 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Домашен тормоз
преди: 15 години, 11 дни, прочетена 7973 пъти
Търся изход и не знам от къде да започна. Водещото при мен е стръха който изпитвам. Страх от бой, заплашване на мен и близки. Мъжът с когото живея и имаме дете се държи с мен като със собственост. А когато моето мнение и мислене не съвпада с неговото ме шамаросва. Той е над 100 кила и тренира боен спорт а аз съм 52 кг. (това е едно уточнение за равнопоставеност)
Не иска и дума да става че ще се разделим като ме заплашва със смърт на мен и близки и мога дъ твърдя, че в ярост е доста опасен. Първо действа и после мисли. Когато ме е удрял аз съм нямала възможност да ида на лекар и да удостоверя побоя, а и ме е страх защото както казва той "полицията на кого е помогнала". Не ми позволява да се срещам с майка ми, както и да вижда детето не ми позволява да се возя с детето в градския транспорт, дори ми прави забележка да не се движа по тротоара на главната улица с детето защото може да ни блъсне нещо. Аз съм на 30 г.( това са част от дребните неща)
Понеже не дава родителите ни да се грижат за детето аз трябваше да напусна работа сега естествено по-трудно се намира такава а и от детската градина боледува и няма кой да го гледа, но въпреки това ме обвинява че несъм полезна и че неискам да работя. Също така не ми позволява да започна каквато и да е работа. Моята бивша работодателка е на мнение че той не ми дава да работя. Хем ме е притиснал до стената хем ми дава срокове да съм такава каквато той ме иска защото в противен случай лошо ми се пише.
В същото време казва че ме обича че не иска нищо лошо за мен само хубави неща като добро образование добра работа. Аз единственото което желая е свобода да бъда себеси да бъда Аз. Ние нямаме приятели защото няма "достойни за нас". Не ходим на почивки защото той като е на работа всичко е видял и не било кой знае какво. Искам да съм на улицата но да съм свободна. Искам да мога свободно да се срещам с роднините си. Но ме е страх, защото незнам нито какво да направя нито от къде да захвана.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 11 дни hash: b7a7956ab1 |
|
1. Леле миличка мн съжалявам за това което ти се случва ;( разбирам те аз съм на 16 и когато бях малка мама имаше същия проблем при нас пук имаше и алкохол ;( но тя един ден се престра6и написах смс на леля какво се случва и я изведоха с полиция :) за това не се жръзвай на това което ти казва нормално е да ти говори такива неща защото неиска да те загуби ;) но недей да се жлияеш от това нещо :) по=добре намери начин да се свърйеш с роднините си и им обясни как седят нещатата повярваъ ми всичко ще се оправи :) пойелават ти успех в живота защото си малада и съм сигурна че си голям пич за тва смело напред :) успех миличка
|
| преди: 15 години, 11 дни hash: 2efa39f9ec |
|
2. Бягай далече от него докато си още жива. Той няма да се промени НИКОГА. Не си длъжна да го търпиш. Имаш право да бъдеш щастлива.
Познавам жени,които са били в твоето положение,търпяли са 20 години. Едната в момента е инвалид,а другата е щастливо разведена и макар да са й останали белези в душата и по лицето си има младо гадже и е по-усмихната от всякога. Това неговото не е обич,не се самозалъгвай.Ти би ли пребила човек в който си влюбена ?
Каквото и да направиш,желая ти успех !
|
| преди: 15 години, 10 дни hash: 04eafaf69c |
|
3. Благодаря за подкрепата, но точно от това ме е страх че в момента в който ще си тръгна ще стане най-лошото и точно заради детето, защото няма да позволи то да е далече от него и така ще предизвикам гнева му. Незнам по какъв начин бих се защитила след това защото знам възможностите му да извърти нещата да се оправи с полиция и т.н.
|
| преди: 15 години, 10 дни hash: b5c0bab956 |
|
4. Mила моя,и заради самата себе си но и заради детенцето трябжа да се махнеш от живота на този човек.знам че е страшно,трудно,болно.неискам да те обнадеждавам но по лесно няма да стане и всеки момент ще бъде неподходящ така че просто трябва да решиш и да действаш.потарси себе си,намери нов живот.дай възможност на детето ти да има нормално детство а не само спомени за кръв и скандали.това би дало огромно отражение на неговата психика и сега но за в бъдеще.недей чака.ти си на 30 животът е пред деб!бъди смела и ше спечелиш!вярвай в себе си...ние ти вярваме.ти МОЖЕШ!!!!!!!УСППЕХ
|
| преди: 15 години, 9 дни hash: 4e39d40b5b |
|
5. И аз имах подобен проблем. Детето беше малко,майка ми нямаше право да го вижда /баща ми почина за уточнение когато бях бременна в 8 месец/. Дори по телефона когато я чувах имаше скандали. Когато мненията ни не съвпадаха имаше потрошени съдове и врати шамари също.
Да кажа още сега ,че не съм разведена и все още живея с тоя човек.Беше ме страх от него,но превъзмогнах това.Въпреки забраните се върнах на работа.Когато си с хора въпросът е друг.Имаш приятели и от там и защита.От много време вземам по-хубави пари от него и не му ги давам.Е имаше заплахи и терор,но не е вярно че полицията не действа.Действа и още как.Съпругът ми-човекът с безкрайно самочувствие и връзки сега е най-обикновен баща и човек.Излизам през седмица с приятелки и се прибирам когато искам.Има намеци,но до там.
И мен мила ме заплашваха с убийство и отнемане на родителски права.Само че,дори президент да си,в момента сме в Европа и детето се дава на майката особено когато е малко.Няма такъв съд който да присъди правата на бащата при положение че майката е нормална.Твоя съпруг има ли милиони за да подкупи съдий адвокати свидетели?Това става само с милиони,а и тогава не е сигурно.Махай се от там защото ще се съсипеш и тогава кой ще ти гледа детето?Съпруга си не го мисли.Ще си намери някоя а ти ще си болна и за себе си дори ненужна.Успех!
|
...
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 59f37cc3e7 |
|
6. Аз , също имах подобен проблем. Бих те посаветвала, като за начало да споделиш на близките си, за да ти дадат тяхната подкрепа и разбира се да знаят какво ги очаква, ако ти предприемеш нужното. Организирай се каде ще живееш като за начало (разбира се той да не знае) .Има агенции които помагат на такива като нас "АНИМУС" . Лично аз съм ходила там. Подаваш искова молба в съда с прикрепено медицинско свидетелство за побой, струва 30лв. по закона за домашното насилие. Там трябва да има познати съдии ,а не полицай :) .Веднага след това подаваш и искова молба за привремени мерки на детето за да не те разиграва и молба за развод. До месец ще имаш удоволетворяващ резултат. И деиствай не го мисли ,така удължаваш своята агония и тази на детето си.
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 26902b7dc8 |
|
7. Здравей, работя с подобни случаи доста често. Най-добре за теб е да го напуснеш, но как, страх те е. Потърси помощ от полицията. Срещни се с полицейския инспектор на квартала, в който живееш, без да казваш на мъжа ти. Запознай се със Закон за защита от домашно насилиа от чл. 5 надолу до чл. 10. Помощ може и да потърсиш от райония съд по местоживеене, а именно да подадеш молба по ЗЗД. Подава се по проформа ПИ ще ти даде екземпляри да попълниш, може да искаш от него и защита от полицията, като попълниш екземпляр до началника на РУ на МВР т. е. полицията може да влезе в дома ви без покана при нужда.
Освен това може да подадеш жалбо до РУ за заплаха за живота от съпруга ти по чл 144, ал.3 от НК, няма кой знае какъв ефект освен да бъда предупреден с протокол по чл. 56 от ЗМВР. За да стигнеш до тук обаче трябва на 100 процента да си готома, защото в противан случай ще си имаш големи проблеми с мъжа си.
Много жени правят първата крачка, като пуснат жалба и после се отказват - мъжа им размислил, извинил се, плакал и т. н. Минава време и всичко се повтаря. Затова трябва да си решителна. Запомни молбата в съда се подава не по- късно от един месец от извършването на акта на насилие! " pano666@abv.bg " това е имела ми за повече информация, ако ти е нужна.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 6e36542d1d |
|
8. Преживяла съм нещо подобно, не ме е удрял, но обикновенно не сме били сами и са го спирали иначе не знам какво можеше да ми се случи не ми се и мисли. Избухваше от едното нищо не беше нужно и дума да обеля. Повечето от нещата които си описала са ми до болка познати. Умирала съм от страх (можеш да ми прочетеш историята която е без заглавие - История без заглавие). Познат ми е и този злобен поглед при който не знаех какво да правя, недоволството че ходя на работа, че се усмихвам дори, ако някой каже нещо смешно...Моят съвет е да намериш начин да излезеш от това положение, аз все се надявах че ще го променя, но скоро изгубих надежда.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: f87efa44e1 |
|
9. Много бих искала да се свържа с номер 2 по скайп или имейл...Наистина ли такива хора не се променят никога? Много ме е стряскал бившият ми приятел, по същите начини и по едно време се питах къде аз греша, как го предизвиквам за да се държи така? Обвинявала съм се и продължавам да мисля за всичко случило се...така да се каже в шок съм все още
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: 4266d20c6e |
|
10. Не се двоуми, а бягай. Аз преживях същото преди много, много години. Бях млада на 22 години. Всички мой близки застанаха зад мен и аз успях да изляза от този кошмар.Като чета тези редове тръпки ме побиват. Още не мога да забравя ужаса от преживяното. След това живота ми поднесе много хубави неща. Срешнах друг човек и живота придоби смисъл.Вече 20 години живея нормален и изпълнен със радост и щастие живот. Звучи като приказка , но е така. След бурята винаги има слънце. Пожелавам ти много, много, късмет не се отказвай да се бориш за щастието си.
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: b5511a8ad3 |
|
11. Ако още си с този човек, бягай далече!
Съгласна съм с дамата, писла коментар 5. !
Имах този проблем 5-6 поредни години, търоях го в името на децата и накрая след сума тормоз и побой намерих сили да си събера багажа и да си замина - далеч, на стотици километри от него. Сега си имам работа, никой не харчи моята заплата за лудите си роднини, не ме заплашва /виж ти, даже се научи да изрича думички като "моля те!", макар и късно/, не ми дава тон в живота коя приятелка ще може да се отбие на кафе и да поговорим, не ме пребива за всяко "не съм съгласна с теб", вече не заплашва близките ми и семействата им... чувствам се глупаво, че съм допусната да търпя тормоз толкова години, с надеждата, че ще се промени и очовечи. Изобщо, мило момиче, бягай и се спасявай, прекалено много си изтърпяла!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
