 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Кога е най-подходящото време за детенце?
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 3073 пъти
Здравейте на 21 съм в момента имам приятел от 2 години и половина той е на 25 в момента. Нормално ли е да искам до 2 години да се оженя и да 3 години да си родя едно детенце или трябва да чакам още. Повечето ми познати жени след 25 почват да мислят за семейство и демек чак на 27-28 години раждат детенце. Според мен не е нормално мъжа след 30 години те първа да мисли за семейство. Трябва ли на всяка цена първо да мисля за кариера и тогава за семейство и вярно ли е че двете неща не са съвместими. Аз не го разбирам 5-6 години двама души да са си само гаджета. Колко време е нужно да си ходят заедно, според мен една, две години е достатъчно за просто гаджета. Не искам 5 години да загубя с някой за да разбера накрая, че няма да можем да живеем заедно. За 2 години ние дори не спим вечер заедно, а се прибирам. От 18 годишна работя (вярно не най-добрата работаІ) и уча задочно, гаджето ми тази година завърши висше и той също работи. Да си майка не е ли мисия в живота на една жена и подчертавам майка, а не просто да родиш дете на което дори нормална любов няма да му дадеш. Ранния брак гарантира ли развод?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 504ef4ac89 |
|
1. „РаннияТ брак гарантира ли развод? “
Според мен - да.
По принцип 50% от браковете се разпадат - това значи, че всеки брак практически гарантира развод, защото разводът без брак е невъзможен, но ранният за мен е най-опасният.
Хората се променят, но най-много се променят младите хора.
Ти сега говориш несигурно, дали ще си с този човек за напред, ами замисли се - какво става, когато имаме вече деца?
Просто сме вързани един за друг до живот.
За мен приятелите ти постъпват много правилно. Първо завършват, поработват по специалността, отделят се окончателно от родители, натрупват нужния стаж за майчинство и ОЗРЯВАТ психически и като хора.
Аз съм на 28 г., от 10 г. сме заедно и чакаме първото си дете. Работя от 19-годишна, завършила съм висшето си образование, той доста отдавна... имаме собствен дом, наживяхме се в смисъл - пътувания, излизания. Мисля, че ни е дошло времето.
Връщам лентата назад - и на мен ми се е искало да имам бебе като по-млада, особено защото идвам от провинцията и там се изпожениха и моите приятелки имаха бебета, но ето ни днес - скоро ще има 10 г. от бала - повечето са разведени, самотни майки, има хора, които изнемогват, нямат работа, набутали са се с кредити, изобщо - излезна им през носа ранното майчинство.
Да си майка не е само да родиш, разчитайки на помощта на родителите си, да си майка е да можеш да осигуриш добро възпитание, образование, стабилност, а това една 21 г. студентка не може да стори просто.
Според мен е нормално да си желаем деца, но най-подходящото време за всички идва, когато могат да изпълнят горните условия.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 6c1e5975c3 |
|
2. Авторката :
Аз не съм казала, че няма да завърша след 2 години може би ще завърша през това време си търся работа, която да ме устройва. А за това къде ще живеем според мен му е е време от сега да мислим как и защо, а не след още не знам си колко години, защото според мен не познаваш някой напълно докато не живееш с него. Стаж за майчинство вече имам, макар че ако разчитам само на него.... А това да живееш заедно с някого съвсем не означава, че спираш да живееш и че си заробен до края живота си. А родители те ни според мен също до някаква степен са длъжни да ни помагат в отглеждането на дете както и ние сме длъжни на старини да им осигурим спокоен живот. С раждането на дете според мен не свършва живота, винаги можеш да смениш работата си с такава, която ти дава повече възможности, а за едно жилище според мен цял живот има какво да се ремонтира да се до направи и така. А това да си майка аз най-добре го знам, защото аз самата не съм имала най-добрите родители. За мен 10 години са толкова много време, че не мисля да ги губя.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 9896b310e3 |
|
3. Всеки има различен мироглед, следователно всеки вижда този въпрос по различен начин.
