Майка ми ме мачка психически преди: 8 месеца, 18 дни, прочетена 548 пъти
Здравейте.
От доста време имам адски неприятен проблем - майка ми.
От години може да се каже, че я мразя.Не ме разбирайте погрешно.Не съм 15 годишен пубер, които е бил наказан, набит или нещо подобно заради което ще рева 1 ден и ше ми мине.Проблемът ми е от наистина много време.
Майка ми не е лош човек.Добра домакиня и грижлива майка, когато бях малък.В момента карам 20 години и осъзнавам, че тя психически цял живот ми действа много зле.
Както споменах карам 20-тата си година.Досега не съм имал връзка с момиче, камо ли секс.И вече разбирам защо съм толкова десоциализиран от повечето хора.
Като хлапе явно не съм разбирал, но сега вече ми е ясно.Нямам много спомени, но ако майка ми и тогава се е държала така с мен, то явно е имало негативен ефект.
Майка ми рядко ме е лишавала от нещо.Но постоянно набляга на негативите ми и само ми изтъква кусури.Рядко получавам каквато и да е подкрепа от нейна страна.Обича да ме мачка.Да разгласява издънките ми на други хора и да промени нещо което съм направил и не и изнася.В повечето случаи говори зад гърба ми и в последствие по много неприятен начин разбирам, че е раздрънкала нещо.
Най-пресния пример е от скоро.Преди около месец осъществих една от детските ми мечти - купих си куче.
Цял живот съм искал и съм го казвал на родителите ми но майка ми беше против.Напук на всичко аз си взех кучето.Естествено първите дни беше ужас.Майка ми беше издивяла, но вече свикна.На кучето не му липсва нищо.Постоянно му чистя, не е останало гладно, следя за ваксини, обезпаразитяване и тн.Но майка ми всеки ден изтъква десетки пъти, колко лош стопанин съм бил и тн.Снощи докато бях в банята я чух как казва на баща ми че изобщо не съм се грижел за кучето.
Да си призная аз съм нервак и това ме ядосва изключително много и често се стига до скандали.Майка ми нормално не може да прибегне до физическа саморазправа, въпреки че иска, и за това само ми говори.Изтъква как все още нищо не съм постигнал, а тя на моята възраст била бременна, как всичко в тоя апартамент било нейно (а не е точно така), как била по-кадърна,можеща и кво ли не от мен.Също така обича да ме топи пред баща ми като явно си мисли, че постига нещо.
И това е всеки ден, като често дори си намира и други причини.Като се замисля почти винаги при мой неуспех не съм получавал подкрепа от нея и явно това ми се отразява...
2. Oох,горкия!я се стегни ,бе ! Като те мачка се хващаш да работиш и се изнасяш на квартира-не стига че живееш с родителите си ами и не оценяваш това което правят за теб!Аз съм жена и на 18 г бях студентка,на квартира и работех за да се издържам . А ти стоиш и се разправяш с маика ти !
3. Леле, тая жена е тежък случай. Обратен на другия, в който се хвалят от децата си все едно, че са малки айнщайнчета. Да не ти пука, вече порасна! Тъкмо когато имаш деца, ще знаеш какъв не трябва да бъдеш.
А за кучето, страхотно. Гледай си го както ти си знаеш, пък то ще ти покаже дали се грижиш добре за него като вземе да плаче за теб, когато излизаш и да ти се радва, когато се прибираш. И хич няма да обръща внимание на интригите на майка ти.
5. Момко, преди доста години в момента, в който си взех дипломата се отделих от родителите и оттогава нито пари съм взел, нито каквото и да било от тях, / не ме питай как беше първите месеци, как бачках до изтръпване и как се хранех само с хляб и кетчуп /, навестявам ги, но си имам мой живот - ще им помагам, когато е нужно, ще ги посещавам при повод, но няма да позволя да определят живота ми. Независимостта е много важно нещо, дотук всичко съм постигнал сам и съм горд с това, е , много неща не съм си позволявал, но нали всичко си има цена.
6. Благодаря на всички за коментарите ви.
Сега ще ви дам няколко отговора.
Първо - в момента съм на 19 години, 12 клас.Скоро ще завърша и може би за това още не съм се изнесъл.
По принцип не търпя майка ми, а сега като е безработна трябва по цел ден да я трая.
Още повече, че с нейните глупости ме направи страшно нервен човек на тая възраст и това ми се отразява здравословно.
Плямпа глупости, аз се ядосвам.Не мога да и посегна - майка ми е.Не мога да счупя нещо защото няма вина и за това удрям стената.Последния път си пукнах костица на дясната ръка.
Вероятно щом завърша ще се изнеса.Вече не се понася...
