 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Как бихте постъпили?
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 2750 пъти
Здравейте, тъй като сайта предоставя известна анонимност, си позволих да споделя проблема си пред Вас. Не го споделям за да ми олекне, просто искам да чуя различни обективни мнения. Аз съм на 29 години, женен съм от 5 години, отскоро имаме бебе. Проблемът се корени в отношението на жена ми към мен. Компромиси със себе си съм правил, но за детето не бих направил. За да ме разберете по-добре може би трябва да сложа малко предистория. Така, ожених се преди около 5 години за моята голяма любов от студентството... оженихме се още незавършили. Имах планове да продам земя от наследство и с парите да си купим жилище. Бяха ми обещали и хубава работа за която само трябваше да завърша и да започна. Както може да предположите, "Човек предполага - Господ разполага" - кризата дойде и никой не иска да купува имоти... новата работа не стана, въпреки че документално всичко беше наред. Наложи се да живеем под наем, за да сме сами все пак. От тук почнаха и проблемите, баща ми е в чужбина и много, много не се интересува за нас, майка ми се грижи за сестра ми и баба ми и ни помагаше колкото може до един момент. Тъщата и тъста ме приеха много добре и с радост ни помагат финансово, въпреки че аз съм им казвал, че не искам помощ. Със съпругата ми сме родени на една и съща дата в една година... тя е моя идеал за красота... изключително умна, горда, независима, агресивна, ревнива, нетърпяща чуждо мнение, склонна към депресии и алкохол. Отначало ме впечатли с това, че за нея материалното не е от значение (а може би съм грешал)... Аз съм по-скоро с благ характер, спокоен, отстъпчив, добър, винаги готов да помогне и може би наивно вярващ, че хората ти мислят само доброто, не обичам скандали и гледам да ги избягвам... Двамата не бяхме живяли отделно от нашите и се наложи да се нагаждаме в новите условия... тук вече се появиха обичайните битови проблеми, които са банални и няма смисъл да Ви ги разказвам... не ми хареса в нея това, че е изключително емоционално реагира и може да направи от най- малкото грандиозен скандал ( примерно за неправилно нарязан лук). Знаех, че е тежък характер още преди да се оженим, но чак до такива ексцесии не се беше стигало, аз никога не съм и казал една лоша дума, (знам, че сигурно няма да ми повярвате, но никога не съм я обиждал, псувал или унижавал, просто имам някакви принципи -)... нито пък съм я удрял, въпреки че понякога ми се е искало хубаво да я напляскам... Въпреки всичко полека лека почнахме да се нагаждаме и да свикваме с новия живот... но тогава шест месеца след като бях започнал работа се наложи да напусна и да си търся нова... това ме отчая, тя започна да ме обвинява, че техните дават повече пари от наште... че не съм истински мъж щом не мога да и осигуря дом и финансова стабилност... и т. н.... Скоро започнах нова по-хубава работа и се надявах, че вече всичко ще се нареди, но тя започна да изпада в постоянни депресии, за това че не може да работи това, което тя иска. Записа второ висше с надеждата да си намери мечтаната работа... Всички негативни емоции си ги изкарваше в къщи, постоянно я успокоявах, че това е временно, че трябва да имаме търпение... че всичко ще се нареди... но тя казавеше че и разправям банални простотии за положителното мислене и че и е писнало да се ограничава и да живее пенсионерски скучен живот... започна да ме обвинява, че откакто е с мен живота и дръгнал надолу и още ред обиди и заплахи. Естествено в такива моменти ми беше много тежко, от думите и ме болеше ужасно... а тя намираше утеха в пиенето и така... до момента в който ми каза, че един човек, който работи нейната мечтана работа не преставал да я кани на кафета, срещи и прочие... аз и казах, че не искам тя да се вижда с него... защото този тип ми беше ясен... стар коцкар, бохем и ерген който работи за удоволствие... започна да закъснява от работа... като преди това звънеше да ми каже, че ще пие по кафенце след работа с него... естествено реагирах остро и и казах, че няма да търпя тя да излиза с мъж, а тя ми каза че той и е само приятел, че я разбира... , че тя няма приятели (поради бурния си характер това е така) и че как аз мога