За мен лично мисията на живота ми не е да родя, отгледам и обичам едно дете до края. Защото... има жени, които нямат възможността да имат деца, те не са по-малко пълноценни от мен, не са по- нисши от мен и не смятам, че те трябва да се отчайват, защото не могат да бъдат майки. Една жена преди да се омъжи, да си народи деца и да създаде семейство е просто жена. Когато бях малка никога не си мислих
- Мама е жена, тя има нужда да седне и да се поглези за 1 час. Да се лакира, да си оправи косата, да се разходи без нас.
Сега съжалявам за това и гледам на нея по друг начин. Но мисълта ми е, че изключително малко деца, както и мъже, разбират тази малка подробност. В семейството ти си "кака" "мама" "съпругата".. но ако преди това не си се научила да бъдеш себе си, жената, човека с мечтите и странните цели, онази която мисли нестандартно, онази, която танцува като луда на дансинга... просто не.
Рано или късно самоличността ти ще иска да излезе наяве, но в ръцете ти ще има едно малко бебе, едно момиченце с вилица и лъжица на масата, един мъж, който те чака на леглото впил поглед в тялото ти. Затова доста от браковете се разпадат. Мъжа не е готов да мисли за едно цяло, жената не е готова да се откаже от всичките си нафантазирани мисли. Когато се минат 25 години всичко е различно, вече се чувстваш готов да добавиш още някого към себе си... но не просто за бройката, а ето така
-Аз съм пълноценен човек, той е пълноценен човек, детето ни е плод на нашата любов и то също е едно малко пълноценно човече.
Младите са уникални двойки, сладки са, вярват си, обичат се, следят се с поглед. Харесвам ги, по-скоро ги обожавам. Те могат да обичат много искрено и наивно и могат да го правят много дълго, но не разбират цялата тази работа с компромисите. И често се карат заради компромисите. Просто за мен много малко 20 годишни млади хора наистина осъзнават, че създадат ли семейство трябва да гледат на себе си и на половинката си като на нормални хора, които имат нужда и от отдих, но създаващи едно цяло, което трябва да се крепи на нещо- любов, доверие, компромиси. Ако ти можеш да ми се закълнеш, че наистина, ама наистина си готова да замениш кафетата и дамските чанти с детска количка и висене пред педиатъра, то, да, успех, вярвам, че наистина ще се справиш. Но, ако не си сигурна, че няма да приемеш висенето на студа и памперсите като наказание, то по-добре почакай. Брака е само една хартийка, можеш да го развалиш, но бебето е живо същество, влезе ли в теб ще трябва да излезе, а като излезе няма как да го напъхаш обратно.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 2306c9ffef |
|
4. Според мен не е рано. Важно е кога ти се чувстваш готова, наистина искаш да имаш семейство, осъзнавайки отговорностите. Все пак си на 21 и говориш, че искаш дете на 23-24 години, които не е толкова рано - не е като на 18-19 да си го родила. Все пак вече имаш житейски опит, работиш от 18-годишна. Не е като повечето студенти до 23 да не си си мръдвала пръста и мама и тати да са те издържали.
Дали си млада или не трябва сама да прецениш. Има хора, които не са готови да имат дете и на 27 и на 30 години. На мой добър приятел се роди детето като беше на 29 почти на 30 - непланирано следко бебче си е - но просто той и на тези године не се чувстваше готов. Баща му го издържаше до 26 и за всичко тичаше при него, почна да работи на тези години - вярно дълго и трудно следване, ама за мен нямаше достатъчно житейски опит на 29 години. От друга страна една моя приятелка роди докато беше 2ри курс студентка на 20-21 години, завърши си следването, гледа си детето, намери си сравнително добре платена работа и се уреди.
Вярно е единствено, че принципно е по-голям шансът след 25 да си по-разумен, по-готов за семейство и т. н., но всеки пак си зависи от конкретните хора и тяхното развитие.
Ана
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 6c1e5975c3 |
|
5. Авторката :
Аз мисля ,че искам повече от всякога това човек с когото съм искам да живея живота си с него.Не ми е първия ,но знам че е перфектния мъж за мен.Има образование има работа която си харесва и изкарва достатъчно парички ,за да живеем заедно .Грижи се за мен ,готви помага ми какво повече мога да искам.А аз също мисля да съм като него и определено искам да е баща на детето ми .
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 75781775c4 |
|
6. Важно е да продължавате да се обичате и да го искате еднакво силно това-да имате дете, да бъдете родители.
А това с наживяхте се... добре, но ми е интересно, когато хората се обвързват не мислят ли за точно за това?? Или си избират някой с който да си живеят и да се радват на любовта си.
В днешно време, проблема е, че хората се обвързват, без да мислят за тези неща.
И защо някои (мъжете предимно) се стряскат като чуят за дете, за брак и т. н.
Не е ли това смисъла на обвързването?
Мисля, че всеки, който тръгне да се обвързва, трябва да мисли и за тези неща. И да се стреми към тях. А именно брак и деца.
Ако не се стремят и не искат да чуват за брак и деца... кога ще станат готови за тея неща?
Авторке, точно за това сте били заедно, опознавате се и преценявате дали си заслужава да сте заедно, дали ще се спогаждате, дали ще бъдете добри родители един ден.
А ако тепърва почвате да си задавате въпроси относно тея неща... малко е късно, а и не се знае дали ще сестигне до нещо положително. Ако до сега сте си гледали кефа, като двойка, и не сте си задавали въпросите "Ще бъдем ли добри родители" "Ще можем ли да се грижим за дете" "Ще се спогаждаме ли, ако живеем заедно" и т. н. то наистина е късничко и не сте готови за дете.
Естествено, това го давам като пример.
Това мисля, че е проблема на повечето връзки. Обвързват се за един секс само. И понеже секса е добър, айде ше се жениме, ама дали тоя за който се жениме ще бъде добър родител, и дали може да бъде добър родител... не се знае.
И точно заради всичките тези причини, много бракове се развалят.
За това, мисля да не бързате, а и не гледай колко години сте били заедно, просто започвайте да се подготвяте за дете, ако естествено сте на една вълна, ако и двамата вече искате да направите тази крачка.
Но в никакъв случай, не започвайте от леглото.
Първо си купете книги за майчинство и за това как се отглежда едно дете и трябва и за детска стая да мислите и т. н. и т. н. И след като сте се въоръжили с нужните знания, можете спокойно да започнете да си правите бебе :)
Успех.
И нали знаете-2 пъти мери, 1 път режи :)
Едно Момче-20г.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: e7303c24f5 |
|
7. Е чакай, чакай малко. Ти искаш от гаджета директно на брак и деца ли? Аз съм на 24, с приятеля си съм от 5 години, живеем заедно от две. За момента брак и деца не са ни на дневен ред, но това не ни прави по-малко обвързани, и просто "гаджета". Обаче прекрасното ни съвместно съжителство и двамата ни навежда на мисълта, че когато и да се заженим, бракът ни има голяма вероятност да е успешен, защото се разбираме прекрасно и ни е хубаво да живеем заедно и да споделяме хубавите и лошите неща в живота. Та в тоя ред на мисли - ти не си престаряла, че да се хвърляш директно в брак. Предложи му да живеете заедно. Съгласна съм, че по 10 години гаджета и виждане на по кафе не е сериозна работа, но също толкова съм убедена, че преди да се сключи брак са необходими поне няколко месеца съвместен живот. Живеем в 21 век, никой няма да ви охули, ако поживеете на семейни начала, така ще разберете имате ли въобще бъдеще заедно или не. Ще разбереш наистина ли искаш деца от този човек или не. А иначе мъж на 30 не е стар за баща, дори напротив, това като че ли е най-добрата възраст при тях. Общо-взето недей да прибързваш. Изчакай да видиш как ще се развият нещата. Брак само защото "вече Х години сме заедно, значи трябва" или деца, защото "искам да съм млада майка, не искам да чакам" обикновено не водят до нищо добро. Та недей да правиш кардинални планове, давай го малко по малко, не знаеш след 2-3 години какво ще ти е до главата, дали ще си с него изобщо, дали няма да имаш други цели и намерения.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 29fee9a1d6 |
|
8. Ти искаш да имаш съпруг, брак и дете, а сама не можеш да си отговориш на тези елементарни въпроси. Отговора го знаеш само ти. Факта, че искаш мнение от нас означава, че имаш още много да израстваш...
