 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство
Мама...
преди: 10 месеца, 4 дни, прочетена 1434 пъти
Не знам- от много време си мисля да пиша в някакъв такъв сайт, но просто не знам.. е ето престраших се. С няколко изречения искам да споделя, че майка ми почина февруари 2007г, тогава бях на 17, и някак си всичко се стовари на моята глава и на баща ми. В момента съм на 18г, 12-ти клас, а се чуствам много по зряла, както ми казаха, наложи ми се да порастна изведнъж, подари отговорностите, които сама трябваше да поема. С баща ми не се разбирам особено, брат ми не живее в България. Едната ми баба не я вълнувам много, другата ми почина 2005, а дядо ми 2006. Леля ми не живее в България, една много моя близка почина 2004. Просто живея живот, който не искам. Искам да е по-безгрижен, по-вълнуващ, е кой не иска това, но нали съм млада .. разбирате ме. Не се оплаквам, разпускам си..но ее някак тягостно, сякаш имаш дупка и няма как да я запълниш. Хубавото е, че съм жива и здрава и имам приятел до мен, но липсата, че майка ми я няма ме изяжда много, бяхме много близки, лудеехме, смеехме се, карахме се, споделяхме си, излизахме..беше идеална... просто много ми е трудно, че я няма толкова от рано...
Благодаря, че ме изслушахте.
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Здравей, мило дете, знам,че ти е трудно без мама, но живей така както тя би искала и тя те е възпитала. Знай, че тя от отвъдното е винаги при теб и в труден момент говори с нея - ще усетиш, че нещата ще се подредят. Не се предавай - животът е пред теб. Аз сьщо останах без майчица и до ден днешен всеки ден образът й е пред мен, моля се да ми помага в труден момент и има резултат.
Съветвам те да прочетеш книгата на ЛИАНА АНТОНОВА "Среща с отвъдното". Направи го! Ще имаш утеха и полза. Вярвам в теб, ако си обичала МАМА.
2. Благодаря Ви много за съвета, имах нужда от няколко думи. Обичам такива книги и още утре ще си я купя, да мама я обичах повече от всичко, и аз и се моля да е с мен в трудните моменти, но гледам да не прекалявам, така знам. Много Ви благодаря!
3. ЗДРАВЕЙ, АЗ СЪЩО ЗАГУБИХ БЛИЗКИ. БОЛКАТА Е НЕОПИСУЕМА. НЕ ИСКАМ ДА СВИКВАМ С НЕЯq ЗА ДА СПРЕ. НЯМАМ СЪВЕТ ЗА ТЕБ, АКО ИМАХ ЩЯХ ДА ТИ ГО НАПИША, ПОНЕ ЕДИН ЧОВЕК ДА ГО БОЛИ ПО-МАЛКО. А НИЕ СМЕ ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ЖИВОТА, КОЛКО ОЩЕ БОЛКА ЩЕ ИМА :( И КАКТО СЕ КАЗВА В РАЗКАЗА ПО ЖИЦАТА: "ГОСПОДИ КОЛКО БОЛКА ИМА ПО ТОЗИ СВЯТ..."
от мен толкова:)
4. Мило детенце, почувствах физическа болка от твоят разказ! Аз имам майка, която е на 71 години и съм щастлива, че още е жива и е до мен! Имам дъщеря, която не съм виждала вече 5 години и сърцето ме боли от липсата и. Живее в чужбина и няма възможност да си дойде. Често пъти се питам дали и тя има нужда от мен толкова, колкото и аз от нея! Винаги ми е показвала с поведението си, че мисли за мен и ми помага, но друго си е да имаме контакти на живо, а не да разчитаме на компютъра. Е, благодарна съм, че поне това има! На теб мога да кажа само, че трябва да бъдеш много силна и да преодолееш трудностите така, както майка ти навярно те е възпитавала. Ти никога няма да я забравиш, но не забравяй и съветите й, които ти е давала преживе! Успех и бъди здрава и силна! Прегръщам те майчински и с много обич!
5. Здравей мило момиче, много добре знам колко е тъжно сърцето ти. Загубих майка си преди 5 години-аз съм момичето което написа писмото ''Тишина''. Тогава бях на 25. Мила на теб ти е било още по-рано да останеш без нея. Права си да чувстваш че живееш чужд живот, права си да не го харесваш. Но нали знаеш че това което неможе да ни убие-ни прави по силни. Сърцето ти ще се кали много и повярвай това ще ти помогне с лекота да отмяташ камъните от пътя си.
Всичко което написах в моята история нахлуваше когато лягах вечер, но с никой не го споделих. Пет години не се престраших да говоря. Но преди няколко месеца започнах да имам големи проблеми с нервите-дясната ми ръка треперише много и пускаше всичко когато тя си реши. Аз съм художник, така че предстоеше да загубя поредното безценно нещо в моя живот. Така ме посъветваха да говоря много за всичко което изяжда сърцето ми. Знам че не ти се говори а искаш просто скрита да мислиш за нея и плачеш. Но не се скривай от света защото той няма да се скрие от теб.
Стани, погледни живота си с цялата ярост която предизвиква мисълта че не можеш да я върнеш и му кажи:
''Горда от силата си, всеки твой удар ще обръщам в мъдрост. Ще те живея! И ще те покоря.''
Миличка, толкова хубави неща ти предстоят. Ще срещнеш голямата любов и край теб отново ще е топло. Да бъдеш най-красивата булка, чу ли! Ще станеш майка и ще разбереш колко много от майка ти продължава да живее чрез теб. Да във всички тези хубави моменти тя много ще ти липсва-но това незначи че няма да ги изживява с теб. Винаги когато имаш нужда от съвета и, потърси отговора и в сънищата си или в друго...вярвам че тя ще намери начин той да стигне до теб, само не спираи да виждаш.
Ще завърша с една приказка която много обичам. Тя често успява да разсее самотата.
''На един мъж починало детето му. Мъжат отправил очите си към Господ и казал:
- Господи, с теб винаги сме били заедно. Когато загубих работата си ти беше до мен защото като се разхождах умислен по плажа когато се обърнах по пясъка имаше следи от стъпки на двама а не само моите.
Когато изгубих дома си, ти пак беше до мен и краката ти оставяха следи в пясъка до моите.
Когато обаче загубих детето си, като се обърнах по пясъка имаше следи само от моите крака. Защо тогава точно ме изостави Господи?
Тогава се чул глас:
-Сгрешил си. Следите бяха от моите стъпки а теб носих на ръце. ''
|
|
|
|
|
|
|