да си помисля такива неща, че тя ме обича и как аз искам да я огранича, едва ли не да я държа затворена, да няма социален живот и т. н. Аз и се извиних, как може да съм такъв да и нямам доверие, та нали сме женени, венчани сме пред Бога... просто не знаех как да реагирам... почнах да сънувам разни неща, които ме притесняваха... реших да проверя какво прави в интернет, нямаше да го направя, ако тя не си беше сменила паролата, инсталирах си шпионска програма и успях. Хванах какви съобщения му е пращала... просто не искам да Ви ги описвам... хванах такси от работата си, отидох до нейната, звъннах и да слезе и и казах че не искам повече да я виждам... тръгнах да си събирам нещата... а тя дойде с мен и плачейки ми каза, че съжалява, че ако е знаела как ще ме заболи е нямало да го направи... че стреса и напрежението от ученето и работата са и дошли в повече и че ако не го била направила, е щяла да се самоубие... обвини ме мен, че не съм я разбирал, че не съм я подкрепял... каза ми че, ако си тръгна ще се самоубие, да започнем отначало... аз звъннах на майка и и и обясних какво се е случило, тя дойде и не можеше да повярва какво се случва... говорихме тримата, аз винаги съм си мислел, че няма да простя никога изневяра, майка и ме помоли ако я обичам наистина да и простя... да и дам шанс... и не знам, дали затова, че още имам чуства към жена ми или защото ми стана мъчно за нея, реших да и простя... направих най-големия компромис със себе си. Винаги съм мислел, че като се оженя ще е за цял живот - вярността е много важна за мен... тя ме предаде... бях готов да не погледна друга жена... винаги съм се притеснявал ако говоря с чужда жена.... аз все пак съм млад, висок и по мое скромно мнение красив... не са ми липсвали ухажорки, но винаги съм прекъсвал нещата на ниво служелбен разговор и общи приказки... отказвал съм много пъти покани и т. н. очаквах същото и от нея... тя обеща да се промени, че никога повече няма да ме нарани, да ме обижда и удря.... аз и казах, че искам да се държи така с мен както аз със нея... Старая се да забравя случилото се, но всеки път когато я погледна в очите си спомням, как ме е лъгала... въображението ми работи и си представя ужасни картини.... дали ще и имам пак доверие някога.... или веднъж предалия пак ще те предаде.... Така минаха 2 години, времето лекува бавно... все по-рядко се сещам за тези дни. През това време родителите ни постоянно ни намекваха за деца. Аз много обичам деца... мислех си, че едно дете ще ни сплоти, ще ни накара да забравим неприятните спомени... Тя имаше по-малко желание от мен за дете... по-скоро я беше страх от раждането, че ще напълнее и все пак това е една отговорност за цял живот. Откакто забременя, не знам дали заради хормоните или нещо друго стана ужасно раздразнителна, депресирана, постоянно все за нещо ме ядеше... През това време аз започнах нова хубава и високо платена работа... вече не ме критикува за парите, които печеля... Аз търпях и си мислех, като роди ще се оправи, ще се успокои... но май съм бъркал. Вече детето е на няколко месеца, а тя без никакви задръжки устройва скандали пред него... псува като каруцар и понеже знае, че аз няма да я ударя агресивно ми се нахвърля да ме удря... Казва ми, че ужасно я дразня с поведението си, че съм и говорил менторски все едно ми е някаква от подчинените ми служителки в работата... Опитвам се в такива моменти да запазя спокойствие, говоря и спокойно и това още повече я дразни... Верно е, че съм разсеян и забравям понякога, но нормално ли е ако забравя да измия чиниите да става скандал все едно съм изпил заплатата... При последния скандал не издържах и и казах, ме ако продължава в същия дух ще остане без съпруг, просто ще си тръгна, защото вече не се търпи... ще се опитам да разкажа за какво беше станало: Преобличаме бебето - Тя : - Донеси дрешка с къс ръкав от простора.
Аз донасям дрешка с къс ръкав.
- Тя : - Тази не се закопчава под дупето.
- Аз : - Нали каза дрешка с къс ръкав?
- Тя : - То това със закопчаването се подразбира от самосеби си, но ти си толкова тъп, че не го осъзнаваш!
- Аз: Моля те, не ме обиждай пред бебето.
- Тя : Ще те обиждам докато не престанеш с идиотското си поведение, и не ми отговаряй като си виновен шибано копеле...
Бебето се разревава.