По темата - първо завърших висшето си образование, след това се омъжих, после записах магистратура и докторантура, след като си взех и тези дипломи вече забеменях и имах детенце с мъжа си. Но всичко беше планирано и по реда на нещата.
Помисли дали си дорасла да имаш дете и семейство... помисли и зао бразованието си.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: edcf4ce4f8 |
|
9. Всеки сам си решава за кое нещо кога му е времето. Едни ходят 7-8 години и тогава се разделят, намират си друг човек и решават, че това е идеалният и се женят и правят семейство. Никой не знае кога ще направи крачката, всеки сам избира кое е добре за него, но повечето се съобразяват с приетият тип за българите.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: dd1bb8724f |
|
10. искам да кажа, че се сетих, от предаването "Рос Кемп за бандите" по Discovery, имаше епизод в който Р. Кемп разговаряше с един гангстер, който си има и жена и детенце и разказа, за това как са се срещнали и историята е такава, че той я е срещнал като си купувал вестник (тя работела на будката за вестници) и след 2 седмици се оженили.
Едно Момче-20г.
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 77c01fbda0 |
|
11. Всеки случай си е индивидуален... Не слушай никого и мен даже не слушай. Колкото хора питаш, толкова акъла ще ти дадат.
Аз мисля, че не е рано. Щом чувстваш, че си готова и мислеш, че можеш да поемеш тая отговорност значи е време. А и съпруга ти ще работи и ти ще си завършиш след 2 год. образованието.... То ако чакаш да градиш кариера, да имаш незнам какви титли и постижения, да се наживяваш, да пътуваш и какви ли не още работи, ще мине бая време. Хората сега са егоисти и само материалното гледат... А и сега на много хора семейството и детето не са приоритет, а работата, кариерата и живота без ангажименти. Затова всеки си знае-зависи какво търси от живота.
Аз се омъжих на 20 и на 22 имах дете.... И след толкова години още сме си заедно. А сестра ми е на 40г. и учи какво ли не и се "наживя" според сегашните критерии и в момента прави опити за дете-инвитро и нищо не става и реве, ама кой и е виновен.
Така, че пак ти казвам -сама си прецени. Поговори и с приятеля ти и не се плашете. Всичко зависи какви хора сте-трябва ви обич, доверие и уважение по между ви и ще се справите.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: ca21b4ae67 |
|
12. Чак на 28? Е аз като съм на 28 и нямам нито мъж, нито дете, за пенсия ли съм??? !!! Я се стегни малко, завърши си образованието, започни да издържаш първо сама себе си, после мисли за брак и деца. Щото ако те зареже мъжът ти с дете на ръце (както често се случва), ще те питам как ще връзваш двата края с 500-600 лв. заплата. И запомни една мисъл от мен - една жена трябва да има толкова деца, колкото е способна да издържа, отгледа и възпита САМА!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 0890912c63 |
|
13. Когато сперматозоидът оплоди яйцеклетката...
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 6c1e5975c3 |
|
14. Aвторката :
Благодаря ти номер 11 аз мисля почти като теб, но явно много хора не мислят като нас и си мислят че с брака живота едва ли не свършва... Аз искам съвети, защото не съм казала, че всичко ще стане веднага, но все пак... колко трябва да учи един човек едно висше с магистратура е съвсем достатъчно, и една що годе прилична работа. Другото вече е до разбиране., компромиси... Ако двама души се обичат не виждам да има проблем.
Номер 12 що си мислиш че мъжа ще зарежи жена си и детето си, не мисля че е толкова често, колкото си мислиш ти...
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 505b3df743 |
|
15. Много е лошо това че обществото ни налага някакви граници.. аз съм на 29 години.. не съм омъжена.. от 1 година съм с едно момче.. постоянно чувам приказки от сорта че съм изпуснала влака.. че мина ли 30 няма да мога да родя.. че времето ми тече и т. н.. ужасно е това нещо.. потиска и натоварва.. няма да задълбавам защо на тази възраст съм все още неомъжена.. бях студентка, преместих се в голям град, бях заета да работя, оцелявам и създавам социална среда.. през това време имах и връзки с хора с които във времето се оказа че не сме един за друг.. но тези няколко основни неща трудно биха били разбрани от хора чиято основна цел в живота е да се омъжат и да родят.. затова е много по лесно да се критикува.. много е важно да намериш подходящ човек.. някой с който няма да се окажеш заключена завинаги с едно дете и след време да го гледаш като непознат.. едва ли има някой който сключва брак с мисълта че след 2 години ще се разведе.. всеки се надява това да е за по дълго.. въпреки че се развиваме в 21 век ние не можем да избягаме от моралните ценности наслагвани ни от векове.... всеки трябва първо да се разбере със себе си.. и да е наясно какво търси и какво иска.. да права си докато живеете разделени и всеки си заспива в отделно легло няма как да се опознаете напълно.. но затова и трябва да поговорите и да установите дали искате едно и също нещо.. трябва да се възползвате от всички нюанси на връзката си преди да предприемете такава сериозна крачка в живота си като дете.. опознайте се, свикнете си с характерите.. изживейте моментите си във връзката когато няма битовизми и проблеми от друг характер.. защото утре когато имаш дете и започнеш да се нервиш и да се карате с мъжа ти ще травмираш единствено детето си.. нито себе си.. нито него.. не се страхувай че приятелите и познатите ти предприемат някакви неща.. прави нещата ти да се чувстваш добре а не какво ще кажат другите.. имам приятелка която е на 24 години.. омъжи се за 3 месеца.. просто реши че е срещнала принца на бял кон.. роди им се дете.. принца започна да виси постоянно в някакви сайтове за запознанства или играеше компютърни игри.. доста време имаше ходене по мъките.. спорове, скандали.. вече имат второ дете (изненадващо решение от нейна страна).. в момента лежи в болница със второте детенце.. болно е.. той играе карти с приятели.. или футбол.. :)
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 504ef4ac89 |
|
16. н. 1 съм - мисля точно като номер 7.
Ние ходихме почти 10 г. преди да се решим да имаме дете, живеем заедно от 3-4.
Н. 7 - мъжете на 30 дори са твърде млади за деца. Приемете просто, че като жени по-бързо ставаме готови за това - естествено е просто, нямаме толкова време като мъжете. Все пак, авторке, не си мисли, че детето ще даде смисъл на живота ти, на връзката ти. На 21 си прекалено млада, казвам го, защото мога да сравня себе си сега - в края на 20-те и тогава. Ти нито знаеш, каква ще си след 5 г., нито какъв ще е човекът до теб.
Бих разбрала, ако си среднистка и си работила и живяла самостоятелно (без помощ от родители), но ти учиш висше в момента, сигурно вашите ти помагат - как можеш да мислиш, че си готова за това?
Иначе, аз от точно 10 г. сама се оправям, без помощ от родители, но мога да кажа, че тези годинки ми бяха страшно необходими, за да озрея като бъдеща майка, като жена и съпруга.
Не мисля, че ролята ми като жена и човек се изчерпва с тази на дъщеря, сестра, майка и съпруга. Кристално ясно ми е, че всяка ромка може дори да се справя по-добре от мен в тези си роли (нито имам 10 братя, нито имам и ще имам 15 деца - евала на такава жена, аз не мога).
Трудно е ОСВЕН майка и съпруга да успееш да дадеш нещо повече на обществото, да се занимаваш с наука, с работа, която те удоволетворява, да имаш свои бизнес и да даваш хляб на много хора, да внасяш данъци, да си лекарка, учителка - просто да дадеш аджеба нещичко на това общество, да се докажеш отвъд детеродните си способности, които притежават 90% от жените под 45, а останалите могат да се възползват от метода инвитро, има и 70000 изоставени деца - всяка осиновителка е по-добра за обществото от мен да кажем - практически всяка жена може да бъде майка, съпруга и сестра - това ми е мисълта.
Не съм благодарна, че мога да раждам деца, благодарна съм, че съм това, което съм, а за това ми трябваха едни 28 годинки развитие. Имам 10 пъти повече в главата и в портмонето отколкото на 18. Майчинството ми например е 90% от максималния осигурителен доход, не от минималния. Взимам си го с чиста съвест, защото съм си платила осигуровките за това, завършила съм, поработила съм, сблъсквала съм се със стотици неща, които една 21 годишна просто няма как да е преживяла.
