 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство
Безкрайно тъжна
преди: 8 месеца, 4 дни, прочетена 929 пъти
Здравейте приятели!
Искам да споделя моята история с вас, ако мога вобще да я опиша, защото е доста длга и уморителна.
Майка ми и баща ми са разведени от 10 години аз живея при баща си. Разбирахме се идеално много го обичам както и тои мен, но постоянно сме в в конфликт с майка ми не се разбирам имам и сестра с която също се караме.
Семейството ми е подкопано от лъжи и интриги чуствам се ужасно потисната единстевеното което ме прави щастлива е спорта които практикувам. Баща ми има връзка с жена която го използва само за облаги. Всякакви материални придобивки са ми безлични нищо не ме радва вече истински.
Дори днес татко ми каза, че съм злобна и,че ще ми тегли една майна това е малка част от конфликтните ни разговори. Знам, че той много ме обича, но за всичко е виновна другата жена, която съм сигурна, че му въздейства по много лош начин.
Имам много приятели когато излизам се напивам до безбожие почти веки път. Знам, че това е грозно, но май единствената утеха е в чашката, дори имаше период, в които всяка вечер се напивах тайно в моята стая.
Излизам често в компания съм коренно различна не показвам проблемите си. У дома на вечеря никой с никой не си приказва. Почти не се засичаме само вечер и то на вечеря всеки стои в собствената си стая.
Дори на Коледа положението беше толкова трагично, че завидях на приятелката си която има страхотно семейство-семейство в което се обичат, разбират и най-вече говорят. Незнам дали не е в мен проблема много мисля, защо да обвинявам другита като самия проблем може да е в мен.
А аа и друуго в любовтта не ми върви МРАЗЯ да се самосъжалявам, мразя и самотата, мразя кавгите аз съм много весел човек, но май като се замисля само за пред другите хора когато остана насаме със себе си си най-тъжият и бездушен човек.
Бих разменила всичките пари и материални придобивки, за да живея в семейство с любов и разбирателство там кадето проблемите се обсъждат, а не се премълчават и прикриват с поредната купена вещ.
Благодаря ви на всички, които ме изтърпяха дори и аз незнам как да си помогна единственото за което много ме е яд е, че в къщи се обичаме, но не можем да си го кажем думите са празни както и душите ни. С баща ми давали са ми съвети да разговаряме ами не става пробвала съм и знаете ли как свършва разовора отново всичко опира до проклетите пари, а аз никога не съм била матеариалистка.
Просто незнам как да постъпя да избягам ли да продължа ли да се самоубия ли незнам неиздържам ПИСНА МИ от тоя скапан безличен, безжиснен живот /ако може да се нарече-живот/ БЛАГОДАРЯ ВИ пак стига ми тая отеха, че дори само ме излушахте ()
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Слушай момиче,
Мога да ти кажа, че нямаш толкова много приятели, щом си правят шоуто с това, че всеки път се напиваш и никой не седна един път да поговори с теб. Ситуацията при теб е кофти, но точно сега е време да проявиш характер. Пиенето със сигурност може да те докара само до дъното. Но ако се измъкнеш над проблемите и успееш в тоя живот? С пиене това със сигурност няма да стане. Моят съвет: / на 40 години съм и съм видял и две и двеста/
Абстрахирай се от обстановката в къщи.Тя е гадна, но ако спреш да се дразниш от случващото се ще успееш да го погледнеш по безпристрастно и спокойно.
Подбирай на първо време приятелите и компанията си. Опитай се да се събираш с хора, които са веселяци, но когато е необходимо и сериозни, а не сеирджии.
Спри алкохола веднага и непременно реши какви са ценните неща в живота. Виждам че междувременно си научила първият и може би най важен урок - ПАРИТЕ НЕ СА ВСИЧКО!!! Научи и следващите и сподепяй прочети 100 мнения и избери което решиш, но не под влияние на емоции или алкохол. А с любовта: Тя винаги е низ от много разочарования и малко радости, но ако човек знае какво иска и не бърза краят винаги е добър.
Желая ти успех
2. Ей я стига се самоизмъчва:)
Горе главата!!!
И никакви мисли за самоубийство- това не е начина. Разбирам, че ти е трудно, но не се самосайалявай, вярвай че всичко ще се оправи и че може би това е едно изпитание, което ще те направи по-силна за в бъдеще.
Хубаво е, че спорта те разсейва, защо не започнеш да практикуваш и други неща, които да те радват и да те разсейват от проблемите. А що се отнася до чашката с алкохола- има ли смисъл? По-добре ли ти става като се напиеш, и на другия ден всичко си е същото и не се е променило?
Недей да си огорчаваш допулнително живота.
Може би е добре да направиш първата крачка и да поговориш със семейството си, да разрешите проблема, ще бъде трудно,но си струва да опиташ- все пак рискувай, за да спечелиш! Пожелавам ти успех и мисли позитивно на нещата, въпреки че ще ти е трудно, но поне се опитай:)))
3. Миличка, аз бях в подобна на твоята ситуация, макар че нашите не са разведени. За сметка на това не се разбираха въобще, пиеха много, псуваха се (и мен също) и в къщи беше кошмар. Като за капак изобщо не се интерсуваха от мен-само от бележника ми. Тормоз от всякакъв сорт и физически и психически, ограничения всякакви. Но никога не съм си мислила за алкохол и самоубийства. Като бях на 12г., казах на баща ми, че и неговото царство ще свърши-отвъртя ми такъв шамар, че само от злоба и безсилен яд не паднах на пода.
Реших, че няма да стана като тях; че мога и без тяхната подкрепа, събирах се с приятели, които ми бяха близки и ме разбираха. Чаках през цялото време да порасна и да взема живота си в свои ръце. Планирах си нещата, доколкото можех, учих много и старателно, знаейки, че това е единственият изход за мен-да си изградя бъдеще, което те да могат да съсипят. Успях.
Вярно, не зная какво е да споделяш с майка си и тя да ти помага със съвет, не зная и какво е да разчиташ на баща си-но вината не е моя. Но знам едно-не можеш да ги промениш, можеш само да ги игнорираш, да не им се връзваш и да се опиташ да си осигуриш бъдещето чрез образование и смислени дейности. Успех ти пожелавам с цялото си сърце!
П.С. Не се озлобявай, те винаги ще бъдат твои родители и ще те обичат по техния си начин. А за гаджетата-доста ще ги имаш, и за повечето ще си мислиш, че са истинската любов. Няма да са. Затова се наслаждавай на връзките си и не се увличай твърде в мисли по любовта. Тя винаги идва, когато си зрял и готов за нея. А по мои изчисления това време за теб ще дойде след около десетина години! :)
4. Като се самоубиеш всички ще се съберат, ще хапнат, ще пийнат /така се прави на погребение, ако не знаеш/ и после животът ще си продължи, ама теб ще те гризнат червейте.
Вземи се в ръце, не пий, учи, намери си свестен приятел ако нямаш. Не си мисли, че при мен е било различно. Майка ми като капак се отказа от мен заради мъжа, който обичам, а той е свестен и образован мъж.
|
|
|
|
|
|
|
