Много ми тежи !
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 2480 пъти
Здравейте, на 33години съм омъжена от 11години за човека с когото мислех, че ще изживея дните си. Моята история е в този раздел защото включва предимно семейството.

Живеем при моят баща, майка ми почина много млада за съжаление от коварната болест Рак! Съпругът ми работеше изкарваше добри пари, преживявахме защото и родителите помагат... да са живи и здрави и възрастните хорица, но аз не случих на човек. Ще кажете.. Тая пък сега се сетила!!! Не!

Той започна да се държи така като дари баща ми къщата на малкия и в акта пише настойник, съпруга ми. Аз съм инвалид 2група не работя в момента, защото се лекувам, но искам да попитам, дали е нормално съпругът ми да ме нарича Боклук, копеле, за нищо не ставаш.. търтей и прочее, , , ,

Аз, се разболях много тежко и ми обявиха група инвалидност и има противопоказания за труд и никъде не искат да ме вземат :( ами къде да работя? Искам но никой не ми дава възможност като видят че съм инвалид с хиляди под -условия. Записана съм в бюрото по труда но от там направо си ми казаха. Съжаляваме но никой няма да ви наеме. Не можете да вдигате тежко, да карате нощна смяна, защото ми е забранен нощният труд. Да се съобразявам с климатичните условия, с нервното напрежение... ееееее! Чашата ми преля когато отидох в Нои. Отказват ми пенсия защото имам 4 години стаж само, а не 5.

Пратиха ме при социалните да вземам социална пенсия.. представяте ли си с 80% съм без работа, мъжът ми ме обижда, детето настройват против мене и никой не ме има за нищо. седнах да пиша ревейки в момента, защото с много лишения от една година си гледам едни обечки и ми ги подари татко за което съм му безкрайно благодарна и той ми е всичко, но малкия скача с един балон и направи куп поразии, ядосах се след 10-торно молене и го спуках :( Съжалявам, стана ми гадно за детето но съпругът ми взе обеците и ги изхвърли, просто така все едно са хартия ненужна вещ.
Това е, просто, точно, ясно!
Нямам късмет

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 6 месеца hash: f93a89a2b2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не си казала на колко години е малкия, но ти си родител, да спукаш балона на детето си, не е вид възпитание и мъжът ти, ти е показал какво значи за едно дете да му спукат балона. Ти не си ли родител на сина си? Вие наравно с баща му трябва да го възпитавате да чува молбите, за игра в друга стая или други молби. Това, че си инвалид не ти извинява детското ти държание. Мъжът ти не се държи така, защото синът ти има дарение от дядо си или защото не работиш или защото си инвалид. Мъжът ти се държи така, заради твоето държание. Аз, макар жена, при подобна постъпка може би щях да постъпя, като мъжът ти. Щом в онзи момент си сметнала цветята си за по важни от чувствата на детето си, може би щях да ги изхвърля, за да се осъзнаеш кое е по важно за теб, детето или саксията? Казваш обечките гледам от година, а детето от колко години го гледаш? Как ще се отразят твойте думи и действия на психическото състояние на детето, което си длъжна да възпиташ и направиш от него психически и физически здрав мъж? Реално ти как би се почувствала на мястото на мъжът ти, ако той нарани физически или психически детето ви, без кой знае каква вина на детето? Ако дететто на възраст на която си играе с балон има някъква вина то тя е ваша, не негова. Кой настройва детето против тебе? Ако една майка е майка намясто никой не може да настрой детето й против нея. Просто точно и ясно! не че нямаш късмет, а не оценяваш това, което имаш, не се грижиш правилно за него и то ти отвръща с неуважение. Имаш семейство, дете, скочи, направи любима гозба, измайстори торта на семейството, седни с детето поиграйте с пластелин или рисувайте, поговорете за проблемите му, вечерта посрещни мъжа си с усмивка, топло ястие и му покажи, че ти е липсвал през деня, изслушай как е минал деня му, като не сваляш усмивката от лицето си. Тогава никога няма да чуеш укори и обиди. Ако продължаваш да се държиш така, дори работа да имаш, дори 1000лв заплата да носиш, пак няма да те обичат и уважават в семейството.

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: 86eb13cec2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Нещо не сте ме разбрали, мила госпожо. Балона спуках защото детето което е на 6години и го пише в началото, беше се разлигавил до такава степен, че не се търпеше. Когато искам да поговорим с съпругът ми, той си хваща пътя. Казва с болни инвалиди не разговарям! Аз какво съм виновна, че съм болна да не говорим че не сядам от сутрин до вечер защото чистя, готвя и пера. Болна съм от Синдром на Адисон това е моята болест. И се разболях след раждането на синът ми. Много го обичам.. не ми е за цветя и вещи.. просто държанието му е грозно! Да ти се плезят, а ти да се молиш. Никога не бих заменила детето за цветя или каквото и да е било.. много ме нападате. Уважавам хората и те ме уважават, но защо казвате, че не заради Дарението се е променил? А преди пак бях болна и не беше така? Не го разбирам... той сам си каза имам си къща отивай в дом за болни хора:( Вие на колко сте години? Извинявайте за това, че ви питам но мисля, че не трябва да нападате хората така. Обичам детето си повече от всичко, но не и лиготията и Гевезенето.

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: d8013d90ef

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Авторке, Направо молете баща си да промени завещанието. Викайте адвокати и каквото трябва, но го променете. Не разбирам, защо баща ви е гласувал такова доверие на чужд човек. Баща ви, как се чувства, когато мъжът ви се държи така? Помолете се на баща си, плачете, кажете му, че мъжът ви ви наранява и то сувсем съзнателно. Че ако просължава така, той ще ви умори, бе! Ако с вас, своята жена постъпва така, утре ще почне и баща ви да нагрубява. Ако баща ви, остане сам със него, простете. Но и това трябва да се вземе пред вид. Щом няма милост към вас - жената, която сте му родили дете и сте похабили здравето си за това, каква милост ще изпитва към баща ви - един чужд човек. Нека баща ви да помисли сериозно върху това. Знам колко трудно се дава в България инвалидност. Повярвайте - трета група я дават вече на смъртниците. Така, че съм сигурна, че състоянието ви никак не е добро. Единствената ви надежда сега е вашия баща. Мъжът ви е показал, що за стока е, щом една болест се оказва за него препъни-камък. Такива мъже не трябва да се женят. Бъдете жива и здрава.

 

...

горе^

преди: 10 години, 6 месеца hash: 83f340802c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   авторке, звучиш крайно объркано. пропускаш съществени елементи от историята и смесваш важни факти с детайли (историята с балона и обеците). 1. от написаното никак не става ясно защо баща ти е дарил къщата на сина ти, а е вписал мъжа ти за настойник. никой нормален баща не би го направил без причина. 2. защо мъжът ти си промени отношението към теб? ако причината е дарението, значи е бил с теб само по материални подбуди и изобщо не те уважава и не държи на теб. 3. това за нстройването на детето изобщо не го разбрах. кой и какво му внушава, след като ти се грижиш за него? не виждам кой може да дойде и през главата ми да внушава глупости на децата ми. друг е въпросът например ако детето вижда постоянно ревяща и истерична майка, която не е авторитет пред него. тогава не обвинявай някой друг, постарай се да тежиш на мястото си като майка и жена в семейството и не обвинявай болестта и безработицата. доста жени не работят, но не са в такова положение. 4. не става ясно от какво точно си болна, но не можеш ли да се хванеш продавачка, касиерка, чистачка, колкото да започнеш нещо? няма нужда да биеш барабан, че си болна, просто не спирай да търсиш, поне заради стажа. като цяло, промени си отношението към всичко и опитай да промениш нещата. държиш се като обидено дете, на което всички са длъжни, но са му взели всички играчки, поне от написаното. Ж42.

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: 86eb13cec2

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Здравейте, Дарението е направено защото така ни посъветва адвокат, с цел понеже баща ми има голям кредит а къщата е негова да се дари на детето и след смъртта му да е на синът ми. Аз трябваше да се откажа от наследство за да не дърпат банките и мен като единствен наследник защото съм само една дъщеря. Баща ми е на 68години и когато майка ми почина преди няколко години той трябваше да тегли кредит за да покрива нейният, защото банките започнаха да ни притискат здраво. Майка нямала застраховка и затова всичко легна на татков гръб. А мъжът ми е писан като попечител на малкия затова един вид се получва това, че оставам без дом ако баща ми умре след време. Писала съм от какво съм Болна в коментарите Синдром на Адисон. това е болестта ми. Не се държа като обидено дете, а като наранена жена госпожо. Каквато и да ме изкарвате извинете да не ви е на главата това нещо? Ревяща така ли?? Ами и вие с моите проблеми щях те да сте ревяща.. да знаете че няма лек за това заболяване. Прочетете малко информация за тази болест и ще ме разберете. Предстои ми обжалване на групата така че не ми е лесно изобщо. Не ми е позволено да работя вие не разбирате ли? Освен ако нещо наистина е леко. Имам изкривявания, пада ми кръвното става ми лошо.. кой ще ме държи на работа, кажете кой???

 

...