Щастливци сте вие преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1589 пъти
Колкото и гадно да звучи живея с две злобни старчета, които вече са в критическата, да това са моите родители. Всеки път когато се прибирам в нас някой от тях започва да се заяжда с мене иле просто си го изкарва на мене понеже няма на кои друг. А аз вече съм се превърнала в злобчо и си нямам приятели, нямам си никой. Омръзна ми да ходя сама на партита и да се връщам сама.
Мечтая си да живея сама, вярно тудно ще ми е с наема обаче в момента няма с кой да си го споделя и не мога да си позволя да се изнеса от нас. Пък и не знам дали ще се понасяме със съквартирантите. Ужасно е да си сам и да гледаш щастието на другите, е да те не са виновни че има и нещастни хора които си умират за прегъдка, за целувка и така нататък. Няма смисъл да казвам че една жена не се чувства пълноцена ако не води редовен сексуален живот, това е просто ясно. Така че радвайте се на щастливити моменти докато ги имате, а пък другите хора кучетата да ги яли.
Лъха негативизъм от моите изречения, обаче до там може да те доведе самотата и вярно че съм на 22 и вече тотално ми е дотегнало от всичко обаче аз не засужавам този живот, защото то е изпълнен само с тъга и разочарование, а нали е хубаво да прекараш наи-хубавите си години когато си още млад и ти се иска да живееш, да се забавляваш. Аз също съм човек и имам чувства и емоции и не винаги успявам ги показвам.
1. И нашите са злобни старчета в критическа, особено бащата, и аз бях като теб бая години на твоето положение, ама си намерих приятел преди няколко месеца (сега съм на 24) и ще се изнасям в най-скоро време у тях. Та знай че колкото и мъка да изживееш, има надежда в бъдещето. Намери си някое свястно и стабилно момче и им тегли една майна на старчоците. Успех!
2. Аз съм една злобна стара леля, още не съм в критическата, преструвам се на много добра, мила, грижовна и т.н., разведена съм отдавна и имам приятел и син и дъщеря почти колкото теб. Та те ми казват: Как може старци да са влюбени? И знаеш ли-не само на твоята възраст човек може да е сам, неразбран, злобен и нещастен. При мен беше така с години. Обаче-да живеят сайтовете за запознанства! Уцелих го от втория опит, в смисъл - беше втория човек, с който се срещнахме на по кафе, и то след една седмица чатене в сайта. Затова - действай, в тези сайтове е пълно с нормални и самотни стари и млади мъже /и жени, разбира се/.Успех!
3. Проблемът е, че не се харесвам на снимки и не виждам смисъл да си правя профил в някой сайт все пак благодаря за пожеланията, но сигурно ще търся други начини
4. Аз съм номер 2. Авторке, аз не съм си правила профил със снимки, беше без снимки. И мъжът-също нямаше снимки. Представи си, че синът ми, който правеше същото ме види в сайт за запознанства. Тъпо, нали? Просто като решихме да се срещнем си разменихме снимки по пощата, за да можем да се познаем. Другите начини са просто направо невъзможни, поне за мен, като работя от тъмно до тъмно и в събота също.
6. И моите родители не бяха стока и сестра ми направи грешката та избяга /омъжи се на 16години за човек, който е виждала 2 пъти с 13 години по-голям от нея/ и какво се получи расипан живот без любов. В момента си бие децата на почивки, защото и с нервите не е добре вече /след 11 години/. Аз успях да остана по-дълго от нея завърших си образованието намерих си мъж, омъжих се и дим да ме няма. Съвета ми е да не им обръщаш внимание, пребирай се само за спане, намери си приятел и тогава им кажи адиос мучачос. Повярвай ми много съм преживяла покрай нашите-фатката е да не се пребираш преди сън иначе човек може да се побърка, но се оцелява.
