Искам да живея живота си по свой начин - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121138)
 Любов и изневяра (29693)
 Секс и интимност (14355)
 Тинейджърски (21890)
 Семейство (6468)
 Здраве (9595)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3176)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Искам да живея живота си по свой начин
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 2527 пъти
На 20 години съм живея с наще, но понякога те доста ми лазят по нервите. Майка ми не работи от години и изобщо не може да се говори с нея, а баща ми той е свестен, но понякога доста ми натяква грешките ми и доста ме изнервя. Като бях малка за това, че съм по - затворена ми натякваше че не съм като него, после като се провалих на външното оценяване по математика 7 клас пак ми натякваше, миналата година като ме скъсаха първият семестър по висша математика пак, а наскоро ми натякваше, защото не ме допуснаха до изпит по финанси а доцентът ни се слави с прякора си секирата. Друг път пък ми вика, че като завърша и почна работа ще почна аз да го издържам, но аз искам един ден да имам свой живот. Вчера му казах, че като завърша искам да работя като асистент в университета и той заеби там трябва връзки. Писнало ми е вече от постоянно натякване колко неспособна съм и т. н. най - голямото ми желание като завърша ВУЗ -а и започна работа е да се изнеса на квартира, искам да живия живота си така, както аз искам и да правя това което на мен ми харесва, и разбира се да работя това, което ми доставя най - голямо удоволствие. Да преподавам ми е мечта още от дете, и ще направя всичко възможно за да я постигна. Като бях - по - малка исках да преподавам в училище, сега искам да бъда асистентка, първо защото ми се вижда интересно и второ, защото студентите уважават повече преподавателите си отколкото учениците. Страшно завиждам на повечето си колеги от провинцията, че са далеч от техните и че няма кой да им лази по нервите.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 5 месеца
hash: c1545551da
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ако погледнеш всички случки с натяквания сама си ги създала ти ходиш и търсиш одобрението на баща си и като чуеш нещо, което не искаш, се тръшкаш като бебе.
Ходиш да му казваш, че ще ставаш асистент, с каква цел му каза? Да му натриеш носа че ще имаш по престижна от неговата професия ли, или да ти каже браво моето момиченце, или предпочиташе да те изслуша и замълчи? Всъщност той като близък, той ти е казал истината /това което мисли, че е истина/, собственото му мнение и ти се сърдиш!
Завиждаш на колегите от провинцията, че те ще наследят една къщица в затънтено селце, а ти ще наследиш жилище в София!? !?
Колегите ти трябва да започнат живота си от изплащане на собствено жилище в София, а ти ще го получиш наготово.

 
  ...
преди: 10 години, 5 месеца
hash: f09579fbe1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Авторката : № 1 Изобщо не е така , както ти казваш от малка винаги като не издъня ми се натяква колко съм неспособна е това за да бъда асистентка си е моя мечта и аз искам да я постигна и ще го направя независимо колко ще ми коства , защото го искам наистина а не за да натрия нечий нос . И не е за да му натрия носа просто той очаква ми писна другите да очакват от мене да стана това , което те искат исках да разбере какво точно искам аз . Не съм идеален човек имам недостатъците си вярно е , но искам да докажа най - накрая че съм способна .

 
  ...
преди: 10 години, 5 месеца
hash: 102a4b1ad2
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Авторке, приеми един съвет, моля те. Не прави подобни изявления по медии. С подобни разсъждения и подобен правопис, би трябвало да се срамуваш, хората да знаят, че завършваш висше, още повече, че искаш и да преподаваш. Освен едно високомерие, без покритие, нищо друго не показваш.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 5 месеца
hash: f09579fbe1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Авторката : И още нещо № 1 не е казал директно, че не го одобрява на против вика ще се радвам, но му се вижда трудничко това начинание. Сигурно ме мислиш за някоя разглезена лигла, но не съм постигнала съм всичко в живота си трудейки се завърших гимназия с отличен успех сега съм 2 ра година студентка вземам изпитите си с относително добри оценки 4, 5 понякога и 6 е има някой друг предмет по който ме късат ама всеки е така. Просто исках да получа малко разбиране а не нападки тук. Сигурно и на теб, както и на други хора не ти е приятно вашите да ти се бъркат в живота. При мен проблемът е, че другите се надяват да стана това, което те искат, а не това което аз искам.

 
  ...
преди: 10 години, 5 месеца
hash: f69e4ab37b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Повечето родители не са така съвременномислещи, както някой други и е доста голяма пречка за младите :/

 
  ...


...
преди: 10 години, 5 месеца
hash: b256884ca1
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Ха-ха! Кога ще го наследи тоя апартамент, родителите й могат да са живи, докато тя се пенсионира. Да са живи и здрави.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 5 месеца
hash: 5716763281
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   От Бургас отидох в София и, повярвай ми, понякога копнея да има кой да ми мрънка и да ми влиза в стаята, без да чука! Когато баща ми ме настани в общежитието първия ден, трябваше да тръгне веднага. Останах сама с акъла си, ако мога така да се изразя. Приятелите едва намираха време за мен, нали е голям град и всеки има нещо за вършене. Придобива се невероятна самостоятелност, като си болен те успокояват само по телефона и да ти казват "Отиди утре в студентската поликлиника..." Има толкова много малки неща, на които обърнах внимание едва когато ги нямаше вече. Доста време бях сама - няма кой да те бутне, когато се успиш по неволя. За щастие, имам близки хора в София, на които мога да разчитам в критични ситуации, но това е защото те уважават моите родители.
Оценяй семейството си. Битови караници и неразбирателства имат всички, не само ти и баща ти. А и не забравяй, че колегите ти, макар и далече от родителите си, са зависими от тях финансово. Много по-изгодно е да си от София и да учиш в София, стотици пъти по-изгодно!

 
  ...
преди: 10 години, 5 месеца
hash: a2db2e8d12
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Разбирам те, в такава възраст си, че вече искаш самостоятелност и разминаванията в поколенията и различните разбирания те изнервя. Майка ти има проблеми и това рефлектира върху вашите взаимоотношения. Опитай се да я разбереш и нея, помогни й - ти си й дъщеря, не я отсвирвай, тя те обича. Баща ти верно е малко краен, но явно е по-взискателен, а освен това е и огорчен от живота и не вярва, че нещо може да се случи без връзки. Учи здраво и започни работа, за да постигнеш самоятелността, която искаш. Ако постигаш успехи, родителите ти ще повярват в теб и ще се гордеят с постиженията ти. Докажи им, че можеш. Следвай мечтите си- щом искаш стани асистент, но първо трябва да се справиш с бакалавърската степен, после магистратура и така стъпка, по стъпка, а за това са нужни търпение и много воля. Не кори родителите си за техните неуспехи, а преследвай своите и ги достигни. Млада си, живота е пред теб! Уважавай близките си - те никога няма да те предадат, живота е труден и ти имаш нужда от тях и тяхната подкрепа.

 
  ...
преди: 10 години, 5 месеца
hash: c1545551da
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   От №1
Авторке съвсем не казвам, че родителите ти имат правилен подход към теб. Просто казах че в отговор на твоето "споделяне на мечти", баща ти е казал това, което мисли.
"искам да докажа най - накрая че съм способна". На кой ще доказваш това. Тези неща се доказват на себе си, не на родителите. Човек който иска да доказва на родителите си, че е способен, търси одобрение в техните очи, значи не е сигурен в себе си, в свойте сили. Малките деца при всяко свое действие гледат родителя си за да получат одобрение или внимание, ти какво и защо търсиш от родителите си това е въпроса. Защо е нужно да им доказваш нещо те са ти родители и си те обичат такава каквато си, независимо от оценките ти.
Сама си противоречиш в темата и в кометарите. Веднъж казваш че баща ти е казал "заеби там трябва връзки", което звучи лежерно незаинтересовано, като че ли той не се интересува от бъдещето ти. После в №5 "вика ще се радвам, но му се вижда трудничко" това е отговор на баща, които много мисли за бъдещето на детето си.
Не пиша с цел да те нападам, просто да ти обясня, че грешиш като завиждаш на други и мислиш, че ти си зле. Научи се да вземаш ползи от ситуациите в живота. Като не искаш неприемлив за теб коментар от баща си не споделяй с него. На никой не му е приятно да го командват, но този който наистина не го иска си поема и издръжката сам.
Пораснала си тогава, когато спре да ти пука какво искат другите за твоето бъдеще и започнеш да правиш това, което искаш ти. Когато спреш да търсиш мнение и одобрение за действията и мечтите си и си решаваш въпросите сама.
До №7 Полза е човек, когато и да е, да наследи жилище в европейска столица. Но ползите за авторката, тя сега си ги има. Поради това че родителите й не плащат наем и режийни отделно за нея, семейството й разполага с повече доходи, тоест тя има повече джобни от колега с родители със същите доходи и не и се налага да работи за храна, докато учи. Поради това че живее при мама не й се налага да си товари мислите с разчети, да мисли дали ще й останат пари, да яде до следващия превод, тя просто отваря хладилника на мама. Всяка ситуация си има плюсове и минуси, важно е да можеш да притапяваш минусите и да се радваш на плюсовете. Нашата авторка от това че обръща внимание на минусите и създава повече минуси, забравя да вижда плюсовете от положението си и същевременно завижда на колегите си, които са в по трудно положение.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 5 месеца
hash: 9273e32323
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Това с натякването сигурно ,дано е така,да е с градивна цел,ама ако прелива границата е нетърпимо.Ако искат от тебе да си по-съвестна и успяла,да погледнат себе си,извини ме за коментара към родителите ти,ние тук не ги познаваме,ама понякога може да ги надскочиш и да успееш да постигнеш повече от тях,без забележките им и натякванията.Нека това не те спира,бори се,човек винаги е сам в собственият си живот.Никой не знае на 100 процента какво става в главата на другите,така че ,колкото можеш толкова прави за тях добро.Живота ще ви раздели,сигуирно ти ще заживееш с мъж и дано тогава имаш нужната подкрепа.

 
  ...

...
преди: 7 години, 4 месеца
hash: 045d5f36b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Нека обясня, че за да станеш асистент, преди това трябва да си доктор по икономика. Това означава изпити, много работа за малко пари, дисертация, забравяш за личен живот поне три години и огромен стрес. Това, обаче не ти гарантира асистентско място. За него отново се полага изпит, ако се справиш (добре), мястото е твое за две години, ако няма конкурс за главен асистент си вън.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker