 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Родителите ми
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 2114 пъти
Аз съм момиче, почти на 16 години, та историята ми засяга почти всички от семейството. Баща ми се занимава със земеделие и животновъдство и с това си изкарва прехраната. Повече от ясно е, че няма как да става в град. Когато аз и брат ми сме на училище учим в съседния голям град, имаме апартамент там и всеки ден без почивните дни майка ми и баща ми пътуват до село, само нощуват в апартамента, т. е. да не ни оставят сами с брат ми(той е по-малък от мен). Събота и неделя без значение дали аз имам някаква работа, среща или каквото и да било още в петък вечерта аз съм задължена да си събера учебници, дрехи и каквото ми е необходимо, без да мрънкам излишно, защото после има последствия да си ида на село или нашите да ме приберат. И сега някои ще кажат и какво толкова и аз си ходя на село, ми хубаво, но не всяка седмица в продължение на 10 години това да ти е като божа заповед. Та аз имам приятели в този град заради това загубих много от тях, намериха си други с които да могат да излизат не само през седмицата, но и през уикенда. Толкова подигравки съм получила, за това че не излизам, за това че не съм имала гадже никога. Така стана, че престъпих правилата си и запалих цигара първата си цигара, но за жалост не и последната... бях си обещала да не го правя за нищо на света.
Най-лошото идва, когато дойде лятната ваканция или каквато и да е друга ваканция, защото аз съм закотвена на село. Там нямам приятели, цялото село е пълно с роми, от които няма да науча нищо повече от езика им. Естествено баба и дядо, е те просто допълват картинката. Дядо(НЕ ми е прадядо! ) е на 80 години, не чува и нон стоп слуша новини и народни песни (телевизора просто е толкова усилен, че съседите се оплакват), а баба е 10 години по-малка от него, но е страшно изнервена, забравя, през всичките години тя така и не запомни какво ям и какво не. С нея постоянно се караме, няма разговор, в който да не сме се скарали. Когато се опитвам да споделя нещо с майка ми, тя ми казва да не я занимавам с моите проблеми щото тя си имала достатъчно. Баща ми.. та него почти не го виждам, дори като му звъня за нещо той ми крещи, не смея да му се обадя. И в крайна сметка цялото ми лято минава в някакви опити за разговор, караници, опити да убедя майка ми и баща ми да оставам от време на време да нощувам сама в апартамента, за да се виждам с хора на моите години.
Последните няколко месеца но тази учебна година се налагаше майка ми да си е на село. Нямаше я, точно когато ми трябваше най-много. Отслабнах с 4 килограма
заради това. Най-ужасяващото стана без да разбера.. напушвах се без да ми пука на училище ли съм или не, започнах да пия. И всичка това защото не чувствах опора или подкрепа от никого от родителите ми.. един вид нямах смисъл в живота(не че сега се е появил такъв). И сега съм се превърнала в един парцал пропит с товара на провала и самосъжалявайки се самоубивам.
От нищо не съм лишена... само от присъствието на тези които са ми дали живот, тяхното доверие и от съчувствието им.
Ако някой е имал подобен проблем, нека да сподели какво е направил, за да се подобри положението му, ще съм му благодарна.
Моля Ви да не ме хейтвате, не ме познавате и нямате право да ме съдите за грешките ми, защото не знаете какво ми е отвътре и как се чувствам.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 990082d00f |
|
1. Най-прекрасните моменти от моето детство са тези прекарани на село. После пораснах и аз като теб започнах да се бунтувам, че не искам да ходя на село защото ме чакаха приятелите. Но кой ли ме питаше? Според нашите бях длъжна да ходя. Щом те отиват значи и аз съм там. Няма да те оставят сама в апартамента, защото ги е страх за теб. Страх ги е да не поканиш момче там. Като завършиш средното отиди да учиш висше някъде на далеч. Само така ще станеш самостоятелен човек. И спри да пушиш и пиеш. Само ще се провалиш. Успех!
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: bac197d6c3 |
|
4. Разбирам те. Аз също съм на 16. Въпреки, че проблемът ми не точно като твоя, аз също съм ужасно отчуждена от родителите си. Не говоря с тях за абсолютно нищо. Аз съм точно обратното на това, което баща ми е желал. Няма никакво разбирателство в семейството ми и оттам дойдоха и проблемите с алкохола, цигарите, а понякога и с наркотиците. И аз вече не знам какво да правя. Мислила съм да им предложа да отидем всички заедно на психолог, за да изясним проблема, но те просто ще ми се изхилят. Ако някой може да помогне... :)
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: b89029aa48 |
|
6. И аз бях така, спокойно. Не е кой знае какво.. Имаш си брат, както и аз си имам сестра и с нея се размотавам. Обаче аз съм по-устата и от рано почнах да им правя проблеми. Не могат да ме накарат да правя нещо, което не искам. Казваш им, че няма да ходиш и точка. Не могат да те хванат за косата и да те задърпат в колата :D. Но това е само, ако толкова много искаш да си стоиш у вас. Помисли малко... Едва ли искат да те разделят от приятелите ти и прочие. Това всичко са пари. Опитай се да ги разбереш. От една страна трябва да помагат на баба ти и дядо ти, от друга - да плащат, опитвайки се да ви осигурят някакъв елементарен живот. През това лято бих те посъветвала вземи си учебниците и почни да учиш и ходи на работа. Първо ще си изкараш пари и второ ще си знаеш горе-долу работите по предметите. Така през седмицата ще учиш по малко и ще излизаш повече. Същото можеш да правиш и през уикенда. А това с цигарите, не се лигави и не се превземай. И аз съм на същото положение с наще, но не съм прибегнала към кой знае какви работи. Пия си, дърпам някоя цигара от време на време, напушвам се някой път, но за да се забавлявам, това ще рече към 1 път в месеца, например. Преди да прибегнеш към такива мерки мисли за себе си.. Вземи се в ръце :) Ааа, забравих още нещо.. Не може да нямаш близък приятел, говори с него, ще ти помогне. Ако си го държиш близо въобще няма да ти пука. Ако нямаш такъв говори с брат ти :) Ако не те устройва и това, говори с майка ти, но тя едва ли ще те чуе, но пък може и да имаш късмет. Все пак опитай се да я разбереш, не и е лесно и на нея. И на мен ми отне време да проумея тези неща.. Аз сега се налага не през уикендите и лятото да съм на село, а и да живея вече тук.. И аз нямам приятели тук.. Мислиш ли, че е приятно? Има хора, които се намират в по-лоши ситуации... :D Тааа това е в крайна сметка, надявам се да съм ти помогнала :)
Момиче 16г.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 99deca95fd |
|
7. Разбирам те напълно, и при мен нещата са подобни, аз също съм на 16. Мен също ме карат да ходя на село всяка ваканция (няма цигани, но има много турци - просто отбелязвам). В момента ти пиша от село.
Преди ме караха и събота и неделя да ходя, тъй че знам колко гадно и изморително е. Преди и аз като теб дразнех, че трябва да ходя, опитвах се да говоря с родителите ми, но без особен успех, изнервях се много и си пилеех времето в тъга... Обаче това лято погледнах по друг начин на нещата - имам възможност да ходя на място, където не познавам никой и мога да правя каквото си поискам. Освен това имам много свободно време, което не е така в града. Тъй че сега мога да си оползотворявам времето и да уча най-различни неща. Не знам дали се обясних правилно, но мисълта ми е, че ако промениш начина, по който мислиш, престоят ти на село няма да е тоооолкова ужасен, а и ще започнеш да правиш разни неща - карай колело, играй с братчето си, чети книги... Сигурно имате градина - можеш да помагаш там - аз например много обичам да поливам.
Между другото, знам колко е неприятно това да не се виждаш с приятелите си - за 2 месеца се забравяте, аз поради тази причина смених няколко компании - като се върна от лятната ваканция сякаш нищо не е същото и трябва да си търся нови приятели, което е емоционално изтощително. Е, миналото лято това не се случи, надявам се и сега да не стане, но искам да кажа, че ти съчувствам.
А все пак ти остават две години до 18, което е само още две лета. Ще издържиш някак, а после ще си по-независима и няма да могат да те накарат да отидеш, ако сама не им позволиш.
Колкото до другия ти проблем, уважавай баба си и не се карай с нея доколкото е възможно. Все пак жената е възрастна; не е виновна, че забравя, бъди толерантна. Същото е и с дядо ти, не са виновни хората, че са остарели.
Ходенето на село е само един период от живота ти, за който след време дори няма да си спомняш с лоши мисли. Най-важното е да не тъжиш и да не се ядосваш, усмихвай се повече и намери начин да погледнеш от другата страна на нещата. Успех!
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: dbef97a358 |
|
9. Мога само да те съжалявам... защото "цялото ми лято минава в някакви опити за разговор, караници, опити да убедя майка ми и баща ми да оставам от време на време да нощувам сама в апартамента, за да се виждам с хора на моите години"...
На село можеш да правиш куп неща... а колкото до хората на твоите години, които ти липсват - какво ти пречи да ги поканиш на гости на село?!!! Аз съм (предполагам) по-възрастна от майка ти и баща ти, живея на село, но работя в големия град... Знам какво е селския живот; предполагам, че се спукват от работа и вместо вечер да си почиват, пътуват за едното спане до апартамента си... но - това е техния избор... Предполагам, че като станеш на 18, нещата ще се променят и те ще ти гласуват повече доверие, но засега - моля те, съобрази се с тях... те знаят какво правят... и на тях не им е лесно!!!
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 27580cc37c |
|
10. Ами... аз съм колкото теб може би по-голяма, защото на 3-ти септември правя 17. Относно родителите ти баба ти и дядо ти. Нормално е да са заети все пак земеделието не е лесна работа (казвали са ми, че не е аз не съм работила това до сега). Нормално е и когато им звъниш да ти се карат все пак.... не са на почивка, а на работа. Нормално е също и дядо ти да слуша народни песни и новини те си остават най-хубави (имам предвид народните песни, а не новините). На мен лично баба ми и дядо ми се занимават с земеделие също (имаме село, но не оставаме там през цялото лято само с брат ми ходим да ги посетим за по 1 седмица, но там няма цигани). Майка ми работи като адвокат, а баща ми учител по физическо. Добри заплати взимат. Относно вашето село занимавай се с нещо друго все ще намериш какво да правиш. Играй карти например или не знам измисли си нещо рисувай си пиши си все ще намериш работа помагай на баба си например, ако има нужда няма как да останеш без занимание.
Анна- Луиза
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 4f82a63c50 |
|
11. Това да правиш едно и също в продължение на години е наистина убиващо...
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 7383e9bfd6 |
|
12. Ех, мила всички сме били деца и всички сме си мислили, че нашите проблеми са най-тежките и най-страшните! Но знаеш ли коклко по-страшни неща стават всеки ден? Така, че това да ти е проблема! А и си на 16, т. е. след 2 години ставаш пълнолетна и вече ще имаш повече възможности да решаваш как и с кого да прекарваш времето си, така че няма страшно. Не е свършил света! Виж това с пиенето и пушенето е наистина лошо, защото като бивша пушачка мога да ти каже, че отказването е многооо трудно. Защото в един момент си даваш сметка, че нямаш нужда от това, че е вредно, ама на, пусти навик. Та съвета ми е, гледай да се справиш с това възможна най-скоро, пък и кой знае ако деменстрираш на родителите си, че си сериозен и отговорен човек, че мислиш за бъдещето си, справяш се добре в училище и изобщо си човек на който меже да се има доверие, тогава току виж станало чудо и вземат, че ти отпуснат юздите и ти разрешават понякога да осаваш събота и неделя в града, обаче това няма как да се случи преди да им спечелиш доверието. Така, че давай смело напред, помисли за важните неща и ще видиш как всичко ще се оправи. Успех!
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: e5640b7177 |
|
13. Разбирам те аз съм на 14 наще са разведени майка ми е в чужбина баща ми бачка нон стоп аз съм при баба опитвам се да кажа че ми липсват те почват айде сега вече си голяма. Сега трябваада ходя на село и точно като при теб няма млади хора няма какво да правя и ми е накяк кофти сега утре заминавам казах, че не ми се ходи, но все едно говоря на стената не ме оставят сама за повече време, защото бяха ограбили едни съседи и ги било страх. Какво ще правя цяла седмица ще полудея не ми е за интернета а за това, че няма нищо интересно освен телевизия, ако мога да се наредя до него, , защото като при теб слуша се само народна музика и радио Хоризонт. Ако може някой да ми даде някакво предложение за занимание вече се примирих че ще ходя. Благодаря предварително. А за твоя проблем кажи че и ти си човек и то млад и още малко ставаш пълнолетна искаш да говориш с тях и да си по- самостоятелна и изслушвана от тях ;);)
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: c4acbd7135 |
|
14. Ауу, каква трагедия - ПОЧТИ на 16 и си нямала гадже! Та ти си направо стара мома, пропуснала живота си. Все си мислех, че човек си хваща гадже заради чувствата към него, а не заради подигравките на тайфата.
Виж, сигурно ти липсва свободата, но родителите ти носят отговорност за тебе и нормално да не изпускат контрола.
Самият факт, че се напушваш, пиеш и влияеш толкова от мнението на други хора, говори, че не си достатъчно зряла още.
И ти хем си недоволна, че не оставят сама, хем се оплакваш, че не са до тебе. Друго поколение са, приеми го. Сигурно им липсва подход, но и ти не си мисли, че си 100 % права.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
