Майка..:(
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2119 пъти
Помня този ден сякаш беше вчера. Отново тази студенина, мъка и тъга ме обсипваха и пронизваха крехкото ми сърце. Онзи неприятен и тежък спомен ме убиваше бавно. Задушавах се от мислите си, не издържах, идеше ми да изкрещя :”Върни се! ”, но беше късно.. ТЯ вече си беше отишла. Остана само парфюмът й, ароматът на който винаги ухаеше- никога няма да го забравя. Магнолия, нежно цвете, като нея самата. Тъй красиво, че да те е страх да го докоснеш.
За съжаление само това ме утешаваше- мисълта за моята скъпа майка. Най-лошото е, че сега съм сама, беззащитна, лутаща се из света без да знам къде отивам, без да знам коя съм.. със сигурност не бях същата. Опитите да започна на чисто моя живот се проваляха със всяка изминала игла пронизваща ръцете ми и вливаща отрова във вените ми..
Да, съжалявам за това което бях – едно НИЩО, безполезен БОКЛУК и САМОУБИЙЦА!
Знаех, че този начин на живот няма да ме отведе до никъде другаде освен до гроба. Накрая ТЯ лежеше 3 метра под земята вместо мен.. ЗАЩО? Защо трябваше да се стига до тук? Защо не лежах там аз? Мога да получа отговор сега. Любов, грижа, притеснение, тревожност, безсънни нощи, от страна на майка ми и скандали и пропиляване на живот от моя. АЗ бях тази на която трябваше да носят цветя! Съвестта не ме оставяше да затворя очите си дори за минута. Бях един жив труп.
Когато беше жива, майка ми се чудеше къде всъщност грешеше относно възпитанието ми. Знаех и този отговор, но ще го запазя в тайна. Знам, че аз бях виновна. Прибирайки се всяка вечер в ужасно състояние, с подути и изпъкнали вени, вече почти не останало място от дупки, и две очи, виждащи смъртта. След тези вечери следваха скандали, които продължаваха с депресии от страна на майка ми. Какво правех аз ли? Не, не я утешавах. Затварях се в банята и търсех празно място по вените ми за поредната капка смърт. Минаваха години, накрая майка ми не издържа.. аз я убивах с отношението си и поведението си, тя изпитваше страх от мен. От нерви получи тумор. Кога разбрах ли? Когато вече се намирах в болницата държейки ръката й и плачейки с глас. Не оценявах нейните грижи, не я слушах, мислих, че мога да имам всичко, когато си пожелая. Но явно не е било така, защото сега пожелавам нея, но един глупав избор, повтарян с години отне светът ми. Моят свят беше моята майка!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 2 месеца hash: f918f1c431

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Съжалявам за загубата ти. Да, оценяваме нещата, едва след като ги загубим... Надявам се сега да си оставила стария живот зад гърба си и да продължиш напред като силен, разумен и достоен човек. Заради майка си!

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 730c5315f6

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Тъжно... Нека обичта към майка ти да помогнат да спреш да се бодеш. Това ще е единственото изкупление за вината ти. Спри! Заради себе си.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 632853c09e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   По принцип не съм набожна, но има една поговорка, че като съгрешим, Бог ни наказва чрез близките. И е много вярно всъщност, за съжаление си осъзнала твърде късно, какво си вършела. Единственото, което можеш да направип е да се вземеш в ръце, да забравиш наркотиците и да продължиш живота си. Не е ли това, което иска майка ти? Направи го не само заради себе си, а и заради нея. Докажи, че съжаляваш не чрез думи, а чрез действия. Мисля, че това е като страховете... не можеш да ги забравиш или да изчезнат, но можеш поне да се научиш да живееш с тях. Пожелавам ти късмет. И един послепис да добавя, който няма общо с темата... имаш талант в писането наистина историята ти е ужастна и много тъжна, но е написана майсторски.. понеже каза, че не знаеш към какво да се ориентираш, мисля че писателската кариера ще ти се отдаде. :)

 

...

горе^