решенията на биологичната ти майка. Всеки човек който има сърце би искал да ги потърси. Така че, мила, аз те подкрепям напълно. А що се отнася до биологичната ти майка, която всички тук толкова лесно съдят и обвиняват, естествено адски лесно е да съдиш някой. Много по трудно е да обуеш техните обувки. Има милиони причини поради които маика ти те е дала за осиновяване. Може би е мислела, че така ти дава възможност за много по добър живот, какъвто сама може би не е могла да ти предостави на времето? Адски много неща не знаеш, така че не давай на никой да ти казва кое как е и какво да правиш. Потърси я. Може би и тя те търси и не знае как да те достигне.

 
  ...
преди: 6 години, 6 месеца
hash: 34ffbcfa43
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

53.   Трябва да се радваш, че са те приели. Хората, които са те отгледали са твоите родители. 16 години не си го знаела. Не си осъзнавала. Щом не ти е липсвало нищо и си била щастлива, за какво са ти истинските родители, които са те зарязали?

 
  ... горе^
преди: 6 години, 6 месеца
hash: 596a3e0e94
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

54.   А когато не си бил щастлив цял живот, какво правим?
А когато осиновителите те превръщат в родното дете, което не си, А Е трябвало да си, кво праим?? Като си само заместител на него, как да живееш??
Когато изискват да си им длъжен 30 години затова, че са те взели и отгледали, че не си в дом??
Всичко от това кое е твой избор?
Не, не! Осиновяването трябва да е изцяло безусловно и чистосърдечно. Или се примиряваш, чене можеш да имаш деца и приемаш дете и в дъното на душата си като свое, или изобщо не гледаш никакви деца, като знаеш, че би приел само свое генетично, родно дете.
В осиновяването, поне в БГ, има нещо сбъркано в манталитета, в криенето, обясненията, благодарностите и прочие... ужас...
Бих предпочела да съм била в дом... само да не слушах натякванията какво дължа, какво да правя, каква да бъда..
И в крайна сметка-никога не бях себеси. Чак след като починаха, вече съм си аз. За майка ми мога да кажаи нещо добро-но тя бе ЖЕНА.
За баща ми-нищо. Мъж... несъздал деца... и съсипвал ме психически.
Мълчание.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 25dd3ca3da
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

55.   Здравейте, ние сме родители (независимо, че по закон сме осиновители), детето ни е вече на 5 години, знае че не е било в моя корем. един ден ме попита дали не може да се обадим на жената, в чийто корема е била, да ни дойде на гости... Запазих самообладание и казах, че не зная как да я намерим...
Когато порастне и пак попита... Страх ме, но искам да пита мен.... Ще и обясним какво може да се направи, ще се опитам да смекча или поне малко да скрия страха си... Ако иска ще търсим заедно... не мога да обещая, че няма да плача... , но знам че ако говори с нас за това, ние сме нейните родители и ще съм горда, че сме свършили добра работа.
Според мен ако пазиш чувствата си в тайна, това те отдалечава от твоите родители, семействата посрещат изпитанията заедно, след като са ти казали, те са готови и искат да бъдат до теб в това, те се подготвят за този момент от първия миг, в които сте станали семейство. Не се чувствай виновна, не бъди благодарна твоите родители имат нужда от теб точно, колкото и ти от тях, те са направили за теб точно колкото и ти си направила за тях... Това е просто семейство, малко по специално, но семейство :) успех в този момент се довери на майка ти, тази която познаваш повярвай ми никой друг не ти мисли доброто колкото нея! Опитай само да нямаш очаквания от евентуална среща, осигури си възможност ти да избереш ТИ, дали да остановиш контакта, в последния момент и моля те, въпроса не е дали те ще те харесат, а дали ти ще ги харесаш. Не ме разбирай погрешно, аз съм благодарна на жената, дарила ни със своите действия с дете, ако я нямаше нея и тя не беше постъпила така, нямаше точно моето дете дете да бъде с мен, просто много вероятно е тя да живее в съвсем различен свят от твоя... Извинете ме ако ома много грешки, но мислите ми са текат по-бързо от колкото мога да ги опиша! Късмет от мен!

 
  ...

1-50 от 56
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker