Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Заведете го на психолог. Просто да си поговорят.

7.   И сега какво?
Сега пълен ряз на кранчето, които има нужда се труди за да има. Които не върви по правия път се боде от тръните покрай пътя.

8.   Когато прочетох първата половина от историята Ви, си казах, че трябва да го "изгоните" (грубо казано) от вкъщи и да му дадете начален тласък (буквално) в живота.
Но когато видях това, че няма приятели и не излиза, си помислих, че може да има някакъв психологически проблем (което не значи, че е луд). Няма да Ви съветвам да говорите с него, най-добре е да потърсите помощ от психолог.
Със сигурност има нещо, което го притеснява, казвам го като човек, който, от части, се припознава в синът Ви.

9.   Няма какво да направите. Вече животът му си зависи от него. Дано да осъзнае, че трябва да го промени. Аз съм на 22 и съм в подобно положение. Не работя, нямам гадже и приятели, не излизам, не помагам нищо вкъщи, цял ден съм на компютъра, гледам мачове и порно. :) Разликата е, че аз се справям доста добре в университета, изкарах няколко стажа (макар и неплатени) и съм осъзнал, че вече е време да променя доста неща в живота си. Надявам се да успея. А за него най-полезно ще е да започне да излиза и да завързва социални контакти. Като види, че някои негови връстници работят, за да не натоварват финансово своите родители, други учат усилено и са си поставили някакви цели в живота, трети се занимават с нещо друго и т. н., той ще си направи равносметка за себе си.
П. П. : Само внимавайте да не тръгне по лош път. Ако наистина е мързелив, да не вземе да открие някой от лесните начини за изкарване на пари. Но Вие си го познавате най-добре и знаете дали е способен на такива работи.

10.   Бая сте го изпуснали мен още на 18 години наще ми дадоха финансова подкрепа от 600 лв и ме изритаха в другият ни апартамент да се оправям сам. Синът ви трябва да разбере че вече е пълнолетен, че трябва да поеме нещата в свой ръце защото вие няма да сте цял живот живи да го издържате ако продължава по същия начин това няма да доведе до нищо добро. Най-добре ще е ако нямате друго жилище да му наемете едно и да го оставите да се оправя сам. С една година съм по голям от синът ви но аз уча, работя та дори чакам и дете.

11.   Защо не потърсите вината в себе си? Вие сте го възпиталомвсе пак! Сега на тези години на дали ще му дойде акъл! Не плащайте интернета.. ако толковва иска, да работи сам инда си го плаща!

12.   Може би е в депресия и затова не проявява интерес към нищо друго. Пък колкото до работата, ако е по-срамежлив и малко или много асоциален - работата като сервитьор определено не е за него. И все пак сигурно има нещо, от което наистина се интересува и което го влече (дори и да е свързано с информационни технологии, компютърни науки, футбол). Насочете го към работа или специалност, свързана пряко с интересите му.

13.   Може би се страхува да поеме отговорност за живота си. Мене баща ми ме изгони от вкъщи, и чак тогава открих какво означава да си самостоятелен, а по-късно и радоста от свободата и независимостта. А това с компютрите е обяснимо, не е много хубаво. Все пак всички са наясно, че компютрите създават зависимост. (Кой би се отказал от компютъра си? ) Компютрите водят до проблеми с мотивацията. Много полезни действия изглеждат безнадеждно скучни на фона на безцелното браузване на нет-а (или на фона на филмите/игрите).

14.   Сега ше апеш дървото :) Коя ше го вземе твоя мамин златен, те жените не ги взимат такива :)

15.   Изгони го от вкъщи. Ей тей, за няколко дена. Кажи му да си събира багажа и да се маха. Да живее, където иска и докато не си намери работа да не се прибира. Вземаш му ключа за вкъщи без да знае и готово.

16.   И моя син така ме притесняваше-хич не е лесно... Казах му, че вече е достатъчно голям и е време да си хваща живота в ръцете. Даже му казах, че му е време да напусне нашата къща и да си намери квартира и да се оправя както може. Ние сме в чужбина и гледам тук още на 18 ги наритват от къщи и хайде -да учи, да работи и да се оправя в живота. Какво е това да ми се муши в къщи, да спи до обяд и да не ще нито да учи, нито да работи. След колежа беше се записал в университета, ама не му хареса специалността и остави ученето януари, после си намери работа и излезе от къщи на квартира с приятели, да види как е да си самостоятелен. За съжаление договора му изтече след една година и това беше. Сега има онлайн бизнес и още нещо друго щял да прави... Има си вече и приятелка и в повечето време живее при нея и от време на време се появява и у нас. За щастие много добре се разбират за сега и са заедно повече от година.
... По принцип нямам оплаквания нито за лошо поведение от негова страна, нито ни е създавал някакви други сериозни проблеми. Спокоен и отговорен е, но някак си не знае какво да прави с живота си. Може би някои узряват малко по-късно и тогава им идва на ума какво и как, не знам.
Аз се държа с него като голям човек и не му давам и да си помисли, че може да легне и да разчита на нас. Подкрепям всяка негова инициатива за самостоятелност и независимост и т. н.... Може би всичко си е до човека и характера, вече така си мисля и спрях да се обвинявам за някакви наши грешки. Ето имаме и дъщеря, но тя е съвсем различна, а съм ги възпитавала и двамата еднакво.

