Коментари

Добави Коментар!

6.   Глупости тва, че човека се е изпуснал нищо не значи стига да не е системно разбира се ако е за първи път не е толкова страшно. Все пак и ти си го наранила с думи нали така?. Много повече боли от думите от колкото от един шамар. Имал съм любовница която буквално ми каза "какъв мъж имам като един шамар не ми е забил". Просто трябва да се съчетаят двете работи хем да не си избухлив хем да не си путка. Така, че ти също имаш вина за това. Поговорете и всичко ще се оправи гарантирам ти. Затва сме хора да грешим и да прощаваме. Не слушаи предния коментар явно не е запозната с вижданията за живота. Желая ти успех послушай ме и пиши.

7.   Номер 6 е много прав! Ти най- добре знаеш какъв човек е до теб! Трябва да си поговорите- поне така правят нормалните хора. В днешно време всеки изпуска пара, така че поговорете!
От друга страна ти си зряла жена! Трябва да можеш сама да прецениш човека до себе си и сама да вземаш решения, не базата на чуждо мниние! Другите да си решават тяхните семейства! Това май е най-правилно! Реши го сама!

9.   По повод на коментара на "6" : Много неща имам да ти кажа - едното е - ти много свястна любовница си имал, мазохистка ли е била, що ли? Да - думите могат да наранят много повече, но ние не знаем защо са се скарали и какви думи са си казали. Така че - пред нашите очи само шамара е налице. Каквито и думи да му е казала - НИЩО НЕ ОПРАВДАВА НАСИЛИЕТО! А максимата "веднъж щом го е направил, ще го направи пак", е вярна само ако тя му позволи. И какво значи това - "да не си путка"? Според мен мъж, който бие жени е "путка" във възможно най-грозния смисъл, който вие, "мъжете" можете да си представите. Какъв успех й желаеш, ако тя послуша съвета ти ще реши че мъж който бие жени е някакъв "истински мъж" ; ти я обричаш на тормоз и нещастие, ако те послуша..... Надявам се тая жена да има повече ум в главата си и въобще да не обръща внимание на тия "мачовски" изказвания.....

10.   Сега аз да ти кажа няколко неща. Това не е вярно, че щом един път я е ударил ще й посегне пак. Аз съм сигурен, почти на 100%, че този мъж в момента съжалява от цялото си сърце, защото ми се е случвало един път през живота си да ударя приятелката си. Тя ми прости и никога повече не съм й посягал, а съм по мил с нея от всякога. Само да отбележа, че вие жените имате навика да човъркате в човек, да го дразните толкова много, че да го накарате да ви посегне. А относно историята, нека момичето да си помисли дали наистина не го е наранила много с думите си. Да, мъж, който търпи жена му да го командва е "мъж под чехъл". Това за любовницата дето го казах, го казах в смисъл, че жените не харесват "мъже п*тки", не харесват "мъже ревнивци", а трябва така да са съчетая нещата, че НИЕ МЪЖЕТЕ ДА СМЕ НЕЩО СРЕДНО МЕЖДУ ДВЕТЕ и да мисля, че съм истински мъж "МАЧО", защото не съм позволявал на жена да ме командва. Винаги съм се съобрязавал с жените.

11.   Не знаеш ли как да постъпиш, или си малодушна? Махни се оттам, какво още се чудиш. То е ясно, и колкото по-рано, по-добре.

12.   Към 6 и 7
Какво значи: "Сама си е виновна?"
Четох някъде, че най-големите убийци също смятат жертвите си за виновни. Брей, че възпитание, брей, че ценностна система.

Като майката на мъжът ми, щом не слушам да ям бой. Само където не понасям изверги, които са все невинни.

14.   Към 10

Ха, жена ти иска да те команва или ти не се съобразяваш с желанията й. Понякога някои не се съобразяват с жените си, за да не изглежда, че ги командват. Това обаче било слабохарактерност от страна на мъжа. За мен ти си истински мачо.
Със здраве!

15.   Аз съм момиче на 19 години. Незнам как и дали ще приемеш съвет от мен, но бих искала да ти кажа какво мисля.

Подкрепям с две ръце тези, които ти казват "има ли първи път, ще има и втори и трети и ..."Няма оправдание за човек, който посяга на някой, няма по-грозна картинка от тази да видиш баща си да посяга на майка ти, няма по-голяма травма за едно дете ...и винаги съм се чудила на тези жени, които според мен се опитват сами себе си да убедят, но и те самите не си вярват "че всичко е заради децата и ще е по добре да запазят брака си". Това не е истина! Ние не сме глупави, разбираме какво се случва. Не искам да съм жестока, незнам и аз как бих постъпила, ако човека, който обичам ме удари, но знам, че не можеш да се кълнеш, че обичаш някого и в същото време да му причиняваш болка. Не говоря за физическа болка -тя отшумява, минава и се забравя-говоря за тази болка от разочарованието, което изпитва човек в такъв момент. За това се моля да вземеш най-правилното решение ,да поговорите, да се разберете, но мисля, че ако аз бях на твое място, ако имам деца, бих им обяснила-те със сигурност ще те подкрепят и бих си тръгнала от този човек.

16.   Жените на думи са силни, но на дела са гола вода. Така че, кои сте вие 19 и 20 годишни лапета да съдите хората. Когато ви дойде на главата, тогава може да дадеш някакъв съвет.

17.   Към 16: Ти от къде знаеш колко са годишни? Аз съм на 48 години. Не бих търпяла подобно нещо нито ден.

18.   Махай го!

19.   Много ще ти е трудно да вземеш правилното решениерако истински обичаш съпруга си. А всъщност кое е правилното решение? И аз мисля че щом има първи път ще се продължи още и още. Бъди силна не му се давай, прояви твърдост!!!!успех

20.   Абе Вие семейството като поле за надмощие на съпрузите ли го разбирате? - ""Бъди силна не му се давай, прояви твърдост!!!!успех "". Първият шамар ударих на съпругата си след 1 год. брак.

Вторият - след 25 год. Според мен - напълно заслужени! Тя едва ли ще Ви пише, но съм сигурен, че не са и минавали мисли от рода на ""Махай го"". Искаше ми се да можеше без това. Но както казва един мой приятел - боят не е педагогичен, но помага. Въобще.

Не ме разбирайте грешно, не съм за насилието, но когато диалога не помага? Чудя се как от две изречения, написани от потърпевшата, успяхте да си извадите толкова дъбокомислени изводи. Някой дали се замисли, заслужен или не, е бил този шамар, без да познава конкретната ситуация. Може жената да дължи извинение. Или тук повечето коментари се пишат от много горди, еманципирани жени, нетърпящи никаква намеса в личния си живот? Не съм женомразец, но коментар 4 ми хареса. За съжаление животът е изтъкан от компромиси. Дайте повече от това, което искате да получите. Визирам и двата пола.

21.   Номер 20, ето какво: първо сме хора и след това мъже и жени. Май точно такива като теб го делят на "мъжете" и "жените", като съдя по написаното... За мен мъже които проявяват насилие, както и жени, които го търпят, са долни примитивни страхливи тъпанари.Не ми казвай че си имало причини. По тая логика аз може утре да те пребия и да кажа: той си го заслужаваше... Как ще живеем ако правим така, помисли!

22.   Никой не заслужава да яде бой. Няма значение за какво. Мисля че има много по цивилизовани начини за да се разберете. Щом се стига до бой за мене той не е никакъв мъж. Ако ти самата нямаш решение никой от нас няма да ти даде правилния съвет. Ти сама ще прецениш какви са вашите отношения. Дали си заслужава да живееш по този начин. Дали ще се страхуваш да не има и следващ подобен шамар. Желая ти много успех във вземането на това твое решение.

23.   Миличка аз съм на 28 год приятелят ми ме боготвореше но до време. Наложи се да се разделим за 3 месеца през което врме той ми беше изневерил. Каза ми и аз го преживях много тежко. До този момент аз смятах че никога не бих простила такова нещо и че всичко след това би рухнало за мен, но го обичах слепешката твърде дълго.

Простих му. но понеже въпросната жена беше негова секретарка продължих да се тормозя непрекъснато, ежесекундно. В един от разговорите ни той ми съобщи че с въпросната лейди имат емоционална връзка която никога не е приключвала в този момент земята се отвори под мен сарцето ми се скъса и аз реших просто да изляза от стаята.

В този момент той ми се нахвърли и започна да ме удря с всичка сила, 3 месеца едвам дишах от спуканите си ребра, налагаше ме с каквото му дойде под ръка. И това беше мъжът който ме боготвореше. Напуснах го въпреки чувствата си който след този момент се оказа че са били просто носталгия по хубавото старо време. Дори и да продължиш знай едно ти никога няма да си същата, в теб ще започне да се заражда страх спрямо него а това ще убие любовта ти, няма да смееш да споделяш нищо с него понеже няма да си сигурна как би реагирал той, ще агонизиращ.... Моят съвет е :МАХАИ СЕ ЧАС ПО-СКОРО, следващият път ще е по-жестоко.

24.   След поредната караница за изневяра съпругът ми ме удари. Аз го издрах, разбира се. След няколко месеца се повтори. Удари ме по тила, паднах на пода и си разбих коленете. Пред децата. Не чаках трети път и се разведох.
Мисля, че като посегне веднъж мъжа му става навик. А ако жената търпи да я бият сама си е виновна. Може да е мазохистка, да обича бой и след това секс.

25.   А бе жени, отдавна чета този коментар и не смея да се намеся , защото не зная, какъв е проблема. Човекът може да е бил бесен в тоя момент- ударил я е . Не е хубаво, но тя със сигурност знае с какъв мъж си има работа:

1.Тиранин за който няма друго мнение освен неговото
2.Типичният БГ MAN на когото жена му не млъкнала навреме
3. Човек, който въпреки принципите си си е изпуснал нервите. Аз лично успях да спра, след като хванах жена си за реверите. Просто се усетих, че насреща си имам жена. Ако обаче насреща ми имаше мъж и бе толкова упорит гарантирам, че нямаше да се замисля и да спра.

Моите уважения мила, но просто си дай сметка предизвика ли го достатъчно, спря ли спора навреме / все пак този свят е още мъжки / и това ли е начина по който обикновено общува с теб. След като отговориш на тези въпроси отговорът сам ще се появи.

26.   А бе вие нормални ли сте? Как може някои да оправдават дори и единия шамар? След него винаги, ама винаги следва втори (и естествено отново заслужен). Въпросът е докога ще търпиш и ще живееш в очакване на следващия. След време става навик!!! Освен това започваш да премерваш всяка своя дума или действие - да не би той да реши, че си го просиш пак. Човек, който свикне, че му се разминават прегрешенията ги повтаря и потретва. Няма друг развой на нещата, останалото е тъпа заблуда...

27.   Аз докато четях изказванията ме обзе силен гняв, спрямо хората които се изказват позитивно за боя. Абе я се осъзнайте за какво говорите. Мислите ли, че на една жена като и набиете шамарите, и тя още в момента ви мрази вече толкова силно, че не го забравя никога. Баща ми биеше майка ми, дори и пред нас, тои вече не е между живите, но обидата остава и след толкова години 20, от както е починал. Аз съм на 32 и още го помня. Майка ми също. Такива мъже са комплексари, които искат да покажат нещо, но и те не знаят какво. Бягайте далече от такива мъже, съсипват ви самочувствието, и си мислят, че като стъпят върху някой, стават по-високи.

28.   Значи. Не се притеснявай нищо не е станало! Сега ще се обоснова и защо. Какви са задълженията на един мъж:
1. Сутрин като стане, първо да нае*е жена си, та да е сигурен, че е първи за деня.
2. Да си пребере парите на сигурно и да отиде на работа.
3. По пътя си ако види малко дете да му се усмихва, защото не се знае - може да му е баща.
4. Ако види стар човек да му се усмихне, защото този стар човек може пък да е негов баща.
5. Ако през деня му се отвори шанс да спи с жен да го стори, защото морето един път хвърля риба.
. Като се върне от работа да хапне, да сръмне.
6. Преди да си легне да забие един шамар на жена си - нема начин да нема защо!

29.   Много ми хареса написаното от №28. Но погледнато от комичната страна на ситуацията. Жалко обаче, че и в живота има хора, които покриват написаното на 100%, и тежко и горко на жените, които живеят с такива мъже. Но все пак всеки решава за себе си как ще продължи за напред.

30.   За съжаление живеем в свят на насилие и обиди. Аз лично съм отгледана в много добро и сплотено семейство, но се омъжих за мъж насилник. Човек,който мисли, че света се върти около него. Човек, който те има за даденост, за част от мебелите вкъщи. Обичах го прекалено много, но с времето всичко красиво свърши.

Сега съм с него от страх и по съвсем други причини, но съм сигурна, че ще има "утре" и всичко някога ще свърши. Възхищавам се на хора, взели решение да сложат "край". Дано и аз бъда някога толкова смела.

31.   Към всички вас, които търпите насилника до себе си. Много Ви моля час по-скоро вземете се в ръце. Напуснете насилника. За доброто бъдеще на вас самите и най - вече на вашите деца. Повярвайте в себе си! Разчитайте на себе си! Съхранете както физическото, така и психическото си здраве!

32.   Ами колкото и тривиално да звучи-щом го е направил веднъж ще го повтаря и потретя-не се страхувайте и бягайте.По-добре на хората в устата отколкото на хората в краката а някои хора си посипват главата с пепел само за да хвърлят прах в очите на хората-повярвайте-ставала съм свидетел-вълкът козината си мени но нрава не...Използвайте докото имате избор.

33.   Здравейте!
Искам и аз да подкрепя мненията, че след първия шамар следва още един и още един и... Лошото обаче е, че всеки следващ път шамарът става все по- силен, преминава в ритници, блъскане на главата в шкафове...
И това няма да спре, дори да има след това извинения и думи от рода " Никога вече!".
И от личен опит- напуснете мъжа веднага след първия път на насилие, защото след това страхът ще ви обхваща все повече и повече, а съпротивата от ваша страна ще намалява, защото единственото, за което ще мислите, свити в ъгъла, е " Кога ще спре?'

34.   Прати го в травматологията и му кажи, че ако иска може да се върне, но ако го направи, отново ще е в моргата :D

35.   Приятелят ми ме удари и ритна и аз го напуснах. За 5 години му е за пръв път.....и ме е страх че направих огромна грешка, защото много го обичам и знам че той не е агресивен човек, но нали всеки казва че има ли първи път ще има и втори. Да не говорим че сега хем обидата трябва да преглъщам, хем раздялата......Обидих го, но можеше и той да ме обиди, не да ме блъска и удря.

36.   Нима искате да ви боготворят? Та вие не сте богини, а обикновени жени с нищо не сте по-малко, нито повече от нас мъжете. Имате някакви нереални очаквания от мъжете. Иначе съм против насилието, обаче когато тя те удари първа да не отвърна ли? Щом един мъж няма право да удря жена дори с цвете, жената също трябва да не го унижава и да не го удря.

37.   Дали ако жена удари ще е по-силно от мъж?Едва ли... Да не говорим че на обидата може да се отвърне с обида.

38.   Моля? ? ! ! Ударил те е? Това е престъпление... Напусни го..

39.   Здравейте отново след 6 месеца:) Да ви кажа набързо развръзката. След като поговорихме с приятелят ми стигнахме до заключението 4е няма смисъл да продължаваме, ако го смятам, че има вероятност пак да ме удари и да живея със страх. На него му беше гадно че е постъпил така, и съзнаваше постъпката си, още повече, че е интелигентен човек и презира хора които удрят жени. Затова и аз се замислих дали искам да продължа без него, защото вярвам, че някой ден пак ще ме удари, или да се върна при него спокойна, че случката е била някакво гадно изключение на агресия от която той си е взел поука. И така реших да съм отново с него. Досега слава богу не се е случвало нищо лошо, ... . караме си се и спорим и си стигаме до изводите без да се налага с шамар слава богу! Аз съм си казала че ако някой ден недай боже се повтори ще си тръгна, не съм глупава, но намерих хубавото в случката-той си научи урока и знае че ако ми посегне, ще ме загуби завинаги. Та така по-добре за мен, ако е готов да е без мен и да прекрачва границата, то и аз няма да плача заради такъв човек:) Дано съм била полезна!

41.   За нещастие и аз знам за обидата след удара, какво да правя не знам... , имаме 6 месечен син, не мога просто да стана и да си отида... , но не мога и да живея с човека който ме удари. От три години сме заедно, не ме удря за пържи път... Мислите ми са объркани, между да и не съм

42.   Обръщам се към всички жени, които са удряни не веднъж от мъжете си, потърсете психологична помощ, защото всеки случай е индивидуален, по принцип и аз знам че щом мъжът бие няма да спре, но все пак всеки е различен, а пък ако побойникът се причислява към общия знаменател на боклуците, поне ще има кой да ви помогне да преодолеете евентуална раздяла и травмата от случката. Знам че една консултация е скъпа, но според мен и тя е достатъчна за да се ориентира човек в своята душа, какво иска и как да го постигне, стига естествено да не е прекалено объркан.

43.   Не ти трябва такъв "човек"! Значи аз съм по-малка от всички писали преди мен, и аз съм преживяла, това приятеля ми да ме "шамароса". Хубаво де всеки греши, та простих му и вече през няколко месеца имам синени по ръцете случвало се е да се прибирам с разбити джуки, за които разбира се той "съжалявал".
Аз те съветвам да го оставиш няма смисъл да си с него пък и след време може нещата да излязат извън контрол за което се надявам да не съм права, а ако имаш и деца не трябва да се замисляш изобщо, я си представи какво ще е ако той повтори тази "грешка" пред тях!

44.   Ако това те успокоява, ще ти кажа, че минимум 70% от жените са като теб. Ясно е, че веднъж посегне ли, ще има и следващи пъти. Не си длъжна да го търпиш и да се превръщаш в боксовата му круша, но от друга страна и друг да намериш пак не си застрахована от същото, а и сама да останеш пак не е най-добрия вариант. Решението е много трудно, трябва да избереш най-малкото зло от изредените до тук варианти. Успех!

45.   Моят съвет: Повтори ли се, бягай на секундата и никакви аргументи да не те спират от развод. Веднъж може човек да сгреши да си изпусне нервите, но повтори ли... вече не е грешка, а система.

46.   Никой никога по какъвто и да било повод няма право на насилие (осъзнато или не, психическо или физическо). Ако заради неконтролирана агресия все пак посегне, то трябва да си понесе последствията. Все пак, има случаи, когато е по-малко недопустимо - например мъж срещу мъж, жена срещу жена. Но когато е насочено към по-слаби физически е просто гнусно и непростимо. Такъв човек не само, че не заслужава втори шанс, но дори и не заслужава да живее.

Долу всички изроди, които посягат или системно бият жените и децата си! Низки и малодушни твари, които търсят утеха в безсмислени оправдания. Вместо да страдате и да се самообвинявате цял живот, заради стореното, все пак имате наглостта дори да омаловажавате и оправдавате постъпките си?! Била ви предизвикала?! Що за жалка безпътица... Засрамете се.

47.   Мили жени и аз имам същия случей. Обичам го с цялата си душа, повече от всеки друг, но веднъж като бяхме заедно той се напи и ме пита нещо за бившите ми гаджета и след като един отговор не му хареса, ми удари шамар. След малко аз се разплаках и той уж се извини, след което след второ издразване от негова страна последва втори шамар и ми каза:' това не е нищо аз съм мъжа ако искам и зъб ш 'ти избия' и аз му казах след това че не е познал и че това е краят. Много ме заболя случилото се. Чудя се дали защото е бил много пиян защото попринцип е много добър човек на най-бедния и най-нещастния ще помогне и е много вярващ, казвал ми е: 'след Исус на второ място си ти' -наистина ме обича но има ужасно криви разбирания за любовта. Мисли че като е мъж може да прави каквото поиска и аз ако го обичам истински ще го разбера и ще преглътна. Най- странното е, че осъзнавам че това е недопустимо и неправилно и му го казвам, държа се гордо но сърцето ми е празно без този човек. Достатъчно мъже съм имала в живота си и той е над тях с всичките си качества, но това е нещото което го принизява и ме отблъсква от него. Но след това което съм изживяла с него и след това тази болка едва ли ще има друг мъж на който да мога да се оттдам така и това ме убива...

48.   47, отиди и запали свещичка на Христос, че си се отървала.... с всичките си зъби в устата.
Колкото до мъжат - той е фалшиф негов последовател - никой истински християнин не бие жени, не пие като смок.
Забрави го и се радвай на живота си!!! (с всичките си зъби!!! )

49.   Да може би си прав колкото и да е пиян и колкото и да го издразня, ако разсъждава като нормален мъж никога не би го направил...

50.   Тъй.Я сега да видим друга гледна точка.Мъж съм.Години-37.Ожених се млад зелен,дете-малко.Жена ми вика - отивай да плаваш,за да печелиш пари.Добре,зарязвам цивилната професия и тръгвам по морето,обичам я,не искам да й липсва нищо,на детето също.2-3 години плавам,навън-не съм поглеждал жена,в нито един бардак не съм ходил.Разбирам,че ми изневерява,хващам я.Какво сега?Първо набих любовника,така,че повече да не си помисли да пипа чуждото.Второто което направих - гледах я как седи с клюмнала глава,само си мислех как съм се трепал,докато тя се ебе наред,мисля,мисля,че накрая й залепих един здрав шамар,от тея дето направо я прати с пирует в леглото където до преди 10 минути ми изневеряваше.Е,аз ли жъм мръсникът?Аз ли?С какво заслужих гаврата?Не съм искал да плавам-направих го заради нея!Години се лишавах от любов,семейство,секс,за да вадя пари,а тя-от абсолютно нищо.Е,не съжалявам,че я ударих.Заслужи си го.Разведахме се,междудругото тя ревеше срещу развода и ме молеше да не го правим.В момента е сама с голямо дете,мъжете влизат и излизат от живота й,станала е някаква курва,сина смята да се изнася.Аз пък се ожених пак,имам си друга жена и друго дете и съм щастлив,не ме кара да се давя по океаните и засега не ми изневерява,което доказва,че за боклуците трябват шамари.Жени,мъже-боклук ли е-шамари и бой.

51.   Жена съм, но поздравявам номер 50, все пак изхождайки от предположението, че е останало само с този заслужен шамар. Аз съм втората съпруга на мъж, чиято жена го е карала да работи пък в чужбина и не го е допускала в леглото си с... години.... за сметка на това пък е имала любовник. Успех

52.   51, щях да те уважавам много, ако беше казала същото нещо от позицията на (бившата) жена на 50.

И аз да изкажа мнение по темата от мъжка гледна точка: Имало е единици случаи, в които съм удрял жена. Понякога шамарът е бил заслужен, понякога - признавам си - не. За всички съм съжалявал. Уточнявам, че под "удряне" нямам предвид от тия шамари като при номер 50, дето хвърчиш на 5 метра назад. По-скоро като шамарите, които една (доброжелателна) майка удря на детето си, когато е направило нещо лошо.

"Проблемът" при мене беше, че никога не съм възприемал това като форма на агресия спрямо жената, може би защото ако някой на мене ми набие лек шамар, не бих го взел много навътре, дори ако съм на кеф бих се захилил. Отне ми време да разбера, че за жените това не е смешно и че го възприемат изключително обидно и унизително. Което пък е гледна точка, която на мен никога и през ум не би ми минала, ако някой не ми я каже.

В крайна сметка стана така, че жена ми намери сили да ми "отвори" очите и да ми ги каже (по-скоро напише) тия неща, така че аз да видя ситуацията през нейните очи. В началото останах като треснат ("Кви са тия глупости, кво се прайш за един шамар? ! ") и ми отне време да осъзная, че това не е майтап и че положението е сериозно. От тогава насам повече не съм я удрял.

Държа също да отбележа, че в като малък в семейството ми никога не е имало насилие - нито баща ми е посягал на майка ми по КАКЪВТО и да е начин (дори леко), нито мен са ме удряли родителите ми. Най-силната форма на "насилие", която съм преживял, е да ми дърпат ушите, и то от майка ми. Баща ми ме "наказваше" с думи, не с ръце.

Това цялото го казвам не за да оправдавам насилието или нещо такова, казвам го само, за да видите и вие жените нещата малко през мъжките очи. И да разберете, че далеч не за всеки мъж е толкова очеизвадно колко навътре приемате агресията и изобщо какви дреболии приемате за "агресия". И че далеч не всеки мъж, който ви удря, го прави за да ви нарани, унизи, обиди, или защото не ви обича, или де да знам още какво. Със сигурност има и такива, не отричам. Но ги има и другите.

Това го казвам като контрапример на убедителните твърдения като "ако е посегнал веднъж, ще посегне и втори път", или "зарязвай го веднага" или "не може да го промениш" и т. н. При някои мъже наистина е така, и при тях е "неизлечимо". Може повечето жени да се случвали на такива и затова да са толкова убедени. Но има и други. Ако сте сигурни, че мъжът ви ви обича, така както аз обичам жената до мен, бъдете сигурни, че МОЖЕТЕ да го промените. Как - трябва да знаете вие самите, да си познавате мъжете. Моята успя.

53.   №50:Остана си с единия шамар, аз повечето бяс си го изкарах на пишман Ромеото. Не е нещо с което се гордея и споменавам като мъжко постижение, но в никакъв случай не съжалявам. По принцип съм мирен човек, добродушен и усмихнат, но смятам, че когато един човек постъпи крайно мръснишки и се подиграе с друг заслужава бой. Прави сте, хората не са животни, за да ги бият, но като се държат животински значи са. Един философ е казал, че трагедията не е в това, че човека е произлязъл от маймуната, а в това, че не е стигнал по-далеч от нея. Не надценявайте хората, в частност жените, но и мъжете са същите-има крайни мръсници, крайни подлеци, такива, чийто дела могат да те накарат да си изповръщаш вътрешностите от погнуса. Тях какво да ги правим? Престъплението среща наказанието е казал Достоевски и аз съм съгласен с това.

54.   Да, както има мъже-мръсници и психопати - има и такива жени! Лошото обаче е, че мъжът може лесно да си отмъсти, но жената - не! Моите патила: Жена съм, на 60, с дълъг стаж, както на работа, така и, като семейна. Омъжих се около 20 годишна за човек, който мислех, че обичам. Трябва да призная, че бях много зле в познанията си за живия живот. Семейството, в което израснах беше сплотено и добро, но родителите ми разсъждаваха по някакъв странен начин. Единственото, което успяха да ме научат е, че трябва да бъда добра и отстъпчива, да уважавам другите повече от себе си. И до днес не си обяснявам, що за психология е било това, но тях вече ги няма на този свят и няма да ги коментирам! Ще коментирам, обаче, последствията. И така, човекът си намери добра, възпитава и морална съпруга - направо шестица от тотото! Родиха се 2 деца, едно след друго и човекът започна да се променя. Нервничи, скандалничи без повод, пийва си и става агресивен - просто пълна промяна, не можеш да го познаеш! Никой, освен него нямаше право на мнение и свобода. Започна да забранява разни неща и от ден на ден ставаше все по-недоверчив. После започна да посяга... днес един шамар, утре - два, докато в един хубав ден така ме подреди, че и сама не можах да се позная. И всичко пред децата и без особена причина! В онези години "възпитанието" ни, не ни позволяваше да даваме гласност за домашното насилие, а родителите ми бяха категорични, че в името на децата, бракът не трябвало да се разпада. Какво невежество!!! И аз мълчах и търпях, а насилникът се възползваше от това и ставаше все по-нагъл в агресията си. Докато един ден, след хубав запой и пълна самозабрава, ме преби жестоко и, щом се съвзех, написах жалба до прокурора. Започна се дело, но ние живеем в един апартамент и човекът всяка вечер плаче и се моли. Децата бяха поотраснали и го гледаха жално-жално, как реди думи за извинение и иска прошка, обещава. Най-накрая реших и прекратих делото, но той се подписа на протокол, под текст, че удари ли само един път, след това - моментално влиза в затвора. И, какво, си мислите, че стана? - този "смелчага" не посмя никога повече! Какво стана по-нататък ли? Децата пораснаха и си поеха по пътя. Аз обаче, и до днес живея със същия човек, но без да го обичам! Живея в самота, при положение, че има някой до мен. А той е грохнал старец, който ме гледа в очите и се страхува да не го изоставя! Но не знае, че аз, заради особеният си морал, не го направих на младини, а сега едва ли! Не знае още, че с наранената си психика, която точно той пречупи - нямам самочувствието да погледна, когото и да било! Най-страшното от всичко днес е факта, че порасналите ни деца са забравили всичко и не се интересуват много-много, как се чувствам, как успявам да избутам всеки следващ ден! Те даже не се интересуват от това, че съм жертвала себе си и личният си живот, за да не чувстват липсата на баща, какъвто и да е той, а в случая, той винаги се държеше добре с тях. Изводът: Събереш ли се с психопат - бягството е спасение, защото не намериш ли сили да го направиш, губиш себе си! Горчивата истина, оба че е, че са много - повече от 50% психично неуравновесените - както жени, така и мъже. Внимавайте в кого се влюбвате, защото хората са супер лицемерни и нагли! Но в никакъв случай не оставяйте децата си в подобен ад, защото детската психика е още по-ранима и не се знае, дали ще могат да се справят сами, по-късно!

55.   54, как може да наричаш "морал" това, че си седяла и си търпяла насилника си?! И че си оставила децата си да растат в такава атмосфера?! Това не е морално, това е срамота и позор, и липса на морал и отговорност.

Не знам с какво се хвалиш тук и какво даваш за пример. Това, което разказваш, не ти прави чест, срамно и жалко е. И най-вече безотговорно към децата ти - как не те е било грижа какво им е на тях да гледат такива изродщини към тяхната майка?
Не говори за морал. Майка, която допуска децата и да живеят посред такива неща, няма морал!

56.   Глупости. Тати удари мама два пъти до сега, шото тя се беше напила като смок и ни побъркваше. Мама е наполовина ромка. Баба ми е циганка. Тва е нормално иначе се обичат.

57.   Здравейте, потърсих коментари по въпроса за насилието, защото ми се случи и на мен. Обичах го, сега вече май го ненавиждам, но усещам, че все още раздялата би ме извадила от ритъма на живота. Много усилия и всякакви други инвестиции (морални, материални и т. н. )съм вложила във връзката ни, че сякаш нямам сили да ги прежаля. Опитах се преди месец да скъсам с него, бях и в болница и цяла седмица не отговорях на телефонните му НЕСПИРНИ позвънявания. От амбиция, или кой знае защо, ме откри, посети ме ненадйно, ясно беше, че търси начин да хване 4в крачка", но такава няма и нямаше. Съжалих го и продължихме. Преди 3 дни отидохме на СПА-за съжаление-за 2 нощувки. Беше супер до втората вечер. а, на маса пие, та пие. Имаше весела непозната компания, но музиката и ресторанта са за всички. И аз бях очудена, че танцувахме и бяхме невероятно доволни. Прибрахме се в стаята към 1-2 часа и започна да ми задава обидни въпроси 4за ланшния сняг", аз навярно се съм опълчила... и ела да видиш бой! Цялата съм в синини, но по-черно е в душата ми. Обеща, че повече няма да ми посяга, но имаше и друг-първи път! Чудя се-ами сега-накъде? Все още нямам смелост да продължа без него. не търся съвет, просто споделям, може би търся лек за ранената си душа! Мноого боли, а аз съм патологично ранима и емоционална. Благодаря Ви за вниманието. Бъдете щастливи!

58.   Много е по-лесно, ако човек има хоби или нещо, което да го отвлича и да понесе раздялата с насилника. Мисля си, че навикът в случая е много силна котва. Вече не искам даже физическа близост с него, не знам дали бих посмяла да отида пак някъде с него, казах му, че това е последното ми пътуване в живота ми. Всяка дума или сентенция, казана от мен се преекспонира и се търси под вола теле, вече се страхувам да кажа даже и зкачка. Т се чудя на себе си и по пренцип, каква е тази зависимост, та не мога да го разкарам? !

59.   Не че не можеш, сестро. Не искаш. Ех... какъв е тоя вашия мазохизъм не знам.
Какви инвестиции, каква любов тука, какви 5 лева. Дано нямате деца, невинни деца, които да страдат заради вас... не ви осъждам, но... как да ви пожелая щастие и успех, изобщо нещо добро в живота при такъв начин на мислене и действие? !

60.   №55, никой не Ви дава право да съдите, кое е морално или неморално! Гледате живота само от вашата камбанария. Редно е да изразите мнение по темата, но не и да осъждате живота на номер 54. Тя се е държала стоически, жертвайки себе си, именно заради децата си. Мъжът е насилвал нея, но не децата. Обърнахте ли внимание, как са гледали децата когато той се е молил за прошка-"Децата бяха поотраснали и го гледаха жално-жално, как реди думи за извинение и иска прошка, обещава". Дете което е насилвано би ли гледало жално насилника си? Аз мисля, че №54 е една достойна за уважение жена, която е жертвала собственото си щастие, за да израснат децата и в семейство, макар и не много нормално! Аз съм мъж и ме трогва написаното.

61.   60, не съдя нея или живота и, а изразявам с в о я т а позиция, така както и вие и тя изразявате в а ш а т а.

За правата, колкото вие имате право да изразите мнение, точно толкова го имам и аз. Децата страдат и се мъчат в такава обстановка, независимо че насилието не е към ТЯХ.
Никого не убеждавам и нищо не налагам. Естествено е като мъж да защитите мъжката позиция. Аз съм жена, но не мога да защитавам и да уважавам жени, които търпят насилие. Останете си с мнението, а аз с моето. но не говорете за права и кой какво има и няма право, моля ви.

62.   един започнал с един шамар и накрая я убил. има такива случаи

63.   №61, Вие сте толкова жестока, колкото и насилника. Личи си колко сте сприхава и недружелюбна жена, радвам се, че моята не е такава! Никъде в коментара си не защитавам позициите на мъжа- насилник. Няма значение дали насилието е от мъж или от жена, и в двата случая то е отвратително! Жалко, че назиданията отправени към №54, Вие ги приемате като обикновен коментар, а как ще се почувства укорената жена не ви пука! Аз съм за принципа: като не можеш да помогнеш, поне не вреди! Ще Ви припомня само един пасаж от вашият коментар, ако това не е укор, какво е тогава? - "Не знам с какво се хвалиш тук и какво даваш за пример. Това, което разказваш, не ти прави чест, срамно и жалко е. И най-вече безотговорно към децата ти - как не те е било грижа"!!!

64.   Чета и се чудя-защо винаги боя е "пост фактум" както се казва? Защо да биеш жената, след като вече е направила или казала нещо? Има ли смисъл, та тя вече е орезилила мъжа. Дори и да я пребиеш казаното и направеното назад не се връщат.
Затова в нормалните арабски семейства жените се бият превантивно поне веднъж в седмицата. Да, зная, че сега ще гракнете отгоре ми като врани на изтърван орех. Но погледнете колко са стабилни семействата там, няма изневери на жената, няма обиди, няма подценяване и гаври с мъжете. Няма разврат, няма разводи. Те това е разковничето за стабилното семейство-превантивността. За да не се наложи после безсмислен бой, от който няма никаква полза, само колосални проблеми.
Аз например бия жена си в една гора, която се намира точно зад кварталното заведение. Тя дори си знае, че като я поканя да отидем там си навлича по-дебели дрехи на гърбината. Е, не съм стигал чак до извращения, все пак нямам каска да и дам. Да, зная, че това не е решение, но повярвайте ми-ПОМАГА!

65.   63, оставете квалификациите кой какъв е, моля ви.
Не укор, а направо си е престъпление. Жени, които оставят децата си да растат в среда на насилие, за мен вършат престъпление.
Не искам да споря нито с вас, нито с никого, но с какво и на кого помагат такива жени? Всички дружно страдат и се мъчат - ето резултата от техния "героичен" живот и "жертвата им в името на децата".
Не очаквам да ме разберете вие или някой с вашата нагласа. Но все пак не е ли по-разумно и по-добре за всички да се раздели тази жена с въпросния насилник?
И децата и да не страдат и да израстват едни нещастни потиснати хора?

66.   №65, отклоняваме се от темата на авторката, съгласен съм, че жената не трябва да търпи насилие, даже и в името на децата си. Но не съм съгласен, и така грубо да бъде нападана жена, която в името на децата си е решила да изтърпи някои унижения в семейството си. Тя е взела съответното правилно решение, и повече насилие над нея не е имало и над децата също, но заради тях е останала да живее при мъжа си(без да го обича). В това не виждам нищо лошо извършено от нея, ето какво пише:-"Най-накрая реших и прекратих делото, но той се подписа на протокол, под текст, че удари ли само един път, след това - моментално влиза в затвора. И, какво, си мислите, че стана? - този "смелчага" не посмя никога повече! " Мисля, че това трябва да направи и авторката. Ако не са се изпарили чувствата й към съпруга-побойник, първо да го предупреди, че при втори подобен случай нещата ще станат сериозни за него и не много приятни. Не пише дали имат деца, ако нямат, сама да прецени дали си заслужава, да се жертва втори път или да вземе превантивни мерки!

67.   Пак казвам, възмущението ми не е към един непознат човек, когото нападам снрита зад компютъра. Наистина се възмущавам, когато слушам и гледам подобни истории, свързани с насилие - заради страха, малодушието и пълната безотговорност както на мъжете, които го проявяват, така и на жените, които го търпят, и го изкарват даже някакъв вид героизъм "в името на децата и семейството". А начина да се спре това /според мен, и не само/ не е да търпи 15-20 години "шамара", свивайки се от страх в очакване на следващия, и "да се надява, че ще се промени"... и след тези много години, когато това е нанесло непоправима вреда в психиката и на детето, и на самата нея, и на въпросния насилник... който, съгласете се, няма на кого да удря шамарите, ако няма кой да му се подлага, няма да си ги бие сам... тогава да го озаптяват с полицейски мерки. Тези жени, оставайки в тази ситуация, не вършат нищо добро и героично, те де факто подпомагат насилието.
Злото не може да роди добро, плодът на злото е пак зло.

68.   Защо по дяволите искаш съвет за толкова лично нещо от непознати... семейство, приятели??

69.   Зарежи го! Твърдо и категорично. Какво означава, според някои във форума, че си е изпуснал нервите. Това значи ли, че ако аз си изпусна нервите имам право просто да застрелям някой. Какви са тия аргументи от позиция на силата. Значи, законът на джунглата, който е по-силен, има право да си изпуска нервите, а който е по-слаб да търпи и прощава, щото според някои хора тука, бил досаден и изнервял. Не ги слушай, бягай докато е време. Казва ти го 46 годишна жена, с опит точно по тоя въпрос. Да не съжалявяш след време и да си спомняш моите думи!

70.   Абе вие нормални ли сте? -едва ли не само, защото е мъж има право да удря жена си, защото е по-слаба физически и какви са тези простотии, че жената трябвало да млъкне навреме и да прекрати спора, защото все пак света бил мъжки. А ние жените какво да правим - да си посипем главата с пепел, защото сме се родили жени и сме по-слабия пол ли?

71.   Четя и си мисля как можахте от един шамар да стигнете до темата за побоя... Човека си е изпуснал нервите и я ударил. И на мен са ми удряли шамар, не съм тръгнала да се жалвам в някакви форуми за това какво да направя. Аз най-добре познавам човека до себе си и мога да преценя дали го е направил, защото си е изпуснал нервите или защото "го влече". Това е огромна разлика. Моят го направи, защото не можеше да си контролира агресията и имаше проблем с това. В този случай се хващаш и говориш с него и изяснявате нещата, ако наистина го обичаш... Не съм съгласна, че ако има първи, ще има и втори път... Аман от клишета. Всичко си е строго индивидуално за определения човек. И освен това един шамар не значи побой. Научете се да различавате нещата, а не да обобщавате. На всички, които твърдят, че няма да се спре и живеят в клишета, ще кажа, че ми е жал за тях. Те са хора, които нямат собствено мнение и се влияят от другите. Щом като другите казват, че ще го направи, значи ще го направи... Ами осъзнайте се малко де. Замислете се, защо го е направил, какви са причините му и т. н.

На авторката ще кажа, че е постъпила правилно. И аз така направих, седнахме, поговорихме и оттогава насам не ме е удрял. И понеже вярвам на човека до себе си, знам, че няма и да го направи => не живея в страх, че може да го направи. В началото наистина ме беше страх, признавам. Но след като с времето този човек доказа, че наистина се е променил и няма от какво да се страхувам, няма смисъл да живея в миналото и да го наказвам за нещо, което очевидно не е направил защото го "влече".

Ако е от вторите случаи, когато системно пребива жена си, тогава наистина трябва да се махнеш. Но като чета, това при теб не е случая... Така че, сега от него се иска да ти докаже, че това повече няма да се случва, което е въпрос на време. При мен отне 2 години този процес. Сега продължавам да съм с този човек, той ми е най-добрия приятел и знам, че какъвто и проблем да имам, мога да отида да му го кажа и ще го решим заедно. Без побой и без изгъзици... Същото важи и за него. Знае, че може да разчита на мен, че ще откликна на всеки негов проблем, какъвто и да е той (за да ме разберете ще кажа, че дори и да дойде и да ми каже "нае*ах се с няква друга", пак ще седнем и ще поговорим защо го е направил и какъв е бил проблема)...

Успех на авторката за преодоляването на този проблем! Желая ви много да се обичате и да достигнете до там, докъдето сме ние с моят приятел в момента...

72.   Ако едно нещо се случи един път, не е задължително да се случи втори път, но ако има втори път със сигурност ще има и трети!
Не бързай, прости му, ако повтори си вдигай багажа без да се замисляш!

73.   Искам да разкажа и моята история... заедно сме от 6 години, аз сега съм на 24., а той на 28, голяма любов, всиячко прекрасно, докато един ден от ревност(без да имам каквато и да е вина, само защото съм имала в скайпа едно момче абонат и краййй, има нещо)ме удари за първи път... и то няколко пъти... останах потресена, не можех да повярвам, все едно не беше същият човек... събрах си багажа плачейки и си тръгнах, при което и тойсе разплака и започна да се извинява.... и аз глупава и влюбена му простих.... с времето започнаха доста чести случай, в който когато на него нещо му е криво и аз все съм била виновна, започна да ме бута, да ми удря шамари.... без причина, когато аз кажа нещо, което не го устройва доста често прибягва до това, след това разбирасе съжалява.... аз прощавам защото презостаналото време се дуржи идеално....

Аз изпитвам страх от този човек, незнам какво да очаквам от него.... това което направи днес беше много унизително, в дискотеката сме и пак се сдурпахме и той ме оскуба за косата пред всички, и мойте приятелки... най-лошото е че сме си говорилио вече да си имаме дете.... аз незнам какво да правя, чета коментари и явно съм от онези глупави жени, който си живеят в някаква приказка, знам че е голяма грешка, дори незнам как съм допуснала да се стигне до тук и сега не мога да повярвам, че това ще е причината за раздялата ни.... много съм млада още, за да се обричам на страдания... въпреки всичко знам че ме обича и че ще страда много... аз съм голяма заблудена глупачка

74.   Жените сте странни същества!!! Не зная как можете да легнете до човек, който току що ви е набил!!! Ами той трябва да е абсолютно луд!!! Представям си да набия някого и да не се страхувам, че ще ми го върне. Трябва или да съм мъртво пият или да ми е прескочило в акъла. Ако бях жена, можеше и да преглътна, но поне месец щях да спя заключена в друга стая.

75.   Аз съм писала и преди по темата, удариха ме преди две години (връзка седемгодишна и за пръв път удари), взех си чукалата и след много разговори след две седмици се върнах, но явно човекът не само съжаляваше, но и той не е такъв, никога не е бил агресивен. Слава богу все още не ми е посягал, но аз му показах че ако го направи, повече няма да ме види, и той много добре го знае. Ти мило момиче на 24 ще станеш кукувица ако продължиш да си с него, така ще се промениш, че ще те бие и ти ще викаш той от любов го прави, ще станеш душевноболна, ако не реагираш.

76.   По принцип на жена не трябва да се посяга за да се избиват комплекси. Много гадно ми е ставало когато виждам мъж да тормози жена физически. Но има жени и жени, ако ми посегне някаква овца - ще я натоваря много лошо, няма да и цепя басма и хич не ми пука, че е жена, щом тръгва да мери сили с мен. Понякога жените са невъзможни, вижте я тая Златка от Вип Брадър, как да не я пребиеш. Има твърдения, че възпитаният мъж е лигльо и безхарактерен, че жената иска твърда ръка. Но не всички жени са такива, в много случаи и ние мъжете сме прасета и от безсилие посягаме на жени, аз не, но говоря по принцип. Най-гадно е да биеш жена си пред децата, а изобщо да я биеш, защо си с нея тогава? За себе си мога да кажа, че много трудно губя контрол, но загубя ли го веднъж, 12 години практика в бойните спортове отиват по дяволите, а именно дисциплината придобита от тях. Целях да разгледам въпроса от всички страни, не е хубаво да се бият дами, но не всички жени са дами, това не е даденост, а ниво, както и не всеки мъж е кавалер. Към пострадалата, ако мъжът ви е нервак, щом веднъж е посегнал пак ще го стори, поговорете с него и ако нещата не се оправят по-добре сложете край на отношенията си с него.

77.   Внимавай! Случи ли се нщо веднъж- то задължително се повтаря! Гледам, че е писано преди години.. Авторке как вървят нещата от тогава?

79.   АЗ СЪМ АВТОРКАТА РАЗДЕЛИХМЕ СЕ 2 ПЪТИ БЯХ ПРЕБИТА ЖЕСТОКО ОТ БОИ ИМАШЕ И СЪД .. НО КАТО ЦЯЛО ВЕЧЕ СЪМ ДОВОЛНА ЧЕ СЕ ОТЪРВАХ ОТ ТОЯ НЕНОРМАЛНИК

модератор: Моля, занапред, не използвайте главни букви при писането на коментари.

80.   А защо, авторке, си чакала да се стига дотам да си пребита, защо?? !! Защо и ти и другите като тебе чакате да ви пребиват, да си разсипвате здравето и психиката, да страдат децата ви, и седите при тия изроди? !!

И ти, авторке, още когато писа за шамара да питаш "как да постъпя"... та какво има да питаш, бягаш веднага по най-бързия начин и не се връщаш повече, не е ли ясно това, за бога! ... та още тогава всички ти казахме да се махаш от тоя... изрод е меко казано... а ти защо не го направи, можеш ли да кажеш? !!!! Какво си чакала та още тогава не се махна?? !!!
Както и да е. Сега остава и да се върнеш при въпросния.
Моля те, не го прави. Никога.

И спрете най-после да позволявате и да търпите насилие, за бога, имайте малко достойнство и самоуважение!
Не ви ли е грижа, че децата ви страдат!!!

81.   Боже, потресена съм! И аз съм изправена пред същия проблем, да простя или не - за първи път и "никога повече". Отговорът от вашия опит е категорично не! Наистина да живееш в страх би било малоумно решение!

82.   Аз сам този човек който садите, но вия не знаете нашата история и двамате сме не по малко виновни, всеки прави грешки, няма префекни аз самия разбрах своята. Благодаря че така ностроихте моята жена, тя ми прати ваште коментари и ми каза краи, по този начин тя изчиства савеста си като казва виж и хората така мислят, обаче и моита е чиста защото тя не един пат ми е казвала че мечтата и е да е самотна маика не един пат ми е казвала че си тарси причина да се разделим но аз не я давам защто сам перфектен и ме обичам и единствената причина да се разделим е ако и посегна, и така ме предизвикваше извесно време, напсува ме, посегна ми и аз и го варнах и ето извинението. Ми тои ми посегна. А истината е" НА МЕН ПРИ МАМА МИ Е ПО ДОБРЕ НЕ СЕ НАЛАГА ДА ГОТВЯ ДА ЧИСТЯ, МОЯТА СТАЯ Е МОЯТА КРЕПОСТ МАМА ЩТЕ МИ ПОМАГА ЗА ДЕДЕТО "Ами мечтата и се сбадна сега маика щте гледа детето тя щте си се е... наляво надясно, маика и щте чисти, готви, и детето щте и гледа Кво по хубаво от тва, тва е истината, много малко морални хора останаха в БГ, чалгата им промива мозаците, системата ги озлобява, всеки гледа лекото и мекото, Има жени които се борят които работят, които те допалват и наистина стават твоита половинка и когато видиш това даваш повече, и само така може да прогресира едно семеиство , евала на номер 6 и 7

83.   Всичко е индивидуално. Аз например в началото на връзката ми с моя мъж бях агресивна, доста емоционална и не много добър човек. Той ме побъркваше с неговите плоски лъжи и глупости. И в слабостта си му посягах. Той естествено е много по-силен от мен, но ми се оставяше. А шамарите ми не бяха леки. След 3 години той се промени и започна да се защитава. Когато му посягах ми хващаше ръцете толкова здраво, че ми правеше синини чак. И до половин час най-много обезумялото животно в мен се предаваше. И така всеки път. На 5-тата година от съжителството ни започна и той да избухва като мен (явно го бях заразила с моята агресия, нетипична дотогава за него). Отначало крещеше и удряше по мебелите и трошеше нещо от време на време. С течение на времето той започна да става като обезумял по време на скандал и 2 пъти без да иска ме удари. Не се уплаших, защото знаех, че не беше нарочно. Но веднъж като му падна пердето и ме удари нарочно. Нямаше ми нищо. Просто ме заболя доста. Не си казахме нищо след това. Само се разбрахме с поглед, че това не е редно. И от тогава вече 6 години не си посягаме, няма и скандали. Само разговаряме, понякога си говорим на висок тон, обиждаме се по малко или се цупим за кратко. Т. е. вече сме по-нормални така да се каже :)... Близките ни хора се чудеха как такива образовани хора като нас и с престижни професии могат да са такива ексцентрични откачалки. Дори майка ми горката плака, когато сключихме брак, но нейните сълзи не бяха от радост... Е сега са свикнали вече с нас, а и сега ние сме мушички в сравнение с това, което бяхме... Та както писах отначало - всичко е индивидуално, а може би ние сме изключение. Не зная. Само зная, че ако неграмотния номер 82 е мъжът, за който говориш, не ти и трябва ;)