Правилно ли постъпих.....
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 2758 пъти
Със съпруга ми сме заедно от 19 години... Но да започна от начало. Детство не съм имала, още от втори клас сутрин ставах в 6 да водя сестра ми на детска в друг квартал след което ходих на училище. В 16 пак пътувах половин час да я взимам. През почивните дни нямах право да играя с връстници, а трябваше да ходя на пясъчника с малките, за да може сестра ми да си играе. В 6ти клас си прекарвах ваканциите в чакане на километрични опашки за яйца, колбаси или месо. Когато завърших 7ми клас, тогавашното гадже на майка ми започна да ме оглежда странно, неволно да ме опипва и да ми прави комплименти за големия бюст. В 8ми клас стана нетърпимо. Нагло ме опипваше, прегръщаше и т. н. След години разбрах че това се е наричало "блудство". Майка ми - кво за нея - Ако закъснеех от даскало или магазина- Бой, ако се изцапах или скъсах недай си боже обувки- бой. Ако имаше троха у дома на пода- бой. Та всичко в детските ми години беше "Розово".
Завърших 8ми клас и в края на лятото го видях.. Беше хубав, гледаше ме особено. Тамън се беше нанесъл във нашия блок. Запознахме се и започна ме посреща от училище, да се държим за ръце, прегръщаме - както се казва станахме гаджета :) Всичко беше перфектно 2-3 месеца, докато гажето на майка ми, бивш полицай, не започна да я надъхва че моя любим е боклук, съден и тем подобни. Тя естествено забрани да се виждаме. Но ние въпреки това продължихме. Няма да забравя когато ни видя гаджето и заедно след забраната. Освен че бях брутално пребита, експерементираха и като ме вържат и заключат в мазето... Очите ми бяха завързани, ръцете, устата и тя -явно да не чуят съседите в блока ако реша да викам за помощ.... Подържаха ме незнам колко в мазето, но аз бях взела решение вече, мисълта за моя любим някак си накара времето да спре. Бях на 15. На другия ден бях заключена у дома... Излъгах съседа по балкон че нямам ключ, прескочих и излезнах. Разказах на гаджето си всичко. Бях обезобразена. Отидохме в болница, извадихме нужните медицински, пуснахме молба в мврто... Резултат нямаше....
След тази случка заживяхме с моя любим. След година забременях. Бях на 16, той на 23. След като родих, моя любим започна да забравя да се прибере с дни, седмици.. Свикнах. След година разбрах че ми изневерява, простих му. Втората година се изнесохме в собствено жилище сами, аз, той и двегодишното ни дете. Бях свикнала да не се прибира с дни, но детето освен нужда от храна, имаше нужда и от баща. Няма да разказвам как съм живяла без парички за хляб на детето...
Започнах работа, всичко си дойде що годе на мястото. Докато отново не разбрах че ми изневерява.... Събрах багажа и се махнах просто. След време идва да ме умолява, аз му простих и съвместния ни живот продължи.
Беше се променил след напускането ми, гледаше ме перфектно, всяка вечер след работа си беше у дома. И аз се реших на второ дете. Детето ни вече беше на 7, нямаше нужда мама да го гушка. Родих, но бебето живя само 3 дена. Загубата ме искара от равновесие, но моя любим беше до мен. След година психическа почивка забременях отново. Родих нормално и сега съм горд родител на умалено мое копие, освен горд съм и щастлив родител.... Месец след раждането моя любим посегна към чашката. Всяка вечер правеше конфликти по заведенията. Колко се е прибирал с насинено око.... Аз си припомнях годините, в които не се прибираше със седмици, отешавах се с това че е пиян, но си е у дома. Нямаше друга жена, но се появиха приятели доброжелатели, които му набиваха в главата незнам какви истории. Тук ще вметна, че съм красива жена, общителна и позитивна. Та след 2 години бой по заведения реши да пробва нещо ново. Нахлуу, хвана ме за косата и ме преби толкова брутално, че 6 часа съм била в комоцио. След 6ия час в който са ме свестили, той беше изтрезнял и не помнеше нищо. 6 години аз не зная защо... 3 месеца бях на легло, той се грижеше за мен, хранеше ме, водеше ме на разходка. Всеки ден ми се извиняваше и кълнеше че алкохол няма да пие. Но аз се възстанових и пиенето продължи. С разлика че вместо да удари мен, чупеше стъкларии из къщи. На другия ден естествено не помнеше и се извиняваше и така до вечерта като изпадаше в алкохолен екстаз всичко се повтаряше... Миналата есен ме срещна докато се прибирах от магазина, преби ме на улицата, сурка ме до вкъщи и ме хвърли в коридора пред очите на децата и продължи да ме рита, нямах кожа на гърба.... Голямото ни дете беше на 17, просто го откопчи от мен, защити ме. Защитата е нещо ново за мен.... Спомена още ми насълзява очите....
След втория побой се възстанових сравнително бързичко, та за нова година бях пак синя... Започнах да поумнявам може би, минути преди да се прибере аз се правих на заспала, за да не се дразни с мен, да не ми посяга или обижда. Но понякога нямаше как да си легна в 19-20 и съответно той даваше всичко от себе си... На сутринта не помнеше че се е заяждал или ме е обиждал. Нагодих се и към това...
Започнах да прекарвам малко време на компютъра. В една социална мрежа едно момченце всеки ден ме питаше как съм, водихме си приятелски разговори, като се засичахме из града се поздравявахме. Една нощ сънувах че правя секс с него, на другия ден му споделих това.. Той пожела да се видим, , , Да! В тях.... Беше само секс, без целувка, без да си кажем и дума... Никога не говорихме за това. Продължихме по старому- здравей, как си. След 2 седмици се видяхме пак. Беше отново "от вратата за краката " и така общо 4ри пъти... След срещите с това момче, което е 10 години по малко от мен, аз имам най- широката усмивка, която даже и пиянството и грубото отношение на съпруга ми не може да унищожи. Лицето ми е по лъчезарно...
Но от няколко дена започнах да изпитвам вина... Правилно ли постъпих? Защо изневерих??? Защо...
Ако искате ме съдете, но след писаното ми поолекна мъничко.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 8 месеца hash: a7b4e23790

