Ако това е цената бих предпочела да е както преди...
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 3005 пъти
Здравейте! Аз съм на 23 г. От две години живея с приятеля си. Тоя е на 28. Разбираме се, уважаваме се, подкрепяме се. Преживяли сме и лоши и хубави моменти и успяхме да се задържим заедно, устояхме. Той е много мил и грижовен. Никога не сме си крещяли, когато се караме за нещо. Просто изтъкваме аргументите си и търсим решение, адекватно и за двама ни.

Проблемът се появи преди няколко месеца (преди 5 месеца), когато той започна нова работа. Мечтаеше за тази служба от доста време и сега се е вглъбил в нея. Прибира се, хапва и сяда на компютъра. Само с някакви документи се занимава, пресмята, принтира. Изцяло е погълнат от работата си и вече се чувствам самотна и пренебрегната.

Говорих с него, но той ми каза, че е нормално сега да отделя повече време за работата си, защото иска да се развива в тази насока. Подкрепям го, но ми идва в повече. Напоследък все няма време за мен.
Е, вярно, сега взима тройно повече пари, отколкото на старата работа и може да си позволим да живеем по-добре, купихме си доста неща за жилището.

Аз също работя, но не позволявам работата ми да застава между мен и него. Преди си споделяхме повече, излизахме повече, забавлявахме се повече. Сега все е изморен, все има работа... Той беше единственият човек, с когото споделям всичко. Най-добрата ми приятелка се омъжи далече, има си бебе и се чуваме само по празниците.

В следствие на всичко това, аз започнах да си говоря открито с един колега. Той е доста по-въсрастен от мен (почти колкото майка ми). С него от повече от месе споделям нещата, които би трябвало да споделям с приятеля ми. Усещам, че той ме разбира, изслушва и съветва правилно. Много ми е приятно с него. Не ме привлича сексуално, никак даже. По-скоро ме привлича спокойствието, което излъчва и това, че наистина мога да разчитам на него за съвет и подкрепа.

Вече се получава така, че вкъщи си говорим някакви общи неща, той работи, аз гледам ТВ или се ровя в интернет, а на другия ден той отново се впуска в работата в пълна сила, а аз след работа ходя на кафе с въпросния колега и си говорим на дълго и широко.

Не трябва да става така, но ето че става. Снощи се ядосах и поставих въпроса така: Мен или работата. Да, крайно е, но какво да направя? Писна ми вече с това положение.
Той ми каза, че сега е такъв период във фирмата и е претрупан с работа и че скоро ще има повече време за мен. Обеща да отидем някъде само двамата за 3-4 дни, но като го гледам пак залепен за тъпия компютър, незнам...

Дори секс не правим вече толкова често, колкото преди. Вчера дори го излъгах, че излизам да се поразходя сама, а всъщност се видях с моя колега и ходихме на пица. Беше ми забавно, но не така пълноценно. Той има страхотно чувство за хумор,праща ми смешни картички мо мейла, смеем се....а преди така се държах с приятеля ми.

Знам, че ме обича, знам, че не ми изневерява, но ми е гадно. Разбирам го, винаги си е мечтал за такава работа. Сега можем да си позволим много от нещата, които преди дори не поглеждахме. Но ако това е цената, бих предпочела да е като преди.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 7 месеца hash: 53e78fe4d8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Разбери го и потърпи! И аз цял ден съм залепена за тъпият комп., но от него идват парите, Вечер съм уморена и заспивам, отдавна вече правим секс само сутрин... Трябва да се оплакваме ли? Работи, уморен е, иска да гради кариера, разбирам го. Съпругът ми в някои вечери заспива на масата, но купува всичко на децата, така че всяко нещо иска жертви, искаш по висок стандарт-тпудиш се повече, ако не иска да ходи на работа по добре ли ще се чувстваш? Тогава цялото му внимание ще е само за теб. А с колегата внимавай, ти ако нямаш задни мисли и при него ли е така?

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: b77c4beeef

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   За съжаление това не е само при вас, много хора плащаме висока цена за просперитета си. Понякога заплащаме с най-близките си... Д-р Хаус

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: f07a7a0840

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Ако това ще те успокои - да знаеш, че в подобен капан има и много жени и много мъже. Такива са времената. И моя заспива от умора вечер и сутрин преди да ни завърти шайбата, правим секс набързо.... Просто изчакай да му мине ентусиазма. Ама с колегата-самарянин внимавай да не те подхлъзне

 

...

горе^

преди: 14 години, 7 месеца hash: 9b40e70b3b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хм, позната история, вие жените май наистина не знаете какво искате, сега да се откаже от доходната работа ли ? Ами всичко си има цена и привас иу при много други е такава. Щото ако пак минете на мизерното съществуване ще се сетиш и за по-добрите времена. Поживях и поработих в други държави - навсякъде е така - 5 дни от тъмно до тъмно, пътуването е много, стресът също - и само през уикенда семейстото е в пълен състав. Да ама ние гледаме само в какви жилища живеят, какви коли карат и къде почиват, а никой не се запитва с какви пари се плаща всичко това - ако искаш стандарт, ще бачкаш, ако не - карай как да е, с изискани приказки и чувства, ама без удобния живот. Не може и това в онова и душата бв рая. А с улегналия колега най-много да се изчукате и после или да ти е кофти за мъжа ти или да се пуснеш по наклонената плоскост на изневярата и да стигнете до логичния финал.

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 6588fac411

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Разбирам напълно какво имаш предвид. Това положение наистина е способно да разруши каквото сте имали. Без крайни изводи и заклучения проведете един спокоен разговор, в който да му обясниш, че по този начин ще те изгуби и ако е мъж намясто, трябва да намери баланс между семейството си и работата. Трябва да има ясна подредба на приоритетите и да не злоупотребява с търпението ти, което си проявявала достатъчно дълго вече. А ти в никакъв случай не проявявай слабост по отношение на колегата, ще съжаляваш, ако допуснеш грешка...

 

...