 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Трудно ми е с майка ми
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2681 пъти
С майка ми като цяло винаги сме се разбирали и сме си били много, много близки.
Като станах на 17 години започнахме да живеем на различни места. Аз останах в нашия апартамент, а тя заживя с новия си съпруг. В началото ми беше много мъчно, не исках да съм сама, но с времето свикнах и си намерих приятел. Майка ми се грижеше за мен, гледаше ме и т. н., но все пак живеехме разделени през седмицата.
Първите ни страшни и адски караници бяха, когато тя искаше да ме раздели с първия ми приятел. Нещата с него не вървяха помежду ни, но все пак си беше моя работа и нищо кой знае какво не се беше случило, моя приятел не беше агресивен, нито пияница, нито наркоман, тоест не съм била в някаква опасност. Тя ме заключи 1 ден в къщата при мъжа й, беше страшна истерия от нейна и от моя страна. Очерни ми живота тогава с всичките обиди по адрес на моя приятел и постоянни заплахи, че щяла да вика полиция като съм у моя приятел... Мисля че тогава нещо се пречупи в мен и моето отношение към нея вече не е същото като преди.
Последните 2 години от гимназията прекарах така, в караници, накрая ме изпрати на море с моя приятелка, насила, за да не се видя повече с моя приятел. Приключихме по телефона...
После заминах за чужбина да уча. Майка искаше много да ме изпрати, даже ме заплашваше, че няма да ми даде 1 стотинка, ако реша да остана в България. Заминах, защото и аз исках.
Вече от 4 години някъде съм в чужбина и уча. На 23 години съм. Имам си нов приятел. Майка ми отново се опита да ме раздели с него и само го обиждаше, а дори не го познаваше! Започнаха непрекъснати заплахи, че ще ме остави без 1 стотинка. Това винаги й е най-силния аргумент. Не го е направила досега, но просто тормозът да минавам през това всеки път е невероятен... За да не изглежда, че само се караме, когато имам гадже, ще кажа, че преди да имам отново сериозен приятел, тя ме е докарвала и мене и себе си до истерия, че не мога да си намеря работа примерно. Още от първата ми година като студентка започна този конфликт с работата. Аз съм редовна студентка в чужбина, уча инженерство. В началото на втората ми година например, като ми беше на гости, започна скандал от нищото и пак за това, че нямам работа и т. н. и даже точно 2 часа преди да подпиша договор за наем, ми взе картите и ми каза да се връщам в България, повече няма да ми дава нито стотинка. И всичко това със страшен скандал, даже по улиците... Сега си давам сметка, че ми е трудно да търся работа (особено в тази невероятна криза), защото не ми се е налагало, била съм доста недозряла за очакванията на майка ми. Оценявам и й благодаря за всичко, което е направила за мен и пиша тук, за да прочета съвети и да видя как мога да оправя отношенията си с нея, искам да видя моите грешки и как да ги поправя.
Майка ми имаше и много проблеми с мъжа си. Постоянно се караха и честно казано, тя беше тази, която поддържаше непрекъсната хаплива и заядлива обстановка в къщата. Сега се развеждат и аз се скарах миналото лято много лошо с майка ми, защото й казах, че не искам да живея с нея... Въпреки всичките й заплахи и сканадали, никога не ме е оставила без пари. Последно ми каза да й върна парите от последните 2 години обучение като почна да работя. Струва ми се честно. Аз винаги съм мислила като почна да работя, да й пращам пари.
Проблемът е, че в последно време просто не знам как да общувам с нея. Тя само ми звъни и ми крещи, че не й съчувствам и че нищо не й давам, каква дъщеря съм й... Истината е, че страня съзнателно то нея, не говоря с нея всеки ден, примерно 2-3 пъти в седмицата и то по чат (преди не беше така, но с времето стана така), защото ме е СТРАХ, че при всеки мой опит за някакъв разговор, тя ще се развика, ще не наобижда, ще ме заплашва и ще ми затвори. След такова нещо, дори и да е било 5мин, после 2-3 часа не мога да се захвана с нищо друго освен да мисля за тоя конфликт с майка ми и да се чувствам ужасно. Всичките ми сили ме напускат, нищо не мога да правя след такава караница... Тя иска да живее с мен в чужбина, но мен ме е СТРАХ, мисля, че само ще се караме и аз ще откача...