- Аз : - Прекаляваш виж, че се разрева...
- Тя : Не ме обвинявай - по- добре да живее без баща, отколкото да прилича на тебе. Не си престанал да ме ядосваш през цялата бременност, а сега продължаваш, педал да ти... майката и т. н.
Аз взимам бебето и отивам в другата стая.
Знам, че всяко дете има нужда от майка и баща... но се опасявам, че ако така продължават нещата аз няма да имам никакъв авторитет като баща първо, второ струва ли си да живея постоянно в стрес, случайно да не забравя да купя нещо от магазина и да търпя меко казано упреци, трето ако след време почне да обижда детето... направо на знам... Говорил съм с тъщата и тя си я знае, но нищо не може да направи, няколко пъти се караха и не си говореха със дни. Въобще голяма каша, Вие какво бихте направили на мое място?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 374f16dd21 |
|
1. „Аз много обичам деца... мислех си, че едно дете ще ни сплоти, ще ни накара да забравим неприятните спомени... “
Направил си най-голямата грешка в живота си! Да, човек може да сбърка с избора си на брачен партньор, но да създадеш друг човек с надеждата, че ще ти оправи брака? Ужас!
Ако има грешка в теб, това е, че не си се развел. Определено не си пасвате, определено тя има някакво нервно заболяване.
Какво бих направила на твое място?
Бих ? поставила ултиматум - или прави терапия сама при психолог, или правим двамата семейна терапия, или я зарязвам.
Ако не промениш нещо, нещата ще се влушават. От теб зависи вече и животът на детето ти. Ако не се лекува тази жена ще създаде и нервно болно дете.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 4b164f3850 |
|
2. Горкото дете... ако я напуснеш никога няма да ти го прости, няма да ти дава достъп до детето освен регламентирания след развода, ще го настройва срещу теб и ще се чувстваш ужасно. Ако си с нея пак ще се чувстваш ужасно. не знам какво да те посъветвам, наистина. И все пак, опитай се да промениш нещата вътре в самото семейство, постави я на място по някакъв начин - не с агресия, а с разговори. Дай й ултиматум. Иначе в съда можеш да се позовеш на склонността й да прибягва към алкохол и така да искаш попечителство над детето, което изглежда е по-добър вариант отколкото да остане при нея - тя ще му вгорчи живота с този характер. А за твоя характер - прекалено си мек, стегни се и покажи кой е мъжа в семейството - това твоето на нищо не прилича, да позволяваш такива обиди от жена ти. Та тя не те уважава, няма какво да се чудиш, че е отишла при друг.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 8b585b345a |
|
3. Разбирам те, приятелю, не за друго, а защото и моят характер наподобява твоят и поради тази причина винаги ще се намерят жени, които да злоупотребяват с добротата ни, макар че аз поне не съм допуснал да имам дете от подобен деспотичен човек.
Няма да те укорявам за добротата ти, мисля, че и ти самият знаеш какви са отговорите на въпросите ти, но понеже имаш дете, вероятно ще опиташ да спасиш брака си, което съм убеден, че няма да се получи и рано или късно ще напуснеш жена си и за жалост ще се отчуждиш в някаква степен от детето си...
М, 35
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 893f0b120c |
|
4. съжалявам, но от всичко описано личи, че жена ти нито те обича, нито те уважава. да ти крещи така и да те псува пред детето (нищо че е малко и не разбира, то пак се травмира) е недопустимо. каквото и да се случва между родителите, те не би трябвало да рушат авторитета си пред децата.
номер 1 е права, детето е грешка в смисъл, че не би могло да оправи нещата между вас. гледането на дете и без това е стрес дори за хора с нормални отношения, та не знам как някои го използват като семейна терапия.
не знам дали нещата биха могли да се оправят, но със сигурност тя трябва да положи усилия за това. ако хвърля вината за всички световни беди върху теб, не виждам как можеш да я търпиш, освен ако не искаш да живееш в постоянни скандали. особено как те е изманипулирала, че едва ли не си виновен за изневярата й... нямам думи. не мога да повярвам, че този номер още минава при някои мъже!
както я описваш обаче, обикновен разговор няма да свърши работа. на твое място бих се изнесла, за да види как ще се оправя сама. след като й дойде умът в главата, че без теб ще й е доста трудно, бих провела сериозен разговор с карти на масата, без скандали и крясъци. ако и това не помогне, бих се развела, колкото и да е трудно.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: de1757e776 |
|
5. На твое място: Още при първия път, когато си разбрал за първата и изневяра, и когато сте говорили с майка и: Предаваш ме, не отговарям вече за действията си. Който иска да си я пази и закриля. Твърде много компромиси, може и да ви харесва така, но си вземай детенцето и я разкарай. Или я чукай като курва и и набивай шамарите, обърни я с главата надолу като ти се развика. Факт е, че не се държиш като баща. Като нищо да и хареса да я строяваш. Нищо не губиш ако си тръгне. Пробвай за това е живота.
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 13ccf73abd |
|
6. Подкрепям изцяло №1 с едистнвеното несъгласие жената сама да посещава психолог. Или посещава с него семеен или се разделят, трето положение няма. Проблема е в брака им, затова семеен терапевт, да си кажат всичко без да се обиждат и бият. Да кажеш авторе всичко, което чувстваш, да се замисли жена ти, а и тя да каже какво чувства, защо те напада.
Авторе тук виждаме само твоята гледна точка, затова не можем да преценим ситуацията адекватно.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 891d50a432 |
|
7. Леле, тая жена... След като се омъжих и аз станах такава нервачка, мъжът ми ми беше черен за всичко, просто го правех на 5 стотинки за дреболии, обиждах го, удрях го, подигравах го, унижавах го, а той си мълчеше и една лоша дума не ми казваше, също като теб. Бях страшно нервна, просто ужасна, за което много съжалявам. Не съм му изневерявала и не съм го псувала, но го обиждах зле. Той беше много търпелив и мина време и се успокоих.
Сега страшно много съжалявам за държанието си преди, осъзнавам, че той по никакъв начин не го заслужаваше и се опитвам да бъда най-добрата съпруга, за да се реванширам.
Може би това е просто период при твоята, имай търпение, може би ще се осъзнае, още повече ако не й отвръщаш със същото, а мълчиш - аз се засрамвах така и въпреки че продължавах да се държа гадно, вътре в себе си осъзнавах, че не съм права. Две-три години бях такава кучка, докато ми влезе акъла в главата, просто се поуспокоих. Имай търпение, говори с нея, може би наистина има някакво нервно разстройство, не я предизвиквай.
Още повече, че сега е в следродилна депресия.
Дай й пример как трябва да се държи и ако е психически здрава, в един момент ще се осъзнае и ще съжали, но ако й има нещо... късмет.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 70d9bc7168 |
|
8. Първо - струва ми се, че преувеличаваш малко на места.
Второ - проблемът ти се корени в това твое изречение: "тя е идеалът ми за красота" - ти нали не си на 13, че заради едната красота да създаваш семейство? Не се оправдавай, че си мислел как тя ще се промени и си преглътнал различията в характерите... Да беше гледал малко по-задълбочено, а не само на външния вид!
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: a70a5d7ea2 |
|
9. Лошо, брат ми, трябвало е тогава да я оставиш.
Като има дете е доста по-трудно.
Аз съм жена, но такова държание не е за прощаване.
Питаш ние какво бихме направили - аз бих си взела детето и бих се махнала. Но за тебе е по-сложно, няма да ти го дадат при развод, освен в краен случай ако я изкараш морално пропаднала. Тя си е такава, но закона по принцип защитава майката. Кофти работа... ние тук не можем да ти кажем "разведи се" или "не се развеждай", решението трябва да го вземеш ти. Но не се заблуждавай, че ще се оправи, щом отсега е така, няма да се оправи.
Всяко дете няма нужда от майка и баща, които се карат, обиждат и отравят атмосферата. В този случай е по-добре детето да е с един родител. Нали не би искал детето ти да расте и живее в такава среда? Лошото е, че жена ти като не може да се контролира, си го изкарва на тебе, ако те няма тебе ще си го изкарва на детето... а НЕ трябва да се търпи това... мислил ли си за възможност да се разведеш и да вземеш детето при тебе? ако не си, помисли.
Виждаш как грешим, когато проявим малодушие: видял си що за човек е жена ти и си и простил... а сега виждаш, че няма полза от такова прощаване... но станалото станало. Дори не знам защо ти пиша това, след като не мога да кажа нищо положително... развеждай се, това е.
Не чакай повече.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 382acc9647 |
|
10. ето една история...може да ти помогне
http://spodeli.net/4/story-29334.html
"Жена ми е страшно ревнива" в раздел семейство.
Аз попаднах на нея случайно, но ми отвори очите и ме накара да взема твърдо решение за живота. От този ден..нещата лека полека се попродеха.
Никога не коментирам тук, досега само съм чел, но..реших да ти изпратя онова, което помогна на мен
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 5445d64d6d |
|
11. Всички мои приятели, които поставиха външния вид като приоритет завършиха като теб. Не само дългите крака са важни...
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: d698073d79 |
|
12. здравей.
заради детето трябва да пробваш всички възможни начини за ршение на проблема, чак тогава ако не стане - може да се разделите!
но за детето ще е много лошо - особено ако е момче :(
трябва да се консултираш със специалист - по-големия проблем е у теб! ще го кажа директно - качила ти се е на главата, ти си мъж под чехъл!
може би си зпомняш от гимназията - най-вероятно е имало учители - такива, по-мекушави като теб - и всички деца (или повечето) им се качват на гавите! те нямат никакъв авторитет пред тях.
Ти трябва да се промениш и нещата ще се наредят!
не може да ти се кара, че не си измил чиниите - това не е твое задължение (НАЛИ? ) ти може да й помагаш - но не и да й вършиш работата!
консултирай се със специалист - за да се промениш и жена ти да не се качвана главата ти! Ти трябва да си силната част - в момента е обратното.
Направи още един опит чрез консултация със специалист не заради нея - а заради детето!
и го направи по-скоро - защото детето е още малко и не разбира!
стане ли на година-две - тогава ще е късно да променяш жена си и детето ще страда
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 378986cb1c |
|
13. Олееее, какво е това чудо! Не мога да повярвам, че една жена може може да се дьржи по-такьв начин сьс сьпруга си-да те нахоква като куче, да те псува, да налита да те бие, за всичко да е недоволна и сьрдита. Никакво уважение или респект кьм мьжа си.
Вместо тя да е тази, която да прави атмосферата в кьщи уютна и спокойна, да постави на пьрво място семейството си. Май света и е крив, че че е женена, че има дете и не може да си развява байряка и да си я кара както си ще. Семейството, детето искат отдаденост, но тя казва, че не искала да живее в ограничение, затворена като пенсионер и други такива. Тя искала да излиза, да си имала кариера-то няма лошо в това, ама не така по този начин и за сметка на най-близкия си човек. Ужас направо! И той тьрпи, отговаря и като културен човек и гледа да не я ядосва повече. Тя му се е качила на главата и му изсмуква душата. Разбирам, че може да има следродилна депресия и да е неудовлетворена от положението си за работата и, но това с изневяра и алкохол ли се оправя.... А и не е малка на години, би трябвало да е по-отговорна.
За мен тая жена не става за семейство-какво като е красива и почнала второ висше образование. Какво те грее това. Ти сам си си я харесал такава.... ' тя е моя идеал за красота... изключително умна, горда, независима, агресивна, ревнива, нетърпяща чуждо мнение, склонна към депресии и алкохол'. Е, честито ти тогава. Ще гледаш филма 'Укротяване на опьрничевата' на живо в кьщи.
Мисля си ако се стигне след време до сьд и отнемане на родителските и права може да кажеш, че е прекалявала с алкохола, разбира се, че е изневерявала и т. н. -добре е да имаш свидетели на тия неща.
Може да и дадеш още малко време, но сьс срок да се промени и да мисли за доброто на семейството си на пьрво място. Малко се сьмнявам се, че ше си седне на задника и че ще си промени поведението, но ако имаш нерви опитай. Но не бьди тьрпелив до безкрай. Ако не- багажчето и навьн, но сама, без детето... Не оставяй бебето при нея, че може да му крещи и на него и да си изкарва всичко на него, а това ще е пагубно за детската психика.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 7a26428d86 |
|
14. Никога не съм била ЗА малтретирането на жени... Но от друга страна съм много буина и имам нужда някои да ме озапти, да ми покаже къде е предела. Иначе аз пробвам колко още може да издържи. Когато видя груб мъж се респектирам и млъквам. Защо ли? Защото изранах с такъв баща. Колкото повече една жена ти вършее на главата, а ти мълчиш толкова по зле за теб. Когато истерясвам, а мъжът ми гледа благо и мълчи починно това само ме провокира още повече. Изрови мъжа от себе си. Там някъде трябва да е все още. Или я строи да ти стои мирно или я напусни. Но ако я строиш да знаеш че и на нея ще и е по добре. Има нужда някои да я разтърси.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 5bf88da56a |
|
15. Здравей!
Съветвам те сега да направиш компромис - преди не е трябвало, но е минало вече.
Като адвокат ти го казвам - няма съд, който да отнеме толкова малко дете от майката и да го присъди на теб. В евентуално дело за развод и определяне местожителството на детето не разчитай много и на нейните роднини да те подкрепят - едно е ти да критикуваш детето си за грешките му, съвсем друго е да застанеш срещу него... няма как да стане. Затова си задай въпроса, който и аз за съжаление скоро си поставих: ще мога ли да го изтърпя това... /същество/ докато детето поотрасне /10 - 12 г. / като се постигне междувременно спокойна обстановка в дома? При нас работи горе - долу, на принципа на сделката - нямаме много общи разговори, даваме цялата си обич на децата. Ще видим какво ще излезе. Поне мога да кажа, че се стараем. Макар и аз да съм в нашия случай жената, считам, че за малки деца раздялата на родителите би била травма. Редно е за детето повече компромиси да правиш, колкото и да не е честно наистина - защото то зависи от вас двамата с жена ти. Не го оставяй с един родител. Не го напускай. Жената като е нестабилна както я описваш, може и "втори татко" да му доведе, а какви ли не изроди се навъдиха...
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: f1b85b3d46 |
|
16. Послушай №14. И при нас е така, както тя го описа. После се завършва със секс, по-страстен от обикновено.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 83f55f650f |
|
17. Направо я напусни и се опитай с адвокат да й вземеш бебето. Аз съм живял 20 години само с баща, без майка. Дори не помня майка си. Явно не сте родени един за друг. Можеш да и вземеш бебето и правата да са твои. Съдиите като видят каква е и в какви състояния изпада, ще преценят, че за бебето е по - добре да го сотавят на теб. Успех!
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 5bf88da56a |
|
18. Номер 15 съм пак. Не съм съгласна със 17 - неговият случай е изключение. Трябва да има очевидна опасност за здравето и развитието на детето при жената или тя самата да няма желание да го гледа, за да се стигне до такова нещо като оставане при бащата. Съдът ще види психически здрава, образована жена с проблеми в брака. Плачеща пред съда и кълняща се, че обича детето си. Няма да види открита алкохоличка или наркоманка. Може да обвини и мъжа си в тормоз и насилие - това ще изглежда ужасно, може и "свидетел" да намери. А и как "вижда" съдът тези неща? Със свидетелски показания и становища от социалните след посещения в дома. В съда екстрасенси не работят, решава се по доказателства. Пак те съветвам - много сериозно си помисли, защото да я напуснеш ще е равно на това да напуснеш детето - няма да го виждаш всеки ден, ще е самичко при нервните й изблици... Ти ще се отървеш, но то ще остане.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 374f16dd21 |
|
20. Номер 15, не си прав. Не знам на колко години са децата ти, но Авторът има бебе - той трябва с това „същество“ да живее 10-12 г. (докато децата могат сами да си изберат родителя). Не може да се търпи това.
Поговори и ти с психолог за своето си семейство, защото не си мисли, че щом съжителстваш с майката на децата, ти имаш нормално семейство. От психологическа гледна точка за децата дори е по-вредно подобно съжителство от това да се разделят двамата родители. Пак ти казвам - може да си адвокат, но не си психолог и без да искаш повреждаш поколението си. Консултирай се с психолог.
Колкото до Автора - за него решението е семейна терапия и да - развод, ако жената откаже. Нека се бори до дупка в съда. Жена му не е добре психически и може да се докаже. Преди това обаче, ако го бие и обижда, нека се обади в полицията и да я обвини в домашно насилие.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 0c56edb5dd |
|
21. Може да я обвини в системен психологически тормоз, алкохолизьм, домашно насилие-това малко ли е... а, и изневяра разбира се. Това ли е нормалния семеен психоклимат за отглеждане на дете. И не е ли жена му източника на всичко това. Кой може да издьржи да живее в такава травмираща обстановка и колко време.
За сьда не е ли основна грижа най-вече да запази здравето и нормалното развитое на детето в такьв случай.
Аз познавам деца присьдени на бащата. Хем не е било чак толкова критично-имало е изневяра, неразбирателство и кавги, но не и алкохолизьм и физ. насилие. Значи не е невьзможно по принцип.
Сложи си една камера и я запиши. От това какво по-добро свидетелство.
Преди обаче да предприемеш нещо по-хард-като да се развеждаш например, напревете това:
Джипито да и изпише нещо за хормоналния баланс, както и нещо за успокоение на нервите-явно има нужда.
И посетете семеен терапевт сьщо ще е от полза...
И ако нищо не помогне -ти си решавай колко време ще тьрпиш тоя ужас.
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: a88aaf2fce |
|
22. номер 20 ти не си прав. Аз също съм жена с дете имах подобни проблеми само че и двамата с мъжа ми осъзнаваме че детето било на 5 месеца 5 години или 15 се нуждае от двамата. МИСЛЯ че с повече търпение от негова страна нещата биха се нормализирали компромиса не е малък разбира се но така би избрал щастието на детето си. И да никой съд не би му го дал. Това е малко дете пък и без майка то е почти кръгъл сирак моля за търпение от страна на мъжа и повече разговори с жена си да провежда да има диалог конструктивен не само нападки
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: b381d8df0e |
|
23. Здравей, аз съм жена, но съм на твоя страна, защото съм го изстрадала със съпруга си. Явно и ти си като мен - правиш компромиси, за да вървят нещата. Всичките тези изневери, обиди и пиянски истории ги изживях. На няколко пъти съм си ходила и пак се връщах, заради децата. Обаче това се отрази на тях и сега имам проблеми с големия си син - станал е като баща си. След 17 години брак нещата се нормализираха, но сега си патя от децата. Живеем заедно, но съпругът ми е болен с 82% ТЕЛК, безработен е, пълни сме със заеми, родителите ми ми купуват хляб, неговите са починали. Късно е вече за развод, в безизходица съм и не знам до кога ще издържа. Ти си все още млад, направи нещо, можеш да си създадеш друго семейство, недей да продължаваш да страдаш като мен. Младините ми преминаха в плач, нищо не ме радва вече. Поне спаси детето. Може би ако се бях развела, щях да си възпитам синовете по-добре. Сега вече се разбираме добре, престанаха обидите, пиянските истории, но нямаме пари. Съпругът ми е много умен и много неща му се отдават, но е болен и никой няма да го наеме на работа. Затова използвай шансовете си докато си млад. Ако намериш начин поговори с нея, но не можеш да живееш така. Много е тежко. Успех.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 5bf88da56a |
|
24. № 15 съм пак... Не съм казала, че съм психолог, а и не живея с майката на децата си - аз съм майка им :) Единственото, което казвам е да помисли като тръгне, до къде всъщност ще стигне авторът. Нека се консултира с повече колеги и то - не с измислени типове, които не можеш да ги откриеш в канторите им от по половин квадратен метър. Нека получи преценка на шансовете си от повече от един - двама адвокати. Мисля, че каузата му ще си струва хонорарите за консултация. Тъжната реалност е, че само в много фрапантни случаи детето се присъжда за отглеждане на бащата. Детето ще претърпи травма поради това, че има разрив между родителите му, въпросът е коя е по - лека за него. Защо решихте, че жената е психично болна?
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: be0f93c015 |
|
25. Автора изчезна някъде и не пише как се развиват нещата...
Може и друго да се направи-нея ако наистина е такьв кашмар, не я вьлнува детето, мъжа и и семейния начин на живот и всичко това и това е едва ли не пречка на личната и свобода... никой не я дьржи насила в крайна сметка в кьщи.... Може тогава доброволно да се откаже от семейството и детето си и да не ти сьздава проблеми, а детето да го остави на теб и да изчезне от живота ви.... По-добре без майка, отколкото с "такава" майка. Няма да е пьрвата или последната такава жена.
Аз познавам един такьв случай- майката оставя детето на 7 месеца и бабата на детето и бащата му го гледат.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: c22c82b5f3 |
|
26. Благодаря на всички, които са отделили време да ми отговорят. Ще се опитам да съхраня семейството си, но не на всяка цена. Не ми се иска да оставя детето си...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