11. Най-доброто нещо което можеш да направиш е да и покажеш абсолютното ти безразличие към нещата които тя прави. Прави се, че не ти пука от нея и нейните забележки, не избухвай, не и показвай с нищо, че тя успява да контролира ситуацията, а ти си безсилния. Безразличието ти ще е победата ти над нея. Успех!!!
12. Hе се впрягай толкова.и аз търпя моята когато ми се тръшне на гости за месец.карах се с нея за щяло и нещяло,но полза НИКАКВА-нито тя се промени,нито аз я "заобичах".Моята като че ли е по-зле от твоята все пак...Свиркай си и се прави на глухоням и гледай по-бързо да се изнесеш от къщи-иначе ще страдаш докато не гушне босилека.
13. И аз съм на твоята възраст и с мен е така. Осъзнавам че въпреки че ме е изгледала (за което съм наистина благодарна), е един самотен, злобен и огорчен човек, който цял живот ми е повтарял, че няма истински приятели :( Даже си мисля, че понякога съм тръгнала да заприличвам на нея.
Когато се замислиш за този проблем, сещай се само как не искаш да приличаш на нея, и как въпреки че ти е майка, ти си си ти и само ти избираш каква да бъдеш! На мен това ми помага :)
14. НЕДЕЙ ДА ЖИВЕЕШ ТАКА, ОПИТАЙ СЕ ДА СЕ ОТЪРСИШ ОТ ТОВА, КОЕТО ЧУВАШ ОТ МАЙКА СИ. ДЕЙСТВИТЕЛНО Е МНОГО НЕПРИЯТНО. ПРЕЖИВЯЛА СЪМ ГО И ЗНАМ. ДЕЙСТВА НА САМОЧУВСТВИЕТО ДОЖИВОТ. МАЙКА МИ ПРАВЕШЕ СЪЩОТО С МЕН - ВЕЧНО БЕШЕ НЕДОВОЛНА, НИКОГА НЕ МЕ ХВАЛЕШЕ ЗА НИЩО... ОТВРАТИТЕЛНО. И В РЕЗУЛТАТ - И ДО ДНЕС НЯМАМ НЕОБХОДИМОТО САМОЧУВСТВИЕ. НА 45 Г. СЪМ И ЕДВА СЕГА ОСЪЗНАВАМ, ЧЕ СЪМ БИЛА /И СЪМ/ ХУБАВО МОМИЧЕ БЕЗ ГРАМ САМОЧУВСТВИЕ. ВИНАГИ СЪМ СМЯТАЛА И ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СМЯТАМ, ЧЕ ДРУГИТЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ МЕН. НЕ ГО ДОПУСКАЙ. ОПИТАЙ СЕ ДА НЕ Й ОБРЪЩАШ ВНИМАНИЕ, ЗАЩОТО ТИ ВСЕ ПАК СИ МЪЖ, А МЪЖ БЕЗ САМОЧУВСТВИЕ ЩЕ БЪДЕ МАЧКАН ЦЯЛ ЖИВОТ.
15. Здравей! трябва малко да се успокоиш. обикновено родителите не разбират, че децата им са различен тип личности. не трябва да сравнява никой с теб, да не говорим, че тя сравнява себе си с теб. опитай се да приемеш, че тя няма да се промени, ще си остане такава. но си имаш създание, на което да се радваш много и да се чувстваш поне малко щастлив. като завършиш, ще учиш или ще си намериш работа, ще срещнеш нови хора и можеш да започнеш всичко от начало, да започнеш нов живот, в който майка ти няма да се меси. потърпи още мъъничко и вярвай, че всичко ще се оправи скоро. М№
16. Е, и аз съм на 20 и моят баща е досущ като майка ти. Знаеш ли аз какво направих.. доказах се.. амбицирах се и записх хубава специалност в университет.. уча.. издържам се сама, вече имам и професя.. и то доста сериозна.. пишат за мен по местните медии, хората говорят за мен и постоянно завиждат .. това ги кара да злобеят и несъзнателно да натриват носа на баща ми като тикат в очите му статиите за мен, разпитват за успехите ми.. и ето - нещата се завъртяха! Сега аз съм неговата гордост, но всички знаят,че аз съм го постигнала сама!!! Повярвай ми - трябва да се опълчиш!!! Трябва да се стегнеш!!Ти можеш, сигурна съм в това. Гневът не е решение, аз и през това минах. Просто се докажи, докажи се на себе си, на хората.. докажи се на нея!!!! Какво.. тя да не би да иска ти да се ожениш и да я направиш млада баба? хах то и аз вече мисля за това и ми се иска повече от живота ми, но значи ли, че трябва да следвам примера на родителите си (които са се оженили на 19 и 22??) Човек трябва да създаде семейство, когато се почувства готов за това.. А за майка си ... пожелай й само да й се падне една снаха, която да я вкара в пътя!следвай мечтит си и не и забелязвай! Успех
