Нелюбимото дете - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97833)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23028)
 Секс и интимност (11352)
 Тинейджърски (20293)
 Семейство (4905)
 Здраве (7886)
 Спорт и красота (4118)
 На работното място (2206)
 Образование (6023)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1511)
 Други (13361)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Нелюбимото дете
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 3536 пъти
Здравейте!

Харесвам много сайта и това, как хората се подкрепят с мнение, когато на някого не му е лесно.

Аз съм на 33 години, омъжена. Не мога да се оплача в брака си - всеки от нас се старае, но ми тежи нещо друго.
Знам, че не съм малка и се надявам, че съм взела живота си в ръце, но откакто се помня, майка ми винаги е обичала повече по-малкия ми брат. Той е на 28 години. Все още продължава да живее с родителите ни, не е семеен.

Детството ми не беше леко - баща ми като млад пиеше много. И докато аз и майка ми не сме спали по цели нощи, то брат ми беше малък и почти не разбра нищо от тези истории. Случките от детството са много и аз с болка си ги спомням. Особено ярко се е отпечатал споменът, как майка ми след поредната пиянска нощ взе брат ми и си отиде при родителите. На мен не каза дори дума. Молих я да се върне - и тя го стори. Не знам дали да се чувствам виновна-тази ситуация се повтаряше многократно.

Днес баща ми не пие. Имат си семеен бизнес и тримата с брат ми се грижат добре за него. Аз вече не съм част от тяхното семейство, за бизнеса да не говорим. Ходя на гости само след покана. Рождените дни дори на детето ми, тяхната внучка, се пренебрегват с мотива, че имат много работа. Откакто се помня, ми е внушена мисълта, че аз съм "чужда вечеря". За моите проблеми никой не се интересува. Чувствам се така, сякаш съм длъжна да забравя, че имам родители. От мен е искана финансова помощ, аз такава не мога да очаквам.

Тези взаимоотношения с всеки изминал ден се задълбочават. Обаждат се рядко, а като се видим просто не се получава. Възможно ли е, нормално ли е такова отчуждение? Знам, че истински добър е този родител, който прави облягането ненужно. Но боли, страшно много боли да гледам как проблемите на брат ми са проблеми на родителите ми - и в емоционално, и във финансово отношение, във всичко. Той не е самостоятелен в каквото и да е отношение. Никога не е работил с началник на главата, родителите ми не допуснаха това. Неговите желания са приоритет и непрекъснато съм свидетел на придобивки, за които заслугите са на родителите ми. Самочувствието му порасна и скоро ми заяви, че трябва да работя повече, ако искам съответните придобивки...

Днес съм научила,че е най-добре човек да иска от себе си. Смятам живота си за смислен, защото правя всичко, което е по силите ми, за да се боря с него.
Но при живи родители / Да са ми живи и здрави още дълго време!/, се чувствам сама. Разбирам, че моето семейство е това, с което се събуждам всяка сутрин.

И съм благодарна. Но човек понякога има нужда да поплаче на майчиното рамо. А не помня какъвто и да било момент на близост с майка ми. Просто не помня.
И не спира да боли.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 8 месеца
hash: 24427d2c17
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Аз имам почти същият проблем с моята майка но с годините тя ми стана безразлична! Обичай човека до себе си-в трудни и щастливи моменти той ще е неотлъчно до тебе! За съжаление човек не може да избира родителите се иначи би избрал най идеалните и в момент когато майка ти има нужда от теб просто и покажи къде е сгрешила през годините може би тогава би се позамислила макар и да е вече доста късно! Успех

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 3e3f7a566a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Здравей от мен!

