Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Повечето хора като номер 2, няма да разберат истинския смисъл на историята ти, а ще се хвалят как и те са живели мизерно и сега разполагат с толкова много пари. Това което аз разбрах и което номер 2 не разбира, а бърза да си разкаже личната история и да се похвали, е съществената разлика в отношението на родителите, а не в самата липса на пари. Номер 2 ти сама каза, че твоята майка може да е нямала, но когато е получила заплата веднага е отишла да ти купи дънки. Тоест с тази постъпка тя ти е показвала, че дори да няма пари ти си ценна за нея, и съм сигурна, че поради тази причина си преуспяла после. Показвали са ти че ги е грижа, за теб, че залсужаваш и оттам ти си имала самочувствието да преуспееш. Докато при автора има много съществена разлика- те пак са нямали пари, но за сметка на това майка им е показвала, че тя самата и парите са много по-ценни от совствените и деца. Тоест при всеки удобен момент тя име натяквала как не е важно те да са щастливи, защото примерно им е купила нови дънки, а как тя страда от това, защото тя самата няма нещо ново. Това много смазва самочувствието и самоуважението- човек започва да мисли, че всеки и всичко е много по-ценно и важно за него. И именно затова в момента автора и сестра му нямат достатъчно увереност и самочувствие за да си изградят един нормален живот. Тук главното е не темата за парите, а темата за изграждане на самочувствие у едно дете. Майка им непрекъснато им е вменявала чувство на вина, за това че нямат пари. А по-нормалното би било е да им вмени, че дори да нямат пари, най-голямата ценност са самите те и да се старае да ги прави щастливи. Тя не е пожелала да си поеме отговорността и да си признае, че като родител не е могла да осигури децата си, и е изхвърляла тази вина върху самите тях. Това нанася такива психически травми, като силно чувство на вина, съзнанието, че не заслужаваш нищо в този живот, ниско самочувствие, абе цял спектър от неприятни емоции.
Авторе искам да ти кажа, че е важно че си стигнал до тези изводи, и си признаваш открито нещата. Прав си да се сърдиш на майка си, но може би и нея са я възпитавали по същия начин. Има хора, които вместо да си насочат енергията към нещо градивно за да си оправят проблемите, те започват да се изкарват жертви и да тероризират всички около тях. Майка ти е от този тип. Освен това е човек за който най-висша ценност са били пари, а семейстото и децата са оставали на по-заден план. Нормално е човек да живее според ценностите си, може би липсата на пари, е направила майка ти такава, че да мисли нон стоп за тях. Причините може да са много, въпроса е сега след като си осъзнал колко те е травмирало всичко това, да започнеш лека полека да лшкуваш травмите си. Тоест да си изградиш един нов начин на мислене, коренно различен от този който майка ти ти е вменила. Но най-важното е да се оттърсиш от чувството за вина, защото ти и сестра ти нямате вина, че вашите нямат пари. Съветвам те също така да не се отказваш така лесно от мечтите си, защото това показва, че ти отново живееш по модела на майка ти, които ти налага неистови ограничения във всеки аспект от живота ти. Хората които имат пари не са по-различни от теб и сестра ти, различно е мисленето им, те са счупили оковите на ограниченията и са постигнали мечтите си. Както каза някой по-горе не се стреми да се свиваш и пестиш, а търси начини да изкарваш повече пари. Пробвай докато не стане, но никога повече не си налагай ограничения и не се примирявай с обстоятелствата. Аз мисля, че имаш капацитета да се справиш, защото си имал смелостта да стигнеш до тези изводи, и да си признаеш всички тези болезнени неща. Сега е време да обърнеш мисленето си от ограничение към разрастване и всичко ще си дойде на мястото лека полека.

7.   Смятам, че съвсем правилно в началото на темата си, си използвал думата "ще изопача", която означава, ще тълкувам факти в невярна светлина или ще преинача.
Смятам, че децата от началото на тийн възрастта трябва да са наясно със семейното финансово положение на родителите си и да се научат да харчат според джоба си.
Имам в предвид, че не става майката у дома да готви леща, поради липса на средства, а детето да яде за обед сандвич в събуей от 5лв.
Това ще го осъзнаеш, когато се отделиш и започнеш да живееш със избранницата си, когато имате деца. Може би никога няма да го осъзнаеш, защото си от мъжки пол. Всъщност всеки родител иска за детето си, възможно най-хубавите неща, това което той самият е нямал, но има едно НО всеки трябва да харчи според възможностите си. И реално нито един от родителите на вашите съученици, които са ви се подигравали, не е имал и четвъртината от това, което сте имали Вие, като малък.
Мислите Ви са повлияни от днешното време, разбирам, но осъзнайте се Вие робувате на рекламите, какво значи ти да си със маркови дънки, а майка ти, при която живееш и имате общ бюджет, със скъсани дрехи? Рекламите ви карат да мислите, че е правилно, че имате право, да имате всички тези лакомства и дрехи и да се чувствате лишени, ако не ги притежавате. В интерес на истината и майка ви, също робува на реклами и се чувствла нищожна задето не може да ви осигури, това което според нея имате право да притежавате, толкова много ви обича тази жена, че е готова да ходи боса и гола за да имате вие нови рокли. Старала се жената да ви го осигури това което не може да си позволи, само за да станете вишисти, да се сприятелите с децата с ланци и да имате същите мечти.
Семейният бюджет е общ и от него трябва да разполагат всички долу горе поравно, макар в днешните семейства да отива всичко за децата, поради липса на средства и поради мечтите на родителите децата им да имат повече от тях самите както сега така и в бъдеще.
Мисля че майка ти е малко попрекалила, но пак се е справила добре. Виж себе си, виж мислите си, виж начина си на живот. Нормално ли е това за възрастта ти? Дори да не си споменал възраст, се вижда, че си завършил висше, добре пишеш, казваш, че работиш доста добра работа. Майка ти, ти е дала самочувствието да постигнеш, това което си поситгнал, точно с нейните лишения, тя се е лишавала за да не се различаваш ти от децата с ланците, кой знае колко и в същото време ти е обяснявала как тя не е с възможностите на родителите на децата с ланците и да се замислиш като си поръчваш в кафенето.
Защо не можеш да си позволиш да живееш сам? Ще ти отговоря, защото не си сигурен в себе си, защото искаш да имаш отворен вариянт да се нахраниш от на мама хладилника, защото си решил, че трябва да си похарчиш средствата за приятни, а не за полезни неща. Всъщност реално осъзнаваш, че изкарваш точно толкова, колкото да си покриваш само режиините разходи и наема, и въпреки висшето си образование, не изкаравш достатъчно за удоволствия. А трябва да имаш спестени и за черни дни.
Ще ти разкрия една тайна за теб, майка ти вина няма! за ниската ти заплата. Човек с висше би трябвало да може да си позволи да плаща наем, да си плаща всички разходи и да си позволява доста удоволствия, но сам вжидаш от 23 години положението в България, заплатите на вишисти са в размер по нисък от разходите от които не можеш да се лишиш. А какво да правят хората със средно, а тези със ниско образование? Да не създават въобще деца, да не създават деца и такива като теб и в бъдеще да имат поколение само тези със много високи доходи. Колко на брой ще са новото поколение след 30 години? Ще могат ли те да обслужват всички работни места? Ще имали данъци за държавата? След 50-60 години държава ще има ли?
Сега помисли пак, кои от децата на богатите в бъдеще ще станат заварчици, касиери, озеленители, автомонтьори и т. н. Как си представяш света, без такива хора? Е, да ти обясня, автомонтьор, не се става хранейки се като тийнеджър в събуей и мак доналдс, защото тези които се хранят там имат по високи мечти, те обикновеннно, или стават вишисти, или разочаровани от заплатите на вишистите, и от непостижимите мечти на родителите си стават наркомани, мафиоти.
Детето отгледано с "ефтини" стоки, става автомонтьор и др. Вие хората с висше, сте зависими от тези хора и без тях сте за никъде, вярно и те имат нужда от вас, но ако Ви няма, нискообразованите няма да умрът от глад, което може да се очаква от вас ако ги няма тях. Те нискообразованите, могат да работят тежък труд, могат да копат картофи, да отглеждат добитък без ваша помощ, но вие висшистите не можете и един ден без тях. Какво бихте правили без тях? Кое ваше дело щеше да е завършено без тях? Вашите проекти ще си останат само рисунки. Вашите планове щаха да са само обикновенна исписана хартия. Дори хартия щеше ли да има без тях?
Така, че разбирам мечтите ти, всеки иска детето му да има и да стене повече от самия него, ако имаш деца те да имат всичко, което си нямал ти дори повече, но какво си нямал ти, и от къде да вземеш повече, добре ще го храниш само с добре рекламирани лакомства, а дали е полезно за него? Колко повече от вишист да стане вашето дете? За примиер на държавата има само едно място, а ако успеете точно вашето дете да е примиер, внучето ви родено след само 25 години, какъв да стане?

