Как да бъда себе си и да бъда самостоятелна?
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 2674 пъти
Здравейте!!
Радвам се, че виждам как всички си помагат едни други....Ще се опитам да изложа накратко трудността пред която съм изправена, но първо ще разкажа нещичко за себе си.

Аз съм момиче на 16, уча в една от най-добрите езикови гимназии, не ми е лесно, но винаги съм се изправяла на крака и макар да изглежда, че живея ден за ден се справям с живота някак си...

Днес водих един малко труден разговор с майка си...както винаги се сдърпахме за нещо...и така започна всичко. Ще разкажа малко за средата в която живея за да добиете представа. Живея с майка си и новият и съпруг от доста време. Не се оплаквам, осигурява ми почти всичко, от което се нуждая...но само толкова. Никъде не излизаме като семейство, новият и съпруг, който беше и една от причините за раздялата на родителите ми, отначало се държеше добре с мен....но колкото повече пораствам, толкова повече започват да ми стават ясни някой неща.

Липсва ми страшно много истинската бащина подкрепа, не толкова истинския ми баща, а този, който мислех че трябва да бъде баща ми. Родителите ми се разделиха изведнъж, бях свидетел не на бой, а на думи....на думи от които боли. Просто ми ставаше ясно, че трябва да си бъда и майка, и баща. Пораствайки стигах до прозрения, нетипични за възрастта ми, хората казваха че са изумени докато ме слушат. Майка ми и до ден днешен не може да разбере, че живота ме промени, че се крия от нея, от света....не споделям много....не показвам способностите си. Мисля, че имам таланти, но се крия от света, поради простота причина, че никой досега не се е опитал да повярва истински в мен.

Имам проблем....или по-скоро нямам подкрепа. Достигнах момент в живота си и трябва да поема по някакъв път...и този разговор днес ми унищожи част от вярата в себе си. Споделих с нея, с майка си, затова, че имам таланти които не бива да пропилявам, и че трябва да се боря.
Не срещнах подкрепа....унизи ме, отново ми показа, че не вярва в мен. Започна да дава определения за човек, който никога не е познавала. Тя не се опита да надникне в мен, да ми помогне да покажа себе си пред света. Наранена съм....нямам никаква подкрепа. Нейният отказа да ме опознае ме накара да се превърна в гигантска асоциална бомба със закъснител. Страх ме е да се разкрия, да видят цялото, а не само философските ми разсъждения и шегите, с които разсмивам хората. Искам да покажа на света какво мога....готова съм да променя всичко.

Моля ви за съвет, понеже майка ми отказва да ме подкрепи във всяко едно отношение, и финансово, бихте ли ми дали някакви съвети как да изкарам малко пари?

Благодаря !

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: 0a5743bcfc

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, малко ми е дълго написаното от теб, затова ще кажа какво мисля накратко, относно темата. Частните случаи, кой те е унизил, кой не няма значение. Щом не се чувстваш щастлива в момента, намери нещата, които те правят щастлива и се бори за тях. Действай така, че чужда емоция да не руши личната ти такава. Трябва след положителни и отрицателни коментари, да си си същата, без да се обиждаш или да се радваш, защото това са влияния от външната среда и не бива да се допускат на преден план. Човек в един момент от живота си трябва да прости на всичко случило се в миналото, и да продължи напред. Трябва да осъзнаеш, че живота на родителите ти и на другите, си е техен, ако не са щастливи, те трябва да се направят такива, не ние да им помагаме и да се фрустрираме. Опитай се да простиш на родителите си че са се разделили, това е решение, което влияе техният живот. Твоят тепърва започва, и само ако ти решиш в бъдеще ще действаш по-същият начин. Трябва да си отговорна за действията си и винаги да действаш по начин, по който да не се страхуваш да кажеш че ти си отговорната за което. Човек прави добри и лоши избори, прощавай си когато сгрешиш, всеки греши. Всичко е избор. Сама избираш как да действаш и кое решение да вземеш - във всички варианти трябва да си готова а посрещнеш последствията, добри или лоши. Разчитай на себе си, другите в своята заблуда, може да заблудят и теб, и после ти да страдаш, но това ще е твое решение, че си ги послушала и нямаш право да им събираш гняв. По своята същност човек е егоист. Всичко се изпълнява в името на егоизма, дори и когато някой се гаври с нас, е наш егоизъм, защото си мислим че сме много важни за него, и затова той е избрал точно нас, и ето фрустрация. Обичта и тя е егоизъм и избор, ти обичаш, защото си решил да обичаш точно този човек, заради нещо, не толкова защото той е най-прекрасният човек на света. Ако започнеш да мислиш в тази насока, ще станеш по-самостоятелна личност и сама ще се бориш с живота си. Аз самата съм пример за което. От сълзите олеква, и има полза до толкова, колкото след като си изхвърлим емоцията се вземем в ръце :) Успех!

 

...