Майка ми не ме разбира
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2140 пъти
Здравейте. Бях писала история '' Осиновена съм''. Но там спестих някои неща. Не ви казах, че баща ми ( осиновител) е починал, че имам проблеми с мама. Бях ви казала, че през сълзи, тя ми каза, че съм осиновена. Но всъщност с нея никога не сме се разбирали, никога не сме имали добри отношения. Тя е много нервна и избухлива! Избухва за всичко, дори и несъществено. Обиди, заплахи, удари. Знам, че ще си кажете, че така се възпитава дете. Но мама прекалява! Дори и тя си го е признавала, но въпреки това не се спира. Чела съм й от интернет, от учебници по психология за възпитанието. Тя чете книга за семейството. В книгата се разказва за психолог, който е воден от Бог( ние също сме от вярващо семейство) Така де.... Съгласява се, но никога не успява да се държи нормално! Мисли, че за да си добър родител означава просто да даваш пари. Не сме от заможно семейство и съм благодарна че ми дава по 1 или 2 лева, но нима това е достатъчно за да си добър родител? Ами отношенията? На къде вървят те? Тя като майка трябва да ме разбира, че ми трябва време да осмисля всичко (това с осиновяването), да го приема, да се настроя.... Но не мисли за това нали?? !? !? !? ! Казва ми ''аз съм майка ще мълчиш и ще слушаш! Един ден когато и ти имаш деца и ти ще им крещиш!!!! '' :Х Може би ще си помислите, че историята ми е лигава. Но погледнете историята '' Проблеми с майка ми'', която също е писана от мен! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: b8fe5e1808

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ще има и следваща история тук от теб, и по - следваща. и по-следваща... Мило момиче, няма как да ти помогнем. Какво можем да направим? Пътят не е лек, но трябва да го извървиш. Трябва да говориш с майка си. Да кажеш страховете си, да се извиниш ( ако има защо), да поискаш обяснения, да споделиш. Може да няма очаквания от теб резултат, но ще ти олекне. Ще знаеш какво да правиш. Не можеш да заобиколиш този път. Няма друг. Не се тормози. Няма да се почувстваш по-добре, нито ще си помогнеш. Поеми смело въздух, усмихни се на образа си в огледало, събери смелост и... спокойно поговори с нея. Единственото, нещо, което може да загубиш са страховете си. Предполагам не искаш да си ги пазиш до живот, нали? :) Това ще е една голяма победа за теб. Просто направи една крачка. Стани от компютъра, седни до нея и я попитай можеш ли с нещо да й помогнеш, всичко ли е на ред, за какво се притеснява и от какво се страхува. п. п За да се справиш с един проблем, първо трябва да разбереш какъв е проблемът. Успех! Стискам палци! Фортуна

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 9591d8e2ee

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Има толкова много теми със същите заглавия. Все пак имам чувството, че се сетих за кои точно говориш. Както каза номер едно, ще има и следващи теми и те ще са без край... НЕ можеш да промениш майка си и е безсмислено да се тормозиш, примири се. Това е тя, тя те е взела от сиропиталище, осигурила ти е покрив над главата, давала ти е пари, отгледала те е сама, съпругът и е починал, но тя те е задържала... да, тя е родител. Животът и не е бил лесен, следователно е станала нервна, леко истерична, объркана, директна и рязка. Майка ми е същата с мен, само че аз не съм осиновена. Седни и поговори с нея, разбери какъв е проблемът.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: ccfb2bc5aa

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Смятам, че поведението й не е в следствие на това, че те е осиновила. Толкова нервни родители има, които казват същите неща на родителите си. Както каза номер 2, не е лесен животът. И ти казваш, че един два лева на ден и да даваш пари не са достатъчни. Но факт е, че ситуацията в момента е такава, че за да може да ти дава тези 1-2лв тя работи дости, стресира се от работата и накрая няма нито сили, нито нерви да направи нещо повече. В крайна сметка и родителите не са роботи - достатъчно е трудно сам човек да поеме разходите по сметки, храна, джобни и т. н. - фактът, че възпитаваш тийнейджър и нямаш подкрепата на мъж до себе си - несигурността в днешни време - са достатъчно солидни причини да е по-изнервена. Разбирам те, че и ти имаш нужди, но запомни, че и майките са хора на първо място със свой чувства и проблеми, които няма с кого да сподели - вече си голяма и можеш да го осъзнаеш. Само не ставай от тези деца, за които това, че са осиновени става комплекс и всяко едно изречение от страна на родителите им следва от коментар - те говорят така и се държат така, защото съм осиновена. Ако майка ти не искаше дете и нямаше да те гледа свястно, нямаше да те вземе от сиропиталището. Ана

 

...

горе^