 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Нуждая се спешно от съвет!!! И искам да споделя с някой болката си!!!
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 4360 пъти
Здравейте!!! Така значи аз съм на 14 години и съм момиче. Най - добре ще започна от самото начало на проблемите ми!!! Имам и сестра която е на 9год. Родителите ми са разведени от 2008год. Аз живея при баща си човекът който ме отгледа от 2, 3 годишна. Майка ми не ме е поглеждала. След това се роди и сестра ми оттам започнаха и скандалите. През 2005год. в деня на моя рожден ден това беше най-лошият ми ден в живота заради онова нищожество - майка ми. Случи се така не можах да си вържа косата а тя е доста дълга (под кръста ми е) и я помолих да ме вържи, но тя като ми се развика и ми удари един шамар от този шамар отидох на другия край на стаята. Аз започнах да плача тя като ми се развика защо плача и че нищо не съм умеела да правя като хората. Тогава сестра ми беше на една годинка тя стоеше в кошарата си и започна да плаче майка ми като я чу започна да и крещи та тя беше само на една годинка и се беше оплашила. Тогава баща ми дойде в стаята ми и започна да крещи на майка ми а тя се направи на света вода ненапита и измисли че не можела да си намери роклята и затова се е развикала и баща ми и повярва. Но и аз не казах на баща ми какво е станало. И този ден може би е най-лошия в живота ми може би повечето ще си кажете че заради един шамар най-лошия ден. Но да за мен е най-лошия та аз бях само на 5год. как ще си вържа косата. И после след този ден продължи боя, всеки ден без причина ме биеше а вечерта тръгваше уж за работа но сутринта се прибираше и постоянно дъхът и лъхаше на алкохол. Мина се време даже може би 2, 3 седмици не се прибра аз стоях сама когато баща ми беше на работа. И един следобед тя благоволи да се прибере и като започна да ми крещи че било разхвърлено. и започна да ме бие и рита в един ъгъл сестра ми отново започна да плаче. Итака бях цялата синя а пред баща ми се извиняваше че или съм падала и съм се удряла някъде но и аз тъпата не казвах истината защото изпитвах страх. И минаха се 5год. И започнах училище помня, че имах една задача по математика която не ми беше много ясна тоест не я разбирах задачата и когато се прибрах от училище и споделих че тази задача не ми е ясна и ако може да ми помогне. Тя ме хвана за косата и ми каза че не иска оценка по ниска от 5-ца и ми викаше че нищо не съм можела за какво ме е росила трябвало да ме изостави или да ме даде в дом за сираци но баща ми я е спрял. След това ми каза да отида да взема сестра си от детската градина но ние живеем доста далече от детската градина от град С-н съм започнах да и казвам че аз съм първи клас и може да ме блъсне кола всичко става а и дете първи клас да се разхожда само по улицата в 18:00 и то точно в това време когато се стъмнява рано. След като и казах какво може да ми се случи ми зашливи един голям шамар от който устната ми се поду тя ми даде лед и ми каза да тръгвам. Тръгнах какво да правя, баща ми през това време беше на работа. Обаче аз знаех че докато се прибера ще се стъмни и това може би ще прозвучи смешно но... пусках камъчета там от където минавам защото пътя беше прав. И след около 40 мин. стигнах до детската градина и взех сестра малко след това се стъмни нямаше никой навънка много се уплаших на сестра ми и се доспа. Случи се нещо от което много се уплаших един мъж излезе от една уличка застана пред мен и сестра ми и започна да говори някакви ужасни цинизми няма да споменавам какви. До мен имаше камъни наведох се уж ще прегърна сестра си защото тя е ниска особено тогава. И взех един камък и го замерих ударих го в главата и тръгнах да бягам със сестра си слава Богу стигнахме във Къщи невредими баща ми се беше прибрал и ме попита къде съм ходила със сестра ми по това време но майка ми каза че сме били навън да играем. Естествено аз пак не се обадих защото се страхувах. Мисля че знаете после последиците отново и отново бой. Но дойде 