8.   От 2 до 6 - не мисля, че може да има хвалба в АНОНИМЕН сайт и съжалявам, че е прозвучало така
„Тук главното е не темата за парите, а темата за изграждане на самочувствие у едно дете. Майка им непрекъснато им е вменявала чувство на вина, за това че нямат пари. „
Тук съм съгласна, просто исках да кажа на автора
1. Споко, всички сме били на този хал
2. Когато човек се изнесе и почне да живее САМОСТОЯТЕЛНО, той може да успее в живота.

Мен родителите ми ме подтискаха по друг начин. Разбира се, не така като при автора - неговата майка е направо за Психиятрията. Моите родители обаче също не успяха да ми внушат самочувствие и вяра в себе си. Каквото и да постигах в живота (под 18 г. бяха оценките), те винаги ми казваха „о, това няма да стане„, „имала си късмет, учителката е имала добро мнение за теб“, не знаеш утре какво ще стане, и „нищо няма да стане от теб“. Обичаха да ме подтискат например, сравнявайки ме с други деца - виж Х може играе народни танци, била е тук и там на концерти, а ти... не можеш да танцуваш.
И действително - нито съм музикална, нито мога да рисувам, но моите таланти, усилия и РАБОТА ми бяха отричани и обявявани за късмет, стечение на обстоятелствата и външни някакви влияния. Учила съм до 3 ч. вечерта, но като изкарам на другия ден 6 на контролното по физика да кажем (любим мой предмет), майка ми казва - ами паднали са се лесни задачи или - виж, пак късмет извади. Никога е нямало едно - БРАВО от тяхна страна. Баща ми пък не се интересуваше и толкова от мен. Той имаше едно дете, аз бях някак си ей така - между другото. Трябваше да завърша със Златен медал и най-високи постижения в 50-год, история на гимназията, за да го трогна, но само до следващия мач.
И днес са такива родителите ми, но СЪМ СЕ ИЗНЕСЛА на 18 г., виждаме се, хубави емоции, благодарна съм им за всичко, но самочувствие и вяра в себе си ми дадоха чужди хора и най-вече сама се нахъсвах и ВЪПРЕКИ тях станах човек, не благодарание на тях. Ако бях стояла при тях, щях да съм същата жертвичка като Автора, сестра му и повечето млади хора тук.

И днес нашите са на мнението, че моята работа например „не е работа“, защото не се потя над нивата, а работя на компютър. Самите компютри са едва ли не неща, измислени от Дявола да ги мъчат - забраняваха ми ги, интернет беше също забранен и всичко сама съм учила и съм се оправяла. Сестра ми например е млад човек и не може да работи с компютър дори да си свърши елементарни неща и затова сега работи тежка физическа работа, докато аз „не работя“. Тя се изживява като жерва на нашите, подобно на Автора. Много ми са познати тези неща. Ако тя напише история тук - ще е подобна, докато аз виждах по-скоро позитивното (имахме хляб и покрив).
Но - родители, какво да ги правиш. Моите поне са добри, а грешките им са несъзнателни, породени от тяхното собствено невежество и провинциализъм. Затова не им помагам финансово (те си имат де), а им подарявам само и изключително екскурзии из Европа и има доста промяна в тях. Човек сам трябва да намери истината за себе си. Виждам в последните 10 г. голяма промяна в тях и съм убедена, че днес щяха да са 100 пъти по-добри родители от едно време. Защо са се женили толкова млади хората навремето и защо са раждали деца без да са готови за това - не мога да си обясня.
Това мисля, че е и основното послание на Автора.
Моето е - ПЪЛНОЛЕТНИ ХОРА, ИЗНЕСЕТЕ СЕ ОТ ВАШИТЕ!!!

9.   От №7 да уточня коментара ми не бе повлиян само от темата, а и от изказването на №2. Те двамата са деца на същото време. С родители справили се по почти един и същи начин с обстоятелствата на живота в България. РПазликата между автора и №2 е само тази, че №2 има повече кураж.

10.   Номер 9 - именно! Разликата е, че аз съм разбрала, че трябва да се изнеса и да се оправям, докато за други е по-удобно да продължат да се изживяват като жертви. Да, родителите имат вина - не случайно и аз съм решила да осигуря всичко предварително на децата си или да нямам такива, но ако не 100%, то едни 70% си зависят от теб, а ако работиш силно и вярваш в себе си, можеш да поемеш и останалите 30%. Моите родители например нямат нито 1% влияние върху живота ми, начина ми на развитие. Нарочно съм прекъснала тази връзка с тях и съответно са ни много добри отношенията, защото няма нито аз за какво да ги обвиня, нито те имат някакви претенции. Винаги съм правила обратното на това, което са казвали и винаги съм имала успех. Те вече са осъзнали и причините за своя неуспех- фактът, че правя обратното и имам успех им е малко или много достатачно.
Много е трудно да се изнесеш от родителите си без пукнат лев на 18-19 г., но да продължиш да се изживяваш като жертва още 5-10 годинки отгоре е още по-зле.
Искам да кажа на Автора - смело, изнеси се! Ти поне имаш сестра си, двамата много по-лесно ще можете да се справите и с жилище, и с разходи. Има решение на проблема и това не е самосъжалението и да чакаш майка ти да се промени. Тя няма да го стори - направи го ти. Това кой крив, кой прав няма да промени обстоятелствата. Колкото и да е виновна майка ти, ти пак си оставаш на това ниво, ако не промениш СЕБЕ СИ и в крайна сметка пак накрая сам си си виновен най-малкото за пропуснатите шансове.

11.   Виновни няма - и родители, и деца са всъщност жертви. Родителите предават на децата си най-доброто според това, на което самите те са били научени. Няма родител, който да е нормален психически и да иска да навреди на детето по някакъв начин. Родителите правят всичко с мисълта, че помагат на децата си и ги учат на правилните според тях неща. Примери хиляди, че това много често всъщност пречи и вреди на децата. Авторът след като е започнал да осъзнава вредата от поведението на майката е трябвало да реагира и да си отстоява душевното равновесие. Аз се съмнявам, че дори и сега, когато е наясно доколко майката ги е повредила и двамата със сестра му, те й се опъват по някакъв начин. Единственото решение е да се изнесат. Но явно няма как да стане поради финансови причини. Щом няма да стане това, поне на този етап, може поне да й ограничи влиянието като не поддава на дрънканиците й и да започна да работи по отърсването от пораженията върху психиката му. Трудно е, но щом е осъзнал какво се случва всъщност, лека полека нещата ще се наместят. Успех!

12.   11 - супер го каза. Оправдания като „няма как да стане по.... причини“ обаче НЕ ВАЖАТ. Човек може и скромно да живее, но да му е спокойно. Щом аз - 18 годишна пикла съм успяла в къде-къде по-тежки времена от днешните да се изнеса, и те двамката със сестра си ще могат. Не можете да си представите, колко по-лесно е от това да живееш в подтискаща семейна среда. Който търси - намира. Дваминката са и от София, къде-къде по-лесно е да се изнесат в същия град, да си намерят жилище и работа.

13.   От №7, 9
Във връзка с №2, 8, 10, 12 Тя не е успяла да разбере темата на разговор, пак както в много други теми, тя разказва своите "големи" "ЛИЧНИ" поситжения.
Специално за №12 Всички ние имаме лични постижения и повечето от нас знаят твойте наизуст.
Автора не пита за помощ и съвет, как да се справи с живота си. Автора иска да си изясни и да чуе чуждо мнение, как, защо и колко повлиява това поведение на родителите, върху детето като цяло. Въпросът му е на психическа основа, не физическа. Той сам знае какво трябва и какво иска да прави с живота си. Въпросите му са свързани с: павилно ли е децата да знаят финансовото положение на родителите си? Правилно ли е родител да обяснява подробно от какво се лишава за да има детето му тези условия на живот? Особенно когато семейството е средно ниво с общ доход например 1300лв четиричленно семейство. И правилно ли е човек с личен доход около 700лв да прави планове за деца и семейство? Осъкатява ли това децата и до колко?
Поне аз така разбирам темата, авторе поправи ме, ако не съм права.

14.   Прав си, авторе. Ако някой не може да отглежда деца просто не се захваща. Такъв и е манталитета на майка ти, но дали е разбрала какво ви причинява? ! Опитайте се да се отделите, не се живее в такава среда.

15.   Авторе, а майка ти какво е работела не разбрах?

Моята майка беше по-зле. Работеше 24ч. почиваше 3 дена, взимаше възможно най-ниската заплата за 80те, но пък ходеше на работа с прическа, гримче, парфюмче, токчета, по цял ден цигарки, кафенце, вечер задължително питиенце... имаше цялата цветова гама костюми и обувки, на шивачка се ходеше веднъж в месеца, на козметик и фризьор също на такова време това продължи до като стана на 70г. / и както винаги - пари нямаше и все за това се говореше и се караха с баща ми...
Купих първата нова дреха в живота си когато започнах работа на 18г... До тогава износвах дрехи на брат ми / с 13г. по-голям от мен /, на племенници и братовчеди /също с такава разлика, смятайте модата от кога е била/, като дрехите не винаги бяха дамски...
Като завърших училище, започнах работа като барманка и се записах да уча международен туризъм... Но, уви! Милата ми майка ми заяви, че не е момента да давам пари за висше, а да й помагам да изплати апартамента /бяха я пенсионирали на 50г. и търсеше кой да плаща вноските, за да не си нарушава тя пенсията/.... За баща не споменавам, тъй като той беше безгласна буква.
Напуснах Нов Български, помагах в къщи, пазарувах, плащах сметки.... До като един ден не ми светна, че това не е родител.... Нищо не ми е дала, освен че ме е родила. Тя самата е 3ти клас образование... Баща ми е с полувисше... винаги съм се чудила как са се събрали...
Минаха няколко години, изнесох се от нас, отидох на квартира. Баща ми почина, аз платих погребението, както винаги пари нямаше... Когато остана сама, съвсем забатачи сметките... Иначе, когато съм минавала да я видя - хладилника пълен, косата боядисана, винаги и питиенце има... За сметките не знаех.... Един ден ми предложи да ми прехвърли нейната част от апартамента / след смъртта на баща ми тя беше собственик на 4/6 идеални части/, срещу това да платя сметките, които бяха към 5 000лв. Обеща, че вече ще си ги плаща чинно и аз изтеглих заем за да й погася дълговете и да ми прехвърли частта й.
Това се случи 2006г.... сега сме 2013, както вероятно се досещате отново има натрупани сметки на мое име към 7000лв., без да живея там....
Е, кажете ми сега? Това родител ли е? Заслужава ли уважение? Брат ми отдавна си реши проблема - от 5-6г. не се е мяркал.
Та заглавието на автора е много вярно!

16.   Авторе, благодаря ти, първо, че сподели всичко това, аз лично си извадих поука за себе си да не допускам грешките на майка ти. Знай, че безгрешни и идеални родители няма, всеки допуска някакви грешки и малко или много травмира децата си. Нищо не споменаваш за детството на майка ти, тя как е израстнала, в какви условия, потърси причините за поведението й там. Сигурна съм, че не би я съдил толкова строго, след като ги откриеш. Иначе, и аз като другите смятам, че е крайно време да се изнесете със сестра ти, мисля, че родителите ти ще си живеят спокойно с доходите, които получават, ако живеят сами, обаче. Дори ми е чудно как след всичко преживяно това не е първото нещо, което да копнееш да направиш- да освободиш майка си от бремето да се грижи за вас.

17.   Авторе, и други като тебе сме живяли с енергийни вампири и drama queens. С други думи хора, които през детските ни години са правили съществуванието ни невъзможно и за да съжаляваме, че ни има. Аз също мисля, че ти и сестра ти трябва да се изнесете оттам най-вече, за да съхраните здравето си. Но със сигурност ще има огромни скандали с родителите ви за това, че се изнасяте.

19.   за съжаление много семейства са така. Дано повече хора прочетат и да си вземат поука. Страхотно написана история. Не знам дали искаш съвет, но бих ни позволила- отделете се, големи хора сте, за заминаване в чужбина трябват към 1000 лв на човек, дори от някои фирми предлагат да ти увържат пари от заплатата за първоначални разходи, съберете някой лев и се изнесете, много късмет ти пожелавам

20.   Браво на номер 7 и номер 13!
Най-трезво мнение.
Всички, които смятат, че един родител трябва да киха пари и да "пука да мълчи", да не се оплаква, ще му препоръчам да поживее с едно дете 10-ина 12 години по този начин, да видим колко ще изкара. На 5-тата година ще умре от инфаркт.
Я се осъзнайте, бе!
Нашите деца, не са амерканци, че по някакви болнави американски модни тенденции да им спестяваме неприятностите в живота.
Какво ще излезе от такова отроче?
Малък тиранин, който не познава болката на тоя свят и не признава отказ.
Който тропа с крак и настоява да получи всичко сега и веднага.
От това да познаваш реалността не се умира. Напротив-изгражда се здравомислещ човек.
Моят баща на 7 години е пасал крави и така - всяка ваканция.
Жив и здрав е.
Ако попитате някой про-американски ориентиран психиатър ще ви каже, че така се убива психиката на детето и тям подобни глупости.
Да, ама не, както казваше един човек.
Това е поредния евтин рекламиран боклук, който, като мазен хамбургер лесно се поглъща и лесно руши здравето.
Децата трябва да знаят всичко и да не реагират като гевезета.

21.   аз съм съгласен с автора... наранило го е подобно отношение но определено е по-добре от мойта майка...

Наще не са имали особенно голями финансови проблеми(поне доколкото аз знам) но въпреки всичко съберях ли от рожденни дни малко повече пари и майка ми ги взимаше... заяждаше се с мен биеше ме и ме наказваше като ми взимаше парите...

Сестра ми никога не си е помръдвала пръста да си заслужи нещо, но аз започнах да работя на 10-11 годишна възраст за да събера пари за телефон и познайте какво... 2-3 пъти съм започвал от 0 та... така че ваще поне не прилагат двоен стандарт... разбираш се със сестра ти!

Аз кво да кажа като 2от 3 телефона които съм имал 2 съм си ги купил аз а 1 вия ми го подариха роднини... наще ми купиха стар лаптоп защото постигнах високи резултати в училище, и въпреки че продължих с високите резултати те ми го взеха и го дадоха на сестра ми, която също се размрънка за лаптоп...

Авторе, много пъти не ценим това което имаме! Ти имаш семейство, сестра която те обича и ти нея :) Аз нямам подобно нещо... немога да ги гледам...

едно време майка се оплаквала на баба ми че аз само съм събирал пари и баба ми я питала е добре де кво лошо има.... и майка казала"неискам да събира пари... просто неискам... "

Моя апел към теб е наистина изнеси се със сестра ти :)

Цени сестра ти и се подкрепяйте! Бъди мъж... майка ти да престане да ти хленчи! Казваш и правя всичко квото мога да не ме беше раждала. А и да поне не ти го е казвала>... защо се роди проклетнико... защото мойта ми го е казвала... Не влизам в графата пакостници. Винаги съм имал свое темпо на живот но на никой не съм пречил :)

Прочетох темата ти и ти казвам... цени сестра ти и че не са прилагали двоен стандарт... гарантирам ти това е много по лошо... А как би реагирал ако си изкарал 250 лева и ти остават 50 лева за да си купиш телефон и майка ти дойде нашамари те и ти ги вземе? На 2 пъти така? Не е ли по-ужасно от твоята ситуация? Само да кажа че това се случи на 2 пъти за 1 вия телефон и веднъж при 2 рия :)

Успех и горе главата! За сдухаността ти си си виновен... Много хора на мое място щяха да спрат да събират пари щяха да реват по цял ден че майка им се е държала еди как си но въпреки всичко аз ставам и вървя напред! Семейни идеали :D Човек сам се изгражда като личност ;)
Родителите просто те нагаждат в дадена среда....

М17

22.   Не мога да повярвам колко много негативни коментари има тази тема!
Аз те разбирам, авторе! Ти си образован, добър и чувствителен човек! И всеки родител има някаква вина към възпитанието на детето си. И всяко дете реагира по различен начин. Ти си запазил доброто в себе си. И това, че изливаш мъката си тук не те прави лош човек, не те прави неблагодарен син. Чувството за вина е едно от най-най-най-тежките. Да не кажа НАЙ-ТЕЖКОТО! Така че аз ти казвам: дръж се! Достоен си! Не го забравяй!

23.   Ето, че и авторът се включи с коментар към темата под номер 22 :D

24.   N 20, родителите ми нито са чели, нито са се консултирали с разни " про-американски ориентирани психиатри", но са следвали модела, който са видели в собствените си нормални семейства и никога не са си позволявали да използват мен и брат ми за кошчета за душевни отпадъци, както е правила майката на автора. Самата аз възприемам този модел и считам, че е недопустимо родител да дудне на децата си за това, че му се е наложило да се лиши от нещо, за да задоволи потребностите им, доколкото решението дали да има деца или не си е било на самия родител. Желанията на децата, попадащи в категорията "глезотии", са друга бира.

25.   Номер 24,
я по-спокойно. Какво презрение изпитваш само към хората дали му живот и отгледали го. Пази Боже от такива добри съвети.
"Дуднели"....
Ами ако просто споделят? Толкова ли е лошо? Всеки човек има право да сподели с детето си, колко е труден живота.
Нито ти ще "оправиш света", нито аз ще заставя автора да преосмисли живота си.
Но хората ще продължат да говорят на децата си, колко е скъп живота, гарантирам ти.

26.   N 25, ако има някакво споделяне в историята, описана от автора, то е нещо от рода "животът ми щеше да е рай, ако не ви бях родила". Сори, ама не мога да съчувствам на подобна майка. Най-много ме втрещи това какво гадже била преди да роди и какво чудовище била станала след това. Ако тази жена се е омъжила и родила, за да отговори на някакви обществени очаквания, проблемът си е неин. Това, което е правила майката на автора не е споделяне, това е насаждане на комплекс за вина у децата и.
По принцип няма нищо лошо в това децата да знаят, че парите не растат по дърветата, но в конкретния случай са минати всякакви граници. На какво ти мяза това:
"Маме ти хубаво сега си с нови дънки, ама знаеш ли, че този месец аз едни гащи не можах да си купя, а повечето са ми стари и вече скъсани. "
"Абе дъще ти хубаво сега си с нова рокличка, ама знаеш ли аз отколко отдавна не съм си купувала нищо за мене. "
"Ходя като циганка само за да сте прилично облечени. "
И нашите не са си купували нови дрехи и обувки всеки месец, когато им се налагаше да ни издържат, а си износваха старите и избягваха да "споделят", че сме им били в тежест.

28.   Това, което най - много ме учудва в коментарите, е склонността на коментиращите винаги да порицават или пък да се изтъкнат "то и аз така, но съм по - велик от теб и се оправих"...

Напълно те разбирам, макар и да не съм била в подобна среда. Това, което казваш е много важно. Хората трябва да са готови да бъдат родители преди да създадат деца. Децата са безпомощни, родителите нямат извинение за нещата, които им причиняват - защото те са големите и зрелите. Докато децата са малки, родителите формират светогледа им и са много голяма част от света им, дори да не го осъзнават. Ако създадеш на детето позитивна нагласа още в ранна възраст, то ще преодолява трудностите по - лесно. Не съм за т. нар. в коментарите по - горе "американски" методи - да, децата трябва да са реалисти, трябва да знаят, че за да постигнат нещо са нужни усилия, но трябва и да им бъде позволено и да си изживеят детството. Това, което автора подчертава, е липсата на радост в семейството или отнемането й. Подобна среда - всеки ден, в дома, наистина може да отнеме жизнерадостността, чувството за хумор и празничното настроение по повод. Добре е, че автора го е разбрал, според мен той и без нашите съвети ще се справи. Дори и да е анонимно споделянето на проблема, винаги изясняването и изразяването му е първа стъпка към решаването му.

Мнението ми е, че децата НИКОГА не трябва да бъдат подценявани, винаги трябва да им се показва обич и да им се отделя внимание. Има и по - добър начин да се каже на едно дете, че в семейството в дадения момент парите не достигат. може например просто да му се обясни, че този месец на него ще купят дънки, но следващия ще трябва на сестра му да купят нещо необходимо, на третия месец - на майката. При спокойно и логично обяснение то само ще разбере, че така е справедливо. Също може след като порасне достатъчно, да бъде тактично насочено, че за да отиде на по - скъпа екскурзия или да си купи маркови дрехи, ще трябва само да финансира част от начинанието. От раннна възраст може да му бъде дадена възможност да си планира разходите - примерно като му се дават наведнъж джобните за цяла седмица и ако ги изхарчи на първия ден, просто да не му се дават други, а да му се предлага закуска от дома приготвена. Важното е отношението - като с равен и обичан човек, а не като с бреме. Стискам палци, авторе, скоро да се оправите финансово, да намериш правилната девойка, която да ти промени и отношението към децата и да продължиш напред. Да си родител не е лесно - казвам го от личен опит и се налага да се учиш всеки ден, но дори и да не се справяш винаги отлично ако даваш нежност и топлота, това ти се връща и смекчава грешките.

29.   Ето го автора отново. Съжалявам, че се забавих с отговора, но все се канех да ми дойде някакво вдъхновение а и бая време нямах Интернет. Преди всичко искам да кажа, че съм много приятно изненадан, че толкова много хора са прочели темата ми и са отговорили в нея. Надминахте дори и най-смелите ми очаквания. Признавам си, че аз като видя такива дълги теми най-често изобщо не ги чета, или ги чета между редовете. :)

Ще отговоря на писалите отзад напред.

@ 26
Благодаря Ти за мнението! Много ми хареса това което с инаписала!

@24
"не са си позволявали да използват мен и брат ми за кошчета за душевни отпадъци, както е правила майката на автора. Самата аз възприемам този модел и считам, че е недопустимо родител да дудне на децата си за това, че му се е наложило да се лиши от нещо, за да задоволи потребностите им, доколкото решението дали да има деца или не си е било на самия родител. Желанията на децата, попадащи в категорията "глезотии", са друга бира. "
Напълно съгласен, точно това исках да кажа в темата. Всъщност се отнася за малките деца. Когато детето порасне, смятам, че е допустимо родителите да имат някаква опора на него, да им помага, да ги изслушва за проблемите им. Не обаче докато е невръстно хлапе и тепърва си формира психиката и мирогледа!

@ 23
Съвсем не драги. Ето ме тук се включвам сега. Ако не вярваш попитай администраторите за IPтата на мен и на № 22

@ 22
Не мисля, че негативните мнения са много. Дори са много по-малко отколкото очаквах. Благодаря ти за милите думи. Относно вменената вина осъзнавам, че няма да се отърся скоро.

@21
Благодаря за милите думи. За изнасянето ще спомена по-надолу. Твоята история определено е доста по-кофти от моята. Моя горещ апел е същия. ИЗНЕСИ СЕ ВЪЗМОЖНО ПО-СКОРО!
От опит ти казвам, че след това ядовете ти ще са много по-големи. Благодаря за хубавите думи.

@20
Явно не си разбрал съвсем посланието на темата ми. Съветвам те да прочетеш отново последните абзаци. В една друга тема тук авторката нарече децата "малки чудовища". Въпреки, че както вече споменах и аз не долюбвам малки деца ми стана много неприятно. Ще си позволя да коментирам някои твои думи
"ще му препоръчам да поживее с едно дете 10-ина 12 години по този начин, да видим колко ще изкара. На 5-тата година ще умре от инфаркт. "
Драги приятелю когато една зряла (психически, физически и финансово) двойка създава дете, а именно когато не е изтърсаче, пиянско недоразумение или спукан презерватив двамата родители са наясно, че едно дете ще създаде проблеми. Ясно им е, че трябва да се купуват памперси, креватчета, колички, че това дете ще реве постоянно, че ще иска разни неща, че ще прави пакости, че ще има много безсънни нощи покрай него, ще се разболява, ще опъва нервите на родителите си и т. н. Ако те не са готови за това предизвикателство, както съм аз например и много други хора които отказват да го признаят дори пред себе си и се оправдават с неща като "ами аз бездетна ли да остана, какво ще кажат хората, кое ще придаде смисъл на живота ми? " и т. н. би било най-добре да не се захващат. Съвсем отделен случаи е когато дете мрънка, глези се опитва да се налага. Има много педагогически подходи за озъптяване. Не е редно обаче от ранна детска възраст с думи или действия да един родител да покаже, че това дете е в тежест, освен в случаите когато вече не си позволил да ти се качи на главата. Замисляш ли се ако очакваш детето да ти докара инфаркт или някоя друга болест защо изобщо го създаваш? Какъв е смисълът от него, само да те тормози ли? Малко ми приличеш на Леонид от 7 часа разлика.

"Нашите деца, не са американци, че по някакви болнави американски модни тенденции да им спестяваме неприятностите в живота. "
Имал съм удоволствието да живея в Америка за малко и там нещата стоят доста по различно от тук. Да така е, след 19 години детето отива в колеж. За обучението понякога родителите пестят от самото му раждане. Докато учи или не учи с дори и с най-нискоквалифицирана работа, може да си осигури напълно приличен живот, като не се притеснява за наем, сметки, кола и т. н. Дори ако посъбере няколко месеца може да си направи Europe trip, което при тях е модерно. Да сравняваш условията тук и в Америка е крайно неадекватно. Там дори и с най-нискоквалифицирания труд няма да изпаднеш колкото тук с 400 лв. заплата например.
"От това да познаваш реалността не се умира. Напротив-изгражда се здравомислещ човек. "
С това съм съгласен. Понякога си мисля, че ползите от хленченето на майка ми се изразяват в това, че оцених стойността на парите, разбрах, че не лесно се печелят с труд и пот на челото и не трябва да се пилеят с лека ръка. Но минах на другата крайност. Станах прекалено стиснат.

@17 и 19
Въпросът за отделянето. Болната тема. Много пъти сме я разисквали. Както и други хора тук споменаха истината е, че не ни стиска. Не ни стиска да поемем животите си в ръце и на двамата. Поне при мен основната спирачка е несигурността в работата. Откакто е кризата смених около 7 работи. Най-често ме гонеха поради несправяне, признавам си не съм много кадърен. Друг път сам си отивах просто защото 3-4 месеца не си получавах заплатата и след като напуснех обикновено след още толкова получавах минималната, на която ме осигуряваха. На други места излизаха с криза, тежко положение и махаха цели отдели от днес за днес. Дълги месеци бях и без работа изобщо. Добрата работа за която споменах в темата си беше наистина добра. Работих в ИТ отдел на голяма международна компания. Заплатата беше отлична и идваше винаги навреме. След като давах половината в къщи и хленченията на майка ми бяха значително по-малко. Пожелавам на всеки да е готов да каже като мен " Попе жени ме за работата ми. " Научих много неща и ми беше безкрайно приятно да ги върша. Малко преди да изтече изпитателния ми срок обаче ме уволниха. Казаха ми, че се справям отлично, рядко новатор е достигал до толкова високи резултати като моите, но съм изглаждал психически нестабилен, не съм се вписвал в колектива, държал съм се неадекватно момичетата се изплашили да не би да им направя нещо и т. н. Явно въобще не съм се усетил как се държа. Както и да е. До днес не мога да преживея унижението. Със получаваната заплата от там можех да си позволя да се изнеса сам на квартира. Две седмици след това си намерих друга, но за по-ниска заплата. Поне идва на време. Но и тук съм на тръни защото материята е много в страни от нещата с които съм се занимавал и аз виждам как едвам се справям. Няма да се чудя ако пак ме махнат. Поне гледам да изглеждам психически стабилен и да се социализирам с колегите си.
Сестра ми също няколко работи смени от 2008ма насам, поради подобни причини, но не е такава рекордьорка като мен. Заплатата й понякога се бави.
Всъщност когато говорим за отделяне, защото майка ни често с неадекватни глупости и поведение типично за критическата възраст ни дразни и разстройва от нейна страна се започва: "И аз за това ли ви отгледах, да ме зарежете на стари години? Кои ще ми помага? Как ще се гледате сами? " Всъщност опитвали сме се да й обясним, че няма нищо по-нормално от това един човек да поеме живота си в ръце и да носи отговорности. Тя обаче отказва да го разбере. Явно се страхува да остане сама. Атакува ни с думите "Абе вие немате постоянна и сигурна работа, къде сте тръгнали да се изнасяте? Като ви уволнят пак ще дойдете при мене.
Нещата обаче стават нетърпими. Заради нея вече ни е срам да си поканим приятели в къщи. Когато дойде някои на гости все ще намери начин да ни изложи или злепостави. Има и други неща които са ни крайно неприятни свързани с хигиената и чистотата, но няма да се отплесвам.
Това което забравих да спомена в темата е, че от няколко години насам даваме наследствен апартамент под наем. Майка ми въпреки, че прибира 370 лв. от там пенсията на баща ми, която е от най-високите нейната пенсия която е малка все хленчи за пари. Данъци, сметки, храна и т. н.
Преди години сестра ми имаше едно гадже и с него се изнесе в този апартамент. Малко след това майка ми започна да приказва неща от рода на "Абе сега защо ни лишават от наем? Нали момчето живее с майка си защо не идат при нея? Не може ли тука да дойдат? Това си е приход. " и т. н.
Те скъсаха и освободиха апартамента. Но когато майка ми започна да й го натяква "тактично" на нея й ставаше много неприятно. Даже каза, че ще й плащат наем, но до там не се стигна. Просто се разделиха. Та случая ни е такъв, че вече имаме готов и обзаведен апартамент, но трябва да търсим нещо на свободен наем.
Всъщност аз вече съм осъзнал, че за да успея да запазя малкото душевно здраве и равновесие което ми е останало трябва да се изнеса от къщи. Все се оправдавам с несигурност, но видях, че в България има труд които се заплаща навреме и адекватно. Вече бях част от това. Осъзнавам, че ако съсредоточа всичките си усилия към намирането на подобна работа, като предишната ми, която ще ми осигури финансова независимост и спокойствие ще изпълня мечтата си.
Осъзнах, че платих твърде висока цена с това, че живея все още под един покрив с родителите си. Получих много психически и емоционални травми, които не си представям как ще излекувам.
Всъщност ще напиша отделна тема по този въпрос. Обещавам да пусна линк в тази.

@16
Благодаря ти за хубавите думи! Вече споменах за изнасянето по-горе.
"Нищо не споменаваш за детството на майка ти, тя как е израстнала, в какви условия, потърси причините за поведението й там. Сигурна съм, че не би я съдил толкова строго, след като ги откриеш. "

Всъщност знаеш ли накара ме да се замисля за етимологията на нещата. Майка ми е изгубила родната си майка когато е била много малка. След това дядо ми се оженил повторна. Втората й не биологична майка, моята баба беше невероятен човек. Тя тотално разбиваше понятието "мащеха".
Всъщност през голяма част от времето тя ме е възпитавала и отглеждала. Беше много мъдър човек. Когато вече бях по-голям си говорихме за хленченията й и, че когато няма пари в къщи беше революция. Спомням си, че тогава баба ми каза, че си е била такава от малка. Често само се оплаквала, хленчела искала все нейното да е и т. н. Не са живеели особено заможно, но на оня стандарт по тоталитарно време са си били доста добре. Трудно било.
Всъщност днес докато се прибирах от работа се замислих за нещо. Ще го споделя тук. Твоите думи ме накараха да се замисля. Представете си класическа материална кифла. Като ученичка все я черпят, намира богатия чичко да я издържа, не си дава много зор, ражда млада или колкото да запази богатия чичко и да го обвърже с дете. Да ама нещата се променят като наближи 30те. Вече погрознява, надебелява, богатия чичко я гони или финансите започват да не стигат. Е понеже както вече казах е класическа "кифла" без особено мозък в главата, дали няма да си изкара всичко над детето си? Няма ли да намира утеха в него и да му обясни как няма парички, колко е зле положението и т. н. Човек които е свикнал да хленчи на някого или да получава всичко на готово може много бързо да превърне детето си в жертва, при определени трудности и обстоятелства.

@ 15
"Авторе, а майка ти какво е работела не разбрах? "

Ами беше счетоводител. След разпределението по времето на комунизма 30 години на една работа и после за по 3 на още две.
Всъщност когато бях последна година в техникума я пенсионираха по болест и й дадоха много ниска пенсия. Като че ли тогава започна адът под небето в нашия дом. Постоянно повтаряше "Аз съм болна, трябва да ме гледате, трябва да ме пазите. " Хленчеше ни постоянно как няма пари. Баща ми работеше, но определено нямаше как да се издържаме с неговата заплата. Сестра ми също работеше, беше студентка но едва й стигаше за семестриални такси и други нейни нужди. Видях, че така няма да стане и от втори курс и аз започнах да работя. Спомням си как веднъж оставих един изпит за есента, защото трябваше да ида на работа иначе, щяха да ни спрат тока. Бяха трудни времена. Работехме помагахме, учехме е заделяхме и за себе си. Понякога си купувахме някоя друга вещ и лъжехме, че цената й е по-ниска. Като се обърна назад помня главно хленчовете и тревогите относно оцеляването ни.

Твоята история обаче е доста по-кофти от моята. Беше ми много неприятно да разбера, че на някого се случват такива неща.
Съвета ми е покри сметките и бягай далече. Тя върви срещу твоите и собствените си интереси.

@14
Съгласен съм с тебе. За отделянето вече споменах. Всъщност твоята мисъл ме накара да наблегна към едно от посланията в темата ми.
"Ако някой не може да отглежда деца просто не се захваща. "

Това което не споменах са годините ни преди 89-та. Тогава беше нещо съвсем друго. Майка ми и баща ми имаха много добри държавни работи. От нищо не се оплаквахме. Бяхме задоволени от всякъде. Малко след 1989 г. обаче настанаха други времена. Майка ми изгуби работата си. Все пак от "разпределението" беше работила на едно и също място. Не можеше да си представи за друго. изкара си го на нас. Постоянно хленчеше, вместо да потърси друга работа. Ние бяхме съвсем малки.
Та мисълта ми е, че в живота нямаш никаква сигурност. Днес може да имаш утре да нямаш. Посланието ми е, че дори и в тежки моменти които са непланирани не е никак редно децата ти да поемат удара, напрежението, да си го изкараш на тях. Те с нищо не са виновни. При положение, че нямат дори 16 няма как да работят и да помагат.

@ 13
Точно казано! Много добре! Браво!

@ 11
"Виновни няма - и родители, и деца са всъщност жертви. "
Много добре казано!
"те й се опъват по някакъв начин. "
Честно казано опъването не е по душа нито на мен нито на сестра ми. Ние мразим конфликти. Ако направим забележка за неща с които не сме съгласни винаги намира доводи с които да ни затапи. Заради това си траем.

@10
Благодаря Ти за прекрасните съвети. Вече мислим да вложим цялата си енергия и средства към самостоятелно отделяне. Осъзнаваме, че се пържим на бавен огън и още няколко години пораженията върху душевното ни израстване могат да станат необратими.

@ 8
Благодаря Ти, че сподели и твоята история! Явно тя е не по-малко драматична от нашата. Радвам се, че си намерила сили да преодолееш всичко и да заживееш свои си независим живот. Дано скоро и ние да последваме твоя пример.

@ 7
Смятам, че съвсем правилно в началото на темата си, си използвал думата "ще изопача", която означава, ще тълкувам факти в невярна светлина или ще преинача.
Нищо не съм изопъчил драги.
Напълно съм съгласен, че детето трябва да знае какво е положението в къщи /не само финансово/ и да се простира според чергата си. Подсещаш ме за една моя позната която на 26 години не работеше нищо, майка й я издържаше, плащаше и скъпи семестриални такси, купуваше й дрешки от моловете, а самата клета женица разчиташе само на една заплата. В същото време щерка й се харчеше наляво на дясно, без въобще да се замисля, хранеше се в заведения над класата на Събуей, говореше по мобилния винаги до изчерпване на лимита, а в същото време за зрялата си възраст 1 лв. не беше изкарала. Както вече казах "Това е срамота. " На такива деца трябва да се спре издръжката и да се усетят, че парите не растат по дърветата.

Случая за които говоря в темата си е съвсем друг. Децата трябва да бъдат признателни и благодарни, но не да се чувстват в тежест, не угризяващи се. ТОВА Е РАЗЛИКАТА!
Като се замисля може би границата е прекалено тънка. Границата да внимаваш да не угаждаш на всичките прищевки на детето си, дори и да имаш възможност и да не го накараш да се чувства като нежелано изтърсаче когато нямаш. Точно това е едно от посланията на темата ми. Дано да сте го разбирали.
С всичко друго написано от теб съм съгласен, но не съвсем само с последния абзац. Явно си от старото поколение и не си в час с най-новите тенденции. Висшето образование вече не ти гарантира нищо. Особено ако е в хуманитарна специалност жив да се оплачеш. Вече се цени и гледа уменията, знанията, качествата. Да трябва да има хора които вършат и нискоквалифицираната черна работа, но се съмнявам, че всеки си мечтае за това и мечтае детето му да я върши точно такава работа. А и аз лично не смятам, че автомонтьорите са втора ръка хора и трудът им е неквалифициран. Много от тях вадят доста добри пари. Всъщност имаше една приказка, че "Човекът е толкова голям колкото са големи мечтите му. "

@ 6
Благодаря ти за прекрасния пост и прекрасните думи! Ще се вслушам в теб! Благодаря ти и за куража които ми даде!

@ 5
Благодаря Ти за съветите. Чел съм литература и знам, че такова отношение от страна на родители, на вменяване на вина и угризения е пагубно за психиката на дори и порасналите деца. Даже се равнявало до някъде на системно домашно насилие и физически тормоз.

@ 3
За съжаление си прав. Подобно отношение не е рядкост в българските семейства.
Всъщност баща ни е вземал по-пасивна позиция. До колкото знам майка ми взема и по-голямата част от неговите приходи. Все пак и той понякога ни е дуднел за харчове, да си правим сметка, че всичко е скъпо но не е прекалявал. Е когато го ядосвахме винаги казваше нещо от рода на "Абе толкова много се лиших и направих за вас а вие тука ми лазите по нервите. "
Може би № 5 има право. "Той вече е кастриран. "

@ 2
Много ти Благодаря, че разказа и твоята история. Благодаря ти и за съветите! Радвам се, че нещата са се развили в толкова благоприятна насока за тебе. Имала си късмет. Продължавай все така!
Ти каза нещо много хубаво и много важно.
"НЕ В ПЕСТЕНЕТО МУ Е МАЙКАТА, А В ИЗКАРВАНЕТО НА ПАРИ. "
Точно така. Най-лесно е човек да се предаде. Просто трябва да се бори и да търси начини.
Съгласен съм с теб, че нещата от 1997 са се подобрили, но и аз няма да заравя тази зима. Беше истински кошмар.

@ 1 и 4
Моите уважения драги, но когато пуснах тази тема бях с ясното съзнание, че повечето читатели ще бъдат отвратени, защото оплювам собствената си майка. Написах я за тази част която ще имат нервите и времето да я изчетат от край до край и да приемат посланията ми. Все пак всичко това го проживях като потърпевш и мисля, че мога да бъда полезен, като да съвети на родителите как по-малко да травмират децата си, как да не допускат несъзнателни грешки които ще се отразят върху тяхното развитие и изграждане като личности.

Честно казано не вярвах, че темата ми ще има такъв широк отзвук. Благодаря за разгорещената дискусия. Ще се радвам тя да се развие още.

Поздрави на всички!


/Модератор7 - Х Х Х

33.   Отново е автора. В настоящия пост бих искал да споделя мои размишления по темата. Минаха няколко години от както я написах. С течение на времето осъзнах, че всъщност проблема не беше финансов. Проблемът беше в липсата на каквато и да е социална и емоционална зрялост в нашата майка. Проблемът беше нагласата й, че трябва да си изкара всичките негативи върху нас, било то финансови, конфликти с баща ни или от каквато и да е друг характер.
Година след като написах тази тема получих възможност за много добра работа. Помогнаха ми добри познанства и късметът. Сега имам отлично платена, сигурна и интересна работа от която съм много доволен. Това ми помогна да се изнеса от дома на родителите си и да заживея самостоятелно. Сестра ми живя малко при бившия си годеник, но от известно време пак се върна в дома на родителите. За това ще разкажа по-подробно в следващ абзац.
Едно от най-обидните неща беше, че родителите ни винаги поставяха парите над здравето ни. Още преди да напиша тази тема пострадах жестоко на ски инцидент. Последваха няколко операции, почти година трудна подвижност и доживотно увреждане. Благодарение на едно от светилата в травматологията не останах инвалид. Дори пак карам ски. Спомням си, че когато лежах в къщи с ужасни болки майка ми постоянно правеше сметки около мене и ми напомняше колко много пари са дадени за моето възстановяване. Постоянно ме укоряваше за инцидента които бях направил. Давам си сметката, че през този ужасен период най-болезненото не беше пияния санитар които трябваше да ме превози за преглед и ме бутна в една стена, като оперирания ми крак пое целия удар. Най-болезненото не беше и некадърния анестезиолог, които на втората операция така ми положи спиналната упойка, че две години след това при най-малкото навеждане ме схващаше и болеше целия кръст. Най-болезненото беше когато след два месеца на легло лекарите ми казаха, че вече мога да излизам за кратки разходки с патерици. Когато излязох за първи път първите думи на майка ми когато ме видя на крака бяха "Леле само да стане така, че да не проходиш след като дадохме толкова пари за да те лекуваме. " Най-болезненото нещо беше когато лекарите ми казаха, че мога отново да карам ски, само трябва да си купя една джаджа която да се слага на коляното. Тогава въпреки, че беше криза работих 3 работи и събрах пари за джажата, както и за месец и половина всеки уикенд на ски. Когато отивах да си я купувам, майка ми се обади и ми каза, "Замисли се какво правиш. Ако се пребиеш пак няма кои да те гледа. Нямаме пари да посрещнем нужди си, камо ли твое ново лечение. Ще се откажем от теб. "
Тогава се върнах отново в къщи. След няколко дни обаче си купих джаджата и започнах да карам ски отново. На пук. През лятото същата година останах отново без работа. Мой приятели тръгнаха към връх Купена в Стара планина и ме поканиха да дойда с тях. Майка ми ме финансира с 60 лева. Радвах се, че след два месеца на легло, почти цяла година трудна подвижност и серия от операции можех да качвам върхове отново. След като се върнах обаче, докато си разпечатвах раницата майка ми възкликна, "Леле да знаеш колко ще ни е трудно без тези пари. " Тя никога не са зарадва на моето възстановяване. Никога не показа, че се радва, че отново можех да ходя. Постоянно натякваше за парите които са дадени около лечението ми.
Както вече споменах по-горе сестра ми се изнесе за година и малко. Намери си приятел и отиде да живее при него. Нещата станаха сериозни. Направиха годеж. Малко по-късно тя зачена. Започнаха да кроят планове за бъдещето. За съжаление се наложи да абортира и загуби плода. Разказа ми как след операцията по време на която имаше не малък риск и за самата нея майка ми влязла в стаята на свиждането с думите "Леле колко ще ни е трудно без тия пари дето ги дадохме по лекари за твоя аборт. " Всъщност ставаше въпрос за едни кирливи 600 лв. След аборта сестра ми получи депресия. Престана да общува, затвори се в себе си и си развали годежа. Раздели се с годеника защото реши, че не иска деца, а той много искаше и настояваше за нов опит. Върна се в апартамента на родителите ни. Излезе месец в неплатен отпуск за да си почине. Вече мина повече от година и като че ли вече се съвзе. Стъпи си на краката, по-често излиза усмихва се и може би депресията е отминала.
Преди няколко седмици отидох до родителите ми. Там заварих следната сцена. Пари хвърлени на пода. Сестра ми ревеше "Вземи ми парите, остави ми здравето. " Изведох я навън и настоях да ми каже какво е станало. Разказа ми, че баща ни й вдигнал скандал защото работи за 1200 лв. и има само около 3000 лв. спестени. Какво щяло да стане ако някои се разболее или излязат непредвидени разходи. До колкото знам обаче тя им оставя около 400-500 лв. всеки месец за сметки и храна. За съжаление апартамента които съм си наел е само стая и кухня. Няма място за двама човека. Чудя се дали да не си потърсим заедно някакъв двустаен и да я взема при мене? В тази токсична среда ще си съсипе душевното здраве.
Като резултат и двата решихме, че няма да създаваме деца. Участваме в чайлдфрии Фейсбук групи и форуми където срещаме много хора с такива нагласи и се забавляваме. Аз проучвам възможности за Вазектомия. За съжаление сестра ми не можа да намери доктор които да се съгласи да й отреже тръбите и ще проучим тази възможност за в чужбина. Осъзнавам, че при мен от една страна това решение е продиктувано от факта, че ако има дори и малка вероятност да причиня подобно нещо на децата си, то би било по-добре да не го създавам изобщо. От друга страна просто нямам желание да бъда родител. Не понасям деца, противни са ми. Мисля, че дори да са мои пак биха ми били противни. По-добре да не си го причиняваме. Би било трудно и за двете страни.
Като за финал бих искал да се обърна към тези които вече имат или планират деца. Замислете се дали имате финансовия и зрелостен капацитет за да ги отгледате. Дали не се решавате на тях само защото така трябва, да оставите нещо след себе си, да има кои да ви гледа на стари години, да имате опора или подобни клишета. Дали е редно да отгледате децата си в лишения и да запомнят детството си с приказки от сорта на: не знаещ какво е немане, благодари се, че имаш какво да ядеш и дрехи които да носиш, твоето отглеждане ни струва много пари и усилия, нямаме пари за твоите глупости и т. н. Замислете се какви травми можете да причините на децата си, дори неволно с вашите думи, действия и постъпки.
Ако нямате финансова стабилност и зрялост, то най-добре не създавайте поредните нещастни и страдащи хора.

Поздрави,
Автора