Как да живея след загубата на най-близкия си човек? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120660)
 Любов и изневяра (29583)
 Секс и интимност (14307)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Как да живея след загубата на най-близкия си човек?
преди: 14 години, 5 месеца, прочетена 3708 пъти
Загубих съпруга си след 10-месечно боледуване преди 6 години. Все още не мога да го преодолея. Той беше голяма ми любов, най-добрият ми приятел, опората в живота ми. На 44 години съм, но ми се струва, че животът ми е свършил. Живея само заради децата си, поставила съм си цел да им помагам докато стъпят на краката си - сега са студенти. Мисля че се справям добре практически - успявам да им осигуря долу-горе сносен живот в тази икономическа криза, но това е с цената на упорит, денонощен труд, без никаква почивка (впрочем това е и целта ми - да нямам никакво свободно време, за да не мисля. Защото когато остана сама с мислите си, се сривам.)
Всъщност, не зная защо пиша. Не съм търсила психологична помощ, защото не мисля че някой може да ми помогне - нали не е възможно най-скъпият ми човек да се върне. А само това може да ме излекува.
Стоя сама на празника и съм напълно отчаяна...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 14 години, 5 месеца
hash: f01543b1ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Мила каквото и да ти напиша няма да ти помогне. Наистина ти съчувставам. И аз съм сама, останах в къщи заради наще и седяхме малко заедно и те си излезнаха .. какво да се прави. Бори се до колкото можеш не се предавай поне заради децата си!! Весела Коледа!

 
  ...
преди: 14 години, 5 месеца
hash: e9431302e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ти си силна жена. Хвала на такива. Сигурна съм, че ти е много трудно. Ето, и аз седя сама пред компютъра, но по съвсем друга причина. Убедена съм, че има доста такива като нас. Ако това ще ти прозвучи утешително...Знам, че не мога да ти помогна, но искрено ти желая новата година да бъде по-милостива и да приемеш нещата с повече философска нагласа. пък... понякога стават и чудеса !

 
  ...
преди: 14 години, 5 месеца
hash: 6554d26898
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Иска ми се да можех да ти кажа нещо и да ти стане по - добре! Ти си невероятна жена, силна! И обичаща, вярна! Все пак децата са плодът на вашата любов, изгледай ги...

 
  ... горе^
преди: 14 години, 5 месеца
hash: d613d3af3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Пожелавам ти душевна сила да продължиш живота си, който ти е поднесъл тежко изпитание. Няма кой и как да ти помогне да преодолееш болката, а аз се възхищавам на чувствата към починалия ти съпруг, рядкост са жените като теб. Кураж и вяра!

 
  ...
преди: 14 години, 4 месеца
hash: da32c05e55
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Аз пък отгледах сина си сама и след дълги години самота срещнах в Елмаз мъжа, за когото съм мечтала.. От първия миг и двамата имахме усещането, че се познаваме отдавна и сме идин за друг родени...За година и осем месеца получих толкова любов и внимание ежедневно, че живеех като чели в хубав сън..Правихме планове за бъдещето и мечтаехме непрекъснато...

Но започнаха и изпитанията-заболя го кръста и десния крак-лекуваше се няколко месеца и последната фаза беше да отиде на минерални бани.В деня ,когато си пристигна от там не се чувстваше добре и веднага го приеха в болница-след няколко часа почина...казаха, че е пневмония...
Още не мога да приема, че вече го няма до мен.Надявах се ,че ако работя повече ще ми остане по-малко време да мисля за това,но не мога...Дали ще е така силна тази болка и докога...Всички спомени са хубави, а болката неописуема...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker