|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Моята майка
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2482 пъти
Може би това е поредната история за сложни отношения между деца и родители, и може би, би ми помогнало ако бях прочела предишни истории. Пиша това не само за да поискам съвет от читателите, но и за да се успокоя, защото в момента съм подгизнала от сълзи и не мога да спра.
Аз съм едно 17 годишно момиче, живеещо с майка си в чужбина вече 5-та година. Баща ми и брат ми живеят в България, но родителите ми не са разведени.
Когато бях малка (не че сега съм много голяма), с мама бяхме неразделни. Бяхме най-добри приятелки. Ходехме навсякъде заедно и никога не съм се разделяла дори и за миг от нея. Тя беше винаги до мен, в добри и лоши моменти, както всяка една майка. Намирах в нея опора. Много често ми казваше: "Недей да порастваш майче, искам все така да останеш малка за да мога да си те гушкам". Тя беше всичко.
Когато станах на 11, се наложи да заминем за чужбина тъй като в България кризата започна лека полека започна да се усеща. В първите години, връзката ми с нея не се промени. Но в изминалите 2 години, нещата започнаха да се променят. Работи от сутрин до вечер, едва се виждаме, и дори вечер когато се прибере сяда пред телевизора да отпочите за 1 час и после си ляга. По принцип, аз още от малка съм затворено дете. Не излизах пред блока да си играя с другите деца, а предпочитах да си остана вкъщи и да си рисувам. Този факт може би подпомогна от части с времето да стана по затворена, особенно в последните години, и да спра дори да си споделям с мама. Спряхме дори да излизаме заедно. Моментите в които се смеем заедно за малко. Финансовото положение на семейстово ми е накарало всичките му членове да се изнервим с времето и сега, всеки един проведен разговор винаги е на въпреки и винаги се стига до спор.
От друга гледна точка, моето поведение не е едно от най-примерните. Често повишавам тон на майка си и започнах да и носа лоши оценки. Вярно е, че нито пуша, нито пия, нито ходя по дискотеки, единственото ми излизане е петък и събота когато съм с приятеля си. Но да се върнем към оценките. Майка ми е завършила висше за медицинска сестра и е била отлична ученичка. Винаги ми повтаря "Учи, Виктория", но аз не и обръщам много внимание. Стигна се до там, че дори започна да ме заплашва, че ще ме върне в България (нещо което аз твърдо не искам). На днешна дата, разочарованията които съм и донесла започват да ме мъчат. На нея не и е изобщо лесно а аз съм и още един товар нерви. Никога не съм била перфектната дъщеря, но случките които ни се случиха в последните дни ме накараха да се замисля над отношенията ни и да търся отчаяно съвет и да се депресирам за това че съм отвратителен човек и че съм разочаровала родителите си. Искам промяна, искам аз самата да се променя, искам да ги накарам да се гордеят с мен, искам да ги направя щастливи. Има и друго нещо: прекалено съм срамежлива да кажа на собствените си родители колко много съжалявам и колко много държа на тях и че ги обичам. Това ми е голям проблем който искам да преодолея.
Ами вие? Ако се поставите на мое място, какво бихте направили за да промените нещата?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: d353bf85fa |
|
1. Не се обвинявай така безпощадно, всички имаме много вини пред родителите си. Много е хубаво, че си осъзнала поведението си. Рядкост са хората, които без притеснения изричат думи на разкаяние, извинение, на обич и прошка. Ние, българите, сме възпитани, че това са глезотии. Предпочитаме да крием чувства и емоции, за да не усети някой колко сме чувствителни и уязвими, да не ни помислят за слаби. Трудно прониква у нас тази черта от живота на западняците. Затова можеш да използваш друг начин - в писмена форма. Ето, идват празници. Направи на майка си някакво малко подаръче и към него прикрепи писмо, в което напиши всичко, което искаш да и кажеш. Можеш да не се съмняваш - това ще бъде най-хубавият подарък, който тя някога е получавала и който ще помни винаги. Не я огорчавай повече. Няма как да се запазят отношенията ви такива, каквито са били в детството ти. Детството затова е детство - защото всеки пази в сърцето си най-свиден спомен за този вълшебен период. Но той свършва. Ти си пораснала, майка ти се е променила. Старай се повече да я разбираш чисто по женски. Забелязвай умората и, помагай с каквото можеш. Тя ти желае само най-доброто, но когато имаш свои деца ще видиш, че никак не е лесно да бъдеш майка. Да постъпваш винаги правилно, да съумееш да бъдеш едновременно родител, приятел, мъдър съветник. Не се тревожи, че понякога ще разочароваш родителите си със своите избори. Те ще те обичат и тогава. Не си отвратителен човек. Просто всички ние понякога постъпваме отвратително и за съжаление, най-често го правим с тези, които най-много обичаме. Някак си си мислим, че те са ни винаги на разположение, забравяме колко е крехка нишката на живота, приемаме ги като даденост. А когато разберем, че не сме били прави, често е необратимо късно. Важното е да не правиш неща напук, на инат, да не обиждаш, да ги уважаваш от сърце. Няма нужда от думи, това се усеща. Показвай обичта си с жестове, с поведение, а думите ще дойдат сами в подходящия момент. Дори една чаша чай, поднесена с усмивка и погалване, е жест, който може да промени деня на някого и да каже много неща без думи. И не се отчайвай! Успех!
