Злочеста съдба или си въобразявам
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2750 пъти
Смятам да започна от началото, от самото начало.
Дете на разведени родители съм като мн хора. Бях на около 4 - 5 годинки когато се е случило това. От тогава не съм виждал баща си ( видяхме се но след 10г. за това по-нататък). Бил е алкохолик малтретирал я е и т. н. От както се помня живеех с баба и дядо. Той също е алкохолик, но не е лош като цяло. Пиян всяка вечер вдигаше скандали на баба, а тя беше диабетичка и вдигаше много високо кръвно. Малко Преди 10-тия ми РД тя почина. Имаше тумор в мозъка откриха го оперираха я. След операцията месец и половина по-късно почина, толкова бързо се случи всичко. От тогава живея с майка си и приятеля ?. Бяхме като непознати. Да виждах преди това майка си на месеца 2 пъти най-много. Приятелят и се заяждаше за всичко и за най-малките неща всеки ден. В момента в който си потърсех правата ставаха скандали.. абе изобщо бях виновен за глобалното затопляне едва ли не. Той всяка вечер и повтаряше как нищо няма да стане от мен, колко съм мързелива и какво ли още не. След няколко години реших все пак да потърся баща си. Знаейки, че не е хубав човек но просто исках да се обедя сама. А там то бяха лъжи глупости изобщо почувствах се много наранена. Последно време на 3 - 4 пъти приятеля на майка ми ми налита на бой, но се стигна само до дърпане и блъскане, но стресът за мен си беше голям. Взех да изпадам в депресий и за да не мисля за семейството си излизах колкото се може по-често. Започнах сеериозна връзка мислейки си, че там ще съм обичана и ще съм важна за някой, но се оказа една илюзия. Започнах да водя несериозни отношения с момчета и не се влюбвах, а тем щом знаеха, че нямат сърцето ми някакси започваха да ме преследват, за да ме спечелят. Не им давах надежда, но не ги и отблъсквах. Харесваше ми така и знам, че не е добър избор, но и сега ми харесва. Последно време майка ми взе да ме обявява за луда. Приятеля и искаше да бие дядо, а той беше една седмица вкъщи след операция. Винаги съм искала всичко хубаво за всички и не ги мразя каквито и да са аз ги обичам, а те ми казват, че съм луда. Защото съм спяла много или къп други глупости. А от скоро се опитват и да ме изгонят. Изнесох се веднъж, тогава майка ми ми се моли и идва всеки ден за да се прибера. Мисля, че не е виновна тя, а че приятеля и я настройва, защото всеки път в който замине на път тя е прекрасна, а щом е тук се заяжда често. Стоскам зъби и продължавам нямам друг избор. Просто искам любов като всяко същество. А дали не съм нормална найстина вече си мисля, че може би аз съм проблема. Не съм виновна, че съм се родила все пак, незнам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: a89f375885

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Няма такова нещо като злочеста съдба, просто си попаднала на кофти семейство. Всички не са читави. От теб обаче зависи, дали ще си една от тях. До този момент изглежда, че гордо вървиш по стъпките им (отношението ти към момчетата). Съветвам те да си намериш работа, ако си над 18 г., да си намериш квартира и да почнеш на чисто, далеч от влиянието на асоциалното си семейство. Ева

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 0f07d455a9

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   много кофти за дядо ти и баба ти, а ми се струва, че майка ти може би няма друг вариант освен да живее с приятеля и, или си има нейни причини. така че опитвай се да не се караш с него, а ако си пълнолетна си търси работа и помагай на майка ти и се отдели на квартира. и престани с тия момчета, не се дръж като к.... а ще намериш любов, но гледай да си поуредиш живота и бъди опора на майка ти

 

...