17.   Според мен е нормално на човек да не му се учи и да не му се работи, ако не намира смисъл в това. Не вярвам в мързела. Не вярвам, че има мързеливи хора. За мен така наречения мързел е липса на ентусиазъм. Някой ден неволята ще го научи. Сега вие го издържате и няма мотивация. Може би не излиза, защото това е свързано с пари. Може да иска да играе футбол, да стане треньор. Най-важно е да говорите с него, все нещо му харесва поне малко. Имате няколко варианта как да постъпите:
1) Да го изгоните от вкъщи и да му спрете издръжката.
2) Да му помогнете да намери призванието си, да разговаряте внимателно с него
3) Да намерите някой познат, който работи нещо практическо и да го помолите да вземе сина ви да му помага за известно време, а на сина си ще кажете, че човека ви е казал, че му трябва помощник.
Познатият ви може да е автомонтьор, строител, дърводелец, обущар... Важно е да прави нещо с ръцете си. Щом не му се учи, все ще му е интересно нещо да прави.

18.   Като тийнейджър имах такъв период. Според мен проблема е не в мързела, а в липсата на контакти. Мързелът е следствие от това. Може да е наранен, да няма самочувствие, да се чувства различен, да е самотен, защото си няма приятелка, да е комплексиран, да е интроверт и не знам какво още. Работете в тази насока, а другото ще се оправи като страничен ефект. Ако трябва и на психолог го заведете, но отидете заедно, а не само той. Според мен много ще сбъркате, ако го изгоните, както ви съветват. Точно обратното - трябва да подходите с разбиране. За него това е труден период и разчита на вас за подкрепа. Ако в такъв момент го изоставите и вие, както са направили приятелите му, то той съвсем ще изперка и ще ви намрази завинаги. Родителите ми постъпиха така, както ви съветват, и благодарение на това се изгуби връзката между нас и сега повече ги мразя отколкото ги обичам. Вярно оправям се накакси и сам, въпреки че не съм цъфнал и вързал, но връзката се скъса безвъзвратно, защото ме оставиха на произвола на съдбата в най-голямата зима, а аз дори нямах къде да отида. Сега ми свалят звезди, ама късно, чадо. Когато са ме изоставили в най-лошия момент, сега и звезди да ми свалят, вече не струват и 5 пари за мен. Така че си помисли добре, ако решиш да се всушаш в "прекрасните" съвети на хора, които изобщо не разбират за какво става въпрос и какво се случва в душата на този млад мъж.

20.   Аз съм като синът Ви, 1:1. Не ми се работи.Работа се намира, не е и заради заплащането, просто не виждам смисъл. Опитвал съм се да бъда самостоятелен един път, за много малко.Не става, друго си е мама да ти сготви, да ти изпере, да имаш домашно приготвена храна. Не излизам, не виждам смисъл.Едно и също всеки път- коли,жени, клюки... няма да чуя нещо ново. В ученето също не виждах смисъл, глупаците се приравняват с хората, които наистина се опитват да учат; тотална демотивация. Казват ми, че съм мързелив, което още повече ме мотивира да бъда такъв, от една страна за да ги дразня. Седя пред компютъра по цял ден, играя игри или гледам филми, въпреки че съм над 20 години. Все пак вкъщи няма много неща, които да се правят.Аз също не помагам вкъщи, въпреки че са ме карали... не мия чинии- все пак смятам, че си е женска работа :) за чистене АБСУРД. Сега досещате ли се защо още не са ме изгонили? Просто няма да се оправя в тоя свят, нямам мотивацията, всичко ми изглежда повърхностно... да бачкам, да уча, да имам приятелка, семейство и накрая какво?! Да умра. :D Е, къде е смисълът?

21.   Предполагам, че сега е на твоя издръжка, нали? Значи спираш му парите и отказваш да му слугуваш вкъщи. Ама нямал чисти дрехи, примерно. Ми, да си си ги изпрал. Ама нямал пари за излизане, ами ако работиш ще имаш и да видиш как ще му дойде акъла в главата. Другото е да си отглеждаш търтей, който цял живот ще виси и ще чака, защото сега е студент и все пак има някакво оправдание, ами после? Ще завърши и разбира се няма да тръгне да си търси работа, защото го мързи и е по-лесно да стои вкъщи. И тогава? Пак ли вие ще му давате пари? И докога? Докато стане на 40? Ако сега не го научите да поема отговорност как очакваш, че един ден ще има семейство и ще се грижи за деца. Или тогава освен него ще дундуркате и жена му и децата.

22.   добре, де, 20, не се ли замисляш, че родителите ти няма да са вечно живи и здрави да те дундуркат? когато остареят, самите те ще имат нужда от помощ. тогава какво ще правиш? ще гладуваш, ще станеш клошар?
звучиш като пълен лигльо. мама да му изперяла, да му сготвила, той не виждал смисъл в нищо. да бях на мястото на майка ти, такъв ритник щеше да изядеш, че свят ще ти се завие. хората да работят, да вършат домакинстака работа, той ще играе на компютъра и ще гледа филми, щото нямал мотивация, паразита с паразит!
и никак не си прав, ще оцелееш и още как, кучето скача според тоягата:-(

23.   Според мен автора да не слуша тия които го съветват да изгони сина си а да се вслуша в съвета на номер 18 много правилен коментар аз също съм на неговото мнение.

24.   21, смисълът е да се насладиш на невероятното пътуване, което е живота. Аз съм благодарна, че имам здраво тяло и здрав ум. Обожавам да се любя с приятеля си, да готвим заедно, да се храним заедно, да се смеем заедно. Харесва ми да живея, за да се радвам на прекрасната природа, за да гледам вълните в морето, да коленича в тревата и да се взра в капчицата роса, да си навия палачинка с мед, да напиша стихотворение... да чувствам с всяка една клетка и с всяко едно дихание животът в мен. Вие сте спрели да живеете, да се движите и кретате в летаргичното си състояние.
Майка ми има едно решение за всички вас: "мотика 9 номер".
Учете. Четете книги. Отглеждайте зеленчуци. Когато положите труд за нещо, само тогава ще намерите смисъл.
Знаете ли защо сте толкова неблагодарни и не цените живота си? Защото не сте били на път да го загубите и защото не сте се трудили за него.
Нашите родители ценят живота си, защото са били задължени да се трудят. И тогава всичко придобива значение.
Коли - изработете сами парите за една кола, да видим тогава дали ще ви е все едно, а после като трябва да я поддържате.
Жени - всички мъже, които познавам обичат да правят секс, да се наслаждават на храната сготвена с любов от момичетата им, да споделят живота си с тях.
Сгответе си, изперете се, почувствайте го.
Игрите защо ги играете, телевизорът защо го гледате, храната защо я ядете, чистите дрехи защо ги носите, защо спите в топлото легло.
Като не ви се живее заради вас, бъдете полезни за околни на които им се живее. Може пък тогава да разберете защо е хубаво. Като видите сълзи и чуете благодаря, като чуете обичам ви и ви прегърнат топло.
Направете нещо с живота си, каквото и да е, и тогава ще прогледнете.

25.   №20, чудна позиция си си избрал - нищо няма смисъл. Ами ходи се лекувай, защото тези, които наистина не виждат смисъл в нищо са в депресия, а депресията си е сериозно заболяване. Ако не е така обаче, както си и мисля, си супер безотговорно същество, за което са си виновни твоите родители!

26.   18, съжалявам, че при теб нещата са се получили така. аз не бих изоставила детето си на улицата посред зима, но и не бих го оставила да се мотае вкъщи без нищо да върши като сина на авторката и номер 20. при теб проблемът е бил в липсата на комуникация с родителите ти. те всъщност знаеха ли какво точно те притеснява?
обаче това по никакъв начин не означава, че при всички е така. има си просто мързеливи хора, които няма да се мръднат, ако буквално не започнат да мрат от глад. прочети поста на 20 и пак кажи, че има нужда от разбиране и подкрепа. мама да перяла, да готвела, ама миенето на чинии било женска работа, а да чисти било абсурд!? !
при него единствено наритването би свършило работа. говоря от преки наблюдения над близък роднина, който на всичко отгоре има и 2 деца, които са учудващо свестни на фона на родители алкохолици и безделници. не съм го виждала от години, последното, което знам е, че е клошар. за негово щастие има жилище, не е на улицата, но оттам нататък не знам. докато беше жива майка му, му плащаше тока и му купуваше храна с пенсията си, сега не го знам какво яде и как живее...
така че в крайна сметка родителите ти може да са постъпили крайно, но все пак си взел живота си в ръце и браво за това!
Ж42

27.   Не мисля, че е за психолог, но не го познавам, не знам. Мисля, че е мързел, инертност, едва ли вече е стигнал до депресия. Като може тате да носи, а мама да меси - каква е причината да се променя, какво да го извади от тази въртележка? Така явно му е по- лесно.

По принцип мисля, че колкото по- рано направите нещо ще е по- добре за самото момче. Колкото повече време минава, толкова по- зле става - примера е пред очите ми.

Аз имам племенник в това положение - вече е на 26 г., ама брат ми и снаха ми си го дундуркат още. И висшето не завърши - домързя го да вземе последните изпити - и на него не му харесвала специалността. До момента не е работил. Опитах се да говоря с брат ми, ама няма файда, казах му, че ако така продължи още няколко години може направо да е фатално за него. Няма да може да си намери добра работа - кой ще вземе някой на 30 г. без трудови навици, без специалност, без един ден трудов. Дори и шофьорска книжка не изкара. Явно тази ситуация влияе на психиката на племенника ми, защото от 2 години не общува нито с нас, нито с братовчедите му, нито с баба му и дядо му. Брат ми казва - нищо не можем да направим. Аз бих му поставила ултиматум да се изнесе и не бих му предложила финансова помощ, ако отказва работа. Трябва да се стегне и да започне да живее нормално.

Едва ли има еднозначен отговор - рецепта за излизане от това състояние. Но скоро направете нещо. И не очаквайте да му харесат промените - няма да му харесат при положение, че е инертен. Помислете за здравословно, природосъобразно хранене и спорт. Това укрепва и тялото, и духа.

Желая ви успех!

28.   Част от коментиращите сякаш дават съвети на авторката като роди как да си гледа детето.
Сега ще ви обясня нещо, което явно не знаете.
Авторката е родила отдавна - преди 20 г. Понеже повечето от хората сме грешни се случва тъй, че не винаги правим най- правилното. Чак по- късно разбираме, че сме сбъркали.
Чест прави това, че авторката осъзнава проблема и търси решение.

29.   До номер 20!
Приятел на твое място бих си сложил въжето сам, на момента! Уфф, забравих -не можеш, по-добре помили майка ти!
За мен хора като теб са ненужни на тоя свят и само тъпчат земята!
Такива като теб и за разплод не стават даже, че след време ще станете много и светът ще се свърши!

От малък родителите ми ме караха да копая с мотиката, в место да играя с другите деца. Много ги мразех за това. Пораснах, започнах да уча. Получих подкрепа само за 1-я семестър. Работех на 2 места, заспивах на лекции, взимах стипендия за успех, бях и на квартира през това време. Записах и магистратура. Получих подкрепа само за 1-я семестър(не се сърдя на нашите, просто им бяха толкова възможностите), вече работих по смислена работа. После си купих кола, после друга и какво ли още не.
Най-накрая започнах работа която е покрай производството (поддръжка на машини). Все се вглеждах в хората на моите години който не са искали да учат, развиват, работейки по много и да взимат на половина колкото аз вземам стоейки през повечето време.
Най-накрая ми светна - всъщност нашите ме бяха научили от къде идват парите, да ги ценя и че всичко идва с много усилия и труд!
И най-важното което са ми казвали - "Работи с главата си, а не с ръцете", защото мотиката е тук и ще те чака!
Сега мога да им кажа само едно благодаря!

Относно авторката, според мен причината е във Вас. Вече е късно да правите каквото и да било, но все пак опитайте пожелавам ми успех!
М28

30.   Хи-хи-хи! Не ща да съм на мястото на номер 20 когато маминка вече няма да може да му слугува. Направо ми е мъчно за него. Горкичкият!

32.   Е и ние сме в това положение-син на 24 завършил и магистратура направо насила за да не започне работа веднага и какво-не иска да работи. Ходи на две интервюта и преди да разбере резултата от интервюто още в офиса казва, че тази работа не е за него! При положение, че това е завършил! Говорим да си избере нещо което харесва-нищо, че не го е учил! Нали има и различни курсове да избере нещо-не не искал! Той живее в друг град-там където е учил. Квартирата е 400лв-ние я пращахме до сега, но казахме -вече край да се справя сам. Не знам как да му помогна само лежи и играе на компютъра! Знам, че съм сгрешила във възпитанието му но дори не разбрах кога-имам по-голяма дъщеря тя не е така амбициозна е работи! Ходили сме и на психолог-казва умен е търси себе си оставете го да се намери! Да но е на 24 без приятели, без абмиции! Какво да правя?

33.   Така прави, защото така е научен. Ако само го храните и обличате, без да му давате пари за кафента и други неща, много скоро ще проумее, че ако иска да си прави разни гъдели, трябва да започне сам да печели.

34.   Май и гоненето от вкъщи не помага. Уж мъжът ми с моя помощ изгони сина ми/от първия ми брак/ да си търси работа, и пак кисне у нас. Също мислех че като види дебелия край, ще се стресне и ще замяза на човек. Ама нейсе. Шляе се през деня, нямам идея дори какво яде и къде ходи, и вечер-през оградата в къщата и си намира къде да спи-а и заявява, че не му пука къде и как спи! Ние с мъжа ми сме с ниски заплати и себе си и брат му едва изхранваме-та него, прав, здрав на почти 21 години.. Обаче явно се е наял. Пук пипне, там клъвне-и се оправя. Хванал е мен за шията, аз съм му майка длъжна съм била да го гледам.. А той докато беше при нас, по цяла нощ на компютър, ФБ и не знам какво още. През деня спи като пън до 2 часа наобед. Не знам дали и 20 чинии е измил в живота си, да не говорим, че и себе си не гледа, мързи го да се изпере и приведе в ред.. Мъжът ми на ръце щеше да го носи, ако не беше пустият мързел-през нощта седи на компа, всички лампи пали/демек забравя ги... /, ток, вода не плаща, и към 5 следобед духне по живот. Пък и се перчи-не пия, не пуша, не се дрогирам. Вярно е. Но какво от туй? ! Има приятели-ама нещо ги гледам, че са ден до пладне... Все нови имена чувам. Има трима приятели от детството-дано поне тях запази...
Станалото станало-отраснал е без баща и в скромен, почти беден живот. А отсега нататък-натам? Ако се гътна аз или мъжът ми? ! Не смея да мисля и ако мога, ще се изпаря нанякъде. Брат му е с коренно различен характер. Помага, рано става и има дори какво да говориш смислено с него.
А с големия само дрънканици, простотии, с кого се сбил, програми за компютър, как играл на WOW и всякакви такива, с това се изчерпва приказката с него.. Интелекта му куца от всякъде..
Мисля да се изнеса от нас временно, че не ми издържат нервите...

35.   Аз съм болен от депресия, на 19 години, що годе добър студент и не смятам да работя! Освен ако не е нещо със трупове и гробища. Достатъчно са ми проблемите със заболяването и ученето, все пак съм философ, а това не е лесна професия.

36.   Вината е в обществото ,което не знае как да мотивира младите. Със гонене и прийоми от 20 век нищо няма да постигнете, освен още повече да го настроите против себе си и обществото и хептен да не иска да работи. Младите са бунтари - за какво да работят, за кирливи 500 лева при някой капиталист експлоататор?

37.   36, крайно удобна позиция: обществото ти е виновно, капиталистите са експлоататори, за какво да работиш?
ми хвани се със собствен бизнес като си толкова отворен и работи за себе си! тогава обаче няма да можеш да лежиш, да се оплакваш и да изкараш някой друг виновен. по-лесно е тате да носи, а мама да меси. проблемът е обаче, че те няма да са вечни. тогава какво ще правиш?

38.   Здравейте,
Имам голям проблем със сина си. Отгледах го с помощта на родителите си.
Беше уж добро дете до гимпазията. Учи 5 години и не завърши, профука сумати емоции пари и време. Не знаех какво се случва защото от универститета не дават информация, бил пълнолетен. Сега ена 26 години не иска да работи. Вече осем месеца лежи у дома, баба му му даваше пари. Тя ги свърши ме почна мене, няма да работя, ти ще ми даваш пари, през това време ще ми дойде късмета. Приеми ме, че съм човек който не е създаден да работи. Вика тряска взема чанти, обижда. Имам доста голям здравословен проблем и не зная ицобщо кака стия болки ходя на работа и до кога. А той казва че аз трябва да мудавам пари. Спорове скандали викове. Спи до ободя и вечер като се върна от работа до към 5 часа продължават скандалите. Влиза излиза заплашва че ще ме бутне, че ще се самоубие за пари. Винаги ставало на неговото итози път ще стане само че ще го загубя окончателно. Какво да правя. Приятелите му повече не искат да помагат щото нямало смисъл, не се обаждат. Няма човек, който да поговори с него. По рано някой от приятелите се опитваха да говорят се него. Той е обиден от това че те говорят с него, казва че аз ги пращам. Не зная какво да направя.

39.   Номер 38, моите съболезнования. Досега ти ли го издържаше това синче? Защо не е работил докато е следвал?
Моят съвет е да наложиш стриктни правила в къщата си - или започва работа до 2 месеца и се задържа на нея и си плаща сметките вкъщи, или през вратата.
Щял да се самоубие, ма друг път.

40.   от н. 16

Хора, просветна ми... Нашия синковец вече си намери постоянна работа, която му харесва и има шанс за развитие в нея. Отношенията с приятелката му се задълбочиха и даже преди 3 месеца се ожени за нея. Това му подейства много стимулиращо-вече си отделя и пари за депозит с намерение да си купят жилище. Обича да пътува( вече с съпругата си) и да излизат също, а в къщи обича да готви-голям кулинар е, работи и в свободното си време- ремонт на компютри.... Радвам се, че стана самостоятелен и го насърчавам в това.

Сватовете много го харесват, а сватята ги глези малко-което аз не одобрявам съвсем, защото мисля, че човек трябва да се напъне, сам да си организира живота и да не разчита на родителите си по възможност. Казвам му, че един мъж трябва да може да се грижи за семейството си и да е финансово стабилен. А сватята малко "разваля дисциплината". Тя казва "Аз ще им купя жилище, аз ще им купя кола"-те са много добре финансово и това не е проблем за тях, но не е там работата. "Ааа не"-казвам, той/те ще си работят и ще си правят сметката и ще си купят каквото им трябва.... а ние само леееекичко ще го подпираме. Така смятам, че е правилно. Та така...

41.   браво, 40, радвам се за вас! но той всъщност и преди е имал онлайн бизнес, така че не е бил чак толкова тежък случай като останалите.
38, как така чака маса години да го храниш и отглеждаш без да знаеш как се справя, за какво си даваш парите... не е вярно, че в университета не дават информация - оценките и студентското положение не са лични данни. иди лично и говори с тях, макар че явно не това ти е най-големият проблем. не се тревожи, няма да се самоубие, това са манипулации. кажи му, че ти ще се самоубиеш и тогава ще стои гладен! много ми е интересно как подхранвате един проблем с години и накрая ревете: ама какво стана!? ! какво е решението - спиране на кранчето, независимо колко скандали вдига.
Ж43

42.   ном 38. Учи в западен университет, все много има да учи, работеше лятото, но парите така и така профукваше. Точно сега се разигра поредния скандал у дома. Иска па ри та иска пари , нямало кой да го вземе на работа и това е. Аз не мупомагам и точка. Този път не посегна към портомонето. Вече се стигна до там че да крия парите. Обикновено блъска, троши и обижда и така вече осем месеца. Като съм се наебала с Росен сега трябва да го гледам защото съм му син. ДНес пък каза че нямало кой да го вземе на работа. Последната семица без да търся контакти с него обясняваше че той не е създаден да работи, и ако му дам три хиляди лева ще измисли нищо и даже и мен ще гледа с тия пари. Дължи пари на лихвар и днес ми обясняваше че и тези пари трябва да връщам. МИНАЛАТА ГОДИНА ВРЪЩАХ. оБИЖДА ВЛИЗА ИЗЛИЗА, КРЕШИ, ЧЕ СЪМ ГРОЗНА, ЧЕ СЪМ ТЪПАПУТКА, ЧЕ НЕ ГО ИНТЕРЕСУВАМ И ТАКИВА ПРИКАЗНИ НЕЩА. Утре смятам да итида на психолог, при моя съученичка. Една нощ беше късал на бабаси дрехите за пари. Викни полиция, ще те пребия пред нея. Това му беше отговора добреди една седмица без да го питам. ДНес не взе пари, имам20 лв в портмонето. И не зная на какво се дължи това, обикновенната му реакция е да ги вземе и да пребърка всичко. Може би е решил друга тактика да пробва, аз вече не виждам какво мога да направя. Да умра. Тойда умре. все такива такива не ща говори. Щяля съм да си умра богата, добрече беше той да разбера че съм богата. И най потресаващото е че аз наисти на имам огромен здравословен проблем. И въпреки всичко според него трябва да продължавам да го издържам, защото той бил късметлия и все от някъде не що щяло да изпадне, да му се усмихнел късмета. Ами аз така не зная да се усмихва късмета, да си лежа у дома, да си говоря по телефона кога и ской да изляза и късмета да дойде при мен. ПРиятелите му от математическата гимназия са безкрайно свестни, миналата година положиха усилия наистина да му помогнат.

43.   Аз съм точно като №20. Не уча, не работя, нямам приятели и нищо не правя по вкъщи. Стоя по 14-15 часа на ден на компютъра, а през останалото време спя. На 20 години съм и не виждам смисъл в нищо...

44.   колко трябва да не си човек да кажеш на майка си която те е гледала, давала пари да учиш, давала пари да те отърве от лихвари. Дай пари или яж ми к... Кога ще свърши целия този ад.

45.   Аз съм на същото положение като този син, но разбирам идеално че това е липса на мотивация. Когато бях малък, обичах ученето. Имах и контакти, макар че бях и аутсайдер. И да, беше трудно, но всъщност беше лесно. Аз съм на издръжка от родителите ми, не съм работил никога, и ще си кажете "поредното мамино синче". Знам, че не трябва така, но просто съм крайно демотивиран да уча (даже да работя ми е мн по-хубаво, ако ще да се бъхтя, ще си изкарам сам парите). Но за ученето съм крайно демотивиран, а сега уча 1 курс. Смених 3 университета, от които първиа въобще не завърших, защото се отказах. Не обичам да уча, това е! Ако ще всички тук да ме изхейтят, не ми пука. Вкъщи родителите ми са консервативни, и с консервативност постигнаха да ме демотивират отвсякъде да уча. Хора - родители, млади и стари - разберете, с насилие няма да ни накарате да станем човеци! Вашата изтъркана, глупава и скучна представа за възпитание на дете си я хвърлете в боклука, с това НЯМА да ни научите! Ако щете ме хейтвайте. Мечтата ми е да се изнеса на квартира, да започна работа и въобще да не ви слушам тъпите лекции за живота и за вс останало. Трудно ми е. Ще кажете "пфах, на тебе ли ти е трудно дето цял живот са ти поднасяли вс на готово? ! " Е, кой ви е карал? Да ни бяхте мотивирали да бъдем самостоятелни, да не бяхте ни чели конски за тва че не учим и да бяхте ни оставили на мира като беше време! Айде, със здраве.

46.   45, прав си за това, че родителите ти не трябва да те притискат да учиш само заради голата диплома и заради техните амбиции.
ти обаче от своя страна отдавна е трябвало да вземеш живота си в ръце и щом не ти се учи, да започнеш работа и да станеш самостоятелен. цитирам те: "Мечтата ми е да се изнеса на квартира, да започна работа и въобще да не ви слушам тъпите лекции за живота и за вс останало." че кой те спира, мамин сладък? щом си пълнолетен, не виждам какво ти пречи да си осъществиш мечтата:-))
нека позная, мързи те, не ти се и работи и затова предпочиташ да караш наготово на гърба на вашите, да мрънкаш и да се оплакваш колко са лоши и как не те разбират. хората имат свои разбирания и правят най-доброто, на което са способни. ти като не си съгласен, поеми си по свой път.
никой не е длъжен да те мотивира, да ти прави живота по-лесен и приятен. пълнолетен си, оправяй се щом не ти се учи. интересно тогава кой ще ти е виновен - правителството, държавата, съдбата...
Ж44

47.   № 38 най добре го изгонете с полиция от вас поискате ограничителна заповед да не ви доближава и се откажете официално от него в "Държавен вестник ". Знам, че е най- крайната стъпка дете ти е, но по - добре да нямате син пред това този да ви тормози. Баба ми имаше подобен проблем с вуйчо ми, отиде да живее на село, но той пак ходеше там и я тероризираше. Последно като дойде в София опита да я метне през прозореца, викна полиция водиха дела затвори го в психиатрия лежа 3 месаца там и сега се е очовечил уж ама не знам до кога. Не вярвам, че би се променил и това е! Баща ми е съветваше да се откаже от него като син, да продаде апаратемнта уж щеше да го замени за по - малък амам само така си приказва всичко си е по - старому. Не правете нейната грешка ами действайте, знам, че не е леко решение! Колкото до авторката : Госпожо спрете му крана за всичко не му плащайте нито нет нито телефон и му поставете ултиматум или си намери работа. Не го ли направи съберете му багажа и вън от къщи! В Герчания станат ли пълнолетни ги говят на квартира да се оправят сами!

48.   Много добре знаете какъв е изхода. Предполагам, че стоите тук и питате, само за да се убедите на 100 %. Изходът е да му спрете кранчето и да не му давате нито лев. И да му заявите вие двамата с мъжа ти: " Или работиш, или учиш". Сам да си избере. Това, което правите сега е мечешка услуга, от която няма да види нищо добро. Той трябва да се научи да цени парите, да си ги изкарва сам, да си плаща сметките сам и да бъде като цяло самостоятелен. "Мамините детенца" в живота успяват много рядко. Упсех!
АКАТИМ

49.   Ох.... направо съм потресена какви родители има. От една крайност в друга. Може да се каже, че съм била на мястото на авторката, макар че историята ми е малко по-различна.
От 20-годишна ми се наложи да се оправям сама в живота, вкл. да помагам и на родителите ми, които имат ипотечен кредит. Пробваха да правят бизнес, но не им се получи. Кредитът го плащах аз в продължение на 5 г., след това от време на време съм помагала с вноски. Купувала съм бойлер и др. електроуреди, защото всичко си има срок на годност и в даден момент спира да работи. Отделяла съм от моя залък за тях, лишавала съм се от всякакви излизания с приятели. Просто в даден момент ми натежа много, защото завърших университета и исках да се реализирам в това, което съм учила, а се занимавах с друго и то само заради парите. Работа имах много, по цели нощи не съм спала и съм стояла като зомбирана пред компютъра, за да направя хубава Коледа, например. Аз живеех в друг град и практически издържах две домакинства, много ми беше трудно и буквално се съсипвах от работа, имаше моменти, в които нямах 15 мин., за да взема душ. А благодарност - никаква. Сякаш беше най-нормалното нещо на света да ги издържа 20-годишната им дъщеря. В даден момент спяха дори да мислят за намиране на работа, а финансовите им претенции се увеличаваха всеки месец. Аз бях като касичка, която само тръскат и все нещо изпада. И двамата ми родители са висшисти, с добро образование, но в малкия град чукнеш ли 45-50 г., пазарът на труда не е достъпен за теб. Добре го разбирам, но те дори мотивация нямаха. В даден момент ми писна да живея за това да ги издържам, намерих си работа по специалността и им спрях кранчето. Само дето вредите, които нанесох на здравето си, си стоят. Съсипах и красотата си, и нервната си система, а те не оцениха какво направих за тях. Не че съм очаквала да получа медал, не ме разбирайте погрешно. Но майка ми изискваше от мен да ходя да й пращам пощенски записи и висеше пред пощата, докато не се получи записът. Веднъж имах много работа, не успях да хвана работното време на пощата и тя ми направи драма, все едно нарочно съм го направила. А в работата ми имах срокове, не можех да зарежа всичко и да ходя до пощата да пращам записи - нали парите трябва да идват от някъде??? Тя може би смяташе, че ги рина с лопатата. Отвратително се почувствах и когато й дадох 400 лв. (което тогава си бяха доста пари) за една Коледа, за да купи храна за вкъщи и всичко необходимо, а тя ми сервира пиле с картофи и шарена сол, когато се прибрах за празника, защото нямало пари да купи нормални подправки. Направо побеснях. Излъга ме, че парите били похарчени, а това не беше вярно - случайно видях, че си стоят в портмонето й. Защо й трябваше да го прави? Вината е и моя, защото трябваше да им спра издръжката много по-рано. Изведнъж се оказа, че можело да се справят. Трябваше да погладуват няколко месеца. Давах им само по 100 лв. на месец и те караха на хляб и вода, сърцето ми се късаше, но ето - видя се, че могат да се оправят. Явно трябваше да се стигне до мотивация с глад, което е наистина отвратително, съгласна съм, но трябва да разберете и мен - млада жена съм, ако утре създам семейство, какво? Ще трябва да издържам и семейство с мъж и дете, и родители? Съжалявам, но не мога да понасям всички финансови отговорности на този свят.
Това за депресията според мен са пълни глупости. Авторката гледа едно мамино синче. Правилно са й казали да му спре кранчето. Той е безотговорен към себе си и околните. Как се очаква, че този мъж утре ще си намери жена, ще се грижи за деца. Виждам ги такива мъже на по 40-45 г., живеят с родителите си и никоя жена не ги поглежда. А дори да ги погледне и нещата да се задълбочат, тя се отказва в даден момент. В работата имах един такъв индивид, на 40 г. майка му и баща му идваха да му носят цигари и обяд на работа, или обядваше у тях (въпреки че живеят доста далече от работата). Купиха му апартамент. Купиха му кола. И...? Ами, той продължава да стои до полата на мама. Картинката не се е променила и до днес. Такова възпитание и глезене създава мъже, неспособни да се справят с живота. Не че няма и такива жени, но те поне могат да си изчистят вкъщи... въобще, нашето общество създава млади хора, които са неспособни да се отделят от родителите си. Оправдания много - че заплатите са ниски, че е много трудно... Истината обаче е друга - който иска, намира начин, защото неволята учи.
Смятам, че на младежа трябва да му се спре рязко всякаква издръжка. Университетът е привилегия, а не досадно задължение! Знаете ли колко ми е било трудно и да уча, и да работя??? Докато колегите ми от университета хайманосваха по цели нощи по чалга дискотеки и барове, аз се лишавах от сън, за да мога да уча! И завърших с по-добър успех от тях, просто защото бях мотивирана. Който няма мотивация, няма смисъл да взима хартия само и само да има диплома. От такива хора нивото на висшето ни образование падна под кота 0.
Младежът трябва да разбере, че не може вечно да живее живот на дете без отговорности. На 20 г. вече трябва да е във втори курс в университета, не му е късно да реши да запише друга специалност. И това, че учиш, не означава да не работиш. Знаете ли колко хора, които не са от същия град и плащат квартира, работят, за да могат да си позволят да следват?
Трябва да се насърчи момчето да прави нещо и да се изнесе да живее сам, защото мъж, който не е живял сам и не се е обличал, гладил, прал, не си е готвил, не е чистил, не е мил, е непригоден за живота в днешно време. Ако е необходимо, трябва да се подходи по грубия начин. Всякакви хленчове и оправдания, че не може да се справи сам, са глезотия.

50.   В България е масова практика децата да се дондуркат възможно най-много. Погледнете само какви абитуриентски балове се правят, че и кредити се теглят. Хвърчат едни тоалети, едни злата и всичко, за да се покажем пред хората. Децата свикват да получават всичко наготово, без да полагат никакви усилия. Не е чудно после защо нищо не им се прави. Познавам много хора, които не живеят с родителите си, но пък всичко им е осигурено и продължава да им се осигурява от тях.

51.   Евала на 49. Много правилно. Аз също всекидневно се сблъсквам с такива хора. Мамини синчета. Теглят кредити, които родителите им плащат. Живеят с пари, които родителите им дават. Въобще живеят живот на заем. Неблагодарни, презадоволени мамини синчета. Свикнали на всичко на готово. И които след като се споминат майките и бащите им, прехвърлят всичко на главата на жена си, ако са успяли да си намерят такава. Говоря за мъже, макар, че има и доста "принцеси", за които и за тях се отнася. Ще се радвам да комуникирам с човек като теб 49. Намери ме в скайп.
АКАТИМ

53.   38 Писах преди време
Нищо не се получава с моят син. Изпратих го в чужбина, похарчи всичко. Върна се и пак старата песен, дай пари, налита да ме бие, аз толкова си мога. Разби всичко у дома, изнесох се от дома. сега тормози мама, но тя не исса да напусне. Не ще да ходи ни на психиатър, ни на психолог, дай пари за да имаш пари. Аз няма да работя и това е. Как грам не се пречупи и как живее с мисълта, че две болни жени го издържат. Държи се като изоставен, а е на 27. Не знам до кога ще издържа, имам сериозен здравословен проблем. ДОСЕГА ЖИВЕЕХ ПРИ ПРИЯТЕЛКА, от утре съм на квартира. Според психоложка трябва да ходи много дълго време на психолог. А той не ще и да чуе. РЕШИЛ Е ПАРИТЕ ВАЛЯТ И ЧЕ Е МНОГО ДОБЪР В ПОКЕРА. Появиха се и съмнения за психични отклонения. аЗ имам право на информираност, но засега отхвърлям молба до съда за принудително лечение. ще ме намери и пребие. Днес ме видя в града, пита за пари и това е, ибях наречена курва. Не мога грам да се докосна до проблемите му. Само знам че му трябват пари. ми то ина мен ми трябват, болна работеща на ниско заплащане, буквално бореща се с мизерия, без лекарство ей така. Мога да го изгоня по закона за домашно насилие и остава на улицата, разгневен и биещ. Полицията не върши работа. Прави ужасни неща, у дома е бърлога, пие всеки ден.