 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Развод с психично болен
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 6417 пъти
Историята ми е следната:
Омъжих се по любов за човек с психична болест - шизофрения. Толкова много го обичах, че приех и болестта и всичко, вярвах, че съм достатъчно силна да се боря. Скоро обаче той получи криза и го затвориха за лечение. Бях бременна, лудо влюбена и бях готова на всичко, за да бъдем истинско щастливо семейство. Насрочиха му дело, според което трябваше да се реши дали да се продължи лечението или да се замести. Алтернативата беше домашно лечение под мой контрол. Аз, разбира се, се съгласих веднага, исках само да сме заедно, а не той в психиатрия, а аз сама и бременна. След година прекратиха принудителното лечение в домашни условия. Вече си имахме и бебе.
Сега живеем заедно и е страшно. Той лекарства не пие, но за сметка на това пие ежедневно алкохол. Обижда ме с какви ли не, но обидите са нищо в сравнение с другото. Заплашва ме, че ще ме "отрепе" и "закове ей там на стената" (това са последните му заплахи), удря ме. Не ме пребива, но тези удари са ме наплашили от него и само като видя, че тръгва по онзи начин към мен и изпадам в ужас. Не работи, не изкарва пари, но за сметка на това си има разходи - за алкохол. След всичкия този тормоз аз съм решена, че не искам да съм повече с този човек. Да, знам, че е болен, знам, че съм знаела, но съм на ръба. Искам да се разведем и да поеме всеки по своя път. Аз съм готова да се грижа за детето без да искам и очаквам нищо от него - то не че има какво да даде. Просто искам да ни остави на мира, защото виждам, че когато тръгне към мен с агресия и почна да викам "неее", детето се разплаква. Не искам такъв живот за моето дете, не искам да е с невротизирана наплашена майка и баща, който постоянно пие и я обижда, налита на бой дори. Затова за мен единственото решение е да си тръгна. Но знам, че ако го оставя той съвсем ще пропадне. Притесненията ми са, че в неговото състояние може да навреди на себе си или да извърши някаква глупост, но може и на мен да посегне (ако го оставя, тъй като той се е вкопчил в мен). Какво трябва да направя в този случай? Редно ли е да уведомя в психиатрията за състоянието му и те да се заемат? Страх ме е да го оставя така, обясних защо. От друга страна, в началото, като получи криза и го прибраха беше страшно. Закараха го с полиция, той е буйствал и го бяха пребили - полицаите! Беше ритан в главата от тях, не искам това отново да му се случи. А той доброволно никога няма да отиде, защото според него няма проблем. Решена съм да си тръгна, но не знам как да постъпя с него - да го оставя просто така или да се свържа с психодиспансер? Другото което ме притеснява, след като е бил на домашно лечение под мое наблюдение, аз длъжна ли съм да отговарям за него и в този смисъл имам ли право да го оставя? И последното което ме интересува, как стоят нещата с развода при лица с психична болест, психоза.
П.С. Знам, че ще ме нападнете затова че оставям болен човек, но аз повече не издържам. Живея в един ад, изпълнен със страх, живот, на който не мога да обрека детето си. Аз може да съм виновна, че съм избрала този мъж, но детето ми, което е бебе, с нищо не е сгрешило за да израсне в тази среда.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 250be74f9d |
|
1. Изобщо нямa от кaкво дa се чувствaш виновнa!
Нaивно си вярвaлa, сегa вече знaеш
Върви в психодиспaнсерa и им кaжи товa, което тук си писaлa.
Кaжи им, че се стрaхувaш зa животa си и., че не можеш повече дa се грижиш зa него. освен товa си отговорнa зa животa и възпитaнието нa детето.
Не се притеснявaй, че ще го бият, имa си успокоителни aко е aгресивен.
A инaче можеш дa се рaзведеш с него и без присъствието му.
По-вaжно е дa се погрижиш зa детето си, нa него си му по-необходимa. и.... имaш ли информaция зa нaследственост при шизофрения?
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: b474b51a62 |
|
2. Ех, намерила си майстора си :) Кой те е бил по главата да се обвързваш с него че и дете да правите? Сега си сърбай попарата и не се оплаквай. Сама си се вкарала в филма, съжаление няма да намериш. Търсила труден живот, радвай се, намерила си го.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 16a8cd31c7 |
|
3. Едва ли има нормален човек, който да те осъди при такава ситуация. Доколкото разбирам дори и да се жертваш, не можеш да му помогнеш.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: b3cf972f21 |
|
7. Веднага се вържи с психодиспансера за съвет и помощ. В момента ти поставяш и себе си и детето си в опасност. Ти някога питала ли си го, какво му говорят и го карат да прави, тези гасове в главата му? Бягай на далече от него, защото нещо наистина лошо може да се случи. Успех!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 2e8a34c02e |
|
8. Как изобщо ти идва в ума, че може някой да те осъди, че "оставяш психично болен човек"? !!
Историята ти е едно към едно като моята с баща ми.
Преди всичко проумей, че ти не си отговорна за него и за живота му! Хайде ако ти страдаш от някакъв вид мазохизъм и искаш да му бъдеш жертва, /прощавай за резкия ми изказ, но и аз дълги години преживявах същото/, наистина не бива по никой начин да оставяш детето си в тази обстановка, в тези условия. Всичко това ще му нанесе непоправима вреда върху психиката, аз съм живия пример - майка ми по същия начин не искаше да го остави, защото щял да загине, да направи някоя глупост /да се самоубие/, вкопчил се беше за нея... сега като те слушам все едно чувам майка ми... а аз и сестра ми, малки деца, живеехме посред страх и ужас, ужас - това е думата... и си мечтаехме майка ми да го остави, защото ние бяхме деца и не можехме да направим нищо. Няма къде да отидеш, нищо не можеш да направиш, седиш и се мъчиш посред мрака и ужаса. Не обричай детето си на това, не го прави.
За развода - не е най-важното да се разведеш формално по документи, как става - намери адвокат и говори с него.
По-важното е да се махнете от него ти и детето, да му затвориш вратата окончателно и да нямате никакви контакти с него - нито ти, нито детето, по никакъв повод.
А след това ще се разведеш и формално.
При теб ще е по-лесно, той реално не ти е никакъв, а при мен беше ми баща. Не знам още ли живееш с него, чие е жилището? Ако е твое, изгони го оттам! С крути мерки - багажа навън и сменяш бравата, ако трябва и вратата! Не ти ли е станало ясно вече, че в такава ситуация няма място за фалшиво "съжаление към човека", че ти си отговорна за това дете и трябва да направиш всичко за да му осигуриш спокойна и нормална среда! Няма място за чудене и хленчене, въпроса е много сериозен и ти го знаеш, какво още се чудиш и питаш!
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 2955abb7ec |
|
9. Честно казано не мога да те разбера, не мога да разбера защо въобще си се омъжила за психично болен... Между другото в момента вървят процедурите по патентоването в цял свят на ефективно лекарство точно срещу шизофрения, което радикално променя представите за това заболяване, генезис, развитие и решение. В никакъв случай не ти казвам да промениш решението си за развод, махай се от този пияница, то това е по-големия проблем, но след време, когато детето ти може да прояви признаци на заболяването, поне ще има ефективен лек...
М, 35
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: b5041a284a |
|
10. По принцип ако се чувстваш заплашена издават ограничителна заповед! А за развод-пишеш си една молба, пускаш я при някой късветен адвокат (ако можеш избери жена адвокат, по-добри са и ще ти влязат в положението, от опит го казвам) и след това си готова. Щом е доказано 'луд' няма да може да се бори за попечителство над детето, а това е добре.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: bfa45b7611 |
|
11. Така са шизофрениците и ще става по-зле... Баща ми е такъв и мина много време преди да ни стегне багажа. Бягай преди да е станало късно.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: ceec23a034 |
|
12. Как можеш да се подлагаш на всичкия този тормоз?
Детето, ако продълъжаваш да живеешн с този човек, когато стане голямо не само ще намрази баща си, но и теб, тъй като най-малкото ще има психическа травма от всичко преживяно в семейството. От личен опит ти го казвам. Аз съм от такова семейство. Вече съм голяма, но надали мога някога мога да преодолея всичко, което съм видяла. Майка ми е от така нареченото патриахално семейство, за тях думата развод е забранено. Майка ми е едно голямо дете, на което все още разчита на родителите си. Винаги са казвали, че уж мислят за мен, за сестра ми и т. н., но това не е вярно, просто е егоистка и страхлива. От така наречено семейство, нищо почти не съм видяла, нямах детство, както другите деца, нямах приятели, тъй като, за да си приятел с някого трябва да споделяш, а това което ставаше в семейството беше тайна и чувствах страх да споделя с някого, тъй като можеше да не ми повярват. Когато бях на училище винаги бях усмихната, под тази усмивка криех толкова много болка, но никой не разбра. Всеки мислише, че съм щастлива, а не беше изобщо така. В къщи не можеше нищо им кажа, когато споделях как се чувствам и право в очите особено на психично болният т. нар. баща- той започваше да ме бие, защото с болния си мозък мислеше, че някой ме настройва срещу него, а майка ми защиваше и двете стани, но нито веднъж не каза стоп, развеждам се и край, защото е страхлива или ако е любов, не знам каква е тази извратена любов, тъй като съм била многобройни пъти свидетел на бой, обиди, заплахи и т. н.
За да се спася малко от малко, за да и аз психясъм подсъзнателно се криех за ученето, книгите и така докато един ден пак бях свидетел на един препадък на майка ми и т. нар баща нареждаше, че не му пука за никой и нищо и да мре. Едвам я събудих и и казах или аз, или той, вече бях навършила 18, така тя избра мен и отидохме да живеем двете заедно в другия ни апартамент, но тя ходише отново да го гледа- да готви, пере, аз бях доволна, че поне НЕ живеем с него, макар че понякога майка ми вмини вина, защо така сме постъпили с него, през това време аз се подгових за кандидат-студентски изпити, никой от т. нар. семейство не вярваше, че ще ме приемат, тъй като отгоре на всичко аз съм със заболяване ДЦП ( Слава Бого в по-лека форма и съм с всичкия си) и винаги ми е набивано, че от мен нищо няма да стане. Може сами да заключе какво е "хубаво" семейството ми. Така когато ме приеха една от най- престижните специалностти в София, те се събраха отново да живеят отново.
Заживях на общежитие в София и т. н.
Т. нар. ми баща ме е безраличен вече, с майка ми си говорим, но съм и забранила да ми говори за него, иначе няма говоря с нея. Ходя да я видя само на някой празници за 2-3 дни и толкова, като изобщо не говоря с т. нар. баща.
В резултат на всичко това имам ниско самочуствие, нямам увереност в себе си, имам страх да говоря пред публика - на прерзентация дори да знам всичко идеално, много трудно допускам хора до себе си, може би е щит да не ме наранят подсъзнателно. Постоянно се боря със себе си да излекувам от този страх и да предобия самоувереност, тъй като знам, че съм постигнала много неша сама и с много усилия дори и т. нар, "здрави" хора.
Така че моят съвет е взимай си детето и бягай от този човек, защото това заболяване няма напълно лекуване, има само подобряване, но не си струва както за теб и най-вече за детето. Някой ден, детето ти ще ти е бъде безкрайно благодарно, че си го отървала от тази среда. Във всяко семейство има някакви проблеми, но това е прекалено и не трябва всички да страдът, а особено децата трябва да се предпазват, колкото може!!!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 4ef223abcb |
|
13. Шизофренията е едно, а алкохолизма - съвсем друго. Изчела съм някои книги за гладуване. Пол Брег твърди, че шизофренията се лекува с гладуване. Не бих се учудила, след като и множествена склероза се лекува с гладуване. В България знам две клиники, в които се прилага гладолечение - на д-р Людмила Емилова и на д-р Вергиния Георгиева. Обади се и питай. Естествено официалната медицина отрича подобни методи, ама тя и нищо не предлага като алтернатива - оздравяли няма. Със сигурност обаче трябва да е осъзнат проблема и да има желание за промяна. Ако не може да се промени - бягай бързо. Развеждай се бързо, нямаш право да рискуваш живота и здравето на детето ви.
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 8da1062645 |
|
15. Искам да попитам номер девет за ефективното лекарство точно срещу шизофрения. Искам да попитам да разкаже повече за него, как се казва, има ли го някъде, кога се очаква да се появи на пазара. Благодаря
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 8da1062645 |
|
16. Много ми е мъчно за теб и за детето ти, както и за мъжа ти. Може би е най-добре да посещавате психотерапевт? Пиенето е начин за справяне с психични болести, чела съм за това, но определено количество, а не да се напиваш. Не мисля, че е добър вариант да го вкарвате пак в болница. Може би ще стане, ако успееш да го накараш да ходи да му инжектират лекарствата? Детенцето на колко е? Дано е психично здраво, да не страда и да не се мъчи много в живота...
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 21d6423d14 |
|
17. Ти трябва наистина да не си добре, за да започнеш връзка с човек с подобна диагноза. Първо - шизофренията е нелечима. Второ - голям е шанса този човек да ти навреди, не за друго, а заради болестта. Абе нямате бъдеще заедно от първия момент, в който сте се запознали. На твое място бих избягала и бих се оплакала в полицията.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 812329f879 |
|
18. Бягай надалече, ти явно не разбираш какво заболяване е, този човек може да отрепе теб и детето по всяко време. Не знам каква точно е формата на шизофрения и как си могла изобщо да се влюбиш в шизофреник, но вземи мерки навреме. Иначе и човекът не е виновен, но се спасявай!
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 9be9a511e8 |
|
19. "Развод с психично болен" е нещо напълно логично.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