Благодаря ви за времето и мненията предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: edb4d2fec3 |
|
1. „Започнаха непрекъснати заплахи, че ще ме остави без 1 стотинка. Това винаги й е най-силния аргумент. “
Ами май и на майка ти ? е трудно с теб - на 23 г. си станала, а не си изкарала и 1 ст. през живота си. Оставила си се майка ти да поеме цялата отговорност в живота ти без самата да се постараеш за каквото и да е било - ти си пълен заложник на майка си. Който плаща, той проъчва музката, нали знаеш.
Ако искаш да си независима и майка ти да не ти се бърка - ами намери си работа! Не мога да те разбера. Аз също учих и завърших редовно в чужбина, много трудна специалност, но нашите не са ми давали и 1 ст., а мъжът до себе си си го избрах сама.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 754ed16565 |
|
2. Здравей, номер 1!
Разбирам, че няма как мненията в този форум да са 100% обективни, тъй като не се познаваме и всички мнения са "в най-общи линии", но пак си е от помощ в труден момент.
Ще поясня, че съм работила в чужбина, правех преводи още първата ми година, а втората ме взеха на работа в офиса за малко. После се прехвърлих към друга фирма пак по преводи, но този вид работа е много нестабилен, понеже не е постоянна работа, а почасова и то само когато има дела (в съда съм превеждала).
Оставяла съм си биографията във всички възможни барове и ресторанти, и хотели, и академии по езици. Два пъти ми предлагаха работа, но аз отказваха, защото се консултирах първо с майка ми и тя ми казваше да НЕ СЕ ХВАЩАМ НА НИКАКВА ПОСТОЯННА РАБОТА (т. е. с определено работно време), защото специалността ми е трудна и няма смисъл да се занимавам с ГЛУПОСТИ (едната работа беше за рецепционистка в хотел на центъра, а другата беше в академия по езици)... Знам, че не трябва да обвинявам майка си, в крайна сметка сама можех да взема решението, но страшно ме дразни тази контровертност в нея, веднъж изисква едно, а друг път друго... Затова си мисля, че просто ме манипулира, не знам... Много ми е мъчно, понеже я обичам, иска ми се всичко да е както преди...
Поздрави...
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: de23a70f5d |
|
3. Това е майка-паразит! Недей толкова да и съчувстваш, оевидно не е толкова свестен човек. това не са нормални отношения на родител към дете, тя просто те манипулира и ти насажда чувство за вина. Не се поддавай и си гледай живота!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 5e77bd540d |
|
4. Нa мнението нa N 3 съм. нaмери си рaботa и не я допускaй до себе си тaм. че ти тaкa никогa нямa дa имaшвръзкa.
И нa мен лично товa ми отивa нa елементaрнa ревност и.... зaвист.
Дa, имa и тaкивa мaйки. имaх колежкa, нa 46 год. неомъжвaнa никогa, нямa децa, нездрaво привързaнa към мaйкaси и нейното удобство. когaто сме се опитвaли дa говорим с нея( мaйкa и съвсем ОЧЕИЗВAДНО я мaнипулирaше( a сме я покaнили дa излезрм, мaйкa и по чaсовник се рaзболявaя кръвно, я светотовъртеж)но колежкaтa го приемaше кaто обидa и грубa нaмесa в отношениятa и с любимaтa мaмa.
Момиче, живей тaкa, че дa си щaстливa!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: aaa9c71bd4 |
|
5. Абе номер 3, това всеки го знае. Да си гледа живота. Ама как? Пак на гърба на мама ( или тати).
Нека почне работа, пък тогава да се гледа живота колкото си ще.
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 2a013f9aca |
|
6. Здравейте! Авторката съм. Пиша отново, за да разкажа как продължава историята ми. С майка ми все пак заживяхме заедно в чужбина. Аз съм последна година студентка. Вече нямам търпение да завърша и да правя това, което искам.
Минах през много квартири докато намеря възможно най-хубавата, най-изгодната и най-подходящата за вкуса на майка ми, която е страшно взискателна и в общи линии не може да и се угоди никога, понеже и тя самата не е наясно какво иска. Настанихме се, първоначално й хареса много, но не след дълго започна да се оплаква, да недоволства, да тропа бясно на съседите, защото й шумат (а строителството като цяло е лошо навсякъде в тази държава), крещи, за да я чуят съседите и ги обижда като търси в речника как се казва на техния език. Тя има инсомния и едвам заспива попринцип. Преди като че ли имаше все пак някакъв режим и си лягаше много рано (към 10ч. ) и ставаше към 7-8ч. Откакто живеем заедно, ляга към 2ч., не успява да заспи и става към 12ч. наобяд. Сутрин често плаче, вечер е все изнервена (няма работа и никакви познати тук, а и не говори езика), преди лягане я напушва страхотен смях, който според мен е свързан по-скоро с нервност. Много често вдига скандали. Средно поне по 1 път на седмица имаме сериозен и ужасен скандал. Оказах се права, майка ми се държи по същия начин както се държеше с бившия си съпруг години наред, докато той не я напусна. Аз съм й го казвала в прав текст, че ако живеем заедно ме е страх, че ще се караме така, но тя го прие за смъртна обида едва ли не и как съм я изоставила, неблагодарница, т. н. Дразни се, когато излизам с мои познати. Все ме разпитва какво толкова си говоря с тях. Казва за моите приятели, че са глупави и посредствени, както ме нарича и мене много често. Казва, че моите приятели са посредствени щом не обсъждат писатели, художници, концерти, световна политика, т. н. Аз се опитах да я въведа в един мой приятелски кръг, хора на по 30 и нещо години, почти всичките правят докторантури, но като се прибрахме вкъщи, пак същото говори по техен адрес. Сигурно има по-будни хора от моите приятели, но това не и дава право да критикува така болезнено постоянно! Мен ме обижда почти при всеки скандал, казва ми, че съм глупава, че ще стана сервитъорка (инженерна специалност завършвам), че утре ще ме пита като остана без пари. При всяка караница ми бърка в портмонето и ми взема парите. Всички дебитни карти са при нея. Аз не съм роптала като започнахме да живеем, дадох й даже моят документ за самоличност, за да може да пазарува с картата, която е на мое име, защото все пак са нейни кинти и си е в правото. Обаче тя просто се възползва при всеки удобен случай да избухне и да каже, че само ме издържа, че съм и страшна тежест, че се е нагърбила с непослина задача. Живея в непрекъснати заплахи, че няма да завърша, че ще ме остави и т. н. Някъде дълбоко в себе си я разбирам, че е ужасно уплашена. Също до някъде разбирам, че аз съм могла да постъпя (или мога да постъпя) по по-различен начин и да се опитам да не завися от нея. Остава много малко до завършването ми и не искам да пропилея този шанс да завърша навреме. Какво иначе ме чака? Струва ли си на финалната линия да спра? А и ако сега прекъсна, шансовете да изкарам парите, които тя иска аз да изкарвам, за да мога и нея да издържам, са минимални. Освен това смятам, че не е това проблемът. Според мен, ако не реша този конфликт по някакъв начин, утре майка ми, ако продължава да е в това състояние, спокойно може да ми вдига скандали за това, че не съм на подходящата работа, че не съм с подходящия мъж, че не й пращам достатъчно пари, и т. н. Тя често казва, че не може да ме понася, че адски я дразнят моите реакции и поведението ми, и че се е чувствала по същия начин с бившия си мъж (там се стигаше до непрекъснати жестоки скандали, защото майка ми не беше удовлетворена, а мъжът й какъвто и да е бил, я гледаше, водеше я по най-луксозните почивки както на нея й харесва и т. н., не че оправдавам начина, по който я напусна... ). Майка ми често ми подхвърля как до 6 месеца трябва да си намеря високо платена работа и поне една трета от заплатата ми да й я давам. За където замина, да я взема с мен, например в Дубай... Да й купя къща... Някакси тези неща ги поднася по отвратително надменен начин и очаква аз едва ли не да й подпиша договор, че утре това ще стане точно както го изисква... Аз няма да изоставя майка си, но начина, по който ме пресира и унижава е отвратителен. Казва ми, че съм робиня, че съм използвачка, че за нищо не ставам, че съм мързел (изобщо не смятам, че това е вярно! ). Най-добрата ми приятелка казва, че майка ми има психично безпокойство. Опитвала съм да говоря с нея за това, но тя не дава дума да се обели. Иначе й е много трудно, не вижда смисъл в живота си, нищо не я вдъхновява, смята, че ужасно се е провалила... Изпадна по едно време в страшна истерия, че не можела да издържа вече в тая държава (само месец след като се нанесе) и аз съм й казвала преди да дойде, че няма да има какво да прави тук, но тя не, та не, искаше да дойде. Реши да си купи билет да се връща в България, купи си един, после реши, че ще бъде ужасно студено в България на тази дата и че не иска да мръзне като куче, понеже не понася студа, и накара бившия й да й купи друг билет като взе и връщане този път... Непрекъснато си мени мнението, ужасно нетсабилно чувство ми създава. Не ми дава да се преместя в апартамент с други студенти, защото не знае дали няма да се върне пак... Просто една непрекъсната нестабилност чувствам и вече ми е толкова все тая какво върши, просто гледам да съм пасивна, защото така запазвам емоционалната си стабилност. Мъчно ми е да я гледам така. Как да й помогна? Ставам все по-безчувствена към нея и даже започнах да я обиждам и аз и да й казвам отвратителни неща, които никога не съм си позволявала да й казвам като например, че е зла, идиот, вешица... Отвратително, много ми е болно... Но аз просто търпя, търпя, мълча, гледам да не говоря много, но тя просто ме провокира ужасно и аз избухвам като вулкан... Даже заради яда си съм си късала сухожилията на глезена както вървяхме по улицата и се карахме. После пък очите ми започнаха ужасно и непрестанно да трептят... Моля ви, помогнете ми с някакъв съвет. Какво да правя?
Поздрави и Весели празници
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: d4f889152f |
|
7. Aбе, момиче, РЕЖИ!!!
Ти... хем сърби, хем боли!
Тaзи женa, нямa дa ти позволи дa бъдеш щaстливa, товa е пaрaзит, който ще се хрaни от енергиятa ти, ще те ползвa зa кошче зa душевни отпaдъци. щом мaйчин инстинкт дори нямa, зa дa я контролирa, кaкво очaквaш нaтaтък. ще стaнеш същaтa, сaмо тогaвa ще е доволнa.
И не рaзбирaм, зaщо по дяволите не си потърсиш някaквa рaботa, зaщо позволявaш дa те издържa, зa нея явно товa и дaвa прaвото дa те мaчкa.
Изхвърли я от животa си!
После кaкво, ще рaботиш, тa дa я издържaш? !? !
Тоест, никaкво семейство, мъж, децa, сaмо МAМA? !
Е, или клякaш и целувaш зaд... a нa мaмa или стягaш твоя и си вземaш животa в ръце!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: d1e9adc3c0 |
|
8. Майката ти вменява чувство за вина за да те манипулира, използва и да живееш живота си по неин начин... Тя е енергиен вампир!
Никакво спокойствие не можеш да имаш с нея.
Не е твоя работа да я издържаш. Да си намери мъж за целта. Ти трябва да си организираш своя живот от тук насетне-работа, семейство и т. н..
Какво се е вкопчила в теб и не ти дава да дишаш.
Изпрати я в Бг и да си живее живота както сметне за добре.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