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Няма да те съдя, мила. Просто няма защо! Ти си нормално човешко същество и имаш право на любов и уважение! Ако не ги получиш от съпруга си, никой няма право да те съди за това, че си ги потърсила другаде! Освен това имаш две деца, а те имат нужда от здрава и щастлива майка, а не от руина трепереща от ужас при мисълта за поредния побой, така че ще ме извиняват моралистите, ама в случай като този си е направо в реда на нещата да потърсиш утеха и разбиране извън дома. Радвам се, че си успяла да намериш нещо положително в иначе тъжния ти живот и дано от тук нататък ти се случват само хубави неща. Успех! Впрочем защо не помислиш за развод? Защото така както го описваш нещата не само няма да се подобрят, ами и ще се влошат, да не говорим, че алкохолиците, явно съпругът ти е такъв, нямат никакви задръжки и утре освен на теб може да посегне и на децата. А и да не го направи, нали не искаш децата ти да растат в така атмосфера? Помисли за това. Стискам ти палци!

 

...

преди: 10 години, 8 месеца hash: 630cf36912

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

3.   Здравей! Искам да ти кажа, че постъпката ти е повече ат правилна, за което те поздравявам.Успяла си да се отървеш от този негодник, извинявай обаче си е такъв, нишо че е баща на твоите деца.Всеки човек има право на щастие в този живот и никой няма право да ти го отнеме.Радвам, че си намерила правилния за теб човек!!!

 

...

преди: 10 години, 8 месеца hash: f136d56011

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Абе ти луда ли си!? Правилно ли била постъпила... На езика ми е да кажа: "Да го беше заклала - пак правилно щеше да си постъпила!"

 

...

горе^

преди: 10 години, 8 месеца hash: f24ae008c7

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   ДО Номер 4 : Каква е тази агресия от теб? Този мъж като я тормозии години на ред какво???? По Добре обмисли да се разведеш.. Стиига. Него заслужаваш Късмет.

 

...

преди: 10 години, 8 месеца hash: aa90eebdd4

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   Аз не раазбрах няколко неща 1во Вие все още сте заедно нали с любимият ти 2ро Той пие ли още. Ако сте заедно направи всичко въжможно да го откажеш от алкохола, ако не можеш просто го остави. Да гадно е, тъжно е, ама така ще бъде най добре. И не изпитвай вина за секса

 

...