Животът ми - пълен със срам ! Ж21
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2702 пъти
Срам ме е от себе си и семейството ми!
Не знам какво да правя. Просто искам да си излея всичко с надеждата да се почувствам по-добре.

Баща ми е алкохолик. Най- ранните ми спомени с него са как се прибираше всяка вечер пиян и биеше майка ми. Хвърляше тенджeри с манджи през терасата, чупеше стъклата на гарсониерата с маси, столове и пребиваше майка.
Тя постоянно носеше тъмни очила за да не личат синините.
Спомням си как треперих, като чуех, че вратата се отключва, а понякога се правех на заспала и ревях тайничко под завивките докато той я биеше. Беше ме страх, че ако види, че не спя ще удари и мен. Спомням си как ме вдигаше на високо и ме хвърляше в леглото за да спра да плача и пищя.
Спомням си една нощ майка ме заведе у някакъв непознат и те спаха на леглото, а аз до спалнята на два стола - събрани един до друг.
Когато бях на 7 нашите се разведоха.
Понеже нямахме къде другаде да живеем се преместихме у баба. И тя е бедна жена.
Дни преди първия учебен ден майка замина за чужбина. Много ми беше тежко без нея и много плаках.
У баба ми всичко беше наред и аз растях.
Майка ми я нямаше, баща ми не ме е търсил.
Живеехме си аз, баба и вуйчо, а майка изпращаше пари и подаръци за мен.
Тогава някъде съм била на 13. Започна да ми прави впечатление, че разни неща изчезват от вкъщи - дрехи, храна, играчки, но един ден ме бяха оставили за събота и неделя сама с вуйчо.
Той се бавеше в тоалетната, а когато излезе от нея вътре намерих капки кръв по тоалетната чиния, лъжица, игла, лимонтозу и изгорели клечки от кибрит. Питах го какво е това, а той каза, че искал да напомпи някаква топка.
Аз се изплаших и избягах на вън и се прибрах чак вечерта. Разбрах защо ми изчезват нещата и че той е наркоман.
През това време майка беше купила апартамент, но никой не живееше в него.
След този случай тя си дойде и ми даде ключ, като каза, че вече съм голяма и ако искам да съм в безопасност ще трябва да живея сама.
Така аз заживях самичка в апартамента. Всяка месец ми изпращаше пари и аз си ги разпределях за месеца.
На 13 вече работех, като сервитьорка.

Бях много свита. Нямах много приятели и всички деца ми се подиграваха, заради кривите зъби.
Така аз спрях да ходя на училище за да не ми се подиграват.
Останах на изпити и ме изключиха заради отсъствия.
Ходих по училищата да се записвам да уча и те като ме видеха и казваха, че съм много малка и не може без родител. Една директорка се съгласи да ме запише, като молбата беше от името на майка ми, а тя беше в чужбина.
Тогава някъде разбрах, че майка в чужбина е проститутка. Още не мога да го приема.
Така продължих да уча и да работя.
Майка искаше да ходя при нея в Германия и аз да ставам като нея, но аз не исках.
След 8-ми клас минах на задочно обучение.
На 15 имах приятел от друг град - той беше на 18. Три месеца по - късно живеех при него. Исках да се махна и от двамата си родители. Споделих му моята история и той не можа да приеме какво работи майка и все ми натякваше, че и аз ще стана като нея. Те с майка не се разбираха, защото една нощ тя ми събра багажа и го изхвърли на стълбите, както и мен и ми каза, че като не искам да ставам проститутка да ходя у тъпкача. Аз му се обадих в три през нощта и отидох у тях и му разказах всичко. Той я намрази, аз не - защото ми е майка /въпреки всичко/. У тях бяха само алкохолици, а по- късно и той стана такъв. Гледах и бебето на брат му 2 год. , научих се да готвя, да чистя, перях на ръка, даже и да копам се научих. Изкарахме с него 1 година на квартира и пак се върнахме у тях. Работехме и двамата, майка също ми помагаше. Моят човек спря да работи и започна да ме тормози, хванах го да ми изневерява и след 3, 5 год. се разделихме.
Той го прие много тежко - вече са минали 3 години от тогава, а още ме обича и аз го знам.
Спомням си как плачехме и двамата когато се разделяхме и как беше спал 2 дни пред вратата, но просто майка никога нямаше да го одобри, както и той нея, а това тежи, повярвайте ми. Много съм се раздвоявала през тези години и е много трудно да ги обичаш и двамата, а те да се мразят.
Разделих се с него и се хванах с един мъж на 45, който си имаше приятелка. Станах му любовница. На третия месец той се раздели с неговата заради техни си проблеми и поиска да живеем заедно.
Той ми даде много спокойствие. Показа ми какво е уважение и нежност. Не мога да си изкривя душата. За него бях като принцеса, а той за мен като мъжа - мечта. Чувствах се като Пепеляшка. От него разбрах какво означава комплимент и блага дума.
От три години сме заедно. Живея у тях, той има и дете, което ме възприема добре. Имам работа, в момента завършвам 12 клас и имам намерение да кандидатствам по- нататък.

Само, че времето минава. В момента съм на 21, той на 48. Аз свикнах с него, липсва ми когато не е до мен, щастлива съм с него, но напоследък си промени отношението към мен. Вече не е същия и открих, че си има любовница - старата приятелка. Не смея да му покажа, че знам. Страх ме е какво ще стане с мен. Поне сега имам хубава работа и добри шефове, които ме пускат от работа за изпитите. Ужасно много си харесвам работата - тя е всичко за мен.
Разделя ли се с него си отивам в моя град и ще трябва да започвам всичко отначало, а не знам дали ще се справя.


Просто не знам дали ще намеря човек, който да ме приеме такава, каквато съм.
Да бъде с мен заради това, което съм и да не ме отблъсква заради родителите ми.
Аз нямам вина за това, просто са такива и аз съм ги приела.
Благодаря, че прочетохте историята ми. Ще се радвам да ме посъветвате как да постъпя със сегашния?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: e89d8393c7

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Авторке, животът ти не е срам, срамни са родителите ти и срамно е обществото ни, че не се е погрижило за теб. Къде спяха социалните служби, защо не те настаниха в дом? Защо учители и съседи си затварят така очите... Но както и да е. Имаш стабилен мъж до себе си. Стъпила си си на краката. Съветвам те да се държиш здраво за тази стабилност. Видяла си пороците у хората, и този мъж не е перфектен, но за Бога, той е най-хубавото нещо, което ти се е случило в живота. Много си млада още, не е задължително да останеш с него до живот, но с него и само с него ще успееш да завършиш и висше, да израстнеш в живота, а винаги можеш да го оставиш, когато срещнеш по-подходящ, нали? Не е проблем това, че е по-възрастен от теб. Със съпруга ми също имаме толкова голяма разлика, а сме много дълго вече заедно, изгледахме си и дечицата и сме много задружно семейство. Изневерите също ще спрат, ако се покажеш като зряла жена. Можеш да му намекнеш спокойно, че знаеш за изневярата му, но без излишни драми. Нека му стане ясно, че не го съдиш, че се опитваш да го разбереш и да си му партньорка в живота и майка на детето му, че си му благодарна и го обичаш. За нищо на света не му показвай страха си и, че може би си с него заради сигурност и интерес. Задържи този мъж поне в следващите години. Той не изглежда да е лош човек, не е алкохолик, не те измъчва, уважава те... Ще изневерява и ще се кротне, но само ако му покажеш, че си над тези неща, не промениш своето отношение към него. Другото ще се нареди. Ще минат годинките, ще станеш самостоятелна жена и все още ще можеш да го оставиш, но ще имаш съвсем други карти тоава. Няма по-чудесно от това да имаш стабилен мъж до себе си, било и със своите слабости. И аз като теб съм израстнала с баща алкохолик и това е единственото нещо, което не бих търпяла и 1 ден. Всичко останало може да се поправи, да се преборим с него в двойката, но не и с това. Ако си умна жена, ако добре си изиграеш картите, ще успееш в живота. Ако ли не - Бог да ти е на помощ. П.П. Не захвърляй с лека ръка мъжа, който е направил толкова за теб, заради една такава глупост. Много жени не мислят и развалят семействата си, но ти си видяла, какво е да растеж сред алкохолици, проститутки и наркомани. Нима нямаш всичко сега, за което си си мечтала? Бъди над нещата и се държи на ниво. С това ще спечелиш мъжа до себе си и един ден буквално ще те боготвори.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 143accbfab

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Да точно така мисля и аз - да изчакам да завърша и да си седя мирно и кротко. Вярно е, че имам всичко, което съм искала - спокойствие, уважение и добро отношение. Той всяка вечер пие, но е кротък - не се заяжда, не ми прави скандали и се държи с мен като с равнопоставен човек. Един, единствен път ми е казвал, че ако искам да съм тази, която съм в момента трябва да го слушам и такива разни.. преглътнах го, а много ме заболя от думите му, но за съжаление това е истината. Знам, че сама няма да съм добре. А за любовницата ще се правя, че не знам - ние много пъти сме си говорили и ме уверяваше, че между тях нямало вече нищо, но аз знам, че това не е така. Другата причина, е че и без това един ден всеки от нас ще си поеме по пътя и и двамата сме наясно, че няма да сме вечно заедно. Това ме кара да си премълчавам и да си казвам, че е нормално.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: ba39764a2a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Съжалявам за това което ти се е случило досега. Но аз мисля че не трябва да търпиш изневерите му, пиенето или поне да се замислиш до кога. Казваш че имаш хубава работа можеш да излезеш на квартира, помисли и за този вариант. Видно е че си се оправяла сама пораснала си рано. Разбира се ти знаеш кое е най-доброто и правилно за теб, отстрани е друго. Просто премисли всички варианти. Желая ти много сила и късмет.

 

...

горе^

преди: 11 години, 5 месеца hash: 658e16bd03

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Стана ми много мъчно за теб, не се предавай и не оставяй да те унижават, бъди мъжко момиче. Вярвам че късмета ще е с теб миличка. Вярвам че тия хора които са изстрадали толкова много, след това живота ги награждава, знам го от личен опит. Пожелавам ти това да ти се случи колкото се може по бързо. Успех!

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 0bb1053e5e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Момиче ти явно не го обичаш, а ако си решила да си го използваш не вярвам да ти пречи любовницата му. Няма такова нещо дали грешиш или не, щом теб ти е добре! Ако бях на твое място, според казаното ти, веднага след завършването-работа-бия му шута. Но ти си помисли за себе си!

 

...