Успех на авторката, нека си роди, когато си иска. Въпрос на личен избор. Аз направих своя и съм доволна!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 504ef4ac89 |
|
17. н. 15 - стига се води по акъла на разни селяци, а си гледай живота!
Поживей с твоя човек годинка-две, тогава създавай деца. В София средната възраст на родилките е 33 г. и не само не си изпуснала влака, но и си в началото. Много внимателно обмисли решението си, предложи нещо на детето и мъжа си.
Моята най-добра приятелка избърза и роди на 19 г. Остана като единствена в малкото ни градче. Мъжът ? не ? обръща внимание, седи по кръчмите, тя си е хванала любовник, но не се развежда - накъде с 360 лв. заплата. Останалите се изучихме, започнахме хубава работа, пътувахме и сега малко по малко сме почнали да раждаме деца, не ни избяга с две думи майчинството, докато нейното дете изгледаха бабите и учителките и днес не я бръсне за нищо - обижда я, чупи по вкъщи, превърнало я е в робиня, не може да се вреди на собствения си компютър, за да се чуе със старите си приятелки...
И какво - жал ми е, защото цепи дърва, мизерства, прави зимнини, няма пари за нормално образование и дрехи на детето си. Добра майка искаше да бъде, а какво се случи...
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 6c1e5975c3 |
|
18. Авторката до номер 16 -
На 21 си прекалено млада, казвам го, защото мога да сравня себе си сега
Това и аз го знам не съм казала, че искам нещо да се случи веднага, просто го обмислям като вариант и така.
Бих разбрала, ако си работила и живяла самостоятелно (без помощ от родители), но ти учиш висше в момента, сигурно вашите ти помагат - как можеш да мислиш, че си готова за това?
Аз уча задочно висше и същевременно работя и от 18 годишна родителите ми изобщо не са ми помагали финансово, защото не е било необходимо. Макар и не такава работа, за която мечтая, но мисля всичко да постигна за близките 2 години. Ще завърша, ще си намеря друга работа, но в никакъв случай не съм казала, че всичко ще стане веднага на момента. А за сега дори не мисля, че ще ми се налага да разчитам само на едното майчинство. Моя мъж изкарва достатъчно парички и мисля, че може би ще живеем що годе добре.
21 годишна просто няма как да е преживяла. Ти не знаеш аз какво съм преживяла за годините си, но все пак деца не се създават туко така. Ще мисля и ще реша когато наистина се чувствам готова. А за сега е само една идея нищо повече.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 504ef4ac89 |
|
19. Ами успех, авторке - и аз някога имах идея да скачам с парашут от космоса, ама ме изпревариха!
Не разчитай на мъжа си иначе да те издържа - хвани и си завърши поне, после му мисли. Това ми е съветът, иначе от теб зависи. Като станеш на 25 поне ще осъзнаеш, че е било добре да изчакаш, но ако направиш сега детето... връщане назад просто няма.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 0f5c106f4b |
|
20. Ама миличка, като дойдат децата, животът вече не е същия. Но то пак си е до приоритети. Защото имам приятелки, който родиха и аз не знам защо, пък изобщо не си гледат децата, а още от 2-рия месец по дискотеките и кафетата. А имам и други, които нямат на кой да разчитат и не могат едно кафе да изпият. Каму ли да отделят време за себе си. Сега ще си кажеш- еее, какво толкова. Но като седиш дни сам сама у вас и единствените реплики, които чуваш ще са собствените ти към детето ще те питам пак. Не случайно и много жени изпадат в депресии и т. н. Но пак казвам- всичко си е до характер. Аз лично съм на 28 години. Но не искам все още да имам деца, защото не се чувствам готова на бъда всеотдайна майка. А да си захвърля бебето по баби и гледачки не искам. Относко брака мнението му е същото- след като сте си заедно и си се обичате, всичко ви е ок, защо да избързваш с брак. Може би е нормално да очакваш някакво развитите- като съвместно съжителство и би трябвало да го обсъдиш с приятелят си. Но и да заживеете заедно пак няма гаранция за нищо. Пробвай, но не избързвай. И не се влияй от мнението на по-старите поколения, че връзки от по 4-5-6 години не били нормални.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
