 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Това живот ли е?
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2552 пъти
Значи, аз съм момиче на 14.
Когато бях малка, в моят клас имаше едно момиче. Семейството и беше ужасно-постоянно се караха, биеха даденото момиче... бяха много бедни. Аз винаги съм се радвала, че не съм на нейно място. Винаги съм си мислела, че нашето семейство е много хубаво. Никога не сме се карали.. с малки изключения. Баща ми обичаше да си изкарва всичко на брат ми. Не веднъж брат ми е ходил на училище със синини...
Както и да е. Така.. това момиче, за което говорех... пораснахме, те станаха едно голямо и задружно семейство. За разлика от тяхното обаче, нашето се разпадна. Случи се преди около 3 години. От тогава всичко отиде по дяволите. Брат ми живя малко с мен, леля ми, мама, братовчедката, баба и дядо. Докато дядо не го изгони, защото само мързелувал... Ами какво се очаква от едно 15-годишно момче? ! Тогава аз бях на 12. Така де, брат ми отиде при татко. Аз ходех там 2 пъти месечно, но баща ми постоянно ме упрекваш заради мама. Та аз каква вина имах? ! След време мама отиде в чужбина.. помоли ме да не казвам на татко, а той като разбра започна да ми се кара, сякаш аз бях виновна, че е заминала. Оправихме си взаимоотношенията, донякъде. Мама обаче се върна. И за моя изненада-не беше сама. Беше с друг мъж.. Той не е толкова лош. Никак даже, но баща ми щом разбра-отново съм виновна аз. Мама иска да отида да живея при нея, но аз не искам. Точно смених училището и свикнах и изведнъж да се местя пак. Точно това исках... Татко пък не ми позволява да ходя в тяхната къща. Той пък нямаше какво друго да измисли! Иначе и той иска да живея при него, но в такъв случай пък трябва само да има чистя, готвя и да им върша работата. А за училището време? НЯМА!
Сега живея при леля, дядо, баба и братовчедката.
За съжаление обаче откакто всичко това се случи, чувствам някаква празнина. Не ми върви с момчетата-дори не съм имала гадже. Да кажете примерно че съм грозна-не не съм, има толкова много момичета, които ми завиждат... Има и момчета, които ме харесват, но аз просто ги отблъсквам. Толкова съм се затворила в себе си, че вече не допускам никого. Не споделям нищо на никого, дори на най-добрите си приятелки. Представете си как се чувствам..
Момчето, което харесвам няколко пъти ми намекна, че и той ме харесва. Разбрах намеците му, но не му отвърнах по никакъв начин.
В училище почти нямам приятели- 1-2-ма са, но са задръстеняците на класа. С тях такава съм и аз. Не мога да се сприятеля с никой друг, просто ме е страх как ще ме приемат...
Слушам само тъжна музика, постоянно плача. Почти нямам хубави моменти, и да ги има са много, ама много малко.
Мразя си живота. Още от малка искам да умра. Всяка вечер заспивам с тази мисъл, с нея се и събуждам. Винаги съм се чудела защо всичко на мен. Гледам другите деца и плача. Всички щастливи, изживяват си живота. А аз-дори нямам детство. Не ме интересуват и хората, каквото искат да говорят.
Не искам съжаление от никой... Просто исках да излея всичко, което чувствам. Благодаря, че го прочетохте! :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 8a4c7485b8 |
|
1. Въпреки че не искаш съжаление, на мен наистина ми стана мъчно за теб. Може би всеки прочел твоята история, трябва да се замисли, че той има прекрасно семейство, каквото други нямат и трябва да спрем да недоволничим и мрънкаме за дреболии. Обичайте семействата си, защото ето колко лесно можем да ги загубим!
А на авторката искам да кажа да бъде силна и рано или късно всичко ще си дойде на мястото. Успех!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 702c48b890 |
|
2. Аз бях същият. Несе притеснявай ще се оправиш
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 4dac8ffc69 |
|
3. Бъди силна мило дете, всичко ще се оправи ще видиш. Спри да плачеш и да тъжиш, постави си цел -например учи си уроците и стани отличничката на класа, ще видиш как болката ще намалее и ще започнеш да се гордееш със себе си. Запиши се на някакъв спорт например карате, хвани си приятел, споделяй с него какво чувстваш, споделяй с някого не спотайвай болката, така боли много. Консултирай се с психолог, попитай личният лекар как може да стане това, сподели му, че има неща които те притесняват. Ти си дете, как може да имаш такива неприятни мисли, ти си едно красиво цвете, което всеки ден расте. Бъди силна, ще се справиш!!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: db24f445a0 |
|
4. И да знаеш, че ние те обичаме! Нищо, че не сме те виждали! Наистина е тежка съдбата ти, но тя ще те направи силен човек. Животът е една река. Нищо не остава същото. И за теб нещата ще се променят за добро. Ще видиш!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: c78abb4ce4 |
|
5. Наистина не ти е лесно, но има и по-тежки съдби. Не трябва да се отдаваш на самосъжалението - в крайна сметка винаги ще има хора, които имат по-хубави семейства и са по-богати и винаги ще има хора в по-лошо положение и по-бедни. Както ти сама си забелязала, животът често ни поднася изненади - семейното положение на двете семейства направо се е разминала, първо брат ти го е отнасял, сега баща ти изисква повече от теб. Но винаги трябва да извлечем ползата - хубаво нямаш добро детство, но поне като пораснеш от малка ще си свикнала да се оправяш с нещата, ще знаеш много повече за живота от повечето тийнове и това ще те направи по-приспособима, борбена и управна. И както има една английска поговорка: When life gives you lemons, make lemonade или когато животът ти поднесе лимони си направи лимонада. Самосъжалението е най-лошото. Поне имаш майка и баща и двамата искат да живееш при тях - има родители, които въобще не ги е грижа за детето им. В крайна сметка ти не си виновна за проблемите на вашите - ако ти харесва при баща ти стой при него, иначе не виждам защо да не живееш при майка ти и да пътуваш до училища дори и да е по-далеч стига да не е в друг град. Гледай да поддържаш добри отношения с брат си, защото той може да бъде най-добрата ти опора, както и ти за него - все пак сте в една ситуация и разбирате какво чувства другия.
Иначе не се предавай - на 12 и гаджета - вярно всеки иска да е харсван и сега от малки си имтае гаджета, ама не си останала стара мома все пак. И да сте гаджете ще се разхождате двамата ръка за ръка. След 15-16 вече наистина можем да говорим за гаджета поне според мен. Така че това да не те притеснява - имаш време. Гледай си уроците така че да получиш по-стабилно образование и после да имаш някакво бъдеще. С времето всичко ще се оправи, просто трябва да си достатъчно търпелива. Тук ти поствам линк към част от една книга на Хорхе Букай и написаното е наистина много вярно за живота:
http://kifla. bg/archives/11162
Ана
|
...
| преди: 8 години, 10 месеца hash: fa1d5e5fa6 |
|
6. Нямам абсолютно никаква представа откъде да започна!!! Майчице мила! Незнам дали темата е още валидна и от колко време е, но, исках да напиша история и прочитам, нещо като правила за пускане на история, да проверя за подобни и аз си викам... ок защо не, да видим дали има някой по-нещастен от мен.... 1, 2, 3 страница и виждам твоята история, зачитам се и се шокирам все повече и повече!!! Имаш абсолютно същата история, с наааай-леки подробности, аз съм момче точно на 12 и се случи преди седмица-две, казвам ви щях да пиша абсолютно същотоо, сега ще живея с баба дядо и братовчедките си, заедно с брат си! Историята е същата, най-голямото ми притеснение е да си намеря приятели в новото училище! Изключително много ти благодаря за тази история! Тя ми помага да осъзная повече неща, след като ти вече си преминала през същото... благодаря на прочелите... не лъжа!!! Това е самата истина, всяка нощ заспивам с тази мисъл и се събуждам с нея!
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: fa1d5e5fa6 |
|
7. Нямам абсолютно никаква представа откъде да започна!!! Майчице мила! Незнам дали темата е още валидна и от колко време е, но, исках да напиша история и прочитам, нещо като правила за пускане на история, да проверя за подобни и аз си викам... ок защо не, да видим дали има някой по-нещастен от мен.... 1, 2, 3 страница и виждам твоята история, зачитам се и се шокирам все повече и повече!!! Имаш абсолютно същата история, с наааай-леки подробности, аз съм момче точно на 12 и се случи преди седмица-две, казвам ви щях да пиша абсолютно същотоо, сега ще живея с баба дядо и братовчедките си, заедно с брат си! Историята е същата, най-голямото ми притеснение е да си намеря приятели в новото училище! Изключително много ти благодаря за тази история! Тя ми помага да осъзная повече неща, след като ти вече си преминала през същото... благодаря на прочелите... не лъжа!!! Това е самата истина, всяка нощ заспивам с тази мисъл и се събуждам с нея! Гледах други семейства и си казвах, добре, че в моето семейство няма такива неща и родителите ми са размуни, караха се рядко, стана изведнъж, а сега майка ми иска да ходи в чижбина да работи, надявам се да не се върне с друг...
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: b5951573bb |
|
8. Хей :), аз съм авторката, поти 3 години по-късно нещата не изглеждат точно така, дори сега съм забравила, че съм се чувствала така, сега наистина се чувствам добре и се радвам, че е имало кой да ми даде кураж и стимул да продължа. Заживях с мама, преместих се в друг град, друго училище, други хора.. признавам още ми е трудно да се сприятелявам, но имам приятели. Хах, за момчетата най-добре да не коментирам ;д. Иначе наистина животът ми се подреди, надявам се и при теб всичко се оправи. Съжалявам единствено, че с брат ми почти не общуваме, не се и виждаме..
Искам само да ти кажа, че следват само хубави неща, просто не се отказвай :). Обещавам, че след 1-2 години животът ти ще е невероятен и няма дори да се сещаш за това тежко време, просто вдигни глава, приеми предизвикателството и не се отказвай! Казвам ти го като човек, който не се е отказал и се гордее с това. Успех! :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