Мога да ти кажа и много, и малко, но си мисля, че е буквално безсмислено да превръщаме проблемът, в дискусия! Явно поговорката: "Кръвта - вода не става!", определено не е вярна! И аз съм я доказал на себе си! Не е нормално това отчуждавамне, това отношение, но и явно, че го има! За това, бих те посъветвал да забравиш тези хора и да не се сещаш за тях! Не със злоба, а просто да ги игнорираш от животът си и да се съсредоточиш върху СВОЕТО семейство! Дай Боже да си направила добър избор със съпругът си, да се разбирате и да се поддържате! Това е твоят живот и не го пропилявай! Просто си го живей с усмивка и желание! Нямаш как да ги върнеш към себе си, да ги накарат да те заобичат! Ако продължиш по този начин - ще съсипеш психиката си, семейството си, животът си! Остави ги да живеят жалкият си живот! Благодари им, че са те създали, че сега се радваш на СВОЯ ЖИВОТ и... сложи кръст на всичко! Сигурен съм, че ти е ясно, че времето лекува, ако ти не даваш воля на мислите си! Така мисля аз, а ти си реши какво да направиш! От сърце ти желая щастие и късмет!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: b9586f3962
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Не се притеснявай, при мен е същото. По моя край има една поговорка: "Най-нефелното да е, син да е". Дъщерята е нищо. Брат ми е с 2 години по-малък от мен. От мига, в който го видях го намразих и досега е така. От ревност. Но не той е виновен, а те. Винаги са ни деляли. Всичко е за него - жилище, вила, кола, любов, все беше мъничкия на мама и тате, все не разбираше - и когато разбираше да краде от магазина, и когато го мързеше да работи и го издържаха, и сега е мъничкия - на 40 е! Не сме се виждали и не си говорим от години. Години наред щом се видя с майка ми тя само с неговите проблеми ме занимаваше. Накрая ми писна и и забраних да ми го споменава. Поне майка ми не ме е оставяла. Ама пък как ме биеше...ужас.Заради нея и тежкия характер на баща се се омъжих много млада за първия срещнат, ама то беше от трън, та на глог и то по-висок, защото и чуждо отгоре на това с ревнива зла майка. Сега имам 2 големи деца, които само пари искат от мен, приятел, с който често се караме злобно, обожател, който умира от любов по мене, защото не знае в каква зла кучка ме превърна самотата, несигурността, пренебрежението на близките и изневерите на бившия съпруг. Радвай се, че имаш добро семейство, това мога да ти кажа, защото аз и това нямам.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 4c4254a602
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Зрдавей!

Съчувствам ти толкова искренно, но както е написала жената в по горните отговори радвай се на семейството си, на дъщеричката си, на мъжа си -те са си само твои и ти си тяхна. Едва ли брат ти ще се справи сам ако остане без родителите ви някой ден, защото ние хората си отиваме и остават тези след нас. Както той е свикнал да лежи постоянно на техните плещи един ден няма да може да с справи. Това, че майка ти е напускала толкова много пъти ти не си виновна, а само тя. Децата са най-важното, а тя явно не го оценява така, защото каквото и да е детето дали момиче или момче то си е твое и на никой друг. Аз съм сигурна, че ти си една страхотна майка и ако имаш второ детенце, а аз ти го пожелавам, никога няма да правия тази разлика. Пожелавам ти успех и най-искренно щастие с хората до теб, с тези които истински те обичат!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 2ac165e7b2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Благодаря Ви, хора!
И аз желая на всички ви от сърце да сте щастливи!

 
  ...


...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: e525223af7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Номер 3, не мисля че си чак толкова, както сама се изразяваш "злобна кучка" Бих ти подарила сърцето си...

 
  ... горе^
преди: 12 години, 7 месеца
hash: b9586f3962
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Номер 6, аз съм номер 3, не съм злобна кучка, в ужасна депресия съм, направо за психиатър.

 
  ...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: dc3ed71642
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Номер3, бори се мила, не се предавай! Знам, че си силна! Не се предавай, моля те. Никога не се предавайте. Винаги има надежда, за всичко и всички. Не се предавай, ок?!

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 755d467e05
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   :) Здравей! И с мен бе така. Омъжих се за човек, когото те не искаха, на 19 години и баща ми веднага смени бравата на вратата, а когато дъщеря ми бе бебе на 16 дни и аз бях у тях след раждането, понеже бяхме на квартира с лоши условия, ме изгониха / баща ми, по -точно ме изгони/. 4 години бях в страшна депресия, от този ден знам, че за нищо не мога да разчитам на тях. Първо ги мразех, после простих от сърце и нищо не искам наистина, но и аз станах студена към техните проблеми. Най- лошото е, че отношенията с дъщеря ми стават същите, и не мога да ги контролирам. Имам и по-малък син. Аз и на мъжа си не мога да разчитам 100%. Издържах, но станах студена, за да съм жива и в мир със себе си.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker