Просто искам всичко да е както преди
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2446 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 13, живея с баща ми. Майка ми не я помня, починала е когато съм била на 10 месеца. Когато малко поотраснах баща ми ми каза, че има приятелка и тя ще дойде да живее с нас и че иска да се държа добре с нея, да я уважавам и т. н. Отначало бях твърдо против това, бях 7-8-годишно момиченце и бях наистина много разстроена от факта, че у нас ще идва да живее някаква жена, дето най-нагло ще ми краде баща ми. Когато тя дойде ми се стори наистина много мила, беше и много хубава, но аз си държах на ината и само я дразнех, противно на това, което ми беше казал баща ми. Мина обаче известно време, тя все беше добра с мен, а на мен ми беше много приятно да съм с нея, макар и преди това просто да си държах на своето. Тя ми обясняваше, че за баща ми винаги аз ще съм най-важната и тя никога няма да ме измести. С течение на времето, дори и аз не помня как точно, но много я обикнах и тя мен също, бях страшно привързана към нея, прекарвахме почти цялото си време заедно, не можехме една без друга. Приемах я като част от семейството, макар че с баща ми не бяха женени. Те винаги са били много щастливи заедно и много са се обичали, докато преди 1 година някъде баща ми започна да е много груб с нея, да я обижда, да се държи с нея като с чужд човек, да се дразни от присъствието й. Аз все я успокоявах, защото беше много тъжна и не разбираше какво става, а не можеше и да го попита защо се държи така. Затова аз реших да разбера какво става. Първо му проверих телефона, нямаше нищо нередно. После му влязох във фейсбук-а, там обаче имаше няколко месечен чат с някаква жена. Не бях си въобразявала, че някога така ще се отвратя от баща си. Няма да споменавам какви гнусотии си бяха писали. Също и си бяха уговаряли срещи. За миг се замислих за въпросните дни и часове, в които бяха срещите им и в повечето от тях баща ми би трябвало да е на работа. Но не това е важното. Чата им беше дооста дълъг, не успях да го прегледам целия, но общо взето беше или разговори за секс, или уговаряне на срещи, или глупави комплименти от страна на баща ми, или разговори за невероятното им прекарване на последната среща. А да, и баща ми й беше казал, че в момента няма връзка... Стана ми адски гадно, че предаваше по такъв долен начин жената, която даваше всичко за него. Тя го обичаше от цялото си сърце, а на него явно въобще не му е пукало. А изглеждаха така, сякаш ще бъдат заедно завинаги. Чудех се дори дали това наистина беше моят баща... Видях снимките на онази жена, някаква перхидролена кукличка с разюздано поведение. Не мога да кажа, че беше типична кифла, защото не беше чак толкова грозна и направена, но естествено си имаше изкочилите цици на всяка 2-ра снимка. Не можех да повярвам какво е намерил баща ми в нея, изглеждаше толкова... празна. Казах всичко на К. (да наречем така приятелката му), а тя не се изненада и каза, че е била почти сигурна, че има друга жена. Но ми каза да се правим че нищо не знаем, защото иначе трябвало да си тръгне, а не искала да ме оставя. Питах я обича ли го още, а тя каза, че такива силни чувства каквито тя е изпитвала не изчезват лесно. Известно време продължихме така, но един ден след като баща ми се прибра от работа (дали въобще е бил на работа де) й каза да си събира нещата и да се маха. И двете му се молехме да не я гони, но той беше непреклонен. Никога не го бях виждала такъв, толкова студен. Тя отиде и си събра нещата, каза че ще отиде при родителите си. Те живееха на другия край на града. Обеща че ще се чуваме постоянно по телефона и ще се виждаме и че няма да ме остави. Няколко дни след това не можех да се съвзема, не бях на себе си, бях болезнено привързана към нея. Няколко сутрини се будех и я търсех из цялата къща, докато се осъзная, че нея вече я няма. Баща ми пък ми приказваше някакви глупости, че не е трябвало да свиквам с нея, че било за мое добро че си е тръгнала и т. н. И на това отгоре ми забрани да се чувам с нея по телефона пък камоли да се виждаме. Да бе, все едно щях да го слушам. Но тогава просто не се сдържах и му казах, че знам всичко, че съм видяла целия му чат във фейсбук. Той изобщо не се притесни и с цялата си наглост ми каза, че онази след няколко дни ще идва да живее у нас, "независимо дали ми харесва или не". Бях страшно ядосана, питах го как е могъл да избере нея като е имал такава прекрасна жена до себе си, а той каза, че... му била омръзнала. Просто щях да падна при този отговор. Боже, какъв човек е баща ми? Разказах всичко на К., казах й, че не искам да живея с онази жена, че няма да мога да я изтрая, казах й и това, което баща ми е казал за нея. И тя не знаеше какво да каже и въпреки че искаше да ми помогне, не можеше. Скоро онази жена дойде да живее у нас. Мда, точно такава, каквато си я представях - супер надута, надменна и превзета. А баща ми постоянно я опипваше. Не се сдържах и й казах "Радвай се сега, щото скоро ще му омръзнеш", пък тя към баща ми "А, ама тая малката с нас ли ще живее? ". От погледа и отегчения отговор "да, тя ми е дъщеря все пак" на баща ми разбрах, че наистина не му се ще да живея с тях. Не че аз много исках, 100 пъти повече предпочитах да живея с К., но нямаше как. Наистина обаче ми доставяше удоволствие да я дразня тази жена обаче, затова и казах "Много яки снимчици имаш във фейсбук, май нито една дискотека не си пропуснала". Баща ми така ми се развика, 3-та световна направи. Яд ме е, наистина ме е яд. Как ще живея от сега нататък? Яд ме е най-вече на баща ми, ако можех да го накарам да се осъзнае и да се върне при К., но онази така му е завъртяла главата. С К. поддържаме контакт, но нищо не е както преди, а тя още обича баща ми и се надява да се съберат. Толкова ми се иска просто и той да я обича. Искам си обратно стария живот, стария баща, старото семейство. Защо всичко се промени толкова бързо? Няма ли начин всичко просто да е както преди?
Написах това за да си излея душата, да споделя, а може би и да поискам съвет, има ли някакъв начин баща ми да разкара тази жена, а след това може би аз ще измисля начин да върна всичко по старому, може и да има шанс всичко да е както преди...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: a8cfbb5712

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Хм...ТОЛКОВА грамотно и зряло написано...на 13 години...много странно.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: de831f9793

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   ха ха ха и аз си помислих същото като номер 1. Странна работа...

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 9e7292b3ad

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Историята не ми изглежда реална.

 

...

горе^

преди: 11 години, 5 месеца hash: 321492fd3d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   До коментари №1 и №2 - да, зряла съм за възрастта си, поне така ми казват, но не мислех че някой ще забележи или ще обърне някакво внимание. Забравих да спомена, че съм и много отговорна, гледам си две кучета, морско свинче и рибки сама :D На 13 съм, всъщност навърших ги скоро, родена съм на 3. 12. 1999г. Не ми е ясно защо историята не ви се струва реална или ви е странна възрастта ми, но бих могла само да се лаская от това, че ме мислите за по-голяма и по-зряла. И не мисля, че това че съм на 13 ми дава право да пиша неграмотно и с грешки. Какво, виновна съм, че спазвам правопис и пунктуация ли? Вярно е, че неграмотността сред връстниците ми и дори сред доста по-големи от мен е на критично ниво, но сега ме накарахте да се почувствам виновна затова, че пиша грамотно (или поне се старая). Модераторите не позволяват да се публикуват лични данни, иначе щях да ви дам скайпа си и да ви пратя мои снимки. А колкото до коментар №3 - честно казано и на мен ми е странно и дори бих казала нереално в какво се превърна баща ми, но е факт. Дали въобще се е превърнал или просто винаги си е бил такъв, не ми е ясно. Все пак това, че историята ви се вижда измислена говори, че не сте имали на главата си като моя баща, за което наистина се радвам, защото не го пожелавам на никого. Както и да е, исках да споделя и да поискам съвет, но най-вече да споделя. Е, направих го, пък който на каквото иска да вярва :) Авторката

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: a8cfbb5712

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

6.   Аз съм № 1. Наистина, не е реално, мила авторке, силно ме впечатли твоята грамотност. Много си права, че това трябва да е норма, а не да се изненадваме, но реалността е много различна. Аз работя в училище с деца на твоята възраст и говоря от личен професионален опит. Изненадата ми е толкова голяма (но много приятна), че просто онемявам. Колкото до твоята история, тя е уникална. Единственото, което искам да ти кажа, е че трябва да приемеш, че животът е една река, която тече постоянно. Всичко се променя, никога хора и ситуации не остават едни и същи, дори и да е минал дълъг период, когато привидно е така. Ти явно си извънредно интелигентно момиче и в това виждам аз твоето спасение, защото ще се научиш да се адаптираш. Няма как да си върнеш предишния баща. Той е Мъж, преди всичко. Твоите 13 години не позволяват да осъзнаеш целия смисъл на това. Намери занимания, в които ще потънеш. Ти би била чудесен сътрудник, където и да отидеш. Докато изтече този период до пълнолетието ти, просто нямаш друг избор. Съдбата ти е сложна и интересна, но знай, че не случайно се случва така. Непосилните трудности, през които преминаваш, изграждат силен характер, а от характера зависи съдбата ти. Ще си отговориш на всички въпроси с времето, ще погледнеш нещата от друга гледна точка. Но на този етап е много трудно да промениш нещо.

 

...