2008год. и баща ми разбра всичко. Започнаха дела но аз бях на 8год. и нямах право да се изкажа. Имаше дело при кой от двамата да остана-при майка си или при баща си. Това дело се проточи близо година и половина. След това аз си навърших десет години и помолих баща ми да заведем дело срещу майка ми защото съм навършила десет години и ще мога да се явя в съда. Той се съгласи и когато дойде време за изслушването се явих и без да се притеснявам разказах за всичко като започнах да разказвам очите ми се бяха напълнили със сълзи но разказах всичко както е. Спечелихме делото дадоха ограничителна заповед повече от 10 метра да не се доближава до мен. Мина се месец - два всичко вървеше нормално. Но след това отново се обърка започна да ми звъни по телефона в никое време започна да не спазва ограничителната заповед. Всеки ден в училище имаше скандали удряше ме пред съучениците ми станах на 11год. и сама отидох до сама до закрила на детето исках до полицията да подам жалба срещу нея но нямах 14год. и отидох в закрила на детето и подадох сигнал срещу майка ми (наричам я така защото не мога по друг начин да я назова) те казаха че то имало ограничителна заповед и не можели нищо да направят тръгнах си с разочарование. Но на другия ден като тя дойде на училище като реши да ми посегне аз я хванах за двете ръце и и казах "стига вече не съм онова момиченце дето ти се подчиняваше на всичко и дето позволяваше да го биеш аз пораснах макар и да съм на 11 години "и повече не ми е посягала само ми крещи и ме обижда пред съучениците ми. Това продължи близо 2 години всеки ден скандали обаждания посред нощ към 3, 4 часа. Станах на 13 години всеки път когато ме обиждаше просто и се смеех на акъла започнах и аз да я обиждам казвах и ти си луда ти не се развиваш правилно и т. н Стегнах се и и казах че преди мечтаех да ме прегърне да ме целуне но тя не го направи. Казах и че всяка вечер заспивах със сълзи и съм се питала защо не ме обичах защо не обичаш и сестра ми. След тези мой думи се случи нещо така ме удари по главата че аз се ударих на една маса в фоаето на училище слава Богу не беше на ъгъла. Оттам започна виене на свят, главоболие, повръщане всяка сутрин, на никой не съм казвала даже и на баща ми не съм казвала потърсих в интернет за тия симптоми до какво водят прочетох че това води до Тумор в мозъка но пак на никой не казах отидох един ден на болница и поисках да ми направят изследвания съгласиха се попитаха къде са родителите ми аз се разплаках и нищо не отговорих направиха ми изследвания и на другия ден отидох да ги взема за да разбера какъв е резултатът. Но за съжаление ми казаха че имам тумор в мозъка започнах да плача, виках, крещях помолих да не казват на баща ми че аз ще му кажа те се съгласиха. Започнах да питам лекарите за болестта попитах че аз съм на 14год. възможно ли е да имам тумор на тия години казаха че рядко се е случвало, но ето сполетя ме изписаха ми някакви лекарства. Имах си спестявания и си ги купих. Та ако може да ми дадете съвет как да кажа на татко за болестта ми моля ви помогнете ми постоянно мисля затова. И ако сте прочели всичко съм ви благодарна че отделихте малко време за да прочетете. Моля ви искам съвет!!! :(
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 097ffe38b8 |
|
1. Той ти е баща и трябва да знае. Майка ти е някакъв изрод и не бива да мислиш за нея в момента, а за себе си. Кажи на баща си и отидете при специалист. Може да има лечение :) ти си малка още :)
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 506fcb2ba6 |
|
2. Това е ужасна история. От това, което прочетох останах с впечатление, че баща ти много те обича и държи на теб. Колкото по - рано му споделиш, толкова по- рано ще почнете да взимате мерки за болеста ти. В твоито състояние не бива да се справяш сама и нещата, които ти се случват да остават неизказани. Хората, които те обичат са голямо богаство, използвай го. Ако се чувстваш не спокоина можеш да помолиш лекаря да доиде с теб и той да разкаже, но баща ти трябва да знае.
Успех, може клиширано да звучи, но се бори, в живота има много хубави неща, пожелавам ти да ги изпиташ.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 4454497971 |
|
3. Авторката:
И аз искам да му кажа, но не зная точно как. Ако му кажа ще го съсипя. Майка ми също не знае и не мисля че трябва да знае тя е нищожество като порасна и ако се оправя може и да заведа дело но ако се оправя. Татко няколко пъти забелязва че ми се вие свят и че съм отнесена но винаги му казвам че ми е горещо и ми става лошо. Благодаря за съветите.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 2884e04e88 |
|
4. Сподели с баща си, не се притеснявай, колкото по-рано, толкова по-добре! Ужасно е, че майка ти се отнася по този начин с теб. Би трябвало да има лечение на тази болест! Желая ти най-искрено всичко да се оправи в най-скоро време и да те поздравя, затова, че си смела! Достатъчно смела да погледнеш болестта очи в очи и да се пребориш, за да можеш един ден да кажеш „Аз исках, аз успях! “.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 9be0e411cf |
|
5. Миличка, тази история ме накара да се замисля сериозно за това, което имам, а не оценявам, и се надявам още много хора поне за момент да бъдат щастливи от живота си, вместо да искат още и още. Толкова си малка, а си преминала през толкова много! Кажи на баща си преди да е късно, все пак трябва да имаш възрастен до себе си. Ако бях на твое място, на майка си не бих проговорила, според мен само още проблеми би могла да навлече. Желая ти успех и да се оправиш! ;*
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 4454497971 |
|
6. Авторката:
Благодаря ви за съветите но не знам как да му го кажа той ще се съсипе. Говорих с лекаря той каза, че това се е получило от травма на главата а това е от майка ми. Също така лекарят каза че туморът е в ранен стадии и има операция в Германия. Но трябвало да се говори с възрастен като гледам баща ми колко е щастлив понякога как ме прегръща иде ми да се разплача но не искам да го разочаровам зная колко ще се натъжи
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 506fcb2ba6 |
|
7. Намери начин, трябва да се реагира, бързо и адекватно, важно е да си жива и здрава. Колкото е по- скоро операцията толкова са по-добри шансовете. Сега просто трябва да бъде изрязан, баща ми наскоро имаше хематон в главата и бързата реакция му помогна много. Щастлив е сега, ще е много по-щастлив когато се оправиш. Успех, бъди силна и действаи. Това, че си болна няма как да го разочарова. Колкото и да е клиширано рано или късно ще рзбере, по добре рано. Смело това е човек, които те обича.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 4454497971 |
|
8. Авторката:
Убедихте ме да му кажа. Той сега е на работа но като се върне ще му кажа как да започна направо да изплюя камъчето ли
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 4d271ff945 |
|
9. Кажи му право, ясно и точно защото както и да го завъртиш това няма да помогне за съжаление. Без никакви увъртания, защото това само допълнително ще утежни обстановката. Веднага му сподели след като се върне, такива неща не търпят отлагане. Щом е в ранен стадий, значи все още имаш шанс единственото нещо, което трябва да направиш ДНЕС по въпроса е да споделиш с баща си за проблема си след това да уредите нещата с лечението час по-скоро и накрая на пук на всички тези премеждия причинени от "майка ти" ти да се оправиш и да заживееш щастлив и нормален живот. Пожелавам ти го от сърце! Успех и скорошно оздравяване.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 506fcb2ba6 |
|
10. Да, кажи му направо. За да намалиш шока, ти опитай се да демонстрираш воля и решителност, кажи ми окуражителни неща, от сорта, че ракът е в ранен стадии, има начин, щесе справите и т. н.
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: a0a6eb326d |
|
11. Пиши какво става мила :-) Ние сме с теб?
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 5532d5cf4e |
|
13. Направо му казваш, ама без да се замисляш. Ако те изгуби, ще изгуби смисъла на живота си. Ако сега не му кажеш, за да се борите заедно, петорно повече ще му навредиш. Ако нещо се случи с тебе, той може и да не го преживее и какво ще стане? Малката ти сестра ще остане сама в живота. Така че давайте, докато е време, борете се, ама заедно. Сама сега поне не можеш! Просто нямаш възможността, няма как да стане, баща ти трябва да знае, той е единствената ти надежда.
Историята е направо отвратителна, такива хора като майка ти защо живеят и те не знаят! Направо ужасно, нямам думи....
Пиши пак!
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: f4ebf88ca6 |
|
14. Милата, колко силен трябва да е човек за да понесе това нещо, което си преживяла. Възхищавам ти се. Преминала си през много неща и не си се отказала. И сега недей, бори се докрай, живота е прекрасен, имаш причини заради, които да живееш. Доброто в живота ти тепърва предстои. Колкото до това как да кажеш на баща си, недей да го мислиш много, просто отиди и му кажи, недей да увърташ. Колкото по-скоро толкова по-добре за теб. Не се предавай, защото ти ще успееш. Силно вярвам в това.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 0f389ad01b |
|
15. Пускала си камъчета по пътя зада знаеш пътя да се върнеш, нали? Ами като не знаеш пътя как си отишла въобще до там? И знаеш ли колко скъпо е да ти направят компютърна томография на мозъка-това е единствения начин да се диагностицира тумор на мозъка. Казвам ти го като лекар невролог. Да наистина си болна и ако потърсиш помощ от психиатър може и да ти помогне. Ограничителна заповед за 10 метра няма, миличка. Вместо да си губиш времето с подобни измислици вземи да поучиш малко, че правописа ти е катастрофален за 14 годишен човек. И последен съвет-спри с лъжите, защото така ще провалиш живота си.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 55cb32c10d |
|
16. Авторката:
Така пусках камъчета защото знаех че когато се прибирам ще бъде тъмно. А и не лъжа как да ти го докажа а това че мислиш че няма такива хора като "майка ми" е лично твой проблем а и не е нужно да давам отчет
Относно дали му казах да казах му съсипах го постоянно плачи и си мисли че се шегувам казва че това не се случва на мен.
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: e833a0471b |
|
18. Това е пълна измислица...
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 79473fa9e7 |
|
19. Може и да се лъжа, ама и на мен ми се струва, че нещо много филми гледаме май. И приказчици доста сме чели. А?
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: a0a6eb326d |
|
20. номер 15, и на мен историята ми прозвуча леко измислена, но нямаш право да твърдиш, че е такава. като "лекар невролог"би трябвало да обясниш на момичето на разбираем език какво представлява тумора в мозъка и колко е опасно да не казва на баща си. А относно камъчетата - подсъзнателно е знаела пътя, защото е ходила и преди, предполагам. Пускала ги е защото е била дете, прочела го е в някоя приказка, искала е да е сигурна, да се чувства защитена. Ограничителна заповед за 10 метра може и да няма, не знам, но е възможно да не е разбрала правилно. И сега навярно се питаш защо я защитавам, нали? Преживяла съм същото, но от страна на баща ми, в следствие на което започнах да се чувствам ненужна, мислех, че аз имам вина, това пък довече до емоционално ядене и след това до анорексия, която тотално съсипа организма ми и макар вече да съм "здрава" физически, мислите ми ме убиват и съсипват ежедневно. Дори да има малко измислени неща в историята на момичето, замисли се какво я е накарало да я напише, какво е преживяла. А и човек птедпочита да вярва, че дадено нещо е измислица, много по-лесно е отколкото да види колко много болка има по света ;)
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 44e5e9b156 |
|
21. Авторката:
Следя редовно коментарите ви. Това за камъчетата ги пусках защото го бях прочела в приказката "Хензел и Гретел". Аз знаех пътя но исках да се чувствам защитена както казва номер 20 за което съм и благодарна за разбирането. А и знаех че после когато се прибирам ще бъде тъмно. Казах на татко за тумора както написах и горе че е съсипан не знае какво да прави постоянно плаче аз го утешавам защото свикнах със състоянието в което съм няма връщане назад. Постоянно сме в болница. А как ми откриха тумора аз прочетох в интернет за тия симптоми който имам: виене на свят, повръщане и то през сутринта, главоболие. И когато видях до какво водят симптомите отидох на болницата и обясних за случилото се че майка ми ме е ударила и от там е започнало всичко. Доктора ми обясни че тумор може да се причини и от травма. Направиха ми снимки изследвания и така.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 1917d3b35a |
|
22. Миличка, изследвания без родителите НЯМА КАК ДА ТИ НАПРАВЯТ.
И 3 дни да ревеш там, няма как да стане.
А и да, тумора се вижда само, ако се направи ядрено-магнитен резонанс с компютърен томограф. Цената варира, но е от порядъка на 200 лева.
Не се покрива от здравната каса.
И най-важното - ТУМОР НЕ СЕ ПРИЧИНЯВА ОТ УДАР.
Виж тук, макар да става въпрос за рак на гърдата.
http://www.useful-news.com/rak-na-gardata-moje-da-se-poqvi-vsledstvie-na-udar-v-gardite/
Може да ти се съсири кръвта в мозъка на мястото, където си ударила главата си, може дори да доведе това до МОЗЪЧЕН УДАР, но не и до ТУМОР.
Защо си измисляш всички тези неща? Личи си, че си си съчинила историята.
Явно имаш нужда от внимание и го търсиш тук, мисля, че си добро момиче.
Напиши защо имаш нужда да пишеш тук наистина и не си измисляй тези неща.
Имам такива познати, които просто са свикнали да лъжат и го правят постоянно.. не бъди като тях, грозно е и ще отблъснеш всички от себе си, повярвай ми!
Успех и спри с тези трагедии... явно имаш истински проблеми, разкажи ни за тях, за да се опитаме да ти помогнем.:)
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 28378cf36d |
|
23. Здравейте. Аз съм невролог и номер 22 може да и направят изследвания без родител защото тя има 14год. има си лична карта и т. н. Така че вместо да се правиш на много умна по-добре отиди малко и прочети някоя книжка. А ти авторке не знам дали имаш тумор защото тумографията е много скъпа, но има и друг вариант като направят снимка на черепа то също се вижда обаче диагнозата тумор няма да е сигурна. Историята ти е истинска, защото и аз съм претърпяла същото и знам какво е. А ти номер 22 не се заяждай защото ти си живееш като принцеса и си нямаш проблеми така че по-добре си мълчи, виж какво пише над полето за коментари 4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 1917d3b35a |
|
24. КАК СЪМ СЕ ЗАЯЛА, БЕ? !
Казах на момичето да каже истината и да и ПОМОГНЕМ! Не съм се заяждала с нея, напротив! И като гледам колко си неграмотен какъв невролог си ти, я стига лъга!
ИСКАМ ДА ПОМОГНА НА МОМИЧЕТО, изобщо не съм се заяла с нея, ама това е българина - всичко на криво да приеме! Вечно трябва някой да се заяжда с вас, вечно да ви мачка.
И не знаеш аз колко съм чела, но ти си чел пет пъти по малко от мен и това си личи МНОГО!
П. П. : сега видях че си жена, но няма да си преправя поста нарочно. Вече ми е ясно защо се държиш по този начин. Тъжна гледка са жените като теб, вместо да завиждаш на останалите и да лъжеш, че си докторка си хвани живота в ръце. Лигла.
Ако авторката има да пише нещо, ще го прочета с удоволствие и и стискам палци във всичко!
А ти невроложката си лай там, няма да ти отговарям, смешнице неграмотна.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 1917d3b35a |
|
25. За това в България хората умират като кучета, защото лекарите ни са неграмотни, камо ли кадърни. Опази Боже, дано не си наистина лекар ти номер 23! Историята не е истинска.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 28378cf36d |
|
26. Авторката:
Така номер 23 не е нужно да ме защитаваш нали знаеш просто си изкажи мнението вместо да се заяждаш с другите. Номер 22 мисля че не се заяжда нито с мен нито с теб. И да направиха ми снимки на мозъка който до някъде могат да потвърдят диагнозата ми "тумор" но не е сигурно защото лекарите в България искат само пари, не ги интерисува мнението на другите.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 1917d3b35a |
|
27. Ако питате мен "невроложката" и авторката са една и съща ама айде! :D
Както пее 100 кила - луди хора, луди, луди хора... без думи съм!
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 7a467ecddb |
|
29. До невроложката и авторката: Отгоре над коментара имате един Hash- адрес. За всеки коментиращ е различен, но когато коментираш два пъти в малък отрязък от време принципно съвпада. 10-цифрено-буквен код да съвпадне- егати съвпъдъка, както казва една позната. Не мога да разбера за какво питаш като сама си отговаряш.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 5e9adff35a |
|
30. №27 Разбира се че са една и съща hash: 28378cf36d, и двата коментара са пуснати от едни и същ компютър.
Невроложката говори за инциденталом, но не е наясно, че той като тумор симптоми няма, открива се случайно. А и на 14 трябва писменно разрешение от родител за каквито и да било медицинск иманипулации. Дори инджекция да сложат на дете родителя трябва да подпише иначе може да съди лекарите. Как си представяте на 14 да иде сама на лекар, сама да плати 280лв томография и да си позволят да кажат на 14 годишно дете в лицето имаш тумор в мозъка. Само ако може да се докаже такъв случай родителите могат да заведът три отделни съдебни дела.
Дори личният лекар като преглежда болно гърло на дете, родителя или настойника се подписва на формуляра, до 18 год възрст.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 1917d3b35a |
|
31. Невроложката не е никаква невроложка, Искам да я питам - как по дяволите са те приели да учиш медицина, че и си завършила, а си толкова неграмотна? Това е скандално просто, не излагай по този начин лекарите. Ти си някакво малко момиче без работа сигурно. А за тумор в мозъка се съмнявам да има авторката и на мен, както и на много други тази история ми намирисва на измислена. Жалко ако е така... С тези неща шега не бива.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 98e6b5fd26 |
|
32. Номер 22, тумор се получава от удари в главата.
При силни удари се получава понякога съсирена кръв и после с времето се развива.
Моят баща почина от тумор на мозъка, когато бях на 14 :(
Когато е бил на 17 са го прибили и са го удряли в главата до безсъзнание и е влязъл в болницата със счупен нос и травма на главата. Това се случва на някакъв събор, сбъркали са го с друг човек със същия прякор като неговия.
В началото съсирека е бил голям колкото върха на карфица, така казаха докторите. Тати никога не отиде да си направи профилактични изследвания.
Симптомите на болестта започнаха, когато беше на 33 г., гърчове, припадъци, силен главобол и т. н.
Тогава докторите казаха, че има тумор, но и много разсейки, по целия мозък :(
Направиха му операция, аз през цялото време бях до него и се грижех за него и му биех инжекции.
Махнаха голямата част от тумора, но казаха, че няма да се оправи, а това само ще удължи малко живота му. Казаха, че е невъзможно да махнат всички разсейки и че дори ако опитат може да умре на операционната маса или да го осакатят напълно.
След година ходене по болници и химиотерапии видяха, че отново има нарастнала част от тумора (от разсейките).
Отново го оперираха, за удължаване на живота, но...
След първата операция ръката му се обездвижи, а след втората и кракът.
Всичко това се е развивало с години наред и се е получило от побой и травма на главата.
И аз ли си измислям? Тази коварна болест погуби баща ми.
Тумор на мозъка в напреднал стадий, мозъка ли да премахнат :(
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 1917d3b35a |
|
33. Мила авторке, аз не съм нападала псевдо-невроложката.
Тя ме нападна и аз отвърнах, прави разликата.
Каквото повикало - такова се обадило. ;)
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 504c0edade |
|
34. Авторката:
Пожелавам на тия който не са го изпитали да не им се случва но вие просто не се търпите. А ти номер 32 ти благодаря. А и аз не съм първо на компютър а на таблет правете разлика между двете. А и не мога да разбера защо се заяждате защото вие сте принцески и богаташки глезени а не ви пука за другите. Това което пишете не се отнася за номер 32, нали трябва да давате съвети а вие какво правите- обратното.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 8d5cda60cb |
|
35. Авторке ти си глупаво момиче!
Правиш се на невроложка, пишеш друга история за починал от това баща!
Как не те е срам, вижда се, че това е писано от един човек!
Знаем че лъжеш, но знаеш ли ТИ какво ще ти кажа - дано ти дойде до главата, щом толкова го викаш тоя тумор!
Ти имаш психични проблеми.
Осъзнай се, потърси помощ!
Ако те познавах щях да ти отвъртя два шамара (меко казано), лигла с лигла.
Извинявам се, че съм груба на останалите хора, но това е немислимо!
Да си измисляш такива неща!
Хората имат истински проблеми!
Прави се на мила, после от името на друг човек ме обижда!
Засрами се!
Нямам думи за хора като теб - жалка си.
Сто процента нямаш и един приятел и защо ли - защото търсиш съжаление чрез лъжи. Ще си останеш сама и когато наистина се разболееш няма да има кой да държи ръката ти!
Ти си лош човек, наистина. Сега може да не ти пука, но има време... срам ме е от хора като теб!
Извинявам се отново (на другите хора и на модераторите), че съм малко по-груба.
Ако щяха да публикуват мнението ми каквото и да е - щях да напиша 50 реда с псувни и клетви, вярвай ми.
Все пак мисля, че запазих благоприличие и се надявам това, което написах да ти отвори очите.
Мисля, че авторката има нужда да види това.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: c096324432 |
|
36. Авторката Милчка номер 35 недей много много да се правиш на мъдра запази си мъдростта за себе си имам си много приятели но 2-ма истински. Моля те не се прави на света вода не напита каквато не си и аз не съм лигла моля те не говори за себе си
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 0e0b728b98 |
|
37. Може пък верно да има тумор? ! Някои тумори причиняват халюцинации, звукове, картини, миризми. На тази цели небивалици. Историята не е невероятна, но това да и направят изследването и да и заявят в лицето -тумор. Това е много дори за нашите лекари.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 43bb99b799 |
|
38. ти наистина не си добре, щом пишеш в интернет, че имаш тумор
хората ги е страх само да си помислят за това, а ти си тръгнала да пишеш тия глупости
първо - няма как да са ти правили изледвания без присъствието на родител, едно че са много скъпи и друго, че нямаш навършени 18 години
второ - след като видях че се представяш за „невроложка“ се уверих, че май наистина си болна, ама не от тумор, а от раздвоение на личността и синдром на Мюнхаузен - ако не знаеш какво е това, това е когато човек се преструва ,че е болен и имитира симптомите на дадено заболяване (но всъщност е напълно здрав), за да привече внимание и да придизвика симпатия у околните
така че гледай си уроците и не се занимавай с глупости
следващия път като измисляш истории гледай да е малко по смислено написаното от теб
да не дава господ наистина някой ден да се разболееш от тумор. хиляди хора по света се мъчат от това, а ти се гавриш по този начин! ама то простотията не ходи по гората, ами по хората
Момиче 19
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