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 077540c3d0 |
|
2. Какво ли? Ами най-лесното мило дете бъди мила с родителите си. Даже и да не кажеш с думи колко съжаляваш, покажи го с. дела. Отчуждаването с майка ти е нещо нормално през пубертета, а ти си точно в него. В момента те тресат такива зверски хормони, че не е за вярване. Намери начин да говориш с. майка си, не е нужно. да се насилваш, постепенно и всичко ще се нареди.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 8ed2433168 |
|
3. Е, какво точно очакваш да ти кажем. Щом не искаш да разстройваш майка си учи повече. Какво очакваш частни уроци ли да ти преподаваме. И щом толкова мразиш България защо искаш съвет от българи. Ходи си търси съвети от чужденците, които толкова харесваш. А и не виждам какъв толкова проблем имаш. Че не учиш ли? Съжалявам ама с това никой не може да и помогне по мрежата. Сядаш си на задника, отваряш си учебника и почваш да четеш.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 0d68910a3c |
|
4. Към № 3. Каква е тая простотия да нападате така горкото момиче. И то не мрази България, а не иска да се връща. Сигурно защото има гадже. Какъв човек сте вие? Момичето иска да сподели и да получи съвет, а не да чете нечии злобни коментари. Ако имате проблем с агресията потърсете помощ и оставете нормалните хора да дадат съвет.
Авторке не се отчайвай и не изпадай в депресия. Колкото и да се срамуваш сподели с твоята мама колко я обичаш и че не се чувстваш добре. Кажи и, че съжаляваш и че искаш повече да си говорите. Обясни и, че ще се стараеш да си по добра и няма да и повишаваш тон. Тя горката сигурно много се изморява, но ще намери сили и малко време за теб. Не се притеснявай тя ще те разбере и ще ти прости, ти винаги ще останеш нейното малко момиченце. Не се терзай толкова. Просто мисля, че имаш нужда повече да си споделяте. Уверявам те, че тя също има нужда от това. Толкова си чувствителна, че ме разплака. Майка ти също може да се разплаче, ама нищо, поплачете си заедно и ще ви олекне. Давай смело– говори с нея и знай, че тя те обича. Не обръщай внимание на просташките коментари по горе. Такива хора сутрин мразят всички, а след обяд мразят даже и себе си. Желая ти успех.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 3bc800f701 |
|
5. щом те е срам да й го кажеш - покажи й го :)
с реални действия - работа в къщи, да си послужна, да имаш по-добри оценки.
одителите това искат от децата.
Не те е накарала да почваш работа - нали?
действай защото ти остава малко врмее и ще ходиш (предполагам) в университет и отношенията ти ще изтинат ощ повече
Най-хубавото в случая е, че осъзнаваш вискчо за което поздраления!
|
...
преди: 11 години, 6 месеца hash: 49e33720db |
|
6. Авторката: извинявай номер 3, но май не разбрах правилно за какво пишеш коментар като той е с цел да дразни.
1. Да, аз ще си оправя успеха в училище и това съм си го обещала, а аз съм от хората които когато си обещаят нещо на себе си на всяка цена трябва да го постигнат, защото в противен случай ще съм разочарована от себе си
2. Аз не съм казала, че мразя България. Има неща с които да се гордея, има неща и с които да се срамувам че съм българка. Но пред който и да е чужденец аз винаги защитавам държавата си. Не искам да се връщам, защото в България вече няма шанс за реализация за на младите и амбициозни хора, за разлика от чужбина където шансовете са по-големи.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 2b373d204e |
|
7. Исус е този който може да ти помогне да се промениш. Разкажи му в молитва честно как се чувствуваш и след време ще забележиш , че нещата около теб се променят. Аз го правя и много ми помага. Успех в живота.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|