Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз имах точно като твоя прблем, само дето съм момче на 17. Аз си ги питах наще, но те ми отказаха точно като на теб със същите думи за успеха и т. н. Събрах си пари отидох купих си кучето, а като се прибраха наще и видяха бебе лабрадор в нас им умекнаха сърцата. И до днес те даже са по-близки с него отколкото аз. Така че действай, обаче като го взимаш му вземи легло играчкиза да видят ваще че си сериозна. Успех!

7.   Ами, лично аз мисля, че не си струва да разваляш отношенията си с баща си и да придаваш чак такова значение на кучето. Разбирам, че много го искаш, но щом той е категорично против, ще си вземеш, когато заживееш сама. Все едно, трябва да избираш между баща си и кучето. Ти вече си направила избора си и за мен той е повече от странен.

8.   Ти по-добре събирай пари и за ХРАНА, ваксини и още един куп такива.... Личи си, че си малка и още не мислиш трезво - въпроса не е само да го купиш това куче... А и ти ли ще му чистиш, разхождаш в 6 сутринта и т. н.? Отглеждането на куче не е само а го гушкаш....

9.   Всяка жаба да си знае гьола. Хората са за в къщата, кучето за двора. Я попрочети малко за кучешките болести и навици. Имах позната чието куче се беше разболяло от гъбично заболяване с огромни рани под козината. Не след дълго заболяването са прехвърли и на майка и. Не помня как се лекуваше майката, но беше много мъчително. Кучето не можа да се излекува и умря в мъки. Помисли, преди искаш...

10.   От авторката

Първо както си и мислех нямаше смисъл да пиша каквото и да е тук... Веднага се напълни с куп нападателни коментарчета.... и Почвам по ред...
до 1. Някъде да съм написала дали живея в къща или в апартамент? ! Не нали? Ами в къща живея.. При това на 2 етажа и с голям двор... Където живеят още 2 кучета и куп котки, но навън... разликата сега е, че това куче го искам при мен - вътре вкъщи... Баща ми не мрази кучетата, даже ги обича, но никога не е гледал такова вкъщи и си мисли, че ще цапа и мирише.. Супер изглежда, че съм доста по-информирана от Вас по темата... все пак за 3те години, които споменах съм си изчела доста неща свързани с това как се гледа куче, как да го обучиш, и как да се грижиш за външния му вид и да не допускаш да ти омирисва къщата... С доста кучкари и развъдчици съм се свързвала и от всеки съм научавала по нещо ново...

до номер 2.
Както казах по-горе никъде не съм споменавала апартамент - живея в къща! И кучето е отговорност, много добре ми е ясно, но и съм наясно със себе си и знам, че няма да зарежа това Голдън ретривърче за нищо на света..!

до номер 3. Същото като за номер 2.

до номер 4. Можеш ли да ми кажеш от къде измисли това, че мразя баща си? Нито съм тръгнала да бягам от вкъщи нито нищо... Напротив, точно затова пуснах историята си тук, защото обичам баща си и както казах ми е важно мнението му, но и това да ме разбере - също.

номер 6. И това съм го мислела като вариант, но не става защото в това малко градче, където живея никой не отглежда голдъни.. пък и смятам да си купя кученцето от развъдник (това е единственото място, от където мога да бъда сигурна, че си купувам едно здраво и породисто голдънче! )

номер 7. Аз съм сигурна, че баща ми след няколко месеце съвместен живот с куче, ще го заобича, че даже ще иска да го разхожда...

Номер 8 нямате право да казвате, че не мисля трезво... Отново повтарям в рамките на 3 години научих всичко свързано с отглеждането на куче. От това метална или пластмасова купичка е по-добрия вариант, до това как да му се реше козината, за да изглежда по-добре...


И сега като изчетохте и това още ли смятате, че съм неспособна да отгледам едно куче? !

11.   Аз съм на 16 и вече от почти една година имам куче. Дълго време убеждавах родителите ми да си вземем куче, а сега толкова го обичат, направо не могат да живеят без него.

12.   Авторке, въпросът не е само дали ти си способна да го гледаш и дали ще имаш пари за разходите покрай кучетата, а дали го искате всички в семейството ти.
В тази къща живеете ти, майка ти и баща ти - за да имате едно куче вътре трябва и баща ти да го иска. Щом го обедиш да го вземеш, си го вземи. Но да му действаш през главата с идеята, че след 4 месеца ще го заобича е детинско, неправилно и обидно. Възрастен човек е, казал е мнението си и се опитай да му го промениш. За теб е важно той да те разбере, за него е важно ти да го разбереш и все пак има едно положение родител - дете.
Иначе не виждам защо реши, че някой от горните коментари мрази кучета. Примерно аз обичам да си играя с кучета, да им се радвам, ама не и да ги имам в апартамента си. А в твоя случай дали е апартамент или вътре в къща е все тая - то нали един блок е една голяма къща образно казано.
Успех с отглеждането на куче и не се ядосвай толкова на коментари, които не съвпадат с твоя - все пак тук търсиш мнение по въпроса.
Ана

13.   Аз съм 7. Аз не казвам, че не си готова да гледаш куче. Напротив, по всичко личи и голямото ти желание, и готовността ти. То е ясно, че си го превърнала в кауза на живота си. Казвам, че според мен би трябвало да проявиш повече уважение към баща си, особено пък, ако е добър баща. Ами, такива са му убежденията на човека, домът си е негов и той има право да каже кой да го обитава. Може и да си права, че ще свикне, но на този етап, той не вярва в това. Искам да кажа, че преекспонираш проблема, т. е., правиш го по-голям, отколкото е, защото му придаваш ненужно голяма значимост. Защо съжаляваш, че си писала тук? То и не си първата, де! Повечето хора тук, не знам защо, очакват всички да ги подкрепят и одобряват. И като не срещнат одобрение, роптаят. Това ми се вижда много странно. Нали това му е хубавото на сайта, че по анонимните коментари можеш да прецениш какво е преобладаващото мнение на хората и да си направиш собствени изводи. Не си готова да чуеш и други мнения, вижда се, че очакваш само такива, които биха те подкрепили, само и само да стане това, което искаш. Не се правя на врачка, но мисля, че развитието на нещата е ясно. Ти ще вземеш куче, независимо от ВСИЧКО. Дано баща ти наистина да свикне, както казваш.

14.   до авторката - да, смятаме все още, защото явно си доста твърдоглава и едва ли не напук искаш да ис го вземеш това куче!

15.   Ха! Имам сходен проблем, само дето съм на 37, и подозирам, че разправиите ще бъдат със съпруга ми. Не е като да не е прав човекът - искам немска овчарка. Очарована и респектирана съм от тези кучета. Но и той си е прав, не мога да оспорвам - първоначално ще има доста цапащи ситуации, докато се научи къде и кога се ходи по нужда. После - това си е буквално нов член на семейството, със своите нужди, разходи и прочие. Понякога и аз самата се плаша - та това животно достига 60 кг, аз самата тежа толкова. Задавам си въпросите ще мога ли да го изхранвам във всеки един момент, както нуждите му изискват, ще имам ли времето да му обръщам достатъчно внимание, ще мога ли да го науча да се държи така, че да не създава проблеми? Ами постоянното чистене след него? Ангажиментът е огромен, повярвай ми. Направо си е заробване. Не е само да го имаш и да го разкарваш напред-назад. А има и друг аспект на нещата, заради който най-вече подозирам, че мъжът ми се противи - и това е неминуемата смърт на животното рано или късно. Имахме персийска котка преди време, всички се бяхме привързали страшно много към нея. Но въпреки всички грижи, редовни ветеринарни прегледи и ваксини я пипна някаква болест, която я отнесе буквално за часове... Децата го приеха много тежко, ние двамата с баща им също. Много е кофти, замисли се и за това. Пожелавам ти успех, каквото и да решиш, надявам се и аз да се реша в скоро време.

16.   Навремето и моя така говореше, но за котка. Въпреки, че от година не живея в къщи, родителите ми сега са като обсебени от котката, даже скоро ? набавиха и другарче. Привържеш ли се един път - готово е. Защо не поговориш с него и да му предложиш нещо като компромисен вариант? Например да пробвате със срок от 3 месеца. Ти ще се грижиш, ще го къпеш, храниш, разхождаш, ако до тогава баща ти не свикне ( което 99, 9 % няма шанс да се случи ) ще го махнеш. Това е по - скоро като блъф или като сделка колкото само и само да не си разваляте отношенията. А за каква порода обмисляш? Все пак гледай да не е някое кой знае колко голямо. :)) Успех!

ТТ

17.   А способна ли си да му осигуряваш 100лв седмично за ваксини, ветеринар, храна и играчки? Сигурна ли си, че би изоставила приятелската компания точно в 18 часа за да изведеш кучето. Дали ти се чисти, наакано, напикано, повръщано?

18.   от авторката:

номер 17. 100 лв СЕДМИЧНО? Ами малко прекаляваш.. Кученцето се взема на около 2 месеца.. С взимането си то трябва да има първите 2 (от задължителни-3) ваксини. Когато стане на 3 месеца се слага и третата ваксина. Може да се сложат и ваксини срещу най-честите заболявания при дадената порода, но те се слагат по график и със сигурност не е всяка седмица... А след третата задължителна вече му се слага всяка година по една. Играчки, креватче.. тези неща се купуват още преди да влезе кучето в къщата и не струват кой знае колко... (проверено) До храната... като купиш храна за 100 лв (като се има предвид, че това е храната от клас А и е най-добрият вариант за бебето куче) чувалчето ще е 15 кг мисля, че беше и с нея се изкарва за повече от месец!
Приятелската компания? Ако имаш предвит онези с които се мотам насам натам из тъмното ( което всъщност ще правя и с кучето) ее.. няма проблем да си взема и него заедно с мен... Все пак ние не ходим по някакви заведения илии.. по-лошото дискотеки, в които е пълно с чалга... Не съм такава, както и приятелите ми.. :)

Наакано и напикано ще чистя в рамките на месец докато науча бебето да си ходи до таолетна...

16. породата не е никак малка - Голдън ретривър :)

15. Благодаря наистина за това, което си написала!

14. напук? Ха, добре като смятате така! ;)

19.   Животът с куче изглежда така;
Когато кученцето е малко много, ама много време отделено за възпитанието му. И колкото повече, толкова по-добре. Малкото кученце трябва да изгради здрава връзка с теб за да те слуша и да ти се подчинява. Много хора, които взимат малки породи кучета игнорират това, защото не го смятат за нужно. И тук им е грешката. Кучето трябва да се подчинява на човека, защото има непредвидени ситуации. Например, въпреки че е малко, то вижда едра порода куче, затичва се към него, ти го викаш, то не се връща.. изходът може да е фатален за него. Ако е едра порода, особено от доминантните такива, подчинението е задължително поради ред причини, които едва ли е нужно да изброявам. А за това трябва много сериозно възпитание и по възможност обучение (на елементарни команди - ходене в ред, седни, легни, чакай, стой и най-важната - "Не"). За всичко това ще ти е нужно да отделяш часове на ден, което е възможно да се отрази на успеха ти в училище, защото кученцето няма да те пита дали си си подготвила урока за утре за да му обърнеш внимание. В началото то ще пишка където му падне, ще гриза каквото му падне, ще руши каквото може - всички го правят. Ще се налага да го изкарваш да пишка навън по много пъти на ден, дори през нощта, рано сутринта - за да разбере, че "тая работа" не се прави на леглото, на килима или където му е удобно. Финансовата част - ваксините са задължителни, чип, регистрация в общината и данък, храна за кучето, при болест - разходи по лечението (които може да не са малки). Всичко това ти го казвам от опит като собственик на 2 кучета. И въпреки, че съм минала бебешкия период, кучето си е отговорност за цял живот. Разходките са ежедневни, дълги (кучетата ми са породи, които го изискват) и в началото доста уморителни. Но се свиква, въпросът е дали ти си готова да се лишиш от - свободното си време, джобните си, съня си (в началото) и още, и още... Помисли, защото едно необмислено взимане на куче за домашен любимец без съгласието на родителите ти може да доведе до изхвърлянето му на улицата, което е тъжна картинка.
И все пак ако си решила и си готова да гледаш куче - помисли каква порода да бъде. Прочети всичко възможно за нея за да си сигурна, че това е кучето за теб. Има кучета, които не са подходящи за хора без опит и ако се "изпуснат" може да стане страшно. Аз бих ти препоръчала кокер шпаниол - много енергични, мили, жизнерадостни кучета, които не стават големи. Изискват грижи за козината, но едва ли ще ти е трудно. Но в крайна сметка това си е твой избор. Успех! Питай ако имаш някакви въпроси.

20.   да допълня номер 17: в състояние ли си да се върнеш от купон в 3 ч. и в 6. 30 да станеш, за да го разходиш? щото кучето няма да те чака да дойдеш на кеф, то си има своите нужди.

21.   И моите родители не искаха морско свинче като бях на 17, но аз казах на две приятелки да ми подарят за рожденния ден (е, доста по-евтино е от куче) и нашите нямаха особено голям избор вече. Наистина в началото, както бях обещала, си се грижех за него, чистих му всеки ден, рязала съм нокти, къпала съм го, но постепенно именно на баща ми взе да му прави кеф да си го храни, гали, да го пуска на разходка из двора и да го пази да не се завре някъде. Даже беше проучил в Интернет какви точно трици да му купуваме та да не хващало аджеба алергия. И даже той започна да му чисти по- често от колкото аз, без да съм го молила. Странното в случая е, че баща ми никога не е чистил у нас и майка ми и една чиния не може да го накара да измие :Д. Септември заминах да уча в чужбина и им го оставих те да го гледат. Преди месец им се обадих да им кажа, че в квартирата имам право да си взема животно, и мога да дойда и да си го взема, но те ми казаха че не го пускат и искат да си седяло у тях, и двете им деца се изнесли, само него си имали. :Д Странна работа са това родителите.
Та се надявам и твоят баща да си промени мнението за животно вкъщи. Макар че, мисля че той се тревожи именно за финансовата част, защото кучето си иска доста разходи. Иначе моята история доказва, че и насила става хубост, за сведение на номер 1.

22.   Номер 21 има голяма разлика от морско свинче до куче. И дори и насила да става хубост, въпросът е дали е редно да се налагаме на друг човек. За мен трябва да подхождаме с уважение към родителя и да не правим неща, които не искаме да ни правят. Аз не бих искала някой да не ме зачита, да не възприема мнението ми и правото ми на избор и следователно и аз винаги уважавам правото на избор на хората около мен, особено на тези, с които живея.
Уж си голяма, учиш в чужбина, вероятно живееш със съквартирантки. Ще ти е приятно ли някоя да вземе котка без да те пита? Или да прави 3 дни купон в квартирата ви без да се е поинтересува дали ти имаш да учиш или че си болна и ти се спи?
Може постъпката ти да е с хепи енд, но за мен тя си остава също толкова детинска и недообмислена. Хубаво е, че те са го приели, ама можеха и да не го приемат и можеше и в квартирата ти да не дават да гледаш животно. Трябва човек да обмисли всички варианти, а не да разчита, че всичко ще се нареди тип топ.
Ана

23.   Авторке мислиш, че за месец ще успееш да приучиш бебе куче да не цапа? Ще те разочаровам, но то ще цапа поне 5-6 месеца. Пропуснала си това в четенето за кучета, следователно си пропуснала и доста друти неща.
За разходите сама ще се убедиш, че на породисто куче са му нужни поне 400лв месечно, без дрешките. Това са храна, поне два пъти месечно преглед при ветеринар, особенно на бебе ще ти се налага по често, после шампоан и балсами за козина, гризки за зъби, витамини на хапчета поне два вида и т. н. Ще се убедиш, че дори да си мислиш, че кучето ти е напълно здраво без рецепта от ветеринарен кабинет не се излиза, все нещо ще му предпишат. Това е почти човешко бебе не можеш да го оставиш, ако си мислиш че с 30лв храна ще минеш, вземи си помияр за който да не ти пука.
Казва ти го човек с опит, с голямо куче.
Освен финасовите има и други причини свързани със самата порода, прочети в гугъла "13 причини да НЕ вземете Голдън Ретривър"
От №17

24.   При мен беше обратното - тати искаше куче и то немска овчарка :D (а живеем в апартамент като за кокер), а мама не си и помисляше за куче. Имах късмета, че дядо искаше да ми изпълни желанието с кучето и един ден през лятната ваканция той ми звънна по телефона и каза ела при един приятел (знаех къде живее). Попитах го защо, а той ми отговори с баба ти имаме един подарък. Отидох и какво да видя - най-сладкото куче на света се бе побрало в една кошница със синя панделка на вратлето му. Попитах за кой е това сладурче и те ми казаха `За теб е! За кой друг!? ` В този момент усмивка се залепи веднага на лицето ми. Попитах ги `Ами мама? Тя не иска куче! Ще го изхвърли... ` те казаха `Няма, няма! ` и така отидохме у нас. След час мама се прибра и каза - `На кой е това ангелче!? `и дядо каза ` На дъщеричката ти`. Мама пламна от щастие :D А мама е маниак на тема чистота също като твоя баща, но въпреки това тя се влюби в него. Кучето е Акита - огромни са, много едри. ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХ, МИЛА!
момиче на 19.

25.   Продължавай да събираш пари. Може и да ти вземат кучел.

26.   Авторката пише:"Ами в къща живея.. При това на 2 етажа и с голям двор... Където живеят още 2 кучета и куп котки, но навън... разликата сега е, че това куче го искам при мен - вътре вкъщи... "- Ето къде е проблема : кучета има достатъчно, но те са помияри и не стават за по специални дейности. За какво ли ще служи това голямо куче в къщи и то при момичето? На 16 години, едва ли е само любов към животните. Обикновено, малки деца се запалват по домашни любимци и то най вече към зайчета. Какви ли са способностите на тази порода кучета?

27.   номер 26
Не е само любов към животните... Това е любов към определено тази порода, нужда да имам нещо, за което да отговарям, да се грижа... Нещо, което да ми даде цялата си обич, без да очаква нищо в заманя... Звуча доста изтъркано нали? Но е така...
Авторката.

28.   Ох, какво да ти кажа.. Аз имам подобен проблем.. искам куче от толкова много време, майка ми също е съгласна, но баща ми още от вратата ще го изхвърли..! Дори и да го убедя (което е малко вероятно) кучето ще бъде, като в затвор, ще бъде завързано в коридора и няма да има достъп до нито една част от апартамента, което буквално си е измъчване на животинката..! Разбирам те и дано убедиш баща си! Успех!

29.   В пост 27 авторката пише: "Нещо, което да ми даде цялата си обич, без да очаква нищо в заманя... " - не разбрах, кой на кого трябва да дава обич и дали само обич ще искаш от кучето, или и нещо друго?

30.   Като малък и аз адски много исках куче. Говорех по същия начин, като теб, ще се грижа за него, ще го разхождам, ще му чистя и т. н. Обаче, когато почне да ти се налага да ставаш в 6 сутринта, за да разхождаш кучето, което си има нужди, в един момент ти писва! Дрехите ти се набиват с косми, миришат неприятно, целия апартамент миришеше на козина и куче. След това, идва ред и на ангажиментите ти, уроци, изпити, подготовка за ДЗИ, кандидат-студентски изпити, нещо през което трябва преминеш, ако искаш да станеш "човек". Кучето, не ти позволява, да си свършиш работата пълноценно. Но когато, го осъзнаеш, вече е станало твърде късно, привързала си се към него. Родителите ти искат да го махнат, а ти не. Започват караници, и в крайна сметка, кучето си заминава :) Трябва ли да ти се случва това, след като можеш да го предотвратиш? ! За едно момиче, е много лошо да има косми по дрехите, косата и да мирише неприятно.. Друг е въпроса, че мястото в което живееш, започва да прилича на дупка! Ако живееше в къща, положението щеше да е друго! Замисли се :) Успех! п. с Имах голден ретривър
Цветелин 20г, Плевен!

31.   Момиче, така не става. Подготвяй се да си взимаш куче, събираш много пари. Ама много - не само за кучето. За храна, ваксини, микрочип, лекарства, лакомства, обзавеждане (то, на кучето му трябва легло и тем подобни ). Мислиш, мислиш, но не става. Баща ти все едно и също ще казва, не, че нещо, но ако не действаш няма да стане. Като вече мислиш да го купиш, отиваш при баща си и казваш "Виж, ще си взема куче, ще му огранича достъпа до теб, щот се плашиш, че ще цапа и мирише, но трябва да знам, че няма да го върнеш/изхвърлиш" и отивай в развъдника! Успех!

32.   Искаш мнения, ок. Никой не те напада. Моето лично мнение е следното. Първо имам син на 13 години, който ми мрънка, че иска куче. Живеем в апартамент. Освен това аз не приемам куче в стаята си. Дано ме разберете, в стаята не го искам, у нас вътре, навън няма проблем да е. Истина е, че кучетата миришат неприятно. Това не знам кой ще го отрече. Та искам само да ти кажа, че никак, ама никак няма да бъда очарована той да ми тропне това животно на прага и да ми каже при свършен факт, че ще го гледаме без да сме говорили. Като порасне и стане самостоятелен в негова квартира или негов дом може да гледа каквото той си иска.

33.   На мен в момента ми е така! Аз имах Джак ръсел териер в нас преди две год. но той правеше какви ли не бели вътре! Аз искам куче още от малка и когато ми купиха Джак ( кучето ми) бях много щастлива. Но после го пратихме на село заради пакостите. И моя баща е същия! Ние с мама искаме куче но тате даже не дава да говорим за ново куче поради същите причини като твойте! И аз искам съвет!!!

34.   Момиче, не зная дали си наясно с това колко и какви грижи са нужни за едно куче. Разбирам баща ти поради следните причини:
Първо когато решиш да вземеш едно, трябва да си наясно че това е ангажимент за около 15 години. Това е все едно че имаш дете, което никога не порасва и че грижите за него са денонощно и всек ден. Не може да го включваш и изключваш като електроните игри, когато на тебе ти е кеф. Кучетата, за разлика от котките, които са много по- независими, се нуждаят от непрекъснато внимание и да ги разхождаш поне по 2 - 3 пъти на ден. Парите които трябва да харчиш по тях не са само за храна, но и за ветеринарните лекари и никак не са малки - провери и сама ще се увериш. Ако отидеш да следваш, всички грижи за него ще паднат на гърба на майка ти и баща ти. Когато цял ден си работил, и се прибереш в къщи изморен, поседното нещо което искаш е да започнеш да разкарваш кучето.

35.   Когато бях малка и аз исках кученце, обаче живеехме заедно с баба и дядо и баба беше твърдо против. Обаче да ти кажа как постъпихме. Баща ми е Николай и беше се уговорил с един свой приятел ветеринар да му подари кученце са никулден. Баба ми, разбира се не беше посветена в плана. И така вечерта на никулден приятелят му дойде с най-следкото кученце на света! Беше по-малко от килограм и само на 35 дни. В началото баба ми се мръщеше, не и даваше да влиза в кухнята, в хола... обаче това мъничко същество направо я спечели! И накрая двете си бяха първи приятелки! И така, едно 5 килограмово кученце, толкова стана като порастна успя не само да спечели баба ми, която също беше фен на чистотата, но и да се превърне в истинска принцеса. Не ми се вярва баща ти да е толкова коравосърдечен, че да изхвърли на улицата бебе кученце, за това постъпи като мен, особенно след като имаш подкрепата на майка си, обаче не карай баща ти да поема никаква отговорност за кучето, ако сам не пожелае. Ако не иска да го пуска в неговата стая или в хола, спазвай ограниченията. Грижи се за кученцето сама, гледай да го храниш и да го ваксинираш (това с ваксините е много важно и за кученцето и за теб! Защото има болести, които са опасни и за кучето и за човека. ), разхождай го редовно особенно докато му изградиш навици (имай предвид, че преди 3 месец кученцата не се разхождат и съответно ходиш след тях с парцала. Моята поне я бях научила като има нужда да ходи в банята, че там се чисти лесно. ). Изобщо да знаеш, че да гледаш куче си е почти като да гледаш бебе! Вариант сега съм уморена, не ми се разхожда няма! Разхождаш се и в студ и в жега...
Обаче, ако наистина го искаш, знам, че ще се справиш! А и да знаеш, никой никога няма да те обича така безрезервно както ще гонправи едно куче!
А още нещо, ако живееш в апартамент си вземи малка порода, големите кучета не се чувстват добре на тясно, на тях им трябва място да тичат, пък и малките кучета се гледат по-лесно, ядат по-малко, не се нуждаят от супер дълги разходки...
Успех! И да знаеш, завиждам ти за хубавите мигове, които ти предстоят. Аз загубих моята преди 2 години, беше на преклонните 16 години, и още не мога да я преживея! Не искам друго куче, защото никое куче няма да е като нея! Обаче ще се радвам ако знам, че ти си направила едно кученце щастливо и се грижиш добре за него.

36.   Ако искате да разберете кой ви обича повече - кучето или жена ви, затвори ги и двете в багажника на колата за 1 час. Като го отворите ще видите кой ще ви се зарадва повече.

37.   И аз съм с същия проблем само където баба неразрешава :(

38.   МОЯТ ПРОБЛЕМ не е чак толкова сериозен но пак де значи исках от много време куче от мама и тате и те се казвам тясно е няма къде да го гледаме казвам им че аз самата ще се грижа за него ще мо чистя ще го извеждам мисля че съм готова распитах цялата рода за кучета имам вече много пари във касата вече съм на 3 каса и мисля че ще стигнат за легло но това са само мечти аз толкова искам куче но не ми дават искам да се посъветвам със вас за да знам какво да правя

39.   Темата май е старичка, но много ми напомняш на мен самата преди 10-тина години. Бях малко по-малка :) Намерих един загубен пинчер на улицата посред зима и си го заведох вкъщи. Първата реакция беше да забравя, после щяхме да го нахраним и да го пуснем пак на улицата, после само щеше да преспи... После температурите паднаха до -25 и баща ми пусна обяви във всички сайтове, вестници и дори в някакво радио, че сме намерили куче и който си го познава - да ни се обади и да си го вземе.
Миналата пролет същото това куче умря (от старост, след като живя 11 години вкъщи) и майка ми и баща ми го погребаха като почетен член на семейството, след като обилно си поплакаха. Моите родители го гледаха като дете, след като и двамата с брат ми се изнесохме от вкъщи.
Няма да ти давам съвет, не си чак толкова малка и сама ще си решиш кое е най-правилното - познаваш си родителите, знаеш си и възможностите и т.н.
Най-добре си поговори с баща си, сигурна съм, че ще намерите решение заедно :) Успех!

40.   Аз винаги съм имала домашни любимци вкъщи, на село... винаги съм била сред животинки. 5 години нямах.. и дълго обмислях дали да си взема, а много исках... Накрая го взех, страхотно малко пухкаво кученце... наистина много е хубаво, но донякъде разбирам и оправдавам баща ти, защото и аз съм ги правила тези номера.. винаги поставях малкото приятелче преди всичко.. най-вече училището, като бях дете, защото то ми беше по-интересно. Само дето вече като по-голяма виждам нещата по-различно. Да имаш животно, не е само да го купиш и да му се радваш. Трябва наистина да си готов да дадеш цялото си внимание и не само... да си постоянно на разположение, то е нещо като да имаш дете... постоянно иска внимание, грижи. Баща ти сигурно се опасява, че ще ти мине мерака и няма да се грижиш за него, а те правят мнооооооооого бели и ще трябва той да поеме от грижите, а може би няма това време... Хубаво трябва да обмислиш това преди да вземеш някакво животинче, защото то си изисква много грижи, внимание, средства... не са само за гушкане

41.   Моята майка винаги ми е разрешавала да имам всякакви домашни любимци. Дори и куче ми е купувала.
От всички животни, най-много обикнах кучетата и сега без куче не мога да живея. Омъжена съм вече, но още преди подписването с мъжа ми му заявих, че без кучето си не мога, така че се женейки се за мен, вървя в пакет с кучето си ( то е малко пухкаво куче, не е голяма порода) и дори когато това кученце умре - пак ще си взема. Мъжът ми се съгласи, а и тъй като много обикна кученцето, даже ми и помага в разходките и не му тежи.
Но виж, това е защото той обикна много кученцето. Но ако си говорим реално, всеки ден чистя, по една лопатка събирам с косми, при все че кучето е малка порода, представям си ако беше немска овчарка. От към хигиенни навици, кученцата са умни, учат се за 1-2 месеца.
Но ако баща ти не обича животни, по-добре не го насилвай. Дори и да се научи на хигиена, косми винаги ще има в къщи, ако ще през един час да вървиш с прахосмукачката. Космите са и по дрехите, дори и след пране в пералнята или тупане не падат, защото постоянно се лепят нови.
Пак казвам - аз чистя всеки ден, даже на ден по два пъти минавам и с метлата, но е неизбежно да имаш куче и да нямя косми. :-)
И все пак на мен не ми тежи и още едно пухкаво ангелче да си имам. Но по-добре си го купи когато се отделиш в друг дом, така няма хайванчето да е в тежест, да е подритвано или да ти се мрънка! :-)

43.   И аз се опитвам да убедя родителите ми да купим куче.. Вече го искам от 2 години, но никой не ме чува.. Добре, мама е съгласна, но да е късокосместо.. Аз искам порода Пинчер.. Но проблема е тате.. Той казва, че ще го зарежа още на 2-рия ден.. Аз им обяснявам, че ще си го гледам и т. н. т. НО тате пак не иска... Надявам се за Коледа да ми подарят.. Както и да е.. Моля ви помогнете! Предложете някое друго късокосместо куче, но да не е голямо.. Моля ви!

44.   Дъщеря ми също искаше куче. В продължение на цяла година се пишеха списъци как ще го разхожда, храни и грижи за него. Равносметката две години след това е, че аз се грижа за него. Положителното в случая е породата му. Всяко дете иска куче, но грижите за него оставят за родителите.

46.   аз имам куче голдън ретривър, ангорска котка, 14хамстера, две златни рибки и два сома, живея в апартамент

48.   И се научи малко да приемаш критика! Госпожице!

49.   Стига сте плашели момичето ваксини, храна, болести моето куче е чао-чао живее в апартамент в момента е на 11 години боледувал е 2 пъти до сега дала съм 5оо лева всичко на всичко, чистя всеки ден не мирише на куче къпя го и след разходка лапички. Който е идвал на гости неможе да каже че има куче той всичко пази не чупи не прави бели. Най добрия приятел ми е след сина ми. Кучета дават много лубов и не искат нишо в замяна.

50.   Докато живееш с вашите ще се съобразяваш с тях! Като се изнесеш и станеш самостоятелна и почнеш сама да си изкарваш парите тогава прави каквото искаш и си купи каквато порода куче желаеш. Дотогава ще търпиш момиченце! Плюс това вече си имате 2 кучета с още едно разходите на вашите ще скочат. Ти замисли ли се за това? Ж. 22

51.   Аз в момента убеждавам мама. Но тя е на същото мнение като баща ти. И тя мисли че всичката работа около кучето ще се прехвърли на тях(на родителите). Аз ѝ казвам, че няма да стане така, че не съм толкова мързелива и подобни. Но тя казва, че сме нямали място вкъщи, къде ще ходило кучето до тоалетна, кой ще го разхожда зимата сутринта когато е тъмно. Аз ѝ казах че го искам просто да има кой да ме чака след като се върна от училище, да има кой да ми се облегне на краката, когато съм тъжна. Но тя не та не. Много добре те разбирам как се чувстваш и в какво положение си, но понякога не може да стане това, което искаш. Въпреки че аз все още имам надежда, че ще имам все някога куче. Дори и мама да против това.

52.   Накрая ще трябва баща ти да отглежда кучето като го захвърлиш след седмица две. Защото теб ще започнат други неща да те интересуват. А кучето ще бъде поредната ти начесана краста. На която няма да обръщаш внимание. Животните не са кукли и парцалки.

53.   Преди години мъжът ми, без да ме пита, домъкна в къщи мини заек - черен, беше го кръстил Джуджо. Заекът се оказа супер бесен. Докато беше малък, изгриза кабелите на местната телевизия, и остави без кабелна целия ни комплекс /разпределителната кутия беше на терасата ни/. Да не говорим, че пръскаше талаш навсякъде, даже и като беше затворен в клетката си. На мъжът ми му омръзна всичко това и заяви, че ще го пусне на улицата до казана. Казах му: "Да не беше го купувал. Заекът остава". И така аз го гледах шест години, докато почина - сменях му талаша, купувах му храна, водех го на ветеринар с такси /тогава още нямахме кола/ да му режат ноктите и на преглед. Като почина животината много плаках, признавам си, и го погребах сама в кутия за обувки близо до градските гробища. Мъжът ми, дето го домъкна в къщи, даже не дойде с мен на импровизираното погребение. Та да искаш животно и да го купиш е едно, но години наред да се грижиш за него като за малко дете - съвсем друго. А заекът поне не беше необходимо да го разхождам сутрин